Решение по дело №6963/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7546
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20181100506963
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                                              РЕШЕНИЕ

                                     

                                               гр.София, 30.11.2018 г.

 

                                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                          мл.с. Б.Петрова

като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.№ 6 963 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.435 – чл.437 от ГПК.

              С жалба вх.№ 017457/04.04.2018 г. „К.” АД /в открито производство по несъстоятелност/ – в качеството му на длъжник по изп.дело № 20178440401688 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, обжалва разпореждане на съдебния изпълнител от 28.02.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на „К.” АД /в открито производство по несъстоятелност/ за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на дружеството на основание чл.638, ал.4 ТЗ. Поддържа, че действията на ЧСИ са незаконо-съобразни, тъй като в случая са налице предпоставките за приложението на посочената прав-на норма. Моли съда да отмени изцяло атакуваните действия на съдебния изпълнител по разпореждането от 28.02.2018 г. по изп.дело № 20178440401688 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ и да се прекрати производството по същото по отношение на дру-жеството.  

              Ответникът по жалбата – „Б.ДКС“ АД, гр.София в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал писмено възражение, в което поддържа, че действията на съдебния изпълнител са съобразени с нормативната уредба и доказателствата по делото, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Навеждат се доводи и че при наличието на производство по чл.694 ТЗ вземанията на банката не следва да се считат за приети, като от друга страна инициираното от нея производство по чл.638, ал.3 ГПК не е приключило.

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисквания-та на закона, намира за установено следното:

              Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435, ал.1 ГПК акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и неоснователна.

              С молба с вх.№ 005887/06.02.2018 г. на „К.” АД /в открито производство по несъстоятелност/ - в качеството си на длъжник по изп.дело № 20178440401688 е заявило искане до ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ да прекрати по отношение на същия това изпълнително дело, поради това, че е налице хипотезата на чл.638, ал.4 ТЗ. Вземанията на взискателя „Б.ДСК“ ЕАД по изп.дело № 20178440401688 по описа ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ са включени в списъците на предявените и приети вземания в произ-водството по несъстоятелност на „К.“ АД.

              С разпореждане от 28.02.2018 г. помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ е оставил без уважение подадената молба с вх.№ 005887/ 06.02.2018 г., поради това, че е предявен иск по чл.694 ТЗ и неприключило производство по реда на чл.638, ал.3 ТЗ.

              С разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.1 ТЗ законодателят е предвидил, че спряното из-пълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при усло-вията на чл.693 ТЗ, а с нормата на чл.638, ал.3 ТЗ – че ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.

              От приложените по делото списъци на приетите от синдика вземания на кредиторите на „К.“ АД /н/, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, одобрен с определение на СГС, VІ ТО, 5 състав по т.д.№ 185/2017 г. по реда на чл.692 ТЗ, се констатира, че вземания-та на „Б.ДСК“ ЕАД – предмет на процесното изпълнително производство, са приети при условията на чл.693 ТЗ. Действително към настоящия момент е налице висящо производство по реда на чл.694, ал.1 и ал.3 от ТЗ по т.д.№ 3233/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, но същото не касае оспорване вземания на „Б.ДСК“ ЕАД, включени в одобрения от съда списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ – на тяхното съществуване и размер, а има за предмет: оспорване на част от обезпеченията на тези приети вземания, който въпрос е от значение единствено за реда на удовлетворяване на последните, предвид което в дадената хипотеза не е налице установеното в чл.693 ТЗ изключение, както неправилно е приел съдеб-ният изпълнител в атакуваното разпореждане.

              Независимо от това обстоятелство обаче в случая е висящо неприключило произ-водство по заявено искане от страна на кредитора „Б.ДСК“ ЕАД по реда на чл.638, ал.3 ТЗ, като с определение № 246/02.05.2018 г. по ч.т.д.№ 927/2018 г. по описа на ВКС, ІІ ТО производството по същото е спряно на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2017 г. Приемането на вземане на обезпечен кредитор по чл.693 ТЗ  при наличието на подадена молба по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на индивидуалното изпълнение, не води до прекратяване на последното по реда на чл.638, ал.4 ГПК, тъй като обезпеченият кредитор претендира удовлетворяване в рамките на завареното индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Приемането на противното би означавало да се отрече възможността за упражняване на правото по чл.638, ал.3 ТЗ от взискател-обезпечен креди-тор. В този смисъл и определение № 85/12.02.2016 г. по ч.т.д.№ 2723/2015 г. на ВКС, І ТО, чийто съображения настоящият съдебен състав напълно споделя.   

              Наличието на хипотеза, дерогираща приложението на разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключва възможността да се прекрати изпълнителното производство на предвиденото в последната основание и обуславя материалноправна законосъобразност на атакуваното раз-пореждане от 28.02.2018 г.

              С оглед изложеното СГС, ГО, VІ-В състав намира, че обжалваните действия на ЧСИ от 28.02.2018 г. са правилни като краен резултат, предвид което подадената срещу тях жалба от „К.” АД /в открито производство по несъстоятелност/ се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

              При приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.” АД /в открито производст-во по несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* – с вх.№ 017457 от 04.04.2018 г. по изп.дело № 20178440401688 по опи-са на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, като неоснователна.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                         

      

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.