Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2745 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „А.Б.К.“
ЕООД срещу „И.1“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за сумата 239 211,72 лв. – възнаграждения, дължими по договор от
25.03.2014г. за извършване на строително-монтажни работи, за чието изпълнение
са издадени фактури №1198/20.10.2017г. и №1210/08.12.2017г.;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 23 921,17 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно
чл. 34 от договора от 25.03.2014г. за неизпълнение на главните вземания в
периода от 06.11.2017г. до 28.12.2018г.
Ответникът не взема становище по предявените
искове.
С исковата молба са представени процесният
договор от 25.03.2014г. и пет анекса към него, които са подписани от името на
ответника и с противопоставима по отношение на него доказателствена сила
установяват възникнали облигационни отношения между страните по делото, по
силата на които ищецът се е задължил да изпълни строително-монтажни работи за
изграждане на семеен хотел в недвижим имот на ответника, а ответникът се е
задължил да заплати уговореното с договора и анексите възнаграждение.
Искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е
предявен за възнаграждения, дължими за извършени строителни-монтажни работи, за
които са съставени актове №22, 23, 24 и 25 и издадени фактури №1198/20.10.2017г.
и №1210/08.12.2017г.
Цитираните актове №22, 23, 24 и 25 също са
представени с исковата молба и приети като писмени доказателства по делото,
подписани са от представител на ответника и с противопоставима по отношение на
него доказателствена сила установяват изпълнение на задълженията на ищеца в
уговорения между страните обем, но и размера на дължимото възнаграждение за
извършените строително-монтажни работи, приети от ответника с подписването на
актовете, който съвпада с размера на сумите, за които са издадени фактури
№1198/20.10.2017г. и №1210/08.12.2017г. и за чието присъждане е предявен искът
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
При липса на ангажирани доказателства, а и
твърдения за плащания от ответника в погашение на задълженията по фактурите, предявеният
осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му
предявен размер.
С клаузата на чл. 5, ал. 1 от процесния
договор от 25.03.2014г. е предвидено, че ответникът дължи плащане на
възнагражденията по договора в срок от 10 работни дни от издаването на фактура
за сумите за възнаграждения за извършени СМР, за които са подписани протоколи между
страните.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД и цитираната
договорна клауза ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението
по фактура №1198/20.10.2017г. на 06.11.2017г., а за изпълнение на задължението по
фактура №1210/08.12.2017г. – на 21.12.2017г.
С клаузата на чл. 34 от договора от
25.03.2014г. е предвидено, че при забавено изпълнение на задълженията за плащане
на възнаграждение ответникът дължи неустойка в размер на 0,2% за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на неизплатените суми.
Мораторната неустойка за неизпълнение на
задълженията по процесните фактури №1198/20.10.2017г. и №1210/08.12.2017г.,
кумулирана за периода от 06.11.2017г. до 28.12.2018г., за който е предявен
акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, надхвърля 10% от сумата
на неизпълнените главни задължения, поради което доказан по основание и за
пълния му предявен размер се явява и вторият кумулативно съединен иск, който е
предявен именно за присъждане на неустойка в максималния размер от 10%,
предвиден с клаузата на чл. 34 от процесния договор.
Уважаването на исковете за пълните им
предявени размери съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК предпоставя основателност и на
претенцията на ищеца за присъждане на разноските, които е направил за
обезпечаването и разглеждането на исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „А.Б.К.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата 239 211,72 лв. – възнаграждения, дължими по договор от
25.03.2014г. за извършване на строително-монтажни работи, за чието изпълнение
са издадени фактури №1198/20.10.2017г. и №1210/08.12.2017г., ведно със
законната лихва от 28.12.2018г. до изплащането на сумата, на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата 23 921,17 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно чл.
34 от договора от 25.03.2014г. за неизпълнение на главните вземания в периода
от 06.11.2017г. до 28.12.2018г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 20 038,36
лв. – съдебни разноски за обезпечаване и разглеждане на исковете с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: