Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.А
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното
от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 10996
по описа на
съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 295090/06.12.2019 г. по гр. д. № 23564/2018 г. на Софийски
районен съд, 125 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
168144/04.08.2020 г., е признато за установено спрямо С.О. и Д., представлявана
от М.НА Р.Р.и благоустройство, че Б.К.Б., С.К.Б., Ц.Ц.Й., А.А.Й., Л.Ж.Е., А.Ж.Е. и Ж.Т.Е.
/последните трима като наследници на починалата в хода на процеса ищца Е.Б.Е./
са собственици по наследствено правоприемство от Б.Й.И.–
роден на *** г., починал на 22.01.1973 г., придобил въз основа на давностно владение за периода от 22.01.1947 г. до 22.01.1957
г. на следните имоти: поземлен имот с идентификатор по КК и КР, одобрени със
Заповед № КД - 56/23.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК –
68134.2822.671, находящ се в гр. София, р-н „Връбница“, ул. „*********с площ от
587 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 671,
квартал 48, парцел XIV, при съседи: 68134.2822.669, 68143.2822.673,
68134.2822.670, 68134.2822.672, 68134.2822.674, 68134.2822.665, 68134.2822.666,
68134.2822.2528, 68134.2822.667, 68134.2822.668, заедно с построените в него
сгради: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ от 34
кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.1; жилищна сграда – еднофамилна, брой
етажи: 1, със застроена площ от 35 кв. м. с идентификатор 68134.2822.671.2;
жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1, със застроена площ от 37 кв. м., с
идентификатор 68134.2822.671.3; сграда за друг вид обитание
– брой етажи: 1, със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор
68134.2822.671.4; постройка допълващо застрояване – брой етажи: 1, със
застроена площ от 11 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.5; сграда за друг
вид обитание – брой етажи: 1, със застроена площ от
16 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.6, при следните квоти: по 1/6 идеална
част за Б.К.Б., С.К.Б., Ц.Ц.Й. и А.А.Й. и по 1/9 идеална част за Л.Ж.Е., А.Ж.Е. и Ж.Т.Е..
Срещу решението е подадена въззивна жалба с
вх. № 5218015/31.12.2019 г. от С.О., чрез юрисконсулт П.А., в частта, с която
са уважени исковете спрямо този ответник. Съдържат се оплаквания за
неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е пренебрегнал приложените по делото АДС и АЧОС. Съдът не е съобразил, че
имотът не е имал друг собственик към момента на вземането му за държавен и не е
отчел АДС от 1966 г., игнорирал е изводите на съдебно – техническата експертиза
относно липсата на собственик на имота, както и липсват мотиви на съдебното
решение. Сочи се, че Д. е взела имота за държавен на законно основание. Оспорват
се изводите на съда по отношение на придобивната
давност като се твърди, че не се установяват всички елементи от фактическия
състав, не е ясно спрямо коя вещ е осъществявано владение, от коя дата се
осъществява фактическата власт, липсват данни за намерението на ищците за
своене на имота. Не е налице спокойно, явно и непрекъснато владение. Оспорват
се мотивите на съда, че ответникът следва да докаже липсата на собственост
върху процесния имот. Имотът е актуван като стар общински имот и е придобит от Д.
на основание чл. 6 ЗС, след извършена проверка, разпоредена
със заповед № ИК-1083/16.09.1966 г. и установяване, че имотът няма собственик,
а впоследствие от общината по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС. В тежест на
ищците е било да докажат, че към момента на актуването имотът е имал
собственик. В случая имотът е намерен празен, нестопанисван и при липса на
документ за собственост на физическо лице. Във връзка с възражението за
придобиване на имота по давност от ищците, въззивникът се позовава на предвидената
в чл. 86 ЗС забрана да се придобиват по давност имоти. Официалните документи –
АДС и АЧОС не са оборени. Съдържанието на актовете се ползва с обвързваща сила
до установяване с безспорни доказателства на противното. В заключение се
поддържа, че нарушението на императивни процесуални норми се отразява на
валидността и допустимостта на решението. Иска се отмяна на атакуваното решение
и се претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Подадена е и въззивна жалба с вх. №
5217692/31.12.2019 г. от Д., представлявана от М.НА Р.Р.и
Б., чрез юрисконсулт А.Т., срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени исковете спрямо този ответник. Съдържат се
оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост - неизследване на приложимите законови разпоредби въз
основа на които Д. е била собственик на имота както към датата на съставяне на
АДС № 792/30.10.1966 г., така и впоследствие. Съдът не бил обсъдил придобивното основание, на което наследодателят на ищците Б.И.е
