О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил,
13.01.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд в закрито съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като
разгледа докладваното гр.д.№586/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по подадена от О.К.З., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. Г. П.- С. от САК частна жалба срещу определение от 27.11.2019
г., постановено по гр.д. № 2086/2019 г. по описа на ДнРС, с което на основание
чл. 83, ал.2 от ГПК е оставена без уважение молбата на З. за освобождаването му
от внасяне на такси и разноски по делото. Твърди се, че обжалваното определение
е неправилно, тъй като изводът на съда, че ищецът има възможност да реализира
доходи от наем противоречи със задължителната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 274, ал.3 от ГПК. Искането е отмяната му и за постановяване на
друго, с което да се уважи молбата за освобождаване от задължение за внасяне на
държавна такса и разноски за производството по делото.
Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна
жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок счита същата
за процесуално допустима. Разгледана по същество я намира за основателна по
следните съображения:
Частният жалбоподател е предявил срещу „***”ЕАД гр. С.,
установителен иск, а именно да се приеме за установено по отношение на
ответника, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на
следното вземане, за което е издадена в полза на „***”ЕАД срещу ищеца
изпълнителен лист от 11.08.2014
г. по гр.д. № 21236/2014 г. по описа на СРС на основание Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 07.05.2014 г. за следните суми: 2 369.25 лв.- главница
за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2014 г. до окончателното
изплащане, 1712.91 лв.- мораторна лихва за периода от 30.06.3012 г. до
23.01.2014 г., 369.76 лв.- присъдени разноски. В исковата молба е направено
особено искане за освобождаване от внасянето на такси и разноски по
производството, тъй като ищецът е материално затруднен и няма средства да ги
заплати.
Представена е декларация за материално и гражданско
състояние, в която З. е декларирал, че не получава месечен доход; не упражнява
дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито
извършва селскостопанска дейност; не е в граждански брак; притежава жилище с
площ 69,73 кв.м. в гр. София и вила с площ 26 кв.м. в гр. Приморско; не
притежава моторно превозно средство; не притежава, дялове и акции в търговски
дружества; не притежава парични влогове; страда от заболяване, което налага
постоянни доходи.
За да остави без уважение искането за освобождаване от внасяне на такси
и разноски по делото, районен съд е приел, че ищецът притежава право на
собственост върху жилищен имот в гр. София и вила в гр. Приморско и предвид
населените места, в които са намират имотите, те могат да бъдат източник на
значителни доходи от наем.
Окръжен съд счита, че частната жалба е основателна.
Съображения:
За да
бъде уважено искането за освобождаване от държавна такса следва да се
представят доказателства относно здравословно състояние, семейно положение,
размер на доходите на лицето и на неговото семейство, както и имуществено
състояние, удостоверено с декларация. Установяването на тези обстоятелства са
във връзка с изискването на чл.83,ал.2 от ГПК. В настоящия случай в представената
по делото декларация ищецът е посочил, че страда от заболяване, което налага
постоянни доходи. По делото обаче не са представени доказателства,
удостоверяващи влошеното му здравословно състояние. С оглед на посоченото декларирано
обстоятелство, първоинстанционният съд е бил длъжен да укаже на ищеца, да
представи доказателства за здравословното си състояние и едва след проверка на
всички визирани в разпоредбата обстоятелства да се произнесе като прецени дали ищецът може да се възползва от
привилегията, визирана в разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК.
По изложените обстоятелства съдът ще отмени
обжалваното определение.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
от 27.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2086/2019 г. по описа на ДнРС, с което
на основание чл. 83, ал.2 от ГПК е оставена без уважение О.К.З., ЕГН **********
за освобождаването му от внасяне на такси и разноски по делото.
ВРЪЩА делото на ДнРС за произнасяне с оглед мотивите на
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: