Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260169 05.05.2021г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на тридесет
и първи март две хиляди и двадесета и първа година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№205 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №260296 от
17.12.2020г. постановено по гр.д.№1026/2020г. по описа на същия съд, е осъдена К.К.В.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на С.А.Н., с ЕГН ********** ***, с пълномощник
адв. Н.Л. ***, с адрес за контакти: гр.П., ул.“П.М.“ *****, сумата в размер на 1529 лв.,
представляваща дължим и неплатен наем за годините от 2017г. до 2020г.
включително, по Договор за наем на недвижим имот от 11.02.2016г., сключен
помежду им, ведно със законната лихва върху главницата от 1146,74 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.05.2020г. и върху
главницата от 382,26 лева - считано от 01.10.2020г. до окончателното изплащане
на сумите, както и направените по делото разноски в размер общо на 401,16 лева.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№260577 от 18.01.2021г., от
ответницата по исковете К.К.В. *** чрез
пълномощника си адв. П.М. *** с доводи за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност и при допуснати процесуални нарушения. На първо място, се
повтарят доводите, развити в производството пред първата инстанция за
симулативност на договора за наем; че е налице хипотезата на чл.165 ал.2 от ГПК
изключваща ограничението за свидетели при наличие на писмени доказателства,
изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението,че
съгласието е привидно. Признава, че не разполага с обратно писмо,
обосноваващо ползването на свидетелските
показания, но че са събрани гласни доказателства /чл.176 от ГПК/ и писмени
такива, не коментирани от съда, с което е допуснал процесуално нарушение.
Посочва, че това са обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК с признание
за съществували между страните лични отношения, когато ответницата е била на
18г., което е признание за различни от наемните отношения с жалбоподателката и представлява изявление пред държавен орган
/съд/ правещо вероятно твърдението за
привидност на съгласието по чл.165 ал.2 ГПК. Счита, че по този начин е била
изпълнена посочената хипотеза от закона- обясненията на ищеца пред държавен
орган, правещи вероятно твърдението на ответницата за симулация На следващо
място, неправилно не били ценени
показанията на разпитаната по делото свидетелка М. и че е следвало освен
признанието на ищцата за други отношения между страните, да се преценява заедно
с останалите доказателства, които също били игнорирани като факта, че бащата на ищеца е бил в
трудово-правни отношения с ответницата по сключен трудов договор №1 от
05.06.2017г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №1 от
27.10.2018г.; наличие на свързаност на лицата; извлечение от банкова сметка *** ДФ Земеделие, договора между Фонда и Земеделския производител /ЗП/ К. В., и
извадка от доклад от проверка на ЗП на място в
с.М.К.от Фонда, съответстващи на
дадените от св.М. показания и за които не важала забраната по чл.165
ал.2 от ГПК, както и факта че отношенията между страните по времето когато
ответницата е била ученичка в 8-9клас до 2017г.; неправилно били игнорирани от
съда позовавайки се на липса на обратно
писмо останалите събрани доказателства-писмени и обясненията. Не било прието по
делото експертно заключение по друго дело №4783/2019г. на РС-П. за свързаност
на лицата, страни по делото, както и установяващо, че майката на ищеца С.Н.е
подписала съпруга си А., имитирайки подписа му на трудов договор и ведомости за
заплати със земеделския производител К. В. представляващо документно
престъпление и че е налична индиция за
други отношения между страните, неоснователно пренебрегнати от съда.
