Р Е Ш Е Н И Е
№ 260226
гр. Перник, 26.02.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2883 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Никола
Вапцаров” № 55, „Експо 2000”, срещу Н.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13861,99
лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 24.03.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2013 г., до
изплащане на вземането, сумата 4675,09 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 10.12.2010 г. – 27.02.2013 г., и сумата 901,53 лв. – наказателна лихва за
забава за периода 10.04.2011 г. – 16.05.2013 г., за които вземания е издадена
Заповед № 2295/20.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д № 2893/2013 г. по описа на Районен съд – Перник, съединени в
условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 2 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 3183,19 лв. – изискуема главница за
падежирали вноски за периода от 10.04.2014 г. до 10.04.2019 г. по Договор за
потребителски кредит от 24.03.2008 г., сумата 9509,34 лв. – предсрочно
изискуема главница за вноски от 10.05.2019 г. до 10.03.2025 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда
– 30.04.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата 5586,82 лв. – договорна
възнаградителна лихва за падежирали вноски за периода 10.04.2016 г. –
10.04.2019 г.
В исковата
молба се излага, че на 24.03.2008 г. между страните по делото е сключен Договор
за потребителски кредит, въз основа на който ищецът предоставил на ответника
сумата 15168,75 лв., при договорна
годишна лихва в размер на 14,90% и краен срок за връщането й 10.03.2016 г. Сочи
се, че лихвата е формирана от стойността на банковия ресурс плюс 8,65 пункта
надбавка годишно, като към момента на усвояване на кредита е в размер на
16,92%. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 4 от договора при забава в плащанията
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното връщане на забаваните задължения. На
25.06.2009 г. бил сключен Анекс № 1 към договора, съгласно който страните
приемат размер на вземанията, дължими към 25.06.2009 г. и се съгласяват, че
остатъчната сума следва да се погаси на 82 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, всяка в размер на 284,02 лв., считано от 10.07.2009 г. до
10.03.2016 г. и една изравнителна вноска в размер на 279.31 лв., дължма на
10.04.2016 г., когато е крайният срок за погасяване на кредита. На 31.03.2010
г. страните сключили Анекс № 2 към договора, съгласно който приемат размер на
вземанията, дължими към 31.03.2010 г. и се съгласяват, че те стават редовна
главница, която ще бъде погасена на 168 анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 213,41 лв., считано от 10.04.2011 г. до 10.03.2025 г. с приложима
годишна лихва съгласно чл. 3 от Анекс №
2 и погасителен план към анекса с краен срок 10.03.2025 г. Тъй като длъжникът не погасил задълженията си
на 28.02.2013 г. ищецът обявил вземанията за предсроно изискуеми, за което
уведомил отвтеника с Уведомление с изх.№ 001-13386/13.02.2013 г. съгласно
условията на чл. 9.2 от Договора, достигнало до адреса на кредитополучателя.
Предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателя, ищецът депозирал
заявление, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК. С оглед постъпило в срок възражение от длъжника за
ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове за
устанояване на вземанията си. В случай, че главните искове бъдат отхвърлени, се
моли да бъдат разгледани и уважени предявените осъдителни искове. Претендират
се и сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. С.М.,
в който предявените искове се оспорват като недопустми и неоснователни. Твърди
се, че исковете са недопустими поради отмяна на образците от Наредба № 6 на МП
и поради неизвършена служебна проверка за наличие на нерваноправни клаузи.
Оспорва се легитимацията на ищеца да предяви иск за установяване на вземането,
предвид прехвърлянето му на ЕОС Матрикс. Твърди се, че са налице неравноправни
клаузи в договора и се моли да бъде извършена служебна проверка в тази насока.
Прави се възражение за погасяване по давност на взезманията за обезщетения и
неустойки. Сочи се, че ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Навеждат се доводи, че договорът и последващият
анекс са изготвени в противоречие с изискването на добросъвестност, при
изполвана нелоялна търговска практика, както и че лихвата многократно е била
увеличавана от банката през първата година на договора. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е издадена Заповед № 2295/20.05.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2893 по
описа за 2013 г. на Районен съд – Перник, срещу Н.Г.Д. за сумата 13861,99 лв. -
главница по Договор за банков кредит от 24.03.2008 г., Анекс № 1/25.06.2009 г.
