№ 1801
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500956 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери следното:
Производството е образувано по частна жалба № 22181/01.04.2022г. от Т. Т. К. ЕГН
********** от гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 110, бл. 68, вх. Б, ет. 9, ап. 54, чрез адв.
Р.М., против разпореждане № 4334/07.02.2022г. по ч.гр.д. № 15792/2021г. на ХХХ състав на
ВРС, с което е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Намира обжалваното
разпореждане за неправилно и незаконосъобразно ,поради противоречие със закона и
процесуалните правила при издаването му. Излага твърдения, че не е извършвал никакво
плащане по издадената против него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15792/2021г. на
ВРС, тъй като не признава вземането на заявителя Парушева и не й дължи никакви суми. В
този смисъл е и депозираното от него възражение по чл. 415 от ГПК. Като е разпоредил
безкритично издаването на изпълнителен лист за разноските, без да е указал да представи
доказателства за полученото изпълнение, ВРС е издал порочен съдебен акт.
Моли се да бъде отменено разпореждането, като бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В писмен отговор М. П. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Победа“, бл. 11, вх. Б,
ет. 9, ап. 53, чрез адв. С.П. оспорва частната жалба. Счита обжалваното разпореждане на
ВРС за материално законосъобразно и правилно,а частната жалба-неоснователна, доколкото
пълното плащане на задължението от страна на длъжника е извършено след подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение, а възражението е подадено с цел да
препятства влизането в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК, като бъдат избегнати
присъдените разноски. С недобросъвестното си поведение длъжникът е дал повод за
завеждане на заповедно производство. Следва да понесе и направените разноски. Съдът не
разполага в конкретния казус с възможността да обезсили издадената заповед за
изпълнение.
1
Моли се да бъде оставена частната жалба без уважение, а първоинстанционното
разпореждане да бъде потвърдено.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Пред ВРС е инициирано заповедно производство от страна на заявителя М. П. Г. чрез
пълномощника си адв. С.П., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, против длъжника Т. Т. К. за парично вземане от 500.00лв., подлежащ на връщане
депозит, съгласно сключен на 10.06.2020г. едногодишен договор за наем на недвижим
имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-29.10.2021г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените в
производството разноски в размер на 325.00лв., от които 25.00лв. държавна такса и
300.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства.
Въз основа на заявлението ВРС е издал в полза на М. П. Г. срещу Т. Т. К. заповед №
6233/03.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
15792/2021г. за сумата от 500.00лв. главница, представляваща невъзстановен и подлежащ на
връщане депозит по едногодишен договор за наем на недвижим имот от 10.06.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението , както и сумата от 25.00лв.-разноски за държавна такса и 300.00лв.-
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Длъжникът е уведомен лично за издадената срещу него заповед за изпълнение на
09.11.2021г. На 22.11.2022г. или в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Възражението е прието от ВРС и с разпореждане № 24903/24.11.2021г. заповедния
съд е указал на заявителя М. П. Г., че може в едномесечен срок да предяви иск срещу
длъжника относно вземането си, като при непредявяване заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена.
Съобщението е връчено на заявителя на 06.01.2022г.-присъствен ден. Срокът за
подаване на искова молба е изтекъл на 06.02.2022г.
На 04.02.2022г., т.е. в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, М. П. Г., чрез адв. С.П. е завела
в съда молба вх. № 7571/04.02.2022г., с която е заявила, че като кредитор е получила
изпълнение след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
главницата, но не и за разноските по заповедта за изпълнение, поради което за нея липсва
правен интерес от подаване на установителен иск по чл. 422 от ГПК. Позовавайки се на
приетото в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, моли за
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските.
С разпореждане № 4334/07.02.2022г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен
иск в полза на М. П. Г. срещу длъжника Т. Т. К. за присъдените със заповед за изпълнение
№ 6233/03.11.2021г. по ч.гр.д. № 15792/2021г. на ВРС разноски.
Настоящият състав намира, че съобразявайки приетото в т. 10в от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и след като в полза на
2
заявителя е издадена заповед за изпълнение за главница и разноски, Ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът
от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът
може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде
направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за
установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване
по реда на чл. 407 ГПК.
В конкретния казус всички условия за издаване на изпълнителен лист в частта за
разноските по издадена заповед за изпълнение са налице. Издадена е заповед за изпълнение
относно парично вземане на кредитора от длъжника и направените в заповедното
производство разноски. В срок е постъпило възражение срещу издадената заповед за
изпълнение от длъжника. В срока за предявяване на установителния иск, кредиторът е
уведомил съда, че след завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
получил изпълнение на паричното си вземане, но не и на разноските. За кредитора е
отпаднал интереса да води установителен иск за съществуване на вземането. Поискал е
издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта и ВРС я е удовлетворил,
издавайки искания изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК изпълнителният лист се издава, след
като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника. Заповедта за изпълнение № 6233/03.11.2021г. , изд. по
ч.гр.д. № 15792/2021г. на ВРС в частта за разноските е такъв акт, редовен от външна
страна и удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане за разноски срещу длъжника.
Съдът не следва да извършва други проверки при издаване на изпълнителния лист,
включително дали действително е направено плащане от длъжника в полза на кредитора.
Достатъчно е излагането на неизгодния за кредитора факт, че е получил дължимата от
длъжника сума, но без разноските. Ефектът на възражението на длъжника срещу заповедта
за изпълнение е преодолян с извършеното след подаване на заявлението плащане.
Действително заповедта за изпълнение би следвало да бъде обезсилена от ВРС в частта на
платената главница и това не е сторено, но не е предмет на преценката на съда в
производството по чл. 407 от ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4334/07.02.2022г. по ч.гр.д. № 15792/2021г. на
3
ХХХ състав на ВРС, с което е разпоредено от съда издаването на изпълнителен лист в
полза на заявителя М. П. Г. ЕГН ********** срещу длъжника Т. Т. К. ЕГН ********** за
присъдените със заповед за изпълнение № 6233/03.11.2021г. по ч.гр.д. № 15792/2021г. на
ВРС разноски, на осн. чл. 407 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4