Липсата на коментар на същите, водело според жалбоподателката до необоснованост
на съдебния акт. Посочва, че твърдяната от жалбоподателката привидност се
отнася не до съществуването на правните последици на сделката-наем на недвижима
вещ, а до това кой е техен носител, произтичащо
от двойствеността на едната от
страните-вместо явния контрагент в договора
участва прикритият за него по причината, че явният контрагент отговаря
на условията на ДФЗ за участие по подмярка
6.1. съгласно Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярката
6.1. “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014г.-2020г. на МЗХ /чл.5 и следващите/, а скритият контрагент се
облагодетелства от условията по мярката и по тази причина наем не е дължим между страните. Поддържа
още, че при наличието на ограничението по чл.165 ал.2 от ГПК съдът е следвало да прецени събраните по
делото косвени доказателства, които в
тяхната съвкупност изпълват изискването за пълно доказване на симулация, като
се цитира съдебно решение №403 от 05.08.2010г. на ВКС по гр.д.№684/2009г.,ІІІ
г.о. Твърди, че според несъмнено установените факти, ответницата е назначила на
работа като земеделски производител бащата на ищеца-дългогодишен земеделец,
одобрена е по мярка на ДФЗ, сключила е договор за наем на земя, който никога не
е бил заплащан, приятелството й с ищеца и че неплащането на наемната цена за
срока на действие на договора като
индиция за постигнатото между страните съгласие, че такава няма да се плаща и
че не се желаят настъпването на правните
последици от договора за наем в
тази му част; че изявленията на страните
в договора са само формални и не отговарят на
действителната им воля. Навежда извод, че поради изложеното сумите
за наем са недължими поради симулативност на договора от момента на
сключването му. И че тези факти не са били ценени от съда в тяхната
взаимовръзка и връзката им с релевантния
факт-привидността на сделката, водещо до извода, че действителната воля при сключване на договора за наем не е
включвала заплащането на наемната цена.
Като последен аргумент за порочност на решението се изтъква, че към
момента на сключването на договора жалбоподателката е била на 19г., ученичка
във връзка с по-голям от нея мъж, и обичайно е била в невъзможност да изисква
от другата страна обратен документ поради което нормалният път за защита от
симулацията е преграден за нея като пострадала страна; че при лишаване от
възможността да разкрие симулацията на привидната сделка с помощта на свидетели
и косвени доказателства, би се стигнало до узаконяване и придаване на правно
действие на една сделка, която с оглед на възрастта й може да се определи за
неморална /цитира решение №331 от 12.01.2016г. по гр.д.№1870/2015г., ІІІ г.о./
и следва да се даде възможност за разкриването й от съда с всички допустими
доказателствени искания. Моли да се отмени обжалваното решение.
Няма ангажирани доказателства от жалбоподателката по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.
Пазарджишкият окръжен съд
при условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска К.К.В. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.240 ал.1 и по
чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата си молба против
ответницата К.К.В. ***,, с ЕГН-**********, ищецът С.А.Н., ЕГН-********** ***,
поддържа, че между страните на 11.02.2016г. е сключен договор да наем на
недвижим имот с нотариална заверка на подписите, с предмет отдаване под наем
на земеделска земя, съставляваща ПИ в
землището на с.Мало Конаре, обл. П. с №113076, ЕКАТТЕ 46749, в местността
“Кофов Кривул“, цялата с площ от 6.371дка, при граници и съседи- №001083-полски
път на Община П.;№001065-напоителен канал на Община П.-В; №113075-полска
култура на П.Г.С./скица №Ф13057 от 20.11.2014г./. Твърди, че договорът бил
сключен за 6години-до 11.02. 2022г. В т.3 от договора било предвидено, че
наемателят се задължава да заплаща годишен наем в размер на 60лв на декар,
платим ежегодно до 01.10. /първи октомври/ или общо годишен наем от 382.26лв.
Твърди ищецът, че до момента ответницата не е заплатила нито една наемна вноска
и дължи такива за годините 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., в общ размер на 1529.04лв.,представляващи
неизпълнено задължение на наемателя длъжник по договор за наем. Моли ищецът
ответницата К.В. да бъде осъдена да му заплати сумата от 1529лв представляваща
дължимия неплатен наем за процесните
четири години включително по договор за наем на недвижим имот от 11.02.2016г.
