№ 316
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200558 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „РАМИНА 2001 – НАТАЛИЯ
ЗДРАВКОВА“ против наказателно постановление № 94/08.02.2021г.,
издадено от Заместник – директор на Териториална дирекция Дунавска в
Агенция „Митници“, с което на едноличния търговец, на основание чл. 234а,
ал. 1 и ал. 3 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в
размер на 3391,21 лева, за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от Закона за
митниците и на основание чл. 234а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдена
сумата в размер на 3391,21 лева, представляваща равностойността на
предмета на нарушението.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени
процесуално нарушения. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи,
че актът е съставен извън преклузивния тримесечен срок, посочен в чл. 34, ал.
1 ЗАНН., тъй като още на 16.06.2020г. административнонаказващия орган е
поискал от едноличния търговец информация, относно неприключилата
транзитна операция. Отделно от това се релевират доводи, че в АУАН не е
посочено мястото на извършване на нарушението, което води до
1
невъзможност да бъде преценена местната компетентност на актосъставителя.
По същество на спора се застъпва тезата, че отговорност за отклонения
транзит носи физическото лице шофьор във фирмата превозвач или тя
самата, с оглед разпоредбите на чл. 17, § 1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), чл. 5, т. 40 , б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., Решение от 21.12.2016г. по дело С 547/2015г. с
предмет преюдициално запитване и разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс. Обосновава се извод, че отговорността на
жалбоподателя се свежда единствено до задължението, в качеството му на
отговорно лице по посочената транзитна декларация, да заплати дължимото
мито и ДДС за неприключената декларация, което жалбоподателят е сторил.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа в хода и по реда на съдебните прения и в депозирани
писмени бележки поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения,
изведени от разпоредбата на чл. 96, § 1 от Регламент № 2913/92г, досежно
задълженията на титуляра на режима и че в конкретния случай, субект на
нарушението е превозвачът, тъй като същият не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл. 135, § 1 и чл. 233, § 3 от Регламент № 952/2013г.
Релевират се доводи, че съгласно чл. 215, § 3 от Регламент № 952/2013г.,
именно превозвачът на стоките, поставени под режим „транзит“ е субект на
задължението за представянето им пред получаващото митническо
учреждение. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от Закона за
митниците е имтеративна, за всяко лице, което отклони стоките, на които са
дадени митнически режим или митническо направление, като не изъпни
установените в нормативните актове или определените от митническите
органи условия и срокове, а превозът на стоките, поставени под митнически
надзор се извършва под отговорността на превозвача, който има
задължението да предаде стоките в получаваща митница. Релевират се
доводи, досежно неправилност на наказателното постановление, в частта му,
с която е присъдено заплащането на равностойността на липсващите вещи,
тъй като противоречи на Решение по дело С-655/2018г.. Претендират се
разноски.
