№ 1298
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000501261 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 03.10.22г. /с участието на секретаря Е. Михайлова/
въззивно гражданско дело № 1261/22г. и констатира следното:
С решение на Окръжен съд - Благоевград от 18.02.22г. по г.д. № 953/21г. е уважен
изцяло иск /с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК/ на Б. М. против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /признато е за установено, че ищецът не дължи на
ответника суми – предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20117020401003 на ЧСИ Г. Ц.
както следва: 132 264, 41 лева – главница; законна лихва върху същата за периода след 27.05.11г.;
16 799, 63 лева – просрочена редовна лихва за периода 05.05.10г. – 25.04.11г.; 2 953, 74 лева –
просрочена наказателна лихва за периода 05.05.10г. – 26.05.11г.; 3 040, 36 лева – държавна такса,
които суми са визирани в изпълнителен лист, издаден по г.д. № 845 от 11г. на РС – Разлог в
рамките на производство по чл. 417 от ГПК/.
Решението на Окръжен съд - Благоевград се обжалва /изцяло/ от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
Окръжен съд - Благоевград и САС/.
Събраните в процеса /в рамките на производството пред Окръжен съд - Благоевград/
писмени доказателства /в това число и преписката по процесното изпълнително производство/
преценени в съвкупност, в контекста на твърденията /възраженията/ на страните и правилата на чл.
266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК установяват, че:
Процесното изпълнително производство /изп. д. № 20117020401003 на ЧСИ Г. Ц./ с
взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /конституирана в хипотезата на чл. 429, ал. 1,
предл. 2-ро от ГПК по делото като правоприемник - цесионер на първоначалния взискател
„Райфайзенбанк България“ ЕАД/ и длъжник Б. М. е образувано на основание на изпълнителен лист
/издаден по г.д. № 845 от 11г. на РС – Разлог в рамките на производство по чл. 417 от ГПК/, който
документ удостоверява вземане на взискателя спрямо длъжника в размери както следва: 132 264,
1
41 лева – главница; законна лихва върху същата за периода след 27.05.11г.; 16 799, 63 лева –
просрочена редовна лихва за периода 05.05.10г. – 25.04.11г.; 2 953, 74 лева – просрочена
наказателна лихва за периода 05.05.10г. – 26.05.11г.; 3 040, 36 лева – държавна такса/.
Жалбата е основателна:
Съдържанието на разменените пред САС книжа /въззивна жалба и отговор/ сочи, че:
правният спор се съсредоточава /вече – към момента/ в следните обстоятелства /които са пряко
относими към предпоставките по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК; към преценката
относно основателността на иска/: от кой момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК /дали и към кой момент е настъпила перемпция на изпълнителното дело/; как се съотнасят
/като действие във времето/ постановките на ТР № 2/15г. на ВКС и ПВС №3/80г.
Събраните по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/
удостоверяват /а тези обстоятелства не са и спорни между страните/, че: органът по изпълнението е
насрочил публична продан за периода 02.11.11г. – 02.12.11г. В такава хипотеза /ако се приеме, че в
случая са приложими изцяло и само постановките на т. 10 от ТР № 2/15г. на ВКС, в мотивите на
което е посочено изрично, че: същинското изпълнително действие продан включва – не само
насрочването й, но и нейното извършване/ следва да се приеме, че – едва от определената крайна
дата - 02.12.11г. /която попада в периода на извършване на изпълнителното действие – в смисъла
на изложеното/ може да започне да тече /да се брои/ срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. От тази
дата до 21.11.13г. /когато взискателят е сезирал съдебния изпълнител със следваща молба – за
започване на нова публична продан/ не са изтекли 2 години /по смисъла на цитираният законов
текст/. Такъв срок не е изтекъл и след тази дата – до завеждане на настоящото дело /доколкото в
рамките на изпълнителното производство са били предприемани периодично и срочно следващи
същински изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало законовата 5-годишна давност/. С
оглед изложеното: в случая не може да се приеме, че изпълнителният процес е бил перемиран по
право - по смисъла на т. 10 от ТР № 2/15г. на ВКС, а и на ТР №47/65 г. на ОСГК на ВС /всички
изпълнителни действия се явяват валидно извършени в рамките на периодично течащите 2-
годишни срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК; тези срокове са прекъсвали поетапно давността и
не са позволили същата да изтече до образуването на процесното дело/.
С други думи: процесният иск се явява неоснователен /предвид горните съображения/
дори да се приеме, че в процесната хипотеза е изцяло приложимо /и само/ ТР № 2/15г. на ВКС.