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Направена е констатация от ищеца, че настоящата искова молба да се
счита за изявление на наемодателя за разваляне на договора на основание чл.87
ал.1 от ЗЗД, тъй като поради забава на длъжника изпълнението на задължението е станало вече безполезно
предвид многократно отправените устни и
писмени покани и предупреждения за разваляне на договора, въпреки които
ответницата не е изпълнила поетите от нея задължения по договора за наем.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответница К.В., в който исковата претенция се
квалифицира като неоснователна по същество.Оспорва дължимостта на претендираните
суми и поддържа, че договорът за наем е бил сключен формално и че
действителните уговорки между страните били други. В тази връзка ответницата
твърди, че през 2014г. като ученичка е имала връзка с ищеца, възрастта й е
отговаряла на изискванията да кандидатства по програма „Млад фермер“ мярка 6.1
на Държавен фонд “Земеделие“ , ищецът и баща му взели решение да се включат в
тази програма, при формално участие на ответницата-като подставено лице. Твърди
още, че тъй като ищецът и баща му не отговаряли на изискванията по мярката за
възраст, а желанието им било да работят по нея заради отпусканите субсидии и
други привилегии, тъй като и без това се занимавали със земеделие. Твърди
ответницата, че именно с такава цел се регистрирала като земеделски
производител, а през 2015г. била одобрена.Твърди, че тя нямала опит и трудов
стаж към този момент, работата по
мярката реално започнала през 2016г., като всичко се извършвало от бащата на
приятеля й С., а именно А. Н. и
съпругата му С., а В. подписвала необходимите документи. Твърди още, бе Н.
имали достъп до банковата й сметка по
която били отпускани субсидиите от Фонда като същата им предоставила издадената
й банкова карта, като бащата и сина
изтеглили от тази сума около 30000лв финансова помощ /субсидия от Фонда/, които
употребили както намерят за добре и без да уведомяват ответницата.Заявява, че
не е имала претенции в обратна посока, тъй като уговорката им била именно
такава. Била убедена от бащата на
приятеля си, че ще се работи по този начин, защото той не отговарял на
изискванията, нито друг член на семейството и че тя няма да има никакви
проблеми, с което последната се
съгласила. Твърди още, че договорът за наем бил сключен формално и с определена кауза, а именно да послужи като необходимо условие за работа по
посочената мярка на ДФЗ. Твърди, че между страните не е имало уговорка
ответницата да заплаща на ищеца наем реално, вместо което ищецът и родителите
му разчитали да се удовлетворят от субсидиите на фонда, до които последните
имали пряк достъп посредством банкова дебитна карта издадена на името на
ответницата.Счита, че се касае за привидно съглашение, което е нищожно с аргумент
на чл.26 от ЗЗД и н чиято нищожност се позовава. На трето място ответницата
обяснява, че в последствие се е
разделила с ищеца, била длъжна да работи по процесната мярка, тъй като крайният
срок по нея бил 2020г., а всичко се водело на нейно име и че през 2018г.
блокирала достъпа на ищеца и баща му до сметката, по която се превеждали
субсидиите и че вероятно това била причината към предприемане на действия по
настоящото дело.Твърди, че поради младата си възраст и лични отношения с ищеца
погрешно се доверила на семейство Н., да работят от нейно име без да разгласява
този факт.Обяснява, че от 2018г. и до момента работи лично по мярката, привела
е всичко в необходимия ред и при успешно
преминали проверки от фонда. Твърди, че ищецът и баща му упражняват заплахи и я
притесняват непрекъснато от 2години, дават сигнали до институции и възпрепятстват
работата й.Прави изявление за нищожност на договора за наем от 11.02.2016г.
като привиден поради абсолютна симулация, при която страните не са желали към
момента на сключването му да бъдат обвързани с последиците на договора за наем,
а с тях с целяло да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1 на ДФЗ съгласно
Наредба №14 от 28.05.2015г. с прилагане на под мярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014г.-2020г. на
МЗХ-чл.5 и следващите. Твърди се, че последващите действия на страните сочат на
нежелание настъпването на последиците на договора за наем. Допълва, че на
05.06.2017г. е бил сключен договор между ЗП /Земеделски производител/ К.В. с
бащата на ищеца А. Н. на длъжност „Берач на плодове и зеленчуци“ на минимална
работна заплата, като последният е твърдял, че по него не е получавал никога
трудовото си възнаграждение, за което предявил искова претенция предмет на
образувано гр.д.№4387/2019г. на ПРС.Твърди ответницата, че за няколко години
бащата на ищеца А. е бил едновременно наемодател на земеделския производител К.В.
и неин работник по трудов договор, без да е получавал каквото и да било
заплащане по трудовия договор и договорите за наем. Счита, че е налице
свързаност между лицата-страни по делото, което водело на извода за наличие на
твърдяната симулация и заобикаляне на
закона и целеният от това резултат. Счита, че именно неплащането на наемната
цена за времето на действие на договора било индиция за постигнатото между
страните съгласие, че такава няма да се плаща и че не желаят настъпването на
правните последици от договора за наем, а договорът е привиден, че изявленията
на страните в него са само формални и не отговарят на действителната им воля. Затова
навежда извода, че за посочения период сумите за наем не са дължими той като
договорът е симулативен от момента на сключването му. Оспорва се дължимостта на
годишната наемна вноска за 2020г. претендирана на отделно основание тъй като
същото не била падежирана към момента на подаването на исковата молба тъй като
се заплаща ежегодно до 01.10 /първи октомври/ Счита, че не е налице основание
за разваляне на договора. Оспорва се твърдението на ищеца за отправяни
многократни устни и писмени покани и предупреждения за разваляне на договора.Моли
да се отхвърли претенцията.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се,
че между страните по спора на дата
11.02.2016г. е сключен писмен договор за наем на недвижими имоти с нотариална
заверка на подписите, положени върху него, съгласно който ищецът С.А.Н.
предоставя на наемателя К.К.В. за временно и възмездно ползване поземлен имот №113076, находящ се в землището
на с.Мало Конаре, обл.П., с площ от 6.371дка, с начин на трайно ползване-полска
култура, четвърта категория на земята, при неполивни условия, находящ се в местността “Кофов кривул“, при граници и
съседи-имоти №№001083-полски път на Община П.; 001065-напоителен канал на
Община П.-В; 113075-полска култура на П.Г.С. и други. Договорът за наем е
сключен за срок от 6г., или считано до 11.02.2022г., като за предоставения под
наем имот наемателят заплаща годишен наем в размер на 60лв на декар, платим
ежегодно до 01.10./първи октомври/.От страна на наемодателя е поето задължение
да не прехвърля имота или да го обременява с тежести по време на действието на
договора без предварително за това да уведомява наемателя, както и да му
осигурява безпрепятствено ползване /чл.4 / и да снабди наемателят с всички
документи, установяващи правото му на собственост. Наемателят от своя страна се
задължава за ползва предоставения имот за земеделие, да стопанисва имота с
грижата на добрия стопанин и без право да го преотдава под наем. Установява се,
че наемодателят се легитимира като собственик на имота по покупко-продажба от
30.10.2014г.,като продавач на имота е Г.П.М. / н.а.№25, том ХІ,рег.№14026,
нот.д. №1775/2014г. на нотариус А.И. при РС-П..
Установява се,
че на 11.07.2016г. или пет месеца след сключване на наемния договор, между
ответницата К.К.В. като ползвател и
Държавен фонд “Земеделие“ /Фондът/, е сключен
договор №13/06/1/0/01541 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6.“Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г.-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, на основание чл.28 ал.6 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за
прилагане на процесната подмярка и заповед за одобрение на заявлението за
подпомагане №03-130-РД/87 от 04.07.2016г. на директора на Обл.Дирекция на ДФЗ-П., според който, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка, в размер на
48895лв, изплащана на два етапа-първи етап в размер на 24447.50лв /или
половината от сумата/ в срок до 2 /два/ месеца от сключването на договора и
второ плащане в същия размер /другата половина от сумата/, в срок от 3месеца
след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички
изискуеми документи по приложение №7 към Наредбата, заявка за второ плащане,
подадена в срок до 16.07.2018г. или в срок от 2/две/години от сключването на
договора. Посочено е в договора /чл.4/, че плащанията се извършват след
проверка и спазване на Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на Комисията от
17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент /ЕС/
№1306/2013г. на ЕП и на Съвета, платима по банков път по банкова сметка ***.Срокът
на договора е двугодишен, считано от момента на сключването му. В него са
предвидени клаузи да изпълнение на бизнесплана, представен от ползвателя; контрол
от страна фонда за изпълнението на условията и задълженията на ползвателя по
договора; клаузи за връщане на полученото първо плащане и лишаване на
ползвателя от право да получи второ плащане при неизпълнение на задължения визирани
в чл.9.Предвидено е задължение на Фонда за изплати помощта на ползвателя при
изпълнение на всички договорни и нормативни условия /чл.10/. Предвидено е ползвателят когато е физическо лице да има право да се регистрира и като ЕТ-чл.12
ал.2 т.7. В чл.14 е предвидено задължение на ползвателя да води всички
финансови операции по извършваната от него земеделска дейност, да
регистрира ежегодно земеделската земя, с
която е участвал в изчисляването на икономическия размер на стопанството му; за
не отчуждава и да не преотстъпва ползването на посочените в бизнес-плана ДМА и
нематериални активи; да не преустановява осъществяваната от него земеделска дейност;
да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба №3
от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се
осигурява като земеделски стопанин; /т.8/-да поддържа икономически размер на
стопанството си за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на 5г. от датата на сключване на
договора като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за
засяване; т.9-стопанисва с регистрирано правно основание за ползване по чл.41
от ЗПЗП цялата налична в стопанството земя;т.10-поддържа земеделската земя,
включена при изчисляването на икономическия размер на стопанството, измерен в
СПО, за който е получил второ плащане; т.11- Да запази съществуващия към датата
на подаване на заявлението за подпомагане среден списъчен брой на персонала,
както и броя на допълнително наетите във връзка с изпълнение на бизнес-плана
лица,които да бъдат наети единствено в земеделската дейност на ползвателя;
т.12-да отговаря на изискването на бъде активен земеделски стопанин; т.13-да плаща
задължителните трудови възнаграждения, здравни
и социални осигуровки на лицата, наети в стопанството му;т.14- Да
поддържа за срока на договора получените лицензии, разрешения или регистрации.
Предвидено и задължение на ползвателя да изпълнява одобрения бизнес план, включително да
реализира задължителното нарастване на
икономическия размер на стопанството /чл.15 ал.1/,както и да не променя
бизнесплана,когато това е свързано със замяна на заложените за отглеждане
животни/освен при подмяна/замяна на един вид дребен рогат добитък с друг вид
такъв/ и основни земеделски култури. Предвидени са и отговорности на ползвателя
при неизпълнение,забавено или лошо изпълнение на договора съизмерими със съответното заплащане на
обезщетение в полза на фонда Раздел V както и
клаузи за изменение и прекратяване на договора и други.
Съгласно
приложеното заявление за кандидатстване, описанието на инвестицията представлява: Увеличаване на икономическия
размер на стопанството с минимум 4000евро, измерен в СПО; завършване на курс,
включващ обучение на основните проблеми по опазване на компонентите на околната
среда в земеделския сектор; увеличаване на обработваемата земеделска площ на
земеделското стопанство;подобрена механизация на стопанството чрез закупуване
на селско-стопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
земеделското стопанство. придобиване на професионални умения и компетентности; достигане
на съответствие със несъществуващите и нововъведени стандарти на ЕС. Създаване
на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството.
От извлечението
по разплащателната сметка с титуляр К.К.В.
за 2016г. е видно, че на 21.07.2016г. банковата й сметка е заверена от ДФЗ със
сумата от 24447.590лв на основание получен превод бюджет и сумата е
осчетоводена. Сумата е изтеглена от
сметката поетапно, като към 31.12.2016г. салдото по сметката е нула лева /0.00/. Всички
тегления са извършени според данните от извлечението, от титуляра на сметката К. В.