станал собственик на имота, което е от съществено значение за приложимостта на
чл. 86 ЗС, вр. с § 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността – договорът за продажба от 22.01.1945 г. не отговаря на
изискваната от закона форма – чл. 219 ЗЗД /отм./, което води до недействителност
на сключения договор и не легитимира Б.Й.И.като собственик на имота. Иска се
отмяна на атакуваното решение и се претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Д. от
насрещните страни /ищците в първоинстанционното
производство Б.К.Б., С.К.Б., Ц.Ц.Й., А.А.Й., Л.Ж.Е., А.Ж.Е. и Ж.Т.Е./, подаден чрез адв. С.М.. В отговора на въззивната
жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано, а жалбата е неоснователна. Изложени са подробни
съображения относно основателността на исковите претенции, като се поддържа, че
от събраните доказателства и при прилагане на относимата
нормативна уредба се установява, че процесният имот е
частна собственост, а не общинска или държавна. Имотът не е отчуждаван и върху
него не са реализирани мероприятия. През всички години имотът е владян от
ищците. Техният наследодател – Б.И.е записан като собственик в представените по
делото скици от АГКК и в разписния лист към стария кадастрален план от преди
1956 г., няма данни имотът да е бил „стар общински“ такъв. Заповед № ИК-1083/16.09.1966
г. не може да е основание за придобиване право на собственост от Д.. АЧОС е
съставен на взаимоизключващи се основания – „стар общински“ имот и терен, чиито
собственик не може да бъде установен. Не е посочено на какво основание имотът е
преминал в собственост на Д.. В заключение се сочи, че имотът е придобит на
основание давностно владение от 1947 г. до днес,
упражнявано от ищците, което се установява и от разпитаните по делото свидетели.
Предвид изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението -
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството се развива след като с влязло в сила на 24.03.2018 г.
решение № 818/06.02.2018 г. по гр. д. 8684/2017 г. описа на СГС, II - В
въззивен състав е обезсилено решение № III-88-92/11.02.2016 г. по гр. д. №
29403/2014 г. по описа на СРС, 88 състав като недопустимо поради
постановяването му спрямо неправосубектна страна и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Б.К.Б., С.К.Б., Ц.Ц.Й., А.А.Й. и Е.Б.Е. /заместена
в хода на делото от наследниците си по закон Л.Ж.Е., А.Ж.Е. и Ж.Т.Е./*** Д., преставлявана от М.НА Р.Р.и
благоустройство. Ищците твърдят, че с писмен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.01.1947 г.
наследодателят им Б.Й.И.е закупил от Т.Г.Р.дворно място /нива/ с площ от 540
кв. м. в землището на с. Връбница, местността „Полето“, който имот впоследствие
представлява УПИ XIV-671, кв. 48, а съгласно влязлата в сила кадастрална карта
– поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, ул. „*********с
идентификатор № 68134.2822.671, с площ от 587 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м./, номер по предходен план 671, квартал 48, парцел XIV, при съседи:
68134.2822.669, 68143.2822.673, 68134.2822.670, 68134.2822.672, 68134.2822.674,
68134.2822.665, 68134.2822.666, 68134.2822.2528, 68134.2822.667,
68134.2822.668. През 1947 г. Б.И.построил в гореописания имот къща на два етажа
със застроена площ от 60 кв. м., през следващите две години – още две къщи,
съответно с площ от 28 кв. м. и 22 кв. м. През 1950 г. изградил и масивна
барака с площ от 10 кв. м. /индивидуализирани в молба вх. № 5088395/28.05.2018
г. и молба вх. № 5120813/19.07.2018 г. - жилищна сграда – еднофамилна, брой
етажи 2, със застроена площ от 34 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.1;
жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1, със застроена площ от 35 кв. м. с
идентификатор 68134.2822.671.2; жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1,
със застроена площ от 37 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.3; сграда за
друг вид обитание – брой етажи: 1, със застроена площ
от 50 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.4; постройка допълващо застрояване
– брой етажи: 1, със застроена площ от 11 кв. м., с идентификатор
68134.2822.671.5; сграда за друг вид обитание – брой
етажи: 1, със застроена площ от 16 кв. м., с идентификатор 68134.2822.671.6/. През
2008 г. ищците установили, че за дворното място бил съставен Акт за частна
общинска собственост № 305/04.03.1997 г., преди това Акт за държавна
собственост № 792/30.10.1996 г. и актуван като „стар общински имот“, Д.
отказвала да завери молби – декларации, че имотът няма държавен характер. Според
ищите имотът никога не е имал характер на общинска
собственост. Молят съда да признае за установено спрямо С.О. и Д., че са
собственици при съответни квоти на гореописаните имоти на основание наследство,
правоприемство и давностно владение, считано от
22.01.1947 г. до сега.
По делото е приет писмен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 22.01.1945 г., по силата на който Т.Г.Р.е продал
на Б.Й.И.от собствената си нива 540 кв. м., находяща се в землището на с.
Връбница, в м. „Полето“ /до гробищата/, кв. Модерно предградие, при съседи от
изток – Б.Р., от юг – И.С.И., от север – М.М., от
запад – проект продължение на улица Гробарска, а понастоящем: Т.Г.Р.,
съставляваща част от нива в същата местност, цялата от около 1 дка, при съседи:
Б.Р., И.С.В., М.М.и път.
Със Записка № 226, том 27 от 30.10.1947 г. на нотариус при Софийския
областен съд, издадена в приложение на Закона за уреждане на правата на
купувачи на недвижими имоти с частни писмени договори, е вписан договора от
22.01.1945 г., с който Т.Г.Р. е продал на Б.Й.И.горепосочения имот.
По делото са приети скици на процесните имоти,
като в скица № 13283/07.03.2012 г. като собственик на поземления имот от 587
кв. м. е вписан Б.Й.И., в скица № 15-485706/16.07.2018 г. за поземлен имот с
идентификатор № 68134.2822.671, с площ от 587 кв. м., като собственици на имота
са вписани С.О. /400 кв. м. от правото на собственост съгласно Акт за общинска
собственост № 305/04.03.1997 г./ и Б.Й.И., без данни за идеални части и акт №
226, том XVII от 30.10.1947 г. По отношение на другите имоти в скиците няма
данни за собственици.
Не е спорно, че ищците са наследници на Б.Й.И., починал на 22.01.1973 г.
– Б.К.Б., С.К.Б., А.А.Й. – внуци, Е.Б.Е. - дъщеря, а Ц.Ц.Й. – снаха, майка на А.Й. – видно и от Удостоверение за
наследници № 000222/12.03.2012 г., издадено от С.О., район „Връбница“ /л. 6 от
делото на СРС/.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно обстоятелството, че
ищците владеят спорните имоти.
По делото е приет Акт за частна общинска собственост № 305/04.03.1997 г.,
съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС за стар общински имот – терен,
съставляващ 7875 кв. м. между ул. „Й.П.-Д.“, ул. „**-та“, ул. „**ма“ и ул. „**-ма“,
с местонахождение на имота в гр. София, район „Връбница“, м. „Модерно
предградие“, който попада в ЗРП, одобрено със заповед № РД-50-09-155/07.05.1990
г., част от кв. 1,2,3 и 10 и при съседи: север – ул. „**“, юг – ул. „**“, запад
– ул. „Й. П.-Д.“, изток – ул. „378“, с който се легитимира С.О. като собственик
на имота.
Приет е Акт за държавна собственост
№ 792/30.10.1966 г., с който е обявен и завзет за държавен имот стар общински
имот, издирен въз основа на заповед № 1083/16.09.1966 г. на ИК на СГНС, находящ
се на ул. „*******“, с административени номера
38,42,44,46 и 48, м. „Полето“ – Бакърена фабрика, с площ от 7875 кв. м. в по –
голямата си част застроен с постройки, с граници: ул. „*******“ от № 38 до № 48
вкл., ул. „**“ от № 2 до 10 вкл., ул. „378“ от № 15 до 21 вкл. и ул. „**“ № 1,3
и 5, като на гърба на акта има окомерна скица. Със заповедта на ИК на СГНС е
назначена комисия, на която е възложено извършване на инвентаризация на
държавните имоти. Като основание за издаване на акта е посочен чл. 6 ЗС и чл.
21 от Правилника за държавните имоти, с който акт се легитимира Д. като
собственик на имота.
Приет е Акт за държавна собственост № 788/04.09.1970 г., в който като
правно основание за съставянето му е посочен чл. 6 ЗС и чл. 21 от Правилника за
държавните имоти – за заемане за държавен недвижим имот, стар общински имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******“ № 40 в м. „Модерно предградие“, с площ 480 кв.
м., с уточнение – празно дворно място, завзето от Б.Й.И.. Имотът е предаден на „Софжилфонд“.
Не е спорно, че имотът се намира на ул. „*******“ /преименувана на ул.
„Старата църква“/ - процесният УПИ 671 попада в терена, актуван с АДС 792/1966
г.
В хода на първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателствени средства. От разпита
на свидетеля Б.Г., която живее в съседна къща в кв. „Модерно предградие“ се
установява, че имотът на ищците е около 600 кв. м. с постройка на два етажа –
60 кв. м., другите две са по – малки и една барака около 20-30 кв. м. Имотът е
ограден, като оградата не е местена, ищците поддържат имотите, Е. не живее там,
свидетелката не е чувала някой да ги гони от имота. Към момента на разпита в
имота живее Ц. според заявеното от свидетелката.
От разпита на свидетеля М.А.се установява, че познава ищците, както и
техния наследодател Б.и съпругата му, съседи са от 1954 г., имотът е място с
изход на улицата на свидетеля, задната част на парцела и е около 600 кв. м.,
има двуетажна къща и две по – малки едноетажни, както и барака. А.заявява, че е
ходил постоянно у ищците, за да им оправя електричеството. Сега Ц. живее сама в
имота, дъщеря ѝ заминала за Германия. Свидетелят добавя, че живее в имот
№ 667, имот № 668 е незастроен, но има собственик – М., който е починал и
наследник е дъщеря му, ул. „*******“ /“*******– с двама наследници брат и
сестра – С.И.З.Р., за имот № 670 собственик еС.А.Н., имот
№ 672 е собственост на В.М., № 674 е общинско място, № 666 е част от общински
имот, било е нива. Имотът на ищците винаги е бил ограден с жив плет. Не е чувал
някой да оспорва собствеността им. Същите владеят имота, откакто свидетелят се
помни. Сега имотът се ползва от Ц. – дъщеря ѝ А. била 2013 г. в имота, Е.
е на съседната улица при мъжа си. Б. и С. също са живели там, грижат се за имота
си, всеки се грижи за собствената си част.
От разпита на свидетеля П.В.се установява,
че познава ищците, израстнал е срещу тяхната къща,
техният имот е около 600 кв. м., като имат и две постройки от 11 кв. м. и 16
кв. м. Постоянно ползват имота, всички са там, имотът е ограден от всички
страни. Не е чувал някой да ги гони от там.
От разпита на свидетелката К.П.се установява, че познава ищците –
наследници на Б.И., съседи са, семейството ѝ от 1948 г. живее на адрес
„Старата църква“ № 46, имотът представлява двор с жилищни постройки, две ниски
и една висока постройка, беседка и три дребни постройки, градина с лехи и цветя,
към 500 кв. м. Съседи са М.А., М. И., срещу тях – С.С.и
отзад на гърба са С.И З.. Ищците полагат грижи за имота, от 1960 г.
свидетелката заявява, че са непрекъснато заедно. Не ѝ е известно да са
местени оградите на имота, или някой да ги е гонил от имота.
От приетите съдебно – технически експертизи, неоспорени от страните, които
въззивният съд кредитира като компетентно дадени, се установява, че е налице
идентичност между имота, описан в договора за покупкко
– продажба от 22.01.1945 г., респективно записката от 1947 г. от една страна и
имотите, описани в АЧОС № 305/04.03.1997 г. и АДС № 792/1966 г. и АДС № 788/04.09.1970
г. Не се установяват документи за извършено отчуждаване на процесния имот и
обезщетяване на неговите собственици. С.О. не разполага и с други документи, че
процесният имот е „стар общински имот“. С договор за покупко
– продажба на недвижим имот, сключен на 22.01.1945 г., Т.Г.Р.е продал на Б.Й.И.от
собствената си нива 540 кв. м., находяща се в землището на с. Връбница, в м.
„Полето“ /до гробищата/, кв. Модерно предградие, при съседи“ от изток – Б.Р.,
от юг – И.С.И., от север – М.М., от запад – проект
продължение на улица Гробарска, а понастоящем: Т.Г.Р., съставляваща част от
нива в същата местност, цялата от около 1 дка, при съседи: Б.Р., И.С.В., М.М.и път. Със Записка № 226, т. 27 от 30.10.1947 г. е вписан
договор от 22.01.1945 г., с който Т.Г.Р. продава на Б.Й.И.горепосочения имот.
По отменения кадастрален план, изработен преди 1956 г. процесният имот пл. №
385 е с графично изчислена площ 562 кв. м. По архивния кадастрален план от 1972
г. процесният имот пл. № 671 е с графично изчислена площ от плана 576 кв. м. В
кадастралната карта на район „Връбница“, одобрена със заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с изменение, одобрено
със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК,
процесният имот е заснет и записан с идентификатор № 68134.2822.671, с графично
изчислена площ от 587 кв. м. Към експертизите са съставени комбинирани скици
като приложение № 1.
За първи път процесният имот е бил нанесен в кадастралния и
регулационния план на кв. „Модерно предградие – София“, одобрен със Заповед №
2902/09.06.1956 г. като имот с пл. № 385, в кадастралния план от 1972 г. имотът
е бил нанесен като имот с пл. № 671, върху този кадастрален план е проектиран
регулационният план, одобрен със заповед № РД-50-09-155/07.05.1990 г. на
главния архитект на София, впоследствие със заповед № РД-09-50-337/23.06.1997
г. е одобрен регулационен план, вече с дворищна регулация. По силата на този
план за имот с пл. № 671 е бил отреден парцел (УПИ) XIV-671 в кв. 48. Имотът,
описан в договора за покупко – продажба от 22.01.1947
г. е представлявал нива в землището на с. Връбница, Софийско, м. „Полето“, кв.