Искът се явява неоснователен и, ако се приеме, че за определен период /до 26.06.15г./
са били приложими постановките по ПВС №3/80г. В този случай /при липса на настъпила
перемция по право по смисъла на ТР №47/65 г. на ОСГК на ВС – по изложените по-горе
съображения/ до посочената дата давност изобщо не е текла /същата е била прекъсната и спряна в
хипотезата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД във връзка с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД - със самото образуване на
изпълнителното производство/. След 26.06.15г. /и до образуването на настоящото дело/ давността
е била прекъсвана периодично /съобразно изложеното по-горе – при действието вече на ТР №
2/15г. на ВКС/, т.е. – същата отново не се явява изтекла.
Тезата /застъпена от ищеца и обосновала изводите на първоинстанционния съдия/, че
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се брои /е започнал да тече/ считано от 25.10.11г.
/когато е била обявена публичната продан/ и е изтекъл 2 години след това /на 25.10.13г./ не може
да бъде споделена:
Конкретно /и изрично/ определеният от съдебния изпълнител период /с начална и
крайна дата/ на процесното изпълнително действие /публична продан/ изключва необходимостта
взискателят да проявява нова активност или да поддържа активността си /по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК/ в рамките на фиксирания отрязък от време. Обратната логика би позволила /в
противоречие с принципа за правна сигурност/ да бъдат погасени права, които изначално
/предварително/ са рамкирани като валидност в съответен времеви диапазон /в случая до
02.12.11г./.
В допълнение:
Евентуалното бездействие /наличието на каквото в случая не се констатира – предвид
изложените съображения/ на органа по изпълнението /да постанови изричен – формален акт за
2
перемиране на делото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/ не може да бъде възложен в
тежест на взискателя, който е проявил /конкретно към 21.11.13г./ поредна активност да движи
процеса. Последното действие на ответника /искането да се организира поредна - нова публична
продан/ следва /ако се приеме, че към посочената дата делото е било перемирано по право/ да се
приравни по правни последици на молба за образуване на нов изпълнителен процес /по смисъла на
чл. 426, ал. 1 от ГПК/, който /с предприемането на съответните следващи реални изпълнителни
действия/ наново би прекъснал 5-годишната давност /при условията на ТР № 2/15г. на ВКС или
ПВС №3/80г./.
На последно място /макар в процесната въззивна жалба да липсват доводи в тази
насока – по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/:
Спирането – на 02.12.11г. /във връзка с молбата на взискателя от същата дата/ на
публичната продан /обявена на 25.10.11г./ обосновава /независимо, че това спиране е засегнало
само този изпълнителен способ, а не и останалите принудителни действия/ приложение на
правилото по чл. 61 от ГПК /в хипотезата на който законов текст срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК също е бил спрян и това не е позволило да настъпи правния ефект на перемпцията до
21.11.13г., когато ЧСИ е бил сезиран със следваща молба за започване на нова публична продан/.
Този извод следва от обстоятелството, че на практика – цялото принудително изпълнение е било
концентрирано /към посочените дати и след това – до реалното финализиране на публичната
продан именно /и само/ в този изпълнителен способ.
С оглед изложеното /доколкото в случая не се констатира наличие на предпоставките
по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК – погасяване на процесните вземания по давност/
искът следва да бъде – отхвърлен /решението на първата инстанция – отменено/.
С оглед изхода на спора: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред двете съдебни
инстанции/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Окръжен съд - Благоевград от 18.02.22г. по г.д. № 953/21г.
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК/ на
Б. Б. М. ЕГН ********** против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /за установяване, че
ищецът не дължи на ответника суми – предмет на принудително изпълнение по изп. д. №
20117020401003 на ЧСИ Г. Ц. както следва: 132 264, 41 лева – главница; законна лихва върху
същата за периода след 27.05.11г.; 16 799, 63 лева – просрочена редовна лихва за периода
05.05.10г. – 25.04.11г.; 2 953, 74 лева – просрочена наказателна лихва за периода 05.05.10г. –
26.05.11г.; 3 040, 36 лева – държавна такса, които суми са визирани в изпълнителен лист, издаден
по г.д. № 845 от 11г. на РС – Разлог в рамките на производство по чл. 417 от ГПК/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ Б. Б. М. да плати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД 3 101 лева – държавна такса; 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /за производството пред САС/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за
производството пред Окръжен съд – Благоевград/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4