като част от сумата от 15000лв са били предназначени за покупка на трактор и
дискова брана
По делото е
приложен сключен безсрочен трудов договор №001 от 05.06.2017г., съгласно
който работодателят К.В. е
назначила А. К. Н. на длъжността „берач
плодове и зеленчуци“ в отдел ЗП К.К.В. при основно месечно възнаграждение
от 450лв при 8 /осем/ часов работен ден
и трудовото правоотношение е прекратено на 27.19.2019г. на основание чл.328
ал.1 т.5 от КТ-липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
възложената работа.
По реда на
чл.176 от ГПК ищецът С.Н. е дал
обяснения според които между него и баща му от една страна и ответницата К.В.
не е имало предварителна уговорка за работа по посочената европейска програма и че никаква уговорка не е имало за съвместна
работа по програма „Млад Фермер“. Категоричен е, че нито той нито баща му са
имали достъп до банковата сметка на ответницата като земеделски производител в
периода 2016г.-2017г., нито двамата са теглили пари от нея през посочения
период.Признава, че страните по спора са били гаджета през периода 2014г.-2015г
след което са прекратили отношенията си.Твърди още, че е получил устни обещания
от ответницата, че ще изплати наема, като през 2018г. отношенията се влошили
заради неплатения наем на земята и след отправени заплахи от бащата на
ответницата да не си търсят наема. Обяснява, че К.В. постоянно е обработвала
земите.
По делото е
допусната до разпит след изразено съгласие и от страна на ищеца свидетелката М.Н.
М., майка на ответницата, която установява, че между страните е имало
установена лична връзка по времето когато ответницата е била ученичка в 9-ти
клас. Установява ,че пред нея са водени разговори от страните по спора и са й
предложили да участва в програма за
безвъзмездна помощ от ДФЗ, за която кандидатите е следвало да бъдат до 40г. възраст, като
свидетелката не е отговаряла на това изискване.Допълва, че след като дъщеря й К.
навършила 18г. е кандидатствала. Знае, че бащата на ищеца е бил назначен по
трудов договор на работа при дъщеря й К..Знае за закупени трактори от ищеца и
от баща му, но че всичко се водело на името на К., като всички документи били у
ищеца и баща му, че се касае за документи
във връзка със заплатите, за фонда, като според свидетелката нито тя, бащата на
К. са имали представа за отношенията на К. с ДФЗ. Според свидетелката страните
са се разделили през 2017г., с уговорката нещата да останат такива каквито са
до момента.Не може да каже защо С. не е кандидатствал по тази програма. Свидетелката
настоявала ищецът и баща му да си работят и да внасят всичко, а К. да остане чиста.
Не знае С. да е имал претенции за разваляне
на договора, но я е заплашил че ще я съсипе.Обяснява свидетелката, че първия
транш от парите бил взет от ищеца и от баща му
с карта намираща се в държане на ищеца.Не може да каже на колко транша
са взети парите, знае, че парите са на името на ответницата.Знае, че
траншовете са за преводи на пари във връзка със земеделието. Посочва, че
дъщеря й не притежава земеделски земи и че тя не разбира нищо от
земеделие.Повтаря, че картата за теглене на парите е била в държане на С.,
както и че К. е подписвала документите, които й са били поднесени от ищеца, от
баща му и от майка му във връзка с
програмата. Допълва, че земите са на ищеца и на родителите му, и че паричните
средства по финансирането се записват на името на К..За претендираните суми
като наем свидетелката сочи, че за същия период от време ищецът и баща му са
получавали субсидии, които са се водили на името на дъщеря й К.. Обяснява ,че
знае тези неща от майката на ищеца с която са поддържали телефонна връзка.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за
ищеца-наемодател да установи съществуването на валидно възникнало наемно правоотношение
с ответницата-наемател по отношение на процесния земеделски имот, находящ се в
землището на с.Мало Конаре, обл.П., факта на ползването на този имот през
процесните 4г. и факта на неплащане на уговорената в договора наемна цена за 4 /четири/ календарни години.