и Анекс № 2/31.03.2010 г. към договора, сумата 4675,09 лв. – изискуема редовна лихва за периода от
10.12.2010 г. – 27.02.2013 г. вкл., сумата 901,53 лв. – изискуема наказателна
лихва за периода от 10.04.2011 г. – 16.05.2013 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата 13861,99 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаванае на заповед за изпълнение – 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, и са
присъдени разноски за държавна такса и юрисконслтско възнаграждение.
Към заявлението е приложено уведомление от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД до Н.Г.Д., с което банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, и известие за доставяне на пратка с получател Н.Г.Д., без посочено
съдържание на пратката, с удостоверяване, че е получена от П.К. на 28.02.2013
г.
От в.ч.гр.д. № 159/2019 г. на ОС-Перник се установява, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на
24.01.2019 г. и възражението срещу нея е подадено на 04.02.2019 г., ведно с
частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземането са
връчени на заявителя на 29.03.2019 г., който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 25.04.2019 г., видно от пощенското клеймо при
входящия номер на регистратурата при РС-Перник.
От представения по делото договор за банков
кредит се установява, че на 24.03.208 г. страните са постигнали съгласие ищецът
да предостави на ответника сумата 15168,75 лв. с краен срок за погасяването й
10.03.2016 г. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на 14,90 %, която представлява СБР за лева /стойност на банковия
ресурс, определен от банката/ + 8,65 пункта надбавка годишно. Пр така
определената лихва годишният процент на разходите към момента на сключване на
договора за кредит е 16,92 %.
В чл. 4.1 от договор е предвидено, че
при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в
частта СБР, като новият лохвен процент влиза в сила от датата, посочена в
уведомлението до кредитополучателя.
Съгласно чл. 4.4 от договора при
забава в плащанията на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения.
Чл. 10.1 от договора предвижда, че при
неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем.
Към договора е приложен погасителен
план, видно от който първата погасителна вноска е 10.04.2008 г., а последната
10.03.2016 г.
По делото е приет Анекс № 1/25.06.2009
г. към договора за кредит, с който страните приемат за установено, че към
25.06.2009 г. вземането на банката към кредитополучателя по договора за кредит
е в размер на 14136,10 лв., от които: 13856,91 лв. – редовна главница, 91,66
лв. – просрочена главница, 187,65 лв. – просрочена лихва за периода 10.04.2009
г. – 25.06.2009 г. С подписване на анекса страните се съгласяват, че
остатъчната главница по кредита, включително редовна и просрочена, ще бъде
погасена на 82 равни последователни анюитетни месечни вноски, включващи
главница и лихва, като всяка вноска е в размер на 284,02 лв. и е дължима на
10-то число от съответния месец, считано от 10.07.2009 г. – 10.03.2016 г.
включително, и една изравнителна вноска в размер на 279,31 лв., включваща
просрочена главница 91,66 лв. и просрочена лихва 187,65 лв., начислена за
периода 10.04.2009 г. – 25.06.2009 г., дължима на 10.04.2016 г. С подписване на
анекса страните се съгласяват крайният срок за погасяване на кредита да бъде
променен на 10.04.2016 г. Чл. 3 предвиджда, че по ползвания кредит
кредитоплучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 16,65 %,
представляваща СБР, определен от банката, + 8,65 пункта надбавка годишно.
Съгласно чл. 1.1 от Анекс №
2/31.03.2010 г. страните констатират, че към датата на сключването му размерът
на вземанията на банката към кредитополучателя по договора за кредит и Анекс №
1 са в размер на 13861,98 лв., от които: 12983,88 лв. – редовна главница,
208,88 лв. – просрочена главница, 373,08 лв. – просрочена лихва, 16,83 лв. – лихва
и наказателна надбавка върху просрочена главница, 91,66 лв. – отложена главница
от 25.06.2009 г., 187,65 лв. – отложена лихва от 25.06.2009 г. Според чл. 1.2
от същия анекс текущата редовна лихва по кредита, дължима от кредитополучателя
на банката по чл. 4 от договора за кредит за периода 10.03.2010 г. до датата на
подписване на анекса е 120,10 лв. В чл. 2 е уговорено, че с подписване на Анекс
№ 2 вземанията по чл. 1.1 в своята съвкупност стават редовна главница, която ще
бъде погасена от кредитополучателя съгласно условията на анекса. Чл. 3
предвижда, че считано от датата на подписване на анекса, кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР, определен от банката, + 8,65
пункта надбавка, начислена върху пълния размер на вземанията по чл. 1.1.
Съгласно чл. 7 с подписване на Анекс № 2 кредитополучателят се задължава да
погаси вземанията на 168 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на
213,41 лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.04.2011
г. до 10.03.2025 г. с приложима годишна лихва съгласно чл. 3 от анекса и
погасителен план, неразделна част от него.
Към Анекс № 2 е приложен погасителен
план, видно от който първата месечна вноска е на 10.04.2011 г., а последната на
10.03.2025 г.
По
делото е прието уведомление от „ЕОС Матрикс” ЕООД до Н.Г.Д., съгласно което на
основание договор за цесия, сключен на 09.03.2016 г. между „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД задължението на ответника, произтичащо от
договор за кредит № 699890_42601 към дата 17.10.2018 г. е в размер на 26171,66
лв.
По
делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Според първоначалното заключение, задълженията
на кредитополучателя по договора за кредит и анексите е, както следва: 13861,99
лв. – главница /в това число главница по вноски с настъпил падеж за периода
10.04.2011 г. – 10.02.2013 г. в размер на 596,14 лв. и предсрочно изискуема
главница в размер на 13265,85 лв./, 4573,61 лв. – редовна лихва върху
падежирали главници за периода 10.12.2010 г.- 10.02.2013 г. вкл., и 101,48 лв.
върху предсрочно изискуема главница за периода 10.02.2013 г. – 28.02.2013 г.,
174,34 лв. – наказателна лихва върху просрочените главници за периода
10.04.2011 г. – 28.02.2013 г., и 727,19 лв. – наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода 28.02.2013 г. – 17.05.2013 г. Вещото
лице е посочило, че съгласно договора за банков кредит преди първото усвояване
на суми по договора кредитополучталят заплаща еднократна комисионна за
управление в размер на 2,50% върху размера на кредита. На 24.03.2008 г. е
усвоен кредит в размер на 15168,75 лв. по банкова сметка *** Н.Г.Д. и на същата
дата от тази банкова сметка ***,22 лв. еднократна комисионна за управление на
кредита. От банковата сметка, по която е обслужван кредитът, не са извършени
плащания на такси и застраховки към банката. Според допълнителното заключение
от 28.09.2020 г. в случай, че не е извършено едностранно увеличение на лихвения
процент по договора и като извършените плащания се отнесат за погасяване само
на задълженията за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава,
съобразно първоначално уговорения по договора лихвен процент, задълженията са,
както следва: 1234,88 лв. – главница, 6103,22 лв. – договорна лихва за периода
1005.2010 г. – 10.03.2016 г., 8886,34 лв. – законна лихва за забава за периода
8886,34 лв. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че първоначалното
заключение е изготвено на база предоставените от банката данни и отразява
задълженията с извършеното през процесния период едностранно изменение на
лихвения процент с падежирали месечни
вноски от 10.10.2008 г. до 10.06.2009 г. При изготвяне на допълнителното
заключение вещото лице е приело, че задачата е да изчисли задълженията
съобразно първоначално уговорения лихвен процент по договора и е извършила
изчисленията без да съобразява лихвата, уговорена в анекс 1 и анекс 2. В
случай, че не е извършено едностранно увеличение на лихвения процент, не е
капитализирана лихвата по просрочени вноски към датата на подписване на анекс 1
и анекс 2 и като извършените плащания се отнесат за погасяване само на главницата,
възнаградителната лихва и законната лихва за забава, то неплатеното задължение би
било, както следва: 13316,70 лв. – главница, 603,15 лв. – възнаградителна лихва
върху редовно падежирали главници за периода 10.03.2009 г. – 25.06.2009 г., 4484,54
лв. – възнаградителна лихва за периода 10.12.2010 г. – 10.02.2013 г., 91,85 лв.
– възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница от 12712,19 лв. за
периода 10.02.2013 г. – 28.02.2013 г., 148,81 лв. – наказателна лихва върху
просрочени главници за периода 10.04.2011 г. – 28.02.2013 г., 720,62 лв. –
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница. Вещото лице посочва, че
последното плащане е извършено на 09.03.2011 г., като от момента на начисляване
на наказателната лихва не са правени вноски и не са погасявани наказателни
лихви. Общата сума, внесена по договора за кредит, е посочена в допълнителното
заключение в графата „всички направени вноски” и е в размер на 7046,47 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено
от страните по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и
чл. 92 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 2893/2013 г. на РС-Перник. От материалтие по заповедното
производство се установява, че ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока
по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове.