2
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Излага съображения за
неоснователност на релевираните с жалбата доводи, че АУАН е съставен след
срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като за транзитната операция е било
изпратено известие за издирване ТС20 до ПМУ с изх. рег. № 32-
215064/24.07.2020г., на което е бил получен отговор, че нито стоката, нито
транзитната декларация са били представени там, поради и което не може да
се приеме, че преди тази дата на митническите органи е било известно, че е
налице неприключване на режима. В тази връзка са излагат доводи, че
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече от деня, в който
органът, овластен да състави акта e узнал за първи път кой е нарушителят,
съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981г. на ОСНК на ВС, в т. 3 от
която се изисква да се установи нарушението и нарушителят, за да бъде
съставен АУАН. Във връзка с възраженията, касаещи мястото на
нарушението се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 232а, ал. 1 ЗМ при
нарушение по чл. 234а ЗМ, ако не е известно местоизвършването на
нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо
учреждение, като в случая АУАН и НП са издадени от местно и териториално
компетентни органи. Излагат се доводи, че АУАН и НП отговарят и имат
задължителното съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Оспорват се като
неоснователни и недоказани твърденията в жалбата, че жалбоподателят не е
субект на нарушението, като наказващия орган се позовава на чл. 3, б. „д“ от
Допълнение І към Конвенцията за общ транзитен режим и чл. 5, § 35, т. „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, съгласно които титуляр на
режима е лицето, което подава декларацията за транзит, или лицето, от името
на което се подава тази декларация, като в случая именно жалбоподателят е
титуляр на режима. Релевират се доводи за доказаност на нарушението и
липсата на предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
3
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството
жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на едноличния
търговец е ангажирана за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от Закона за
митниците, а именно за това, че едноличният търговец, на 03.06.2020г., в
качеството си на титуляр на режима, е отклонило стоките: „Пластмасови
плочи“ - 550 кг., „Пластмасови артикули“ - 75 кг. и „Свързващи препарати“ –
4108 кг., декларирани за режим транзит с МРН 20BG00400620482994, като не
е изпълнило задължението си по чл. 233, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза – да представи стоките и придружаващите ги документи пред
получаващото митническо учреждение в определения срок – до 02.06.2020г.,
за което на основание чл. 234а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за митниците е
наложена имуществена санкция в размер на 3391,21 лева, за нарушение по чл.
234а, ал. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234а, ал. 3, вр. чл. 233,
ал. 6 ЗМ е присъдена сумата в размер на 3391,21 лева, представляваща
равностойността на предмета на нарушението
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства и доказателствени
4
средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология. Приетите за
осъществили се факти, касаещи непредаването на данни от глобалната
система за позициониране към митническите органи при извършване на
конкретния превоз не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
По изложените, приети за осъществили се факти в АУАН и НП не е
налице спор между страните. Спорът е досежно приложението на закона.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен
след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством
установяване на всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение. В конкретния случай нарушението е
установено едва след като е бил получен отговор, във връзка с изпратеното от
наказващия орган известие за издирване ТС20 до ПМУ с изх. рег. № 32-
215064/24.07.2020г., че нито стоката, нито транзитната декларация са били
представени там, поради и което не може да се приеме, че преди тази дата на
5
митническите органи е било известно, че е налице неприключване на режима.
АУАН е съставен на 19.10.2020г., т.е. в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Неоснователни са доводите, че в АУАН и НП липсва посочване на
мястото на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото от него НП
изрично е посочено, отправното митническо учреждение – Пристанище Русе.
Съгласно разпоредбата на чл. 232а, ал. 1 ЗМ при нарушение по чл.
234а ЗМ, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита
за извършено в района на отправното митническо учреждение, като в
настоящия случай АУАН и НП са издадени от местно и териториално
компетентни органи – митнически служители в ТД „Дунавска“ на Агенция
„Митници“.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
инвокирани в жалбата и поддържани в хода по същество, че при съставянето
на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за
своя последица отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 234а, ал. 1 ЗМ
Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за
митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в
нормативните актове или определените от митническите органи условия, се
наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките -
предмет на нарушението.
Съгласно чл. 5, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза „титуляр на режима“ е: а) лицето, което подава митническата
декларация или от името на което се подава тази декларация; или б) лицето,
на което са прехвърлени правата и задълженията по отношение на определен
митнически режим;
Няма спор и от всички доказателства по делото се установява и
доказва, че именно жалбоподателят е „Титуляр на режима“. Доколкото се
касае за режим „Транзит“ то и съгласно разпоредбата на чл. 218 от Регламент
6
(ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза правата и задълженията по отношение на стоки,
поставени под режим транзит, не могат да бъдат прехвърляни изцяло или
отчасти на друго лице.
От изложеното следва извода, че именно жалбоподателят е субект на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като е титуляр
на режима.
Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 17, § 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), касае
вътрешните отношения между изпращача и превозвача във връзка с цялостна
или частична липса или повреда на стоката, както и забавата при доставянето
й, но не освобождава от отговорност изпращача при неизпълнение на негови
задължения, осъществяващи състав на административно нарушение, във
връзка с приключването на режима „Транзит“.