Ответницата
противопоставя довод за недължимост на наемната цена тъй като договорът е
симулативен, като не твърди какъв конкретно друг договор прикрива. Но поддържа,
че уговорките между страните са различни от тези отразени в писмения договор,
сключен с нотариална заверка на подписите и най-вече, че няма уговорени
задължения на наемателката да заплаща наемна цена по причина, че договорът е
сключен формално за да може последната да кандидатства за отпускане на помощ по
конкретна програма за подпомагане на млади фермери от ДФЗ, като процесните
помощи не се ползват от кандидата за безвъзмездна помощ, в случая ответницата К.,
а от наемодателя и неговия баща.
Неблагоприятен
от ответницата по иска В. изтъкван факт е, че същата няма обратно писмо чрез което да разкрива твърдяната от последната
абсолютна симулация. Както в производството пред първата инстанция така и във
въззивната жалба страната се позовава на косвени доказателства представляващи изявления
на ищеца С.Н. които според нея представляват начало на писмено доказателство
въз основа на което да е допустимо събирането и на гласни доказателства за
установяване на твърдяната симулация. Тези доводи не се споделят от въззивната
инстанция. Сама по себе си съществувалата между страните близка връзка,
изразяваща се в междуличностни отношения, квалифицирани от страните като “гаджета“,
и голямата разлика във възрастта им -около 6г., водещи до невъзможност да бъде
изискан от К. обратен документ от насрещната страна, не може да се приеме за достатъчен
и убедителен аргумент за установяване наличието на симулация в отношенията им по
повод на сключения наемен договор. Наличието на два вида отношения- чисто междуличностни,
дори примерно и интимни от една страна и
от страна наличие на чисто облигационни търговски отношения между наемодател и
наемател земеделски производител на
земеделски земи е допустимо, дори в някаква степен едните да влияят върху другите по един или друг начин, което обаче в
никакъв случай не означава безусловно наличието на симулация в облигационните
отношения. Твърдяната симулация следва да се докаже по несъмнен и категоричен
начин от страната, която я твърди, и не може да се основава на предположения или догадки.
Освен това и
разпитаната по делото свидетелка не установява по несъмнен и категоричен начин
наличието на такава симулация. Същата не е очевидец на съществувалите между
страните отношения и конкретни уговорки
във връзка със сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна помощ от
ДФЗ по посочената мярка, както и сключването на договора за наем и не е наясно
какви са били точно договореностите между страните, а същата само препредава
информация, предоставена й от трето лице. Освен това свидетелката е пряко
заинтересована от изхода на делото предвид близката родствена връзка която има
с ответницата К.В. по предявения срещу нея
осъдителен иск, поради което съдът не дава вяра на показанията й. Дори
да се приеме за достоверен фактът, че с отпуснатата безвъзмездна помощ е
закупувана селско-стопанска техника и на семейството на наемодателя са предоставени
парични средства във връзка с изпълнение на задълженията на ползвателя К.В. към ДФЗ според договора, това не означава по
презумпция, че несъмнено и безусловно уговорките в договора за наем са
симулативни поради свързаност на двата договора –договорът за наем и договора за
отпускане на безвъзмездна финансова
помощ. Всички закупени вещи във връзка с отпусната на земеделския производител К. В. субсидия
от ДФЗ, са нейна лична собственост тъй като тя е страната ползвател по договора
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ. Ако същата е предоставяла
финансови средства на ищеца и на неговото семейство за да неплаща наемната цена
като наемател на земеделска земя,собственост на С.Н., това е решено по нейно
вътрешно убеждение. Такива уговорки обаче не се установяват да са налични по несъмнен и категоричен начин
и се отхвърлят от насрещната страна. Но никакъв начин не се установява да е
налице пряка или косвена връзка между
двата вида договори-договора за наем на недвижимия имот и по договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, която да навежда на извод, че
кандидатстването за финансова помощ да е уговорено по начин, изключващ възмездния характер на договора за наем или
че този възмезден характер е недействителен
като симулативен и това да влече от своя страна нищожност на договора за наем.
