№ 81
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100514751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20182801/09.09.2021 г., постановено по гр. дело
№5448/2021 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.“ АД срещу „Р.*“ ЕООД
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ , че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 647,42 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за куриерски услуги по договор
№63661/01.04.2008 г., съгласно фактури с № 845284/05.05.2020 г. и
№861395/03.06.2020 г., заедно със законната лихва от 23.11.2020 г. до
погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 57996/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в и
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното
производство в размер на общо 650 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответното дружество. Жалбоподателят поддържа, че
ищецът не бил провел пълно и главно доказване на твърдените от него факти
за наличие на облигационно отношение между страните с посоченото в
исковата молба съдържание и предоставянето от негова страна на
куриерските услуги по процесния дотовор. Оспорва, че осчетоводяването на
фактурите не доказвало наличието на облигационно отношение и
изпълнението на задължението на насрещната страна. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира
1
разноски.
Ответникът по жалбата „С.“ АД счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че искът бил доказан. Цитира практика на ВКС в
подкрепа на правните изводи на районния съд. Претендира присъждането на
направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 2 ЗПУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Видно от представени препис от договор № 63661/01.04.2008 г. между
„Р.*“ ЕООД и „С.“ АД е възникнало облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника
международни куриерски и карго услуги и куриерски и карго услуги на
територията на Република България от врата до врата срещу възнаграждение.
Сумите, дължими от ответника за предоставени от ищеца пощенски
услуги в периодите 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 31.05.2020г.,
се установяват от фактури №**********/05.05.2020 г. и
№**********/03.06.2020 г., по които сумите за плащане са 176,41 лв. и 471,01
лв.
От заключението по изслушаната в първоинстанционното производство
ССчЕ, което настоящият състав кредитира като обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установява, че процесните фактури са включени в
дневниците за покупки на „Р.*“ ЕООД и за тях е ползван данъчен кредит от
дружеството-ответник. Заключението не е оспорено от никоя от страните.
При така установените факти и като съобрази константната практика на
ВКС, съгласно която само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение №
185 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2928/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 42
от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о./, настоящият състав
намира, че по делото е доказано както наличието на облигационно отношение
между страните по настоящия спор, така и задълженията на ответника,
произтичащо от него.
2
Ответникът не е навел правоизключващи, правопогасяващи или
правоотлагащи възржения в процеса, поради което при доказаната
основателност на претенцията въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат.
По делото е представената фактура **********/15.02.2022 г., която е
подписана от представител на въззиваемото дружество и адв. К., и в нея е
налице описание на предоставената услуга – процесуално представителство
пред настоящата инстанция, поради което е годна да удовлетвори
изискването за представяне на доказателство за уговореното предоставяне на
адвокатска защита срещу възнаграждение. От фактурата се установява, че е
уговорено възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, а от представеното
преводно нареждане е видно, че то е заплатено, поради което на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 240 лв с ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20182801/09.09.2021 г., постановено по
гр. дело №5448/2021 г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.
ОСЪЖДА „Р.*“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, ул. ****, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 240 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3