Мотиви
към присъда по НОХД №1038 по описа за 2020 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №103/2020 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Т.Б.Н., с ЕГН**********, роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, безработен за извършено от него престъпление от
общ характер по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 26.01.2020 год. в
гр.Шумен подсъдимият отнел чужди движими вещи – 1 брой бутилка уиски „Джак
Даниелс“ от 0.7 л на стойност 44.90 лева, собственост на „Трънчев“ ООД, гр.Шумен,
от владението на Р.П.И. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието
представлява маловажен случай.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие ощетеното юридическо лице - „Трънчев“ ООД предявяват граждански иск за
причинените им имуществени вреди, като претендира сумата от 44.90 лева,
представляваща причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от него
престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието –
26.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Т.Б.Н. не се явява лично в съдебно
заседание. В тази връзка, съдът, като съобрази обстоятелството, че лицето не е
било открито на известните в Република България адреси, а от изявлението,
направено от представител на ОЗ „Охрана“ Шумен става ясно, че лицето е
напуснало границите на страната на 28.07.2020 год. през ГКПП Дунав мост и до настоящия
момент липсват данни да се е завърнало
обратно, както и обстоятелството, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4 от НПК, както и че отсъствието на подсъдимия
от съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната истина, даде
ход на делото по реда на задочното производство.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда на подсъдимия Н.
да бъде наложено наказание “пробация” чрез
прилагане на задължителните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 9 месеца при периодичност 2 /два/ пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия,
счита, че Н. е извършил деянието, в
което е обвинен. Моли съда с оглед данните по делото, че лицето се намира извън
границите на Република България да му бъде наложено наказание „глоба“. Моли да
бъде уважен предявения граждански иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Б.Н. и свидетелят П.С.Е. се
познавали от Дома за деца, лишени от родителска грижа „Детелина“ в гр.Шумен,
където пребивавали заедно до навършвали на пълнолетие. На 26.01.2020 год.
двамата се срещнали кв.“Тракия“ на
гр.Шумен. Свидетелят Е. носел червено яке с качулка, а подсъдимият Н. бил без
връхна дреха. Последният помолил Е. да му подари якето си и последният се
съгласил. Докато се разхождали в близост до магазин „Трънчев“ ООД, находящ се в
гр.Шумен, ул.“Дедеагач“ №8, собственост на „Трънчев“ ООД, подсъдимият Н. решил
да влезе в търговския обект, за да открадне бутилка алкохол, която впоследствие
да замени за „чай за пушене“. Е. останал навън, а подсъдимият, облечен с
посоченото по-горе яке на свидетеля Е. влязъл в магазина. В обекта имало
система за постоянно видеонаблюдение, но нямало охранител, който да следни
непрекъснато камерите. Подсъдимият се приближил до щанда с уиски, взел една
бутилка „Джак Даниелс“ 0.7 л, която скрил под якето си и излязъл от магазина,
без да я заплати. След като излязъл отвън дал бутилката на свидетеля Е., като
го помолил да му намери някого, с когото да замени бутилката за „чай за
пушене“. След като последният взел бутилката отишъл на неустановен по делото
адрес и заменил същата за „чай за пушене“, който впоследствие изпушили заедно с
подсъдимия.
