№ 1789
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110214882 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление с № BG20032022/5800/Р8-
409/07.09.2022 г. издадено от Директора на Националното тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Ю. Г. Х., с ЕГН
**********, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Х., който
го обжалва в срок. В жалбата си обективира твърдения, че АУАН и НП били
незаконосъобразни, тъй като били допуснати нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при тяхното издаване. Твърди се, че АУАН и НП страдали от липса
на реквизити, нарушението не било описано по изискуемия от ЗАНН начин,
неправилно било издадено НП, вместо ЕФ за санкциониране на процесното
нарушение. Иска се отмяната на издаденото НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Явява се процесуалният му представител – адв. Л. Последната иска от съда да
постанови решение, с което да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно, като поддържа аргументите в жалбата и сочи, че било
1
недопустимо в съдебното производство да се установяват елементи от
състава на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрк. Данков, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че авторството било
установено безспорно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 07.03.2022 г. в 08:20 часа товарен автомобил „Скания“, с рег. № ***, с
технически допустима маса над 3,5 тона (за целия състав), се движил по път
А-3, в отсечката 8+226 км посока нарастващ километър (тунел Мало Бучино),
като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса , дължима, съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Нарушението е било установено посредством
видеоустройство с № 20422, представляващо част от електронната система за
събиране на пътни такси.
На 20.03.2022 г. на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата в
направление напускане на страната пристигнал посоченият влекач,
управляван от жалбоподателя Ю. Х.. При справка в системата на
националното тол управление било установено, че е посоченият товарен
автомобил се е движил на 07.03.2022 г. на посочените горе място и час без
заплатена за това пътна такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Било установено още, че за извършеното нарушение бил генериран
доклад от електронната система, по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Така, на водача на превозното средство в деня 20.03.2022 г. – Ю. Х., бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
осъществено на 07.03.2022 г.
В хода на съдебното следствие е изискана информация от дружеството
собственик на процесния товарен автомобил кое е било лицето, което го е
управлявало на 07.03.2022 г. между 08:00 и 09:00 часа, като в изричен отговор
е посочено, че това е именно жалбоподателят, като към отговора на
собственика е приложена разпечатка от тахографската карта на водача на
ППС.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е
еднопосочна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В резултат на тази проверка, съдът намира следното:
Издадените АУАН и НП са изцяло законосъобразни – в тях е посочено
защо е наказано лицето Х. – нарушението е описано по изискуемия от закона
начин, като от описанието му може да се установи кога, къде и от кого е
извършено то, както и в какво точно се изразява. Посочена е изрично и
нарушената разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съдът не констатира
наличие на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, тъй като
те са издадени от изцяло компетентни служители, в рамките на тяхната
компетентност. Ето защо, възраженията на жалбоподателя за изцяло
неоснователни.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал.
8 от ЗДвП, а именно: „Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
3
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е посочено, че водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В конкретния случай се установи на база събраната доказателствена
съвкупност, че на 07.03.2022 г. в 08:20 часа процесният товарен автомобил
„Скания“, с рег. № ***, с технически допустима маса за целия състав над 3,5
тона, се движил по път А-3, в участъка 8+226 км посока нарастващ километър
(тунел Мало Бучино). Посоченият път е включен в обхвата на националната
платена пътна мрежа, като посоченото по-горе ППС се е движило по него без
да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от закона за
пътищата. Нарушението е било установено посредством видеоустройство с №
20422, представляващо част от електронната система за събиране на пътни
такси.
Системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на чл. 1 от
закона за измерванията. Посоченият закон урежда обществените отношения,
свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на
измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179,
ал. 3 - ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното установяване - не е налице
измерване.
Съгласно § 1т. 1 от ДР на ЗИ „Величина“ е свойство на явление, тяло или
вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф „Единица за измерване“ е
конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват
други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по
отношение на тази величина. Описаните понятия са относими към АТСС,
4
използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено
измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини
от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с
друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична
величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна
на БИМ - не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Чл. 5 от ЗИ
(закона за измерванията) постановява, че метрологичният контрол се
извършва за осигуряване на точност и достоверност на измерванията.
Отделните средства за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са
подробно регламентирани в Глава втора от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като не съществува
регламентация на системи за събиране на пътни такси или изискване за
тяхното одобрение.
Изложеното обуславя извода, че, Електронната система за събиране на
тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство, и за
нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ.
В конкретния случай е налице безспорно доказано административно
нарушение, защото по несъмнен начин е установено обстоятелството, че
именно жалбоподателят е управлявал процесното ППС в деня на
нарушението – 07.03.2022 г. Тук е моментът да се посочи, че съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че не
било допустимо в съдебното производство да се събират доказателства за
авторството на деянието. Съдът не само че може да събира всякакви
доказателства, които намери за необходими (по силата на служебното начало
в наказателното производство), но е и длъжен да изясни докрай фактическата
обстановка по казуса, преди да пристъпи към неговото решаване по същество.
Именно в централната съдебна фаза на наказателното производство следва да
намерят отговор всички възражения на страните и фактите по делото да бъдат
изяснени в своята цялост. Обратното противоречи на духа и на буквата на
закона.
Съдът счита, че авторството на деянието е доказано несъмнено и дори да
се оспорва от жалбоподателя, то тези негови твърдения следва да бъдат
5
доказани, а по делото са налице доказателства именно в смисъл, че той е бил
водач на процесното МПС на 07.03.2022 г., т.е. твърденията на Х. са
опровергани.
По несъмнен начин е установено и че именно процесното ППС се е
движило в посочения в НП участък на магистрала А-3, като за това са налице
писмени доказателства – снимки от националната тол система.
Доколкото по делото няма доказателства, които да сочат, че
жалбоподателят е заплатил необходимата пътна такса за да се движи с
управляваното от него ППС на 07.03.2022 г. на посоченото по-горе място, то
съдът намира, че тази такса не е била заплатена своевременно. Още повече, че
тя е заплатена на 20.03.2022 г. с квитанция (виж НП стр. 3, където изрично е
удостоверено това обстоятелство).
Размерът на наложеното наказание е точно определен в закона, поради
което не може същият да бъде ревизиран от съдебния състав.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай не може да намери
приложение, защото е налице императивна законова разпоредба, която сочи,
че тя не се прилага за нарушения по ЗДвП – чл.189з от ЗДвП.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от
страна на въззиваемата страна да й се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, то съдът намира, че следва да уважи
това искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG20032022/5800/Р8-409/07.09.2022 г.
издадено от Директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Ю. Г. Х., с ЕГН **********, на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1800 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ю. Г. Х., с ЕГН **********, да заплати на Агенция пътна
инфраструктура сумата от 100 лева, представляваща направени по делото
6
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7