Цитираната разпоредба на чл. 5, т. 40, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, съдържа легално определение на понятието
„превозвач“ и също с оглед цитираните разпоредби на чл. 5, ал. 35 и чл. 218
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, не може да обоснове извод, че той
е титуляр на режима, под който са били поставени стоките.
Посочената разпоредба на чл. 233 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, също не освобождава от отговорност титуляра на режима, а
единствено предвижда отговорност, както за него, така и за превозвача.
В цитираното Решение от 21.12.2016г. по дело С 547/2015г. с
предмет преюдициално запитване и разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс, в мотивите на същото, т. 22 и т. 23, при
отговора на първия поставен въпрос, изрично е посочено, че отговорността на
превозвача е успоредна с тази на задълженото лице и отговорността на
превозвача се отличава от тази на задълженото лице както по своето
основание, така и по обхвата си. Изрично е посочено, че отговорността на
7
задълженото лице се основава на неговото качество на „титуляр“ на режима
на транзит, който е определен в член 4, точка 21 от Митническия кодекс като
лицето, за сметка на което е извършено митническото деклариране, или
лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на това лице,
свързани с определен митнически режим. В качеството си на титуляр на
режима на транзит задълженото лице отговаря, по силата на член 96, § 1,
буква „б“ от Митническия кодекс, за спазването на всички разпоредби във
връзка с този режим, поради и което не може да бъде споделена застъпваната
от жалбоподателя теза, че отговорността във връзка с неизпълнението на
режима е само и единствено на превозвача.
Както беше посочено разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза изрично предвижда, че превозвач или
получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под
режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в
непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в
определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите
органи за тяхното идентифициране. Като от буквалното тълкуване на тази
разпоредба, с оглед израза „също така е длъжен“ обосновава и подкрепя
извода, че превозвачът носи самостоятелна отговорност, която е различна от
отговорността на титуляра на режима, а не обосновава извод, че неговата
отговорност, освобождава от отговорност титуляра.
По гореизложените мотиви, съдът намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана именно отговорността на жалбоподателя, в
качеството му на титуляр на режима.
Правилно е издирена и приложена и съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба, като на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минималния предвиден в санкционната разпоредба
размер.
Основателно е искането, за отмяна на НП, в частта му, касаеща
присъждането, на основание чл. 234а, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 233, ал. 6 ЗМ, на
равностойността на предмета на нарушението.
Съгласно Решение на Съда на ЕС (осми състав) от 04.03.2020г.,
8
постановено по дело С-655/2018г. постановено във връзка с преюдициално
запитване от Административен съд – Варна, санкция като предвидената в чл.
234а, ал. 3, във връзка с чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците е несъразмерна
спрямо митническото задължение, възникнало поради отклоняването от
митнически надзор на стоки, когато се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал.
1 ЗМ.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително по своя характер
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават извод, за по-
ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с
деянията от този вид.
С оглед изхода на делото, неоснователни се явяват исканията на
страните за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 94/08.02.2021г.,
издадено от Заместник – директор на Териториална дирекция Дунавска в
Агенция „Митници“, В ЧАСТТА МУ, в която на ЕТ „РАМИНА 2001 –
НАТАЛИЯ ЗДРАВКОВА“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Сандански, ул. „Серес“ № 5, на основание чл. 234а, ал. 1 от
Закона за митниците е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3391,21 лева (три хиляди триста деветдесет и един лева и 21 ст.) , за
нарушение по чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 94/08.02.2021г., издадено
от Заместник – директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция
„Митници“, В ЧАСТТА МУ, в която на основание чл. 234а, ал. 3, вр. чл. 233,
ал. 6 ЗМ е присъдена сумата в размер на 3391,21 лева (три хиляди триста
деветдесет и един лева и 21 ст.), представляваща равностойността на
9
предмета на нарушението.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10