„Модерно предградие“ с площ от 540 кв., при съседи Б.Р. от изток, от юг И.С.В.,
от север М.М., от запад – проекто
– продължение на ул. „Гробарска“, а понастоящем с Т.Г.Р., съставляваща част от
нива в същата местност цялата с площ от около 1 дка. В разписните листове на
кадастралните планове на местността от 1956 г. и този от 1972 г. за съседните
имоти са записани собственици, които не отговарят на тези съседи по договора от
1947 г. Но те са придобили съседните имоти с документи от различни години –
1947 г., 1958 г. Имало е честа смяна на собствениците на имотите в годините от
1947 г. до 1972 г. В АДС № 792/30.10.1966 г. е актуван за държавен имот с площ
7875 кв. м. между улиците „*******“, ул. „**“, ул. „**“ и на гърба на акта е
начертана окомерна скица на одържавения имот. Схемата на гърба на АДС №
792/30.10.1966 г. напълно отговаря на кадастралния план от 1956 г. и процесният
имот е бил с административен адрес ул. „*******“ № 40. Имотът по договора от
1947 г. /процесния/ съвпада с имот с пл. № 385 по КП от 1956 г., съответно с
имот пл. № 671 по КП от 1972 г. Процесният имот е бил част от актувания имот с
АДС № 792/30.10.1966 г., въз основа на който е бил съставен и АЧОС №
305/04.03.1997 г. Площта на имота е същата, границите му са същите улици, както
описаните в АДС/1966 г., т. е. процесният имот е част от АЧОС № 305/04.03.1997
г. Няма данни процесният имот да е отчуждаван. По отменения КП, изработен преди
1956 г. в кадастралния лист № 196 от плана са заснети имоти пл. №
385,386,387,384,2,3,381, като в разписната книга към плана имот с пл. № 385 е
записан на името на Б.Й.И., процесният имот с пл. №
385 е с графично изчислена площ по плана 562 кв. м., в архивен кадастрален
план, изработен през 1972 г. и в разписната книга към плана за заснетия в
кадастралния лист № 196 имот пл. № 671 /идентичен с процесния/, с графична площ
по плана от 576 кв. м., за собственик на имота е записан Б.Й.И., в
кадастралната карта на район „Връбница“, одобрена със заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с
изменение, одобрено със заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изп.
директор на АГКК, процесният имот е заснет и записан с идентификатор
68134.2822.671 с графично изчислена площ 587 кв. м. на името на С.О., с площ от
400 кв. м. и Б.Й.И.– без данни за идеални части. Според заключенията, налице е идентичност
между имота, описан в договора за покупко – продажба,
по силата на който ищците са придобили право на собственост от една страна и
имотът, който е описан в АЧОС и АДС. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че не е открил данни в кадастралния план от 1956 г. да е вписано земята да е
държавен или общински имот. В разписните листове към кадастралните планове са
записани физически лица и има имоти без записи, но няма вписвания, че някой от
имотите е държавен или общински.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивните жалби са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че решението е и правилно, като във връзка с доводите във
въззивните жалби следва да се добави и следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 154 ГПК и
в изпълнение на задълженията, разписани в нормата на чл. 146 ГПК,
районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, като е изложил мотиви в тази
връзка.
Тъй като
искът е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен
интерес за установяване на принадлежност на правото на собственост. Съдът
намира, че възникналия между страните правен спор за собственост на имота,
обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск и срещу
двамата ответници – Д. и С.О., с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Освен това, няма
данни по делото имотът да е деактувен като държавен,
независимо, че е актуван и като общинска собственост.
По същество
по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС ищците следва да докажат, че са придобили имота
на поддържаното от тях придобивно основание – давност
и наследство, а Д., респективно общината, след като се позовават на чл.
6, пр. 2 ЗС (ДВ, бр. 92/1951
г.), респективно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (преди изменението с ДВ вр.
96/09.11.1999 г.) - че имотът е бил безстопанствен, което включва
противопоставяне и доказване на факти, които препятстват възникването или водят
до прекратяване правата на ищците. Дали се касае за безстопанствен имот е
извод, който следва, ако ищците не успеят да докажат положителния факт, че
имотът е имал друг, различен от Д./общината, собственик - в случая -
наследодателят на ищците и самите те. Затова в тежест на ищците е да установят,
че са собственици на имота, респ. правопораждащите
факти с оглед твърдяното придобивно основание, а в
тежест на ответниците - че са били налице обстоятелства, изключващи
възможността за владелеца да придобие имота по давност, понеже имотът е бил
държавен/общински.
Установи се по делото, че на
22.01.1945 г. наследодателят на ищците Б.Й.И.е сключил писмен договор за продажба
на недвижим имот (вписан на
30.10.1947 г.), по силата на който договор е закупил 540 кв. м. - нива в землището на село Връбница, м. „Полето“. Безспорно този договор не легитимира
Б.И.като собственик на описания недвижим имот, както е приел и районният съд, доколкото не е сключен в предвидената нотариална форма за прехвърляне
на недвижими имоти. В случая обаче основанието, на което претендират ищците, че са станали
собственици на процесния и описан в договора от 1945 г. имот е изтекла в полза на наследодателя
им, респективно в тяхна полза придобивна
давност, считано от 22.01.1947 г. до настоящия момент. Въззивният съд приема като начална дата на
владението на поземления имот ведно с двуетажната къща именно датата, на която
се позовават ищците – 22.01.1947 г., тъй като видно от договора владението
върху имота е предадено и в по – ранен момент – в деня на сключване на договора
на 22.01.1945 г., като продавачът си е запазил правото да работи и ползва
съответното място до пълното му заплащане. По отношение на останалите постройки
като начален момент на владението съдът приема 1950 г. (когато се твърди да са
построени). Поради това, неоснователни са възраженията на СО, че по делото не се установява
началната дата на твърдяната фактическа власт върху имота. Според Закона за давността (ЗД), при дейстието на който е започнала да тече
давността, отменен от действащия Закон за собствеността, за недвижимите имоти този срок
е 20 г. за обикновеното (недобросъвестното) владение и 10 г. за добросъвестното владение (съответно чл. 34
и чл. 29 ЗД). Според
ЗС тези срокове са съответно 10 и 5 години (чл. 79 ЗС). Когато давността
е започнала да тече при отменения
ЗД и е продължила след влизане в сила на ЗС, какъвто е настоящият случай, относно срока намира
приложение разрешението, дадено в § 4 от ПП на ЗС. Съгласно цитираната разпоредба ЗС се прилага, ако за
завършване на давността по отменения
закон, е нужен по - дълъг срок
от предвидения в настоящия закон. В случая давността е започнала да тече
през 1947 г. (съответно през 1950 г. за
допълнителните постройки) и към 1951 г. от давността по чл. 34 ЗД (отм.) е изтекъл срок от
4 години (съответно 1
година), съответно
за довършване на давността по
този закон са необходими 16 години
(съответно
19 години) или повече
от предвидения по ЗС десетгодишен срок, изтичащ през
месец декември 1961 г. Ето защо по
аргумент от цитирания по - горе § 4 от Преходните правила на ЗС приложение намира ЗС, в сила от 16.12.1951 г.
– Решение № 1031/20.10.2008 г. по гр. д № 4230/2007 г. на II г. о. на ВКС, Решение № 172/14.04.2009 г. по гр. д. № 6246/2007 г. на II г. о. на ВКС.
Елементите на
фактическия състав по чл.
79 ЗС следва да се установят по
делото при условията на пълно и главно доказване - Решение № 836/06.01.2011 г.
по гр. д. № 1604/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 8/23.01.2012 г. по гр. д. №
138/2011 г. на ВКС, I г. о. За да е налице владение, годно да произведе
правни последици, е необходимо упражняването на фактическа власт да е постоянно
и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период
по - дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е установено с насилие или по
скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си). Владението като фактическо
състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен елемент -
намерение за своене на вещта. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои
вещта. За това, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната
давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г.
по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок,
но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото
на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. В
решението се приема още, че понеже действието на придобивното
основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на
позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното
основание е осъществено от наследодателя.
В случая от
свидетелските показания, които въззивният съд кредитира като логични,
последователни, отразяващи непосредствени впечатления на свидетелите, се
установява, че процесното дворно място, както и постройките в същото са владени
от 1947 г. /свидетелят П. заявява, че 1948 г. нейното семейство е било извикано
от семейството на ищците в съседство/ от праводателя
на ищците Б.И., а след неговата смърт от тях, което владение е продължило
повече от 10 години. Показанията
на свидетелите са еднопосочни и кореспондират с останалите доказателства, като
ответниците не ангажират доказателства, оборващи изложеното от свидетелите. С
оглед на това съдът намира за доказано, че върху процесния имот е осъществявана
фактическа власт първоначално от наследодателя на ищците, а след неговата смърт
и от тях самите за период от време, надхвърлящ десет години /свидетелите заявяват,
че и към момента на разпита в имота живее Ц./. Не се установи по делото ищците
да държат вещта за другиго или фактическата им власт да е била смутена,
обезпокоявана от някого – не са водени спорове относно собствеността и не са заявявани претенции
от трети лица, за който извод настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетелите П. и В., които са съседи на процесния имот и
казаното от тях е възприето лично и непосредствено. Налице е и субективния елемент на
владението - ищците са владели имота със съзнанието, че са негови собственици -
оградили са го, направили са градина с лехи и цветя, посторили
са допълнителни постройки, поддържали са го, всеки се е грижел за собствената си част от имота. Ето защо следва да се приеме за
установено, че считано от 1947 г. Б.И., а след неговата смърт през 1973 г.
ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния
поземлен имот и построената в него къща на два етажа, а след построяването им
през 1950 г. и спрямо останалите постройки, явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години и че тази фактическа власт е упражнявана с намерение
за придобиване на собствеността, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 79 ЗС.
Предвид изложеното съдът споделя решаващите
изводи на СРС, че ищците са провели доказване на твърдяното от тях придобивно основание – придобивна
давност, изтекла още през 1961 г.
Относно възраженията на ответниците,
поддържани и в настоящото производство, основани на издадени в тяхна полза
актове за държавна, респективно - частна общинска собственост, съдът намира
следното:
Ответниците са противопоставили
възражения, че имотът е станал държавен/общински съгласно АДС № 792/30.10.1966
г., АДС № 789/04.09.1970 г. и АЧОС № 305/04.03.1997 г., като са
твърдели, че основанието за издаване на всички актове е безстопанствеността на
имота - т. е. липсата на собственици. Позовали са се на чл. 6 ЗС в
първоначалната му редакция, съгласно която Д. става собственик по закон на
имоти, които нямат друг собственик, като подобно е и основанието, на което е
издаден и АЧОС - чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (ред. ДВ, бр. 44/1996 г.)
По смисъла на чл. 6 ЗС (в
редакцията от 1951 г.) държавни стават имотите, които Д. придобива съгласно
специални закони, а така също и имотите, които нямат друг собственик. По
смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в първоначалната му редакция (от
1996 г. до 1991 г.), общинска собственост са недвижимите имоти на територията
на общината, чийто собственик не може да бъде установен.
В практиката на ВКС няма отклонения от
разбирането, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи.
В тази аспект съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска
собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на
такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума
на Д., респ. на конкретна община. Обстоятелствата, констатирани в акта,
имат доказателствена сила до доказване на противното, доколкото се касае до
официален свидетелстващ документ. Това означава, че на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно, че
същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице; че
се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от Д., когато
това основание е конкретно посочено; видът и състоянието на имота, описани в
акта. Актът има доказателствена сила за правото на собственост, само доколкото
в него е посочено конкретно годно фактическо придобивно
основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума
на Д./общината, в който случай последните не носят тежестта да доказват
основанието, на което е съставен актът за държавна/общинска собственост. Когато
в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание
за актуването, но не и конкретен придобивен способ,
същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на Д./общината
- така Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. на ІІ г. о. на ВКС. Когато в АДС или в АОС като правно основание за придобитото
право на собственост на Д. е посочен чл. 6 ЗС (редакция
дв. бр. 92/1951 г.), респ. чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, в първоначалната му редакция, доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните,
които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична
документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един имот е
безстопанствен се гради на база липсата на данни за собственика на имота към
конкретен момент на влизане в сила на устройствения план (в този смисъл Решение
№ 107/ 06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС). Ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален,
план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен)
един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. Само в
такъв случай по смисъла на чл.
6 ЗС имотът преминава в патримониума на Д. като собственик на всички имоти, които
нямат друг собственик, респ. на общината по смисъла на чл.
2, ал. 2, т. 5 ЗОС, в първоначалната
му редакция. Само при установяване наличието на основанията за придобиване на
собствеността от Д., респективно общината може да се обсъжда забраната за
придобиване на имота по давност по чл.
86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Тъй
като Д., респективно общината не може да докаже отрицателния факт, че даден
имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този,
който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска
собственост е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал
собственик – така Решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на І г.
о. на ВКС.
