№ 58
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100502620 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №288887/31.05.2021г. от „Дил-Софт” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу решение №261505/29.04.2021г. по описа на
ВРС, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Варна
Инвест Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Калояново, общ. Вълчи дол, УПИ 20-166, представлявано от управителя Б. Я. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./2 700.00
лева /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща разликата над уважения размер от 3
150.00 лева до предявения от 5 850.00 лева - главница по рамков договор №
1348/01.04.2019г. за покупко-продажба, доставка, монтаж, поддръжка и обновление,
включваща сбора от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за въведените в
системата за наблюдение на подвижни обекти общо 15 бр. GPS устройства по фактури за
периода от 01.11.2019г. до 06.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2020г. до окончателното
погасяване на задължението и 2./108.77 лева /сто и осем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща разликата над уважения размер от 299.76 лева до предявения
размер от 408.53 лева - мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница за
1
периода от 22.04.2019 г. до 22.06.2020 г., включваща сбора от обезщетенията за забава на
плащане по фактури, издадени за периода от 01.11.2019г. до 06.04.2020г.
В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната част е неправилно, тъй
като е основано на неправилен правен извод на съда за недължимост на сумите по част от
процесните фактури само въз основа на липсата на осчетоводно отразяване при ответника.
Твърди се, че при проведено доказване наличието на договорно правоотношение при ясно
установени елементи и при липса на доказателства за неизпълнение или неточно изпълнение
на предоставяните услуги, липсата на осчетоводяване сама по себе си не води до извода за
недължимост на фактурираните суми.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се
изразява становище за правилност и законосъобразност на решението в отхвърлителната
част. Твърди се, че в хода на производството не са ангажирани доказателства за изпълнение
на задълженията по договора от страна на жалбоподателя, а именно привеждане в действие
на системата за наблюдение на подвижни обекти в реално време и предоставяне на
спуциализиран софтуер за управление на системата. Доказателствени искания не са
направени.
Депозирана е и насрещна въззивна жалба от страна на „Варна Инвест Холдинг“
ЕООД срещу решение №261505/29.04.2021г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е осъден
ответника „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Калояново, общ. Вълчи дол, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Дил-Софт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 12, офис 6, представлявано от управителя Д,
Д., сумите, както следва: 1./ 3 150.00 лева /три хиляди сто и петдесет лева/, представляваща
главница по рамков договор № 1348/01.04.2019 г. за покупко-продажба, доставка, монтаж,
поддръжка и обновление, включваща сбора от дължимите и незаплатени месечни
абонаментни такси за въведените в системата за наблюдение на подвижни обекти общо 15
бр. GPS устройства по фактури за периода от 22.04.2019г. до 02.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 2./ 299.76 лева
/двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна
лихва, начислена върху горепосочената главница за периода от 22.04.2019г. до 22.06.2020г.,
включваща сбора от обезщетенията за забава на плащане по фактури, издадени за периода от
22.04.2019г. до 02.10.2019г.
В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната част е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Сочи се, че съдът е основал извода си за дължимост на сумите по
процесните фактури само въз основа на факта на осчетоводяването им, без да съобрази, че
изпълнение по договора не е започнало, поради което „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД е
отправило уведомление за разваляне на договора и искане за анулиране на издадените
2
фактури.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
„Дил-Софт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Петър Райчев“ № 12, офис 6 представлявано от управителя Д, Д., действащ чрез адв. К.Н.,
срещу „Варна Инвест Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Калояново, общ. Вълчи дол, УПИ 20-166, представлявано от управителя Б. Я.,
действащ чрез адв. Т.Б., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва: 1./ 5 850.00 лева, представляваща главница по рамков договор
№ 1348/01.04.2019г. за покупко-продажба, доставка, монтаж, поддръжка и обновление,
включваща сбора от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за въведените в
системата за наблюдение на подвижни обекти общо 15 бр. GPS устройства, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 2./ 408.53 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница за периода от
22.04.2019 г. до 22.06.2020 г., включваща сбора от обезщетенията за забава на плащане по
всички издадени фактури.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е учредено
облигационно правоотношение въз основа на рамков договор № 1348/01.04.2019г., сключен
за срок от две години. Поддържа се, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора е
осъществил в полза на ответника-възложител услуги по изграждането на система за
наблюдение на подвижни обекти, посочени от ответника и предоставяне на специализиран
софтуер за управление и достъп. В замяна на това се твърди, че ответникът е поел
задължението да заплаща на ищеца месечни абонаментни такси за пренос на данни в размер
на 30.00 лева с ДДС за всяко въведено в системата GPS/GPRS устройство за наблюдение на
подвижен обект, чийто общ брой е 15. Регистрираните в системата 15 броя подвижни обекти
на ответника представляват МПС – камиони и тежка строителна механизация, с
идентификации и регистрационни номера, като всяко едно от МПС-та е разполагало с
предходно инсталирано GPS устройство, съвместимо с работата на системата за
наблюдение, поради което инсталация на нови устройства не е била необходима и такава не
е извършвана от ищеца, а за целите на договора са използвани съществуващите в МПС на
ответника устройства. Поддържа се, че начинът, по който МПС се наблюдават чрез
системата и специализирания софтуер, се базира на данните, дистанционно предавани от
инсталирано върху всеки такъв обект GPS устройство.
