Р Е Ш Е Н И
Е
№ 236
гр. Велико Търново, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10179/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е
образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” против Решение
№ 284/21.05.2021 г. по НАХД № 433/2021 г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с коeто е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. ЕФ е
издаден от МРРБ-Агенция „Пътна инфраструктура” срещу А.Х.В. с ЕГН ********** за
извършено на 26.02.2020 г. на път I-5, при км. 97 + 488 нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
за което на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание –
глоба, в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва
решението на РС като неправилно, поради допуснато нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуални правила. Твърди, че РС е направил
неправилна преценка на доказателствения материал, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон, в това число и на чл. 11 и чл. 14 от НК и чл.
3 от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че липсват доказателства за вина като
субективен елемент на деянието. По тези съображения се претендира отмяна на
решението на районния съд и разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба, в о.с.з. действащ чрез упълномощения адвокат изразява
становище за неоснователност на КЖ. Изтъква, че винетният стикер отговаря
изцяло на изискванията на закона. Посочена е категорията на превозното
средство, регистрационния номер на автомобила, валидността на винетката и
нейната стойност. Винетката не страда от липса на форма и няма грешки, които да
бъдат отстранявани. Моли да бъде потвърдено Решението на РС като правилно.
Претендира разноски за производството.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила. В тази
връзка счита, че административното нарушение не е доказано както от обективна,
така и от субективна страна.
Съдът, в
качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно
провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по
делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС,
за която решението е неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ
на касация, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и
правото:
Въззивният
съд установил, че ЕФ е издаден за нарушение, изразяващо се в това, че не е била
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията
на пътното превозно средство. Според спец. звено на АПИ е налице електронна
винетка за ремарке, а не за лек автомобил. ЕФ е издаден на собственика на ППС.
Нарушението било установено на 26.02.2021 г. в 10:52 часа, в отсъствие на нарушителя,
с устройство № 631011 част от е-система за събиране на пътни такси, монтирано
на път I-5, при км. 97+488. В записа
за нарушение системата е отразила, че е заплатена винетна такса в размер на 97 лв.
за ППС с посочения рег. № ***, но като клас на същото е посочено ремарке за лек
автомобил, с брутно комбинирано тегло на ППС по-малко от 3,5 т. със срок на
валидност от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. с ИД № 20012757766721. ВТРС е приел
като доказателство Свидетелство за регистрация, което удостоверява, че
посочения рег. № *** касае регистриран лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло”
със собственик А. Хр. В., като липсват данни за извършена регистрация на
ремарке или каравана с посочения рег. № на нейно име, както и заверено копие от
разписка за електронна винетка № 20012757766721 за процесния автомобил, отразяваща
плащане на винетка на стойност 97 лева за ППС кат. К3, с рег. № *** за периода
01.02.2020 г. – 31.01.2021 г.
ВТРС приел,
че действително има неправилно деклариране на вида на ППС, за което е заплатена
винетката, доколкото на този собственик няма регистрирано ремарке, но тази
техническа грешка е допусната от служителя в търговския обект, където е
закупена винетката, поради което това не може да се вмени във вина на наказаното
лице. РС приел, че деянието е несъставомерно и от обективна страна, т.к. в
случая собственикът е декларирал неправилно данни, но това не е равнозначно на
неизпълнение на задължение за плащане на винетката и не представлява нарушение,
за което то да подлежи на санкциониране (а единствено – дължи повторно такса). При
така установените факти, ВТРС е направил извод за несъставомерност на деянието от
обективна и субективна страна. Изложени са мотиви и за определянето на
нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
проверка, извършена въз основа на установените от въззивния съд факти показа,
че така постановеното Решение е правилно. Оплакванията в жалбата ВТАС
квалифицира като такива за нарушение на закона и за допуснато съществено
нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК и настоящият състав
намира, че те не са налице.
Въззивният
съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Фактическите
констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по
приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е
попълнил делото с такива, установяващи значимите в производството пред него
факти. Доказателствените източници, писмени и гласни, не са противоречиви.
Разпитаният свидетел е предупреден за последиците при лъжествидетелстване. В
тази връзка, РС правилно е кредитирал с доверие както писмените, така и
гласните доказателства и е изяснил фактическата обстановка обективно,
всестранно и пълно. Не се установиха съществени нарушения на процесуални правила
при събирането и преценката на доказателствени средства. Въз основа на
установените факти РС е стигнал до правилен правен извод за приложението на
закона. Приетите писмени и гласни доказателства по делото подкрепят извода за
недоказаност на деянието от обективна страна и несъставомерност на същото от
субективна. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е
постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Като е
стигнал до изводи за незаконосъобразност на ЕФ, РС е постановил правилен и
обоснован съдебен акт. В конкретния случай по категоричен начин е установено,
че от страна на водача е заплатена дължимата винетна такса на автомобил от вида
на притежавания от нея, което се установява от приложената по делото квитанция
при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС. Единствено вместо вида на МПС -
такъв от категория М1, е посочено ремарке (но от др. лице), вследствие на което
е издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни. След като съдът
обективно е установил, че липсва с посочената регистрация ремарке или каравана,
то следва да се приеме, че е заплатена дължимата винетна такса за лек
автомобил, още повече, че съгласно посочената норма на
чл. 10а, ал. 9 от
ЗП, тя е същата като за МПС от категория М1. В тази връзка следва да
се отчита, че процесното грешно деклариране на тази информация не е равносилно
на недеклариране и неплащане на винетка, и не може да обоснове нарушение от вида
на претендираното, защото самата грешка не е свързана с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП вр. чл.
102, ал. 2 от с.з. е налице само при неизпълнение на тези задължения, които водят
до установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. В случая това не е така.
Изцяло се споделят и доводите на ВТРС, че дори и формално да запълва
обективните признаци на административното нарушение по чл. 179, ал. 3
във вр. с чл. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото изцяло липсва
субективната страна на деянието. Вярно е, че в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Въпреки това
посочената презумпция се явява оборима, като това е станало с помощта на
събраните в хода на производството доказателства. След като синът на
касаторката е заплатил винетна такса в необходимия за това размер за
едногодишна такава, правилно е посочил и съответния рег. № на МПС, то не може
да се приеме, че горното правило е нарушено съзнателно.
АСВТ
установи, че делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е
постановено от законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност,
като за заседанието на въззивната инстанция е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена тайната на
съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. В заключение
настоящата инстанция намира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт.
По
изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на
решението.
Въпреки този
изход на спора разноски не се следват на ответника по касация, тъй като нито са
искани, нито са доказани за тази инстанция (представеният ДПЗС не съдържа
удостоверяване на извършено плащане в брой на договорената сума, която е
посочена цифров като 30, а словом като триста).
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 284/21.05.2021 г. по НАХД
№ 433/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.