№ 5453
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110144449 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/, с която срещу И. И. И. са предявени
положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК за установяване съществуване
на парично вземане на ищеца по спрямо ответника за
сумата от 1000 лв., представляваща задължение по договор
за кредит № 431740 от 04.03.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
03.08.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,18 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от
160,72 лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.03.2015 г. до 31.10.2015 г., както и наказателна лихва в
размер на 937,20 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 12.03.2020
1
г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35038/2020 г. по описа на СРС, 45 с-
в.
Ищецът твърди, че ответникът кандидатствал онлайн
за отпускане на потребителски кредит. За целта попълнил
заявление на интернет страницата на дружеството, с
посочени желани параметри на кредита. На посочения в
заявлението електронен адрес на клиента, в отговор са
изпратени автоматично Договор за кредит № 431740 от
04.03.2015 г., ведно с Приложение 1 към него, ОУ и
Стандартен европейски формуляр “СЕФ. Твърди, че след
запознаване с всички условия във връзка с кредита,
ответникът е въвел самостоятелно на указаното за това
място в сайта команда: „Декларирам, че съм получил СЕФ
на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“.
Съгласно раздел III, т.11 от ОУ, с извършване на
гореописаните действия, заявлението се счита за подадено
от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети
и подписани от него. В резултат на тези действия, между
страните на 02.06.2015г. е сключен във формата на
електронен документ Договор за кредит №431740 от
04.03.2015 г., по силата на който ответникът се задължил да
върне на 8 равни месечни вноски, всяка в размер от 103.10
лева. В изпълнение на задълженията си ищецът
предоставил заем на ответника в размер на 1000 лева,
получена от последния в брой на 04.03.2015г. на каса на
„Изипей“. Сочи, че ответникът не е извършил никакви
2
погасявания по процесния заем, с което не изпълнил
основното си задължение да погаси дължимите месечни
вноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Б.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът И. И. И., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, като предявена от
надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 35038/2020г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадено от
3
ответника в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу
заповедта.
В настоящото производство ищецът е представил
договор за потребителски кредит № 431740 от 04.03.2015 г. и
приложение № 1 към същия, сключен между /ФИРМА/ и
ответника, по който /ФИРМА/ се е задължил да предостави
на кредитополучателя И. И. И. потребителски кредит въз
основа на приложени към него Общия условия и
заявлението от него, представляващи цялостно и единно
споразумение между страните. В приложение № 1 към този
договор от същата дата е видно, че кредитът е
потребителски, предоставената сума е в размер на 1000.00
лева, със срок на кредита - 8 месеца, брой погасителни
вноски - 8. Общият размер на предоставеният кредит е
1160. 72 лв., при лихвен процент по кредита - 41. 24%. И
ГПР – 50%. Към договора също така е представен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5,
ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на
кредити.
От изслушаната по делото ССчЕ, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена и съотносима на
приетия по делото доказателствен материал, се установява
методологията на сключване на договора. Установява се,
че за отпускане на кредита, ответникът е кандидатствал
онлайн, през платформата на ***********, като е попълнил
4
заявление в което е посочил данни за размера на кредита,
който иска да му бъде отпуснат и лични данни. Установи
се, че мобилният телефон, който е предоставен за връзка с
кредитора е ************, в която част експертизата
съответства на приетото по делото писмо на /ФИРМА/ с вх.
№ в СРС 259776/25.11.2022г., на който мобилен номер след
одобрение на кредита е изпратен СМС с линк, с посочен
код, в който е генериран IP адрес с № 37.143.243.56 на
04.03.2015г. в 11:27 часа, като кода е въведен от ответника
според заключението и с което договора се счита за
сключен.
По делото е прието писмо от /ФИРМА/ с изх. №
2022111817005422/01.12.2022г., от което се установява, че не
е възможно предоставянето на информация дали
ответникът на дата 04.03.2015г. е получил сумата по
кредита, с основание договор № 431740, съответно да се
предостави разписка за плащане, доколкото процесният
превод попада извън срока по чл. 24, ал.3 от ЗПУПС – пет
години, и информацията е неналична.
По изложеното съдът от правна страна намира, така
предявените искове за неоснователни. Съдържанието на
договора за кредит е подробно регламентирано в
представените договор за потребителски кредит № 431740,
погасителен план към него, инкорпориран в Приложение
№ 1 към него и Общите условия за предоставяне на
кредити. Тук следва да се посочи, че претендираните от
5
ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между /ФИРМА/ и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между
страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на
потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3),
6
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящият
случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи -
договор за потребителски кредит № 431740 от 04.03.2015 г.,
и общи условия към него, за които по същество се твърди,
че са потвърдени от ответника, което обстоятелство се
установи от изслушаната по делото съдебно техническа
експертиза. Ето защо, следва да се приеме, че
представеният договор за кредит представлява подписан
частен електронен диспозитивен документ, който се ползва
с формална доказателствена сила относно авторството на
обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., ГК/.
Договорът за заем е реален договор, който се счита
сключен от момента на предаването на паричната сума. В
чл. 5 от договора е уговорено между страните, че сумата се
усвоява по посочения в заявлението за кандидатстване
начин, последното прието на л.21 по делото, като в
заявлението е посочено, че сумата се усвоява чрез
/ФИРМА/, като както бе посочено по-горе не се установи от
приетото по делото писмо от /ФИРМА/ реалното предаване
на сумата. Ответникът изрично оспорва наличието на
правоотношение между страните по договор за кредит, като
самото правоотношение, в предвид реалния му характер,
включва не просто сключването на договора, с поето с него
7
задължение за връщането на заемната сума, но и реалното
предаване на сумата. По делото съдът намира, че не се
установи реалното предаване на сумата; последното не се
установи нито от писмото на /ФИРМА/, нито от приетото
заявление за кандидатстване, нито от изслушаната СТЕ,
която преди всичко бе от техническо естество и установи
единствено методологията на сключване на договора
онлайн.
По гореизложеното и в предвид реалния характер на
договора за кредит, съдът намира, че ищецът не установи
реално предаване на сумата, при изрично оспорване от
страна на ответника, а от там и наличието на
правоотношение между страните по договор за кредит.
Само на това основание исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради което съдът не ще коментира
останалите релевирани от ответника правопрекратяващи и
правопогасяващи възражения.
При отхвърляне на главния иск следва да бъдат
отхвърлени и останалите искове за договорна лихва и
разноски.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
Такива не се претендират, поради и което съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
8
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу И. И. И., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че И. И. И. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 1000 лв., представляваща задължение по договор за
кредит № 431740 от 04.03.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 03.08.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 60,18 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от
160,72 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.03.2015 г. до 31.10.2015 г., както и наказателна лихва в
размер на 937,20 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 12.03.2020
г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35038/2020 г. по описа на СРС, 45 с-
в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10