Твърди се, че месечният размер на дължимото възнаграждение е 450.00 лева с
ДДС общо за петнадесетте подвижни обекта – по 30.00 лева с ДДС за всеки един. Сочи се, че
договорът е действал от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., т.е. общо 13 месеца, доколкото същият
е прекратен на 01.05.2020г. във връзка с отправено от възложителя-ответник изявление в
този смисъл. За периода на действие на договора са издадени общо 13 бр. фактури всяка
3
една на стойност от по 450.00 лева с ДДС. Поддържа се, че дължимите от ответника
абонаментни такси се фактурират до 05-то число на текущия отчетен месечен период и
следва да бъдат заплатени по банков път до 15-то число на същия месец. Твърди се, че в
рамките на действие на договора ответното дружество се е ползвало от поддържаната от
ищеца система за наблюдение на МПС и специализирания софтуер за управление на
регистрираните в тази система обекти на ответника, като към настоящия момент не е
заплатена нито една от фактурираните суми по договора, чийто общ размер за тринадесетте
месеца възлиза на 5850.00 лева, поради което се счита, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи наред с главницата и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Варна
Инвест Холдинг“ ЕООД, в който се излагат съображения за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва исковете както по основание,
така и по размер. Не оспорва, че между него и ищцовото дружество на 01.04.2019г. е
сключен рамков договор № 1348. Оспорва обаче обстоятелството, че през процесния период,
а именно от 01.04.2019г. до 30.04.2020г. ищецът е изпълнявал собствените си договорни
задължения. Твърди, че ищецът не е привел в действие системата за наблюдение на
подвижни обекти в реално време, не е предоставил и специализиран софтуер за управление
на системата, поради което не му се дължат претендираните суми. Сочи се, че фактурите са
издавани, без да е престирана насрещна услуга по договора. На 28.04.2020г. ответникът е
отправил писмено уведомление до ищеца, за това, че считано от датата на получаване на
уведомлението разваля договора. Излага, че това изявление е прието без възражения от
ищцовото дружество. Ответникът е инвокирал и възражение за нищожност на договора
поради противоречието на същия със закона и добрите нрави. В съдебно заседание, чрез адв,
Т.Б., ответникът уточнява, че възражението е за частична нищожност, доколкото клаузата на
чл. VI.1 от договора противоречи на добрите нрави.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност,
4
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която
съдът е приел за недоказано изпълнението на договорното задължение през процесния
период. В насрещната въззивна жалба се твърди неправилност на решението в частта, в
която е прието за установено изпълнение на задълженията по договора за периода от
22.04.2019г. до 02.10.2019г.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства наличието на облигационно правоотношение по рамков договор №
1348/01.04.2019г. за покупко-продажба, доставка, монтаж, поддръжка и обновление на
система за наблюдение на подвижни обекти в реално време, като доставя и монтира
съответни устройства и допълнително оборудване на обекти, посочени от възложителя,
както и да предостави на възложителя правото да ползва за срока на действие на договора
специализиран софтуер за управление и достъп до системата.
Оспорва се от ответната страна, че въз основа на договора изобщо е осъществено
изпълнение. Във връзка с това възражение са ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на свид. Я.а, се установи, че наетите камиони - собственостна ответното дружество - са били
включени в GPS система за наблюдение, дори е било проведено обучение за работа със
системата която обаче била с недостатъци, доколкото някои от опциите не са работили, но
свидетелката категорично посочва.Заявява, че е разполагала с данни за регистрация в
изградената платформа за следене на камионите, до която в началото на 2019г. достъпът е
бил ограничен.
Същевременно от заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че 7 броя
от издадените фактури, а именно за периода от 22.04.2019г. до 02.10.2019г. са осчетоводени
при ищеца и при ответника, включени са съответно в дневниците за продажби и покупки на
двете дружества, като общата стойност на осчетоводените фактури е в размер на 3150 лв. с
ДДС.
Съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страните по
сделката са търговски дружества, досежно правоотношението са приложими правилата
относно търговските сделки. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен
характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната
фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение
№ 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
1598/2013 г., II т. о., ТК /
С оглед на горното следва да се приеме за доказано възникването на задължение
по осчетоводените фактури, като този извод не би могъл да се опровергае от свидетелските
5
показания, че достъпът до системата е бил спрян в началото на 2019г. От една страна, от
показанията е видно, че изпълнението на договора е започнало, макар и с недостатъци, освен
това ограничаване на достъпа на конкретната служителка не е в състояние да доведе до
извод за цялостно неизпълнение при липса на други доказателства в тази насока, като се има
предвид също, че в рамките на този период не е отправено възражение от възложителя за
неизпълнение. Искането за анулиране на издадените фактури, отправено впоследствие, на
28.04.2020г., не е в състояние да произведе действие, след като фактурите са осчетоводени,
включени са в дневника за покупко-продажби по ДДС и е ползван данъчен кредит по тях.
С оглед на изложеното се налага извода за дължимост на фактурираните суми по
осчетоводените фактури в общ размер 3150 лв., както е установен от вещото лице по СЧЕ,
като искът в тази част се явява основателен. Настъпила изискуемост на вземанията по тях се
установява съгласно клаузата на чл.IV.3 от договора, поради което е основателна и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците по отделните фактури, изчислено за периода от 22.04.2019г. до
22.06.2020г. в общ размер 299,76 лв.
По отношение на фактурите за следващия период, които не са осчетоводени при
ответното дружество, се налага извод за недоказаност на изпълнението. Действително
липсата на счетоводно отразяване не представлява самостоятелно основание да се приеме
неизпълнение, но при наличието на изрично оспорване от ответната страна липсват и други
ангажирани доказателства за изпълнение по договора. Искът в тази част следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
Съобразно извода за неоснователност на двете въззивни жалби, присъждане на
разноски не се следва в полза на никоя от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261505/29.04.2021г. по гр.д. №6839/2020г. по
описа на ВРС, 9 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7