По възражението на ответника за недопсутимост на исковете
поради изначална нищожност на проведеното заповедно производство поради отмяна
на образците от ВАС, съдът намира следното:
Отмяната на образците е извършена с решение №
14136/22.10.2019 г. на 5-членен състав на ВАС, което препраща към
мотивите на обжалваното Решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм.
д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд. Съгласно чл. 195 от АПК последиците от отмяната на подзаконов нормативен акт настъпват от деня на
влизането в сила на съдебното
решение. Резултатът е отмяна за в бъдеще време на разпоредбите на чл. 4 и чл. 9
от оспорената наредба, а също и самите образци на заповед за изпълнение на
парично задължение и за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК. Предвид
обстоятелството, че решението на ВАС касае образците за заповеди за изпълнение
по чл. 410 ГПК и има действие занапред, а в случая се касае за установяване на
вземания по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена през 2013 г.,
последиците му са неотносими към настоящото дело.
Във връзка с доводите за
недопустимост на производството, предвид извършената продажба на вземанията по
процесния договор за кредит на „ЕОД Матрикс” ЕООД, следва да се отбележи
следното:
Съгласно т. 10б от
Тълкувателно решение № 4 ОТ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 Г. на ОСГТК на
ВКС при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния
иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 ГПК. В случая искът е предявен от цедента, който според изричните
разяснения на цитираното тълкувателно решение е легититмиран да участва в
производството, поради което възражението за недопустимостта му е
неоснователно.
По горните събражения, съдът
приема, че предявените установителни искове са допустми и следва да бъдат
разгледани по същество.
При така предявените искове
в тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за кредит с
твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за
ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с
възнаграждение за ползването й, изпадането на ответника е забава и размера на претенциите си.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият отговаря на императивните изисквания на приложимия към момента на
сключването му Закон за потребителския кредит /отм./, поради което приема, че
между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, по силата на който ищецът
се е задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в
качеството на заемополучател сумата 15168,75
лв. със задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването за срок
до 10.03.2016 г. при годишен лихвен процент 14,90% и годишен процент на
разходите 16,92 %.
По делото не се спори, че
заетата сума е предоставена от ищеца, което се потвърждава и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. С оглед изложеното,
съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне
на заетата сума, поради което за ответника е възникнало задължение за връщането
й, заедно с уговорената възнаградителна лихва за ползването й.
От договора за кредит се
установява, че същият съдържа клауза, предвиждаща право на банката при промяна
на пазарните условия едностранно да променя лихвата в частта СБР /стойност на
банковия ресурс/, опредлен като лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и
валута по котировка „предлага” плюс законоустановените разходи на банката. В
това число за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции” при банката.
Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с
ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав
по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като
потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на
чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП.
Съгласно Решение №
77/22.04.2015 г. по дело №
4452/2014 г. на ВКС клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в
сила от 10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1 от ЗПП обаче
законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи
от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин
/решение на С. от 21 март
Следователно, приложимостта на изключението на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП
се свежда до въпроса дали след тълкуване на клаузата на чл. 4.1 от договора
може да се направи извод, че банката може да измени лихвения процент при
независещи от нея външни причини, породени от въздействието на свободния пазар
и/или от държавен регулатор.
Видно от съдържанието на цитираната клауза от договора, в същата е
предвидено, че банката може да променя едностранно лихвата в частта СБР,
изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции” при банката. Цитираната
клауза дава възможност на банката едностранно при опредлени от нея показатели,
а не от независим орган, да изменя размера на лихвения процент по договора за кредит,
поради което съдът намира същата за неравноправна и като такава нищожна, на
основание чл. 146 ЗЗП.
С оглед изложеното, сумата, представляваща разлика между платената и първоначално
уговорената лихва съобразно договора, е получена без основание и извършеното
плащане следва да бъде отчетено за погасяване на дължимите от кредитополучателя
суми по договора.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното
плащане по договора за кредит е извършено на 09.03.2011 г. Предвид указанията,
дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, клаузата в договора, според която кредитът
става автоматично предсрочно изискуем не поражда правно действие, ако
кредиторът не е обявил настъването на предсрочната изискуемост, което изявление
да е достигнало до длъжника. С оглед цитираната съдебна практика и липсата на
доказателства за извършени плащания на вноските по договора след 09.03.2011 г.,
съдът приема, че за ищцовото дружество е възниканло право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление до ответника. В тази връзка в заповедното
производство е приложено уведомително писмо до ответника, но от известието за
доставяне не може да се установи, че именно това е полученият на 28.02.2013 г.
документ, респ. че връчването му на лицето П.К. обвързва ответника. С оглед
изложеното следва да се приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната
изискуемост с получаване на препис от исковата молба и приложенията, извършено
на 05.12.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по
тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява
кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Предвид изложеното, ответникът
дължи остатъка от непогасената главница, както и възнаградителната лихва съгласно уговорения лихвен процент до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост 05.12.2019 г.
Съдът намира за основателни възраженията на ответника
срещу начисляването на лихви върху капитализирана главница, предвид забраната
за анатоцизъм в гражданските отношения. В този мисъл в постановената по реда на
чл. 290 ГПК съдебна праткика /Решение № 66/29.07.2019 год. по т. дело № 1504 по
описа за 2018 г., II ТО на ВКС/ се приема, че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. С оглед изложеното, ответникът дължи връщане на
оставащата към момента на подписване на Анекс № 2 главница, а не посочената
в чл. 2 от същия, при уговорения размер на възнаградителната лихва.
По горните съображения, съдът
приема, че дължимите от кредитополучателя суми са в размерите, посочени от вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, съобразно изчисленията, направени в случай, че не е извършено
едностранно увеличение на лихвения процент, не е капитализирана лихвата по
просрочени вноски към датата на подписване на анекс 1 и анекс 2 и като
извършените плащания се отнесат за погасяване само на главницата,
възнаградителната лихва и законната лихва за забава, както следва: 13316,70 лв.
– главница, 4576,39 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.12.2010 г. – 27.02.2013
г. и 148,81 лв. – наказателна лихва за периода 10.04.2011 г. – 16.05.2013 г.
С оглед изложеното предявеният иск за главница е
основателен за сумата 13316,70
лв., до който размер следва дабъде уважен и отхвърлен за разликата над 13316,70
лв. до пълния предявен размер 13861,99 лв.
Като законна последица от
предявяване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2013 г., към който момент се
счита предявен искът с правно основание чл. 422 ГПК, до изплащане на вземането.
Предвид извода, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за сумата 4576,39 лв. - възнаградителна лихва за периода 10.12.2010 г.
– 27.02.2013 г., и за сумата 148,81 лв. - наказателна лихва за периода
10.04.2011 г. – 16.05.2013 г., следва да бъде разгледано възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно псотановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика /Решение № 118/12.12.2019 г. т.д. №
2288/2018 г. на ВКС/ видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 ГПК относно
момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици
/вкл. прекъсване и спиране на давността/. Стъпвайки на постановките на
цитираното тълкувателно решение, в т.1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019 г. по тълк.
д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. В т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/относно приложението на чл. 116 б. „в“ ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ се
правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. С липсата на
подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е аргументиран изводът, че на молбата за
издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено
действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния
процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае
това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според
тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което
ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си,
докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва
да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни
способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа. Преценени в цялост,
тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на
кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а
тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г.
отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на
производството по чл. 422 ГПК след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед горното, по конкретно поставения въпрос е прието,
че липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на
обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за
възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след
влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна
възможност да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно
изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се
издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай
се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително
дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента
на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до
предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на
кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент - този на
подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл. 422, ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал.3 ГПК. В случаите
по чл. 418 ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална
уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание/ бездействието на кредитора да предприеме действия за
връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече
както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на
кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в
производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които
давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на
заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се съотнасят към
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК само когато такова
изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на
постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК
е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова
полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на
него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за
незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на
фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта,
то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността. По
изложените съображения е прието, че при спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква
само ако изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в
разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.
В случая от материалите по заповедното производство се
установява, че заповедта за изпълнение е издадена на 20.05.2013 г., а поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.01.2019 г. С приемане на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността по време
на изпълнителния процес не спира, а ищецът, не е ангажирал доказателства за
предприети действия след тази дата, имащи за последица прекъсването на давността.
С оглед изложеното, в тази хипотеза, макар исковата молба за установяване
съществуването на вземането да е предявена в срока по чл. 415 ГПК, тя не може
да прекъсне вече изтеклата погасителна давност. Погасяването на вземането,
предмет на заповедта за незабавно изпълнение съставлява факт с правно значение,
чието съобразяване води до извод за несъществуване на спорното вземане.
По изложените съображения, съдът прави извод, че искът за
възнаградителна лихва за сумата 4576,39 лв. е погасен по давност, а за сумата над 4576,39 лв. до
4675,09 лв. е неоснователен, а искът за наказателна лихва за сумата 148,81 лв.
е погасен по давност, а за сумата над 148,81 лв. до 901,53 лв. е неоснователен,
поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира
следното:
Съгласно
задължителните указания, дадени с т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на запвоед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Следователно
в производството по чл. 422 ГПК следва да бъде съобразено дали предсрочната
изискуемост на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, е
настъпила към момента на приключване на устните състезания. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит не променя основанието, от което
произтича вземането, то остава същото – сключения договор за кредит. При това
положение, вземането за главница, заявено с осъдителния иск в условията на
евентуалност, е недопустимо, доколкото има същото основание и страни като
главния иск по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ
съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно
от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената
част от вземане, предмет на дело по вечевисящ частичен иск.
С оглед
изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено в частта по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за главница.
По отношение на предявения в условията на
евентуалност иск за възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. – 10.04.2019
г., съдът намира следното:
Предвид извода, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на отговора на
исковата молба на 05.12.2019 г., следва, че за периода до тази дата ответникът
дължи възнаградителна лихва съгласно уговорения погасителен план. Изчислена от
съда с публично досъпен кредитен калкулатор, възнаградителната лихва, уговрена
с Анекс № 2 върху непогасената към момента на подписването му главница за
периода 10.04.2016 г. – 10.04.2019 г. е в размер на 4991,82 лв. Тъй като
исковата молба е подадена на 30.04.2019 г., с което давността за вземането е
прекъсната, следва, че искът е основателен за сумата 4841,03 лв. – възнаградителна лихва за периода
30.04.2016 г. – 10.04.2019 г., за която следва да бъде уважен. За сумата над
4841,03 лв. до 4991,82 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. –
29.04.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за
разликата над 4991,82 лв. до пълния предявен размер 5586,82 лв. –
възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. – 10.04.2019 г. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото
дружество претендира следните разноски: 388,77 лв. – държавна такса, и 638,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство, както следва: 388,77
лв. – държавна такса, и 300,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, предвид цената на предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност
на делото съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер от 100,00 лв. за заповедното производство и 150,00 лв. за
исковото. С оглед изложеното на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 266,33 лв. – държавна такса, и 68,51 лв. – юрисконутско
възнаграждение за заповедното производство, т.е. общо 334,84 лв. разноски за
заповедното производство, и сумата 266,33 лв. – държавна такса, и 102,76 лв. -
юрисконутско възнаграждение за исковото производство, т.е общо 369,09 лв.
разноски за исковото производство.
На основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Перник държавна такса в размер
на 223,47 лв., по разгледания евентуален осъдителен иск.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, сумата 13316,70 лв. /тринадесет хиляди
триста и шестнадесет лева и седемдесет стоинки/ – главница по Договор за потребителски кредит от 24.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.05.2013 г., до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата над 13316,70 лв. до пълния предявен размер 13861,99 лв. – главница, сумата 4675,09 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 10.12.2010 г. – 27.02.2013 г., и сумата 901,53 лв. – наказателна лихва за забава за периода
10.04.2011 г. – 16.05.2013 г., за които вземания е
издадена Заповед № 2295/20.05.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 2893/2013
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, сумата 4841,03 лв. /четири хиляди осемстотин четиридесет и един лева и три стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода 30.04.2016 г. – 10.04.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4841,03 лв. до 4991,82 лв. –
възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. – 29.04.2016 г., като погасен по
давност, а за сумата над 4991,82 лв. до пълния
предявен размер 5586,82 лв. –
възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. – 10.04.2019 г. като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производстовто по делото в ЧАСТТА
по предявения в условията на
евентуалност от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, срещу
Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 3183,19 лв. – изискуема главница за падежирали вноски за
периода от 10.04.2014 г. до 10.04.2019 г. по Договор за потребителски кредит от
24.03.2008 г., и сумата 9509,34 лв. – предсрочно
изискуема главница за вноски от 10.05.2019 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.04.2019 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, сумата 334,84 лв. /триста тридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата
369,09 лв. /триста шестдесет и девет лева и девет стотинки/ - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Перник сумата 223,47 лв. /двеста двадесет и три лева и четиридесет и
седем стотинки/ – държавна такса за производството по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник
в прекратителната му част в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 2893
по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.