Такива уговорки между страните не се установяват по делото, включително липсват
и данни за сключен в последствие анекс към договора за наем в тази връзка.
Съществуването
на трудово правоотношение между бащата на ищеца като работник и ответницата К.В.
като земеделски производител също не е основание да се приеме наличие на
симулация в наемното правоотношение доколкото се касае за два различни по
характер и естество договора, сключени с различни страни. По друг начин биха стояли
нещата ако наемният договор беше сключен между К.В. с А. Н., каквито са и
страните по трудовото правоотношение и обратно, ако трудовият договор беше
сключен със С. Н., който е страна и по наемното
правоотношение, в който случай симулацията е налична. По довода за свързаност
на ищеца-наемодател /С.Н./ с А. Н.,
работника по трудовото правоотношение/ -син и баща, такава връзка по роднинска
линия е налице, което само по себе си също не води на извод за други различни
уговорки между наемателя и наемодателя извън отразените в писмения наемен
договор.
Дори изявлението
на ищеца по ч.176 от ГПК, че страните са били гаджета през известен период от
време, не може да се приеме като начало на писмено доказателства за
установяване на симулация между страните по процесния наемен договор.
Всички тези
факти и обстоятелства дори в своята съвкупност не могат да доведат на безспорен
и непротиворечив извод за наличие на абсолютна симулация в наемното правоотношение
и да бъдат основание за прогласяване на договора за нищожен.
Въпросът за неморалността
на сделката която се иска да бъде прогласена за симулативна с оглед възрастта
на наемателката е поставен за първи път във въззивната жалба поради което по
този довод съдът не следва да се занимае поради преклудираност на същия,
съгласно чл.266 ал.1 от ГПК, но дори да е допустим, по същество е изцяло неоснователен
доколкото, се касае за пълнолетен български гражданин, който следва да отговаря
за всички свои действия и постъпки когато влиза в облигационни и други правоотношения
с друга страна поради което няма как да се приеме, че е налице с оглед на
нормалната житейска логика невъзможност да се изисква обратно писмо за
привидността на сделката поради
възрастта на наемателката. Нещо повече двата договора са сключени в
разлика от 5/пет/ календарни месеца-първият е договора за наем от 11.02.2016г.,
а вторият-договора за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ -на 11.07.2017г., което е един сравнително кратък период
от време и трудно би могло да доведе до наличието на симулация поради
неморалност в отношенията между страните.Същото се отнася и за въведения за
първи път довод във въззивната жалба, че се касае за фигурата на подставено
лице в отношенията по договора за наем.Такъв довод не е въведен от въззивницата
К.В. с отговора на исковата молба и затова не следва да бъде обсъждан, но и по
същество в случая отношенията между страните нямат връзка и не се подчиняват на такава правна фигура.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че въззивният съд не може да обсъжда
неприети и неприобщени към доказателствения материал писмени документи, като в
хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят е имал процесуалната възможност
да поиска да бъдат приложени когато отказът да се приемат по делото е свързан с
допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, каквото в случая искане
не е направено.Освен това твърдяното и необсъдено от съда експертно заключение,
депозирано по едно дело по назначена съдебна почеркова експертиза няма как да
се цени като доказателство в друго
производство, доколкото се касае за доказателство събирано чрез специфично
доказателствено средство-експертиза, приложимо
по точно определен начин и относим само и единствено за процеса в който
такава заключение е депозирано и имащо ограничен процесуален обхват-само за
процеса в който такава експертиза е искана и е назначена, но не и извън нея. В
тази връзка страната /К.В. / също не е искала назначаването на експертиза нито
в производството пред първата инстанция нито в настоящото въззивно производство
и да може да се цени като начало на писмено доказателство.
Предвид
изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не
страда от пороците изложени във въззивната жалба.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното
първоинстанционно решение №260296 от 17.12.2020г. и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Съдът не
присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба тъй като такива не
са поискани и не са направени доказателства за направени в производството пред
въззивната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260296 от
17.12.2020г. постановено по гр.д.№1026/2020г. по описа на същия съд.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.