В случая в самия АДС от 1970 г. е вписано, че имотът е празно дворно
място, завзето от Б.И., в скица на имота от 07.03.2012 г. същият е нанесен с
посочен собственик Б.Й.И.въз основа акт № 226 от 30.10.1947 г., издаден от
Служба по вписванията към СРС, видно от извадка от кадастрален и регулационен
план на м. „Модерно предградие“, одобрен със Заповед № 2902/09.06.1956 г. имот
с пл. № 385 /който според СТЕ е именно процесният имот/ е застроен с масивна
жилищна сграда и допълнителна постройка, според експертните заключения по
отменения КП, изработен преди 1956 г. в кадастралния лист № 196 от плана са
заснети имоти пл. № 385,386,387,384,2,3,381, като в разписната книга към плана
имот с пл. № 385 е записан на името на Б.Й.И./наследодател на ищците/, процесният имот с пл. № 385 е с графично изчислена площ по
плана 562 кв. м., в архивен кадастрален план, изработен през 1972 г. и в
разписната книга към плана за заснетия в кадастралния лист № 196 имот пл. № 671
/идентичен с процесния/, с графична площ по плана от 576 кв. м., за собственик
на имота е записан Б.Й.И., в кадастралната карта на р-н „Връбница“, одобрена
със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
изменение, одобрено със заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изпълнителния
директор на АГКК, процесният поземлен имот е заснет и
записан с идентификатор 68134.2822.671 с графично изчислена площ 587 кв. м. на
името на С.О., с площ от 400 кв. м. и Б.Й.И..
При тези данни е налице индиция, че както към
момента на издаване на АДС № 792/30.10.1966 г. и на АДС № 789/04.09.1970 г.,
така и към момента на издаване на АЧОС № 305/04.03.1997 г., имотът не
е бил безстопанствен и не е имало основание за актуването му като държавен или
общински, в тази насока са и показанията на разпитаните свидетели.
Следователно Д. и общината не са придобили собствеността на
основание чл. 6, ал. 2 ЗС в
редакцията от 1951 г. до 1991 г. и чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в редакцията от 1996 г. до 1999 г., а установените забрани
за придобиване по давност в чл. 86 ЗС и
в § 1 на ЗД на ЗС, са неприложими. Към момента на съставяне на АДС № 792/1966
г. ищците - наследници на Б.Й.И., вече са били придобили имотите по давност,
изтекла в тяхна полза при приетите от районния съд квоти в съсобствеността.
В съответствие с процесуалния закон СРС е
приел, че констатациите в посочените актове за държавна и общинска собственост
са оборени, а възраженията на ответниците, основани
на тези актове, са неоснователни.
Въззивният съд споделя решаващите изводи
на СРС, че исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1
ЗС са основателни срещу двамата ответниците,
вкл. за построените в процесния поземлен имот сгради,
за които не са изложени конкретни оплаквания във въззивните жалби.
Тъй като изводите на СГС изцяло
съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение е законосъобразно постановено - в
съответствие с материалния и процесуален закон и следва да бъде изцяло
потвърдено. Този извод се отнася до решението и в частта по разноските, които
са съобразени с изхода от спора.
По
отговорността за разноски пред въззивния съд:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата
страна - ищците. Съгласно доказателствата за реално направени разноски, ищците Б.К.Б.,
С.К.Б., Ц.Ц.Й., А.А.Й., Л.Ж.Е.,
А.Ж.Е. са направили разноски за адвокат в размер на 1 200 лв. – пълномощно и
договор за правна защита и съдействие – л. 206 от делото на СРС, видно от което
сумата от 1200 лв. е платена в брой на адвоката, а ищецът Ж.Т.Е. е направил
разноски за адвокат в размер на 50 лв. - пълномощно и договор за правна защита
и съдействие – л. 207 от делото на СРС, видно от което сумата от 50 лв. е
платена в брой на адвоката. Въззивникът - Д. е
направил възражение за прекомерност на разноските на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което въззивният съд намира за неоснователно -
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението според
интереса е 1168 лв., в случая адвокатът осъществява процесуално
представителство на повече от едно лице, поради което адвокатското възнаграждение,
макар надвишаващо минималния размер, не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано. Сумите следва да бъдат разделени поравно между ответниците.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
295090/06.12.2019 г. по гр. д. № 23564/2018 г. на
Софийски районен съд, 125 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 168144/04.08.2020 г. по гр.
д. № 23564/2018
г. на Софийски районен съд, 125 състав.
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б., с адрес: гр. София, ул. „**************, да заплати
на Б.К.Б., ЕГН **********, С.К.Б., ЕГН
**********, Ц.Ц.Й., ЕГН **********, А.А.Й.,
ЕГН **********, Л.Ж.Е., ЕГН **********, А.Ж.Е.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.М., с адрес на процесуалния представител: гр.
София, бул. „*******на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
чл. 273 ГПК сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, и на Ж.Т.Е.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.М., с адрес на процесуалния представител: гр.
София, бул. „*******сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Б.К.Б., ЕГН
**********, С.К.Б., ЕГН **********, Ц.Ц.Й., ЕГН
**********, А.А.Й., ЕГН **********, Л.Ж.Е.,
ЕГН **********, А.Ж.Е., ЕГН **********,
чрез адвокат С.М., с адрес на процесуалния представител: гр. София, бул. „*******на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от
600 лв. (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, и на Ж.Т.Е.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.М., с адрес на процесуалния представител: гр.
София, бул. „*******сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.