Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 05.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I
- 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.съдия: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 14433 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 11793/26.08.2019 г. на взискателя
Министерство на правосъдието, срещу акт на съдебния изпълнител – Постановление от
19.07.2019 г. за прекратяване на изп.дело № 607/2015
г. на ДСИ при СРС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради това че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години.
Жалбоподателят излага правни и фактически доводи, че по
цитираното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, поради което
същото не следва да бъде прекратено. Иска се отмяна на постановлението на ДСИ и
продължаване на действията по изпълнителното дело. Претендира разноски.
Длъжникът по изпълнението – П.П.Ш.-Професионални
и протекторни облекла и обувки ООД, не е депозирал
писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ДСИ по чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 607/2015 г. на ДСИ при СРС е
образувано по молба с вх. № 11007/21.08.2015 г. на Министерство на правосъдието
въз основа на изпълнителен лист издаден на 09.04.2015 г. от Софийски градски
съд по т.д.№ 1841/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 с-в срещу П.П.Ш.-Професионални и протекторни
облекла и обувки ООД.
По образуваното изпълнително дело е извършено проучване
на имущественото състояние на длъжника, като на 18.11.2015 г. е поканен
взискателя да се запознае с резултатите и да посочи изпълнителен способ. На
19.12.2017 г. взискателят е поискал отново проучване на имущественото състояние
на длъжника. По нея не е била внесена необходимата държавна такса за
извършването на посоченото действие от ДСИ. На 12.01.2018 г. взискателят е
уведомен за размера на необходимата държавна такса. С идентична по съдържание
молба от 18.07.2019 г. взискателят отново е поискал проучване на имущественото
състояние на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изп. дело не е редовно връчена на длъжника.
Други изпълнителни действия по делото не са извършвани.
С Постановление от 19.07.2019 г. изп.дело
№ 607/2015 г. на ДСИ при СРС е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.6 и т.8
от ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно чл.435, ал.1, т.3 ГПК взискателят може да
обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез СИ
в едноседмичен срок от извършването на действието, съотв.
от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена в срок;
същата изхожда от лице, овластено да търси защита от
принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление
за прекратяване на принудителното изпълнение ) и дължимата държавна такса е
внесена.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
Разпоредбите на чл. 435 ГПК изчерпателно предвиждат кои
действия на съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на съдебен контрол по
жалба на взискателя, длъжника или третото лице. Изрично в разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.3 ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване от взискателя
постановлението за прекратяване на принудителното изпълнение, каквото действие
се обжалва в случая. Предпоставки за прекратяване на изпълнението са посочени в
разпоредбата на чл.433 ГПК. Разпоредбата на чл. 433, ал. 2, т. 8 от ГПК
постановява, че ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, изпълнителното
производство се прекратява.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г.,
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 г., изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител
само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към
същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява,
че в рамките на предприетото принудително изпълнение в продължение на две
години взискателят не е поискал извършване на същинските изпълнителни действия.
Поради това може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал
от изпълнението и е приложима перемпцията по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В обобщение, съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение подадената жалба вх.№ 11793/26.08.2019
г. на взискателя Министерство на правосъдието, срещу акт на съдебния изпълнител
– Постановление от 19.07.2019 г. за прекратяване на изп.дело
№ 607/2015 г. на ДСИ при СРС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради това че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ и страните за
сведение.