РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 945
гр. Пловдив, 12.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 573 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез
юрисконсулт П., против Решение № 260106 от 22.01.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по НАХД №
1235 по описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно
постановление № 482596-F504122/06.12.2019г.
на И.Д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на
ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представляван от М.К.М. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1092.18лв. за
нарушение по чл. 180 ал.2 вр. ал.1 чл. 86 ал.1 и ал.2 вр. чл. 102 ал.3 т.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 112 ал.1 от Правилника
за приложение на Закона за данък върху
добавената стойност /ППЗДДС/, на основание чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател излага подробни съображения относно неправилност и необоснованост
на съдебния акт.
Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно потвърждаване на НП. Претендират се и съдебни
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, в писмено становище,
изразява съображения относно
неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноските по делото.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря е бюджетна организация, второстепенен
разпоредител с бюджет към Министерство на културата на Република България. Реализира
дейност по възмездно доставяне на стоки и услуги в два обекта в гр. Хисаря:в
самия музей в ***и на обект „Римски терми“ в парк „Момина сълза“ в гр. Хисаря.
На
30.05.2019 г. представляващият ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря - М.К.М.
подава в ТД на НАП гр. Пловдив заявление с вх. № 303911901384392 за регистрация
по ЗДДС.
Във връзка със заявлението е извършена проверка от органите на ТД на НАП
гр. Пловдив. Изискани са документи и писмени обяснения. В хода на проверката е
установено, че към дата 31.07.2017 г. е формиран,
от реализираната дейност по възмездно доставяне на стоки и услуги /от извършени
продажби на сувенири и рекламни материали / облагаем оборот в размер над 50 000 лв., съгласно чл.96
ал.2 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл.96
ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде, в
срок до 14.08.2017 г. включително, заявление за регистрация по ЗДДС. Установено
е, че заявлението не е подадено в срок.
С Акт за регистрация № 160421901498084 от
13.06.2019 г., връчен на 19.06.2019 г., ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря
е регистриран по ЗДДС, считано от
19.06.2019 г., когато е връчен Актът за регистрация.
Районният съд е установил, че ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря е вписан в Регистър БУЛСТАТ като културна
организация на основание Закона за
закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и
представлява лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС. На това основание редица от
доставките, които лицето извършва, не са облагаеми, а са освободени доставки,
за които не се начислява ДДС.
Установено е в хода на проверката, че за
периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019г., в който ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр.
Хисаря е следвало да бъде регистриран по ЗДДС, ако бе подал своевременно
заявление за това, предвид достигнатия към 31.07.2017 г. облагаем, съобразно
чл.96 ал.2 от ЗДДС, оборот в размер над 50 000 лв., лицето е реализирало
облагаеми доставки на стойност 6553.10 лв., за които съобразно чл.86 ал.1 и 2
от ЗДДС и в съответствие и с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.112 от ППЗДДС е
следвало да начисли ДДС, но не е изпълнило това си задължение в срока за това –
до 14.02.2019 г. включително.
На
ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря, в присъствието на представляващия
музея М., е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F504122/12.08.2019 г. за нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86 ал.1 и
ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС – за неначисляване на
ДДС за данъчен период от 01.01.2019г-31.01.2019г.
Нарушението е извършено на 15.02.2019г. като това е отбелязано в АУАН. Отбелязано е в АУАН, че на основание чл.67 ал. 2 от ЗДДС, когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът
на данъка е определен по формулата, разписана в чл.53 ал. 2 от ППЗДДС. Установеното
в АУАН нарушение било документирано с протокол по чл. 50 от ДОПК с №
**********/13.06.2019 г., а размерът на неначисления в срок ДДС бил определен с
протокол № **********/08.08.2019 г. АУАН № F504122/12.08.2019г. е подписан от представляващия
ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ без възражения. Такива били подадени писмено в
срока по чл.44 от ЗАНН.
Последвало е издаването на НП №
482596-F504122/06.12.2019г. от И.Д.
Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря, представляван от М.К.М., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1092.18лв. за
нарушение по чл. 180 ал.2 вр. ал.1 чл. 86 ал.1 и ал.2 вр. чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл. 112 ал.1 от ППЗДДС, на основание чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Районният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Изрично е посочено, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице, нарушени са изискванията на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН.
Според
ПРС нито актосъставителят в АУАН, нито административно-наказващият орган в НП
са конкретизирали за какви и кои точно облагаеми доставки се дължи ДДС, за да
се направи проверка извършени ли са през процесния месец действително доставки
на стоки и услуги от наказания субект, били ли са те облагаеми и дължим ли е
бил данък добавена стойност за начисляване от доставчика. Според
първоинстанционния съд това нарушение е съществено, доколкото ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря е бюджетна организация и второстепенен
разпоредител с бюджет към Министерство на културата лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС и предвид на това, част от доставките, които извършва, не са облагаеми, а
са освободени доставки, за които не се
начислява ДДС. Посочено е още, че освен освободените доставки по чл. 42, т. 1,
буква "б" ЗДДС, проверяваното лице е възможно да извършва и
освободени доставки по чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 44, ал. 1, чл. 49,
ал. 1, чл. 50 ЗДДС и други. Т. е. напълно реално е в доставките, счетени за
съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които да са
освободени от облагане.
Коментираните
нарушения са приети за съществени от решаващия съд, доколкото наказаното лице е
поставено в положение да гадае, какви факти следва да оборва, а това е в пълен
разрез с правото му правилно да организира защитата си по така повдигнатото
административно обвинение. Всъщност, нарушенията не касаят липса на достатъчно
наличен доказателствен материал по делото, а празнота в изложените съставомерни
факти и обстоятелства в акта и постановлението.
С тези съображения е обоснован крайният
извод на съда за незаконосъобразност на оспореното НП.
Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен
акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Относно
възраженията, формулирани в обстоятелствената част на касационната жалба следва
да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които следва да обхваща наказателното постановление са
посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. С оглед правилното определяне на
наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за
законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган
следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради
което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е
така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и
законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои
са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Необходимо
е да се посочи, че е недопустимо за описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, да се препраща към други документи, без тяхното
съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената част на АУАН, съответно на
НП. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършано,
както и доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в
АУАН, т. е още от образуването на административнонаказателното производство е
необходимо по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на
какви доказателства се ангажира административнонаказателната отговорност на
виновното лице. Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство
и нарушителят трябва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в касационната
жалба доводи се явяват неоснователни. Още повече, че нито в Протокол №
**********/08.08.2019г., нито в Протокол № **********/13.06.2019г. се съдържат
мотиви относно това дали проверяваното лице е извършвало освободени доставки по чл. 39, чл.
40, чл. 41, чл. 42, чл. 44, ал. 1, чл. 49, ал. 1, чл. 50 ЗДДС и други.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, разноски се дължат
на касационния ответник, като с отговора е направено искане за тяхното
присъждане, без да са приложени доказателства за техния размер и тяхното
заплащане. В този смисъл искането следва да се остави без уважение
Така мотивиран, на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХVІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260106 от 22.01.2021г. на
Пловдивския районен съд, постановено по НАХД № 1235 по описа на същия
съд за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.