№ 1664
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20102199/22.04.2021 г. по гр. д. № 47741/2020 г. по описа на СРС,
25 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Н.И.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Г. Г. Г. дължи на
дружеството сумата от 1205,80 лева, представляваща доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на
адрес гр. София, ж.к. ****, аб. № 179971 и сума от 41,75 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 10.06.2020 г. до изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 23301/2020 г. по описа на СРС, 34 състав, като са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи мораторна лихва за сумата от 184,10 лева и
претенцията за установяване на дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена
на извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,77 лева.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск е подадена
въззивна жалба вх. № 25104028/18.06.2021 г. от Г. Г. Г., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че не е
1
доволен от решението, тъй като не ползва топлинна енергия и всички радиатори и
лири са затапени. Счита, че неправилно е осъден да заплати топлинна енергия, която не
ползва. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. С
молба вх. № 22142/13.04.2022 г. представител на „Т.С.“ ЕАД заявява, че оспорва
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр. д. № 47741/2020 г. по описа на СРС, 25 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Г. Г. Г., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по .гр.д. № 23301/2020 г. по описа на СРС, 34 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 179971. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката,
поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че ответниците са
имали задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят от датата на публикуването на общата фактура като с
приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че
клиента изпадне в забаваТвърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот
има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.
София, ж.к. ****. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-м.
04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна,
2
но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 1205,81 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 41,75 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2017-28.05.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 184,10 лева и 7,77
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 31.03.2017 г. – 28.05.2020 г. г., ведно със законната лихва върху главниците от
10.06.2020 г. Твърди, че по ч .гр.д. № 23301/2020 г. по описа на СРС, 34 състав е
издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването
на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Г. Г. Г., който
проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд поддържа изложените
във възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съображения, а
именно, че не ползва топлинна енергия, тъй като в имота му няма отоплителни
уреди.Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 23301/2020 г. по
описа на СРС, 34 състав. По заявление от 10.06.2020 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Г. Г.
Г. да заплати на кредитора сумата от 1205,80 лева, представляваща доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 184,10 лева за периода от 15.09.2017 г. – 28.05.2020 г., сумата от 41,75 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.02.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата от 7,77 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение от 31.03.2017 г. до 28.05.2020 г. и направените разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
3
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се от представения Нотариален акт № 179, т. ІІ, д. № 379/1981 г, че Г.
Г. Г. е собственик на апартамент № 30 в гр. гр. София, ж.к. ****, за който не е спорно,
че е топлоснабден и е открита партида с аб. № 179971.
Видно от представения Протокол от Общо събрание на собствениците в сграда в
гр. София, ж.к. **** е, че са избрали „Н.И.“ ООД като дружество, което да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща
и индивидуална сметка. На 06.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Н.И.“ ООД е сключен
договор, по силата на който е уговорено извършването на услугата дялово
разпределение.
По делото са приети изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач
- „Н.И.“ ООД, както и протоколи за извършен отчет, които не са оспорени от страните.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно - техническа експертиза, от което се установява, че
ежемесечните отчети на общия топломер, доставената топлинна енергия в абонатната
станция, приспаднатите технологични разходи на абонатната станция и количеството
топлинна енергия за разпределение в сградата в етажна собственост на адрес гр.
София, ж.к. **** за периода от м. 05.2016 г. до 04.2019 г. са отчетени и изчислени
съобразно действащата нормативна уредба. Вещото лице установява, че в процесния
имот е осигурен достъп до имота на ответника, като е констатирано, че не е имало
радиатори и не е изчислена топлинна енергия за отопление, както и топлинна
енергия за общите части на сградата. Установява се, че за имота е начислен разход
на топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем от 230 куб.м, както и за подгряване на вода на база отчет на 2 бр.водомери. Въз
основа на данните от отчетите на общия и индивидуалните измервателни уреди е
дадено заключение, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,както и при
4
изравняване с изравнителните сметки, изготвени от ФДР, дължимата сума за топлинна
енергия е 1205,80 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При извършена проверка съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
23301/2020 г. по описа на СРС, 34 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че неправилно е определен
размерът на задължението за топлинна енергия, тъй като не е използвал топлинна
енергия за отопление. Видно от представените по делото доказателства и приетото
заключение на съдебно-техническа експертиза е, че претендираната сума от 1205,08
лева, включва задължения за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и за подгряване на вода, но не и за отопление на имота,
собственост на ответника. Установява се, че определянето на стойността на
припадащата се част от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е
направено в съответствие с действащата към исковия период Наредба № 16-334/2007 г.
за топлоснабдяването, поради което и сумите са дължими от ответника. Правилно
5
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал
правните си изводи въз основа на тях.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е
възложена тази дейност между топлопреносното предприятие и това лице се сключва
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие. Следователно
възнаграждението за услугата дялово разпределение е дължима от клиента на
продавача на топлинна енергия. От събраните по делото доказателства се установява,
че услугата дялово разпределение реално е осъществена от „Н.И.“ ООД в исковия
период и за това за представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на
уредите за дялово разпределение. Размерът на възнаграждението е установен от
приетите по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза и той е
41,75 лева.
Не е налице предвидено в закона основание, ответникът да бъде освободен от
задължението си за плащане на дължимите суми поради невъзможност да ги заплати. В
правомощията на съда е да прецени дали е възникнало задължение за плащане на
топлинна енергия, съобразно правилата, предвидени в Закона за енергетиката и
издадените подзаконови нормативни актове по прилагането му. В компетентността на
други държавни органи е да бъде осигурена финансова възможност за плащане на
дължимите суми към доставчика на топлинна енергия.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 25 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102199/22.04.2021 г. по гр. д. № 47741/2020 г.
по описа на СРС, 25 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Н.И.“ ООД-трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7