На 27.01.2020 год. сутринта свидетелката Р.П.И.,
която била управител на магазин №8 от веригата „Булмаг“, забелязала, че рафта,
където били изложени бутилките с уиски липсва една бутилка. След като установила, че липсва регистрирана
продажба на такъв артикул, прегледала записите и видяла, че непознато лице с
червено яке е взело бутилката и е напуснало магазина, без да я заплати. За
случилото се уведомила свидетеля А.В.С., който изпълнявал длъжността „оператор
сигурност“ в „Трънчев“ ООД, който от своя страна уведомил органите на РУ-Шумен,
като им предоставил копие от записа от охранителните камери.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели А.В.С. и Р.П.И., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281,
ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля П.С.Е.,
дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото и от предявеното на основание чл.284 от НПК веществено
доказателство по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
изяснява и от назначената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно
– икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на отнетата от подсъдимия вещ е на 44.90 лева.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимият Т.Б.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194,
ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и
правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са
чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия
и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното
деяние е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване
на фактическата власт върху тях от страна
на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях, т.е. съзнавал е
обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
Съдът счита, че въпреки обстоятелството, че както
досъдебното производство, а така също и съдебното такова са приключили задочно,
без участие на подсъдимия, то деянието се доказва по безспорен начин от всички
събрани писмени и гласни доказателства. В подкрепа на този извод са показанията
на свидетелите А.В.С. и Р.П.И., които в съдебно заседание, а и в хода на
досъдебното производство подробно свидетелстват относно открадната вещ, като и
двамата свидетели лично са възприели записите от охранителните камери в обекта
и са разпознали подсъдимия, като са видели и момента на отнемането на вещта. В
подкрепа на обвинението са и показанията на свидетеля П.С.Е., прочетени на
основание разпоредбата на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.5 от НПК, който дава подробни обяснения относно начина, по който подсъдимият е извършил
престъплението и за мотивите за отнемане на посочената вещ.
Съдът при преценка на квалификацията на деянието,
извършено от подсъдимия, като взе
предвид сравнително ниската стойност на отнетата вещ – 44.90 лева, обществената
опасност на деянието, която съдът преценява като невисока, имайки в предвид
мотивите, подтикнали подсъдимия към деянието, сравнително по-ниската
степен на обществените последици, намира,
че същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, респективно по чл.194, ал.3 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия Н. за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което преценява
като невисока - касае се за отнемане на чужда движима вещ на сравнително ниска
стойност /44.90 лева/. Степента на обществена опасност на самия подсъдим, която
съдът преценява като сравнително невисока, с оглед данните за личността му, които сочат, че Н. е
с трудно семейно положение, израстнал е в дом, където е живял до навършване на
18 годишна възраст, след излизане от дома се оказал без средства и възможности
за препитание. Въпреки, че е бил осъждан и по други влезли в сила присъди, което съдът възприема
като отегчаващо вината обстоятелство, следва да бъде отчетено трудното семейно
и материално положение на подсъдимия, което въпреки, че не оправдава деянието
му, обяснява мотивите за неговото извършване. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът възприема сравнително младежката възраст на подсъдимия към
момента на извършване на деянието и направените от негова страна пълни
самопризнания на фактите по деянието, както и изказаното съжаление. Като отегчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимия съдът счита, че следва да се тълкува обстоятелството,
че същият е напуснал адреса си, за което не е уведомил, както органа на
досъдебното производство, а така също и съда. Това обстоятелство следва да
тълкува като опит за избягване на наказателна отговорност за извършеното
деяние.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимия Н., като наказанието бъде определено при отчитане както на
смекчаващите, така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед
обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай не са
налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които от
своя страна да обосноват възможността за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на посоченото деяние. Обсъждайки гореизложените обстоятелства
съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия да му
бъде определено наказание при приложение на втората алтернатива, визирана в
разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК, а именно пробация чрез прилагане на
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 /шест/ месеца при периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск съдът
намери същия за основателен и доказан и го уважи за сумата, претендирана от
ощетеното юридическо лице, която напълно съвпада с посочената в обвинителния
акт сума, а именно 44.90 лева. При обсъждане на гражданския иск съдът
прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия Н., в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за отрицателните последици,
които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия. В тази връзка съдът
съобрази заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
относно стойността на отнетата вещ. При определяне размер на гражданския иск,
който следва да бъде уважен съдът взе в предвид освен гореизложеното и факта,
че веща не е била върната на пострадалия до края на съдебното следствие. Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението.
От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, като същата се дължи считано от датата
на довършване на деянието – 26.01.2020
год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Т.Б.Н., с ЕГН**********
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на лева
120 /сто и двадесет/ лева, като постанови, че сумата от 95.00 лева следва да
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 25.00 лева и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист - по сметка на ШРС.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди
подсъдимия Т.Б.Н., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева
/петдесет лева/.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК във вр. с чл.112,
ал.4 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой диск със запис
от камера за видеонаблюдение да бъде оставено по делото.
Съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще
окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: