Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр.д. № 13353 по описа на съда за 2014 г., взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена от Л.Н.Г., Л.Г.Н. и Р.Г.Н. срещу „К.З.“, клон България
искова молба, с която, съобразно уточнение от 19.07.2016 г., се иска осъждане
на ответника да заплати на Л.Н.Г. сумата от 34 600 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане и 6 500 лева мораторна лихва за периода 22.10.2012 г. –
01.09.2014 г.; на Л.Г.Н. и Р.Г.Н. – по 50 лева главници и по 20 лева мораторни
лихви за периода 22.10.2012 г. – 01.09.2014 г.
Твърди
се в исковата молба, че ищцата Л.Н.Г. била съдлъжник и ипотекарен длъжник по
два договора за банков кредит, с кредитополучател Г. Г.Н. и кредитор „У.К.Б.“
АД – от 30.06.2011 г. и от 12.07.2011 г. Кредитите били обезпечени с учредяване
на ипотеки върху недвижим имот, съсобствен на ищцата и Г. Н.. Добавена била и
застраховка пакет А – „Кредитна протекция“, с покрити рискове: смърт вследствие
на заболяване или злополука; трайно намалена или загубена работоспособност над
70% вследствие заболяване и злополука и временна неработоспособност вследствие
заболяване или злополука.
Кредитополучателят
Г. Н. редовно заплащал месечните погасителни вноски.
На
27.09.2011 г. Н. починал и оставил за свои наследници по закон Л.Н. и Р.Н..
Л.Н.
нямала необходимите средства за погасяване на дълга, тъй като била пенсионер.
Такава възможност нямали и законните наследници на Г. Н.. Поради това
съсобствениците, със съгласието на банката, доброволно извършили продажба на
ипотекирания имот и с получената сума погасили изцяло задълженията по двата
кредита – сумата от 34 700 лева.
В
срока на действие на застрахователното покритие по групов застрахователен
договор 02/2007, сключен между „К.-Ж.“, клон България и „У.К.Б.“ АД Г. Н.
починал при ПТП на 27.09.2011 г. Ищците уведомили застрахователя, ответник в
настоящото производство за настъпилото застрахователно събитие и предявили
претенция за плащане на застрахователното обезщетение. Ответникът отказал
плащане, тъй като настъпилото събитие изключвало отговорността на
застрахователя.
Г.
Н. ползвал и кредитна карта с лимит 500 лева от „У.К.Б.“ АД, като имал
идентична застраховка при ответника и след настъпване на застрахователното
събитие застрахователната сума била изплатена на неговите наследници, като ответникът
приел, че е налице покрит риск.
Молят
съда да осъди ответника да им заплати сумата от 34 700 лева и 6 540 лева
мораторна лихва.
Ответникът
е подал отговор, в който не оспорва сключения договор за застраховка във връзка
с отпуснати на Г. Н. суми по два договора за банков кредит – от 30.06.2011 г. и
от 12.07.2011 г., нито покритите рискове, посочени в исковата молба.
Оспорва
легитимацията на ответника Л.Н.Г., като твърди, че същата има качеството на
длъжник и се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради това
нямала качеството на трето лице по смисъла на чл. 242 от КЗ.
Оспорва
и че Г. Н. е ползвал кредитна карта от „У.К.Б.“ АД, по която „К.-Ж.“, клон
България да е извършил плащане на застрахователно обезщетение поради
настъпилото застрахователно събитие.
Налице
бил изключен риск, тъй като събитието настъпило вследствие излагане на
опасност, самонадеяност и груба небрежност от страна на застрахования, който
загинал при ПТП, като проявил умишлено виновно поведение при управление на МПС.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди
доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ
(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на съдебно
предявената претенция в тежест на ищците беше да докажат съществуването на
застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът има задължението
да изплати застрахователна сума, настъпването на застрахователно събитие като
последица от покрит по застраховката риск в срока на застрахователното
покритие, качеството на ищците на лица с право да получат застрахователната
сума.
Не се спори и от приетите по
делото договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR8075930 от 30.06.2011 г. се установява, че „У.К.Б.“ АД е предоставила
на Г. Г.Н. сумата от 12 600 евро със срок за издължаване 25.06.2030 г., а
с договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR8359075 от 12.07.2011 г. на Г. Г.Н. е предоставена сума
от 5 400 евро, със срок за издължаване 25.06.2030 г.
И по двата договора солидарен
длъжник е Л.Н.Г.. Вземанията на банката по договорите от 30.06.2011 г. и
12.07.2011 г. са били обезпечени с договорни ипотеки върху недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.4804.1.16, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.702.4804, с адрес
гр. С., ул. „*************с предназначение жилище, апартамент, подробно описан
в договорите за ипотечен кредит.
Безспорно е и че към всеки от
двата договора е добавена застраховка пакет А – „Кредитна протекция“ с покрити
рискове: смърт вследствие на заболяване или злополука, трайно намалена
работоспособност над 70% вследствие заболяване или злополука и временна
неработоспособност вследствие заболяване или злополука. Издадени са сертификати
за застраховка „Кредитна протекция“ № TR
8075930-30.06.2011 г. и № TR 8359075-12.07.2011 г.
Условията са подробно описани в
приложение 9А.4. Условия по програма „Кредитна протекция“, представляващо
неразделна част от договорите.
Общите условия към групов
застрахователен договор № 02/2007 за застраховка „Кредитна протекция“ на
кредитополучателите по потребителски кредити и ипотечни кредити на „У.К.Б.“ АД (ОУ)
представляват неразделна част от двата договора. Н. се е подписал, че е запознат
с тях и ги приема.
В ОУ са описани условията за
изплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие,
както и изключенията от застрахователното покритие.
Не се спори и от
препис-извлечение от акт за смърт № 0278/28.09.2011 г. на община С. се
установява, че Г. Г.Н. е починал на 27.09.2011 г., като причината е съчетана
гръдно-коремна травма и последици от други външни причини.
С постановление от 09.12.2011 г.
прокурор при ОП – гр. Велико Търново е прекратил наказателното производство от
09.12.2011 г. по ДП № 547/2011 г. по описа на РУ „Полиция“ – гр. С., тъй като Н.
е нарушил правилата за движение – управлявал л.а. „Рено 19“ със скорост 185
км/ч, при което настъпила смъртта на водача на лекия автомобил.
Според удостоверение за
наследници № 010905/30.09.2011 г. Г. Г.Н. е оставил за свои законни наследници Л.Г.Н.
и Р.Г.Н..
Видно от удостоверение на „У.К.Б.“
АД, на 22.12.2012 г. задълженията по ипотечни кредити с титуляр Г. Г.Н. и
съдлъжник Л.Н.Г. са погасени с изплатена сума в размер на 34 700 лева, от
продажба на имот в гр. С., ул. „К.Д. **********, ап. 8.
Пълно изплащане на задълженията
по двата кредита се установява и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
С уведомление от 10.11.2011 г. „К.З.“,
клон България е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и е поискано
изплащане на застрахователната сума на „У.К.Б.“ АД.
Ответното застрахователно
дружество е приело искането за неоснователно, тъй като смъртта на Г. Н.
настъпила в резултат на умишлено виновно поведение на застрахования при
управление на МПС.
В отговор на подадено от Л.Н.Г.
възражение срещу отказа за изплащане на застрахователната сума ответникът е
счел, че е налице изключение от застрахователното покритие – събитие, настъпило
вследствие излагане на Г. Н. на опасност, при проявена самонадеяност,
включително груба небрежност.
Според чл. 12.3 от ОУ
отговорността на застрахователите по отношение на исковете „смърт“, „трайно
намалена работоспособност“ и „временна неработоспособност“ се изключва в
случай, че са резултат от посочените в нормата действия и събития, след които
груба небрежност от страна на застрахования.
Спорният по делото въпрос е дали
в случай е налице изключение от застрахователното покритие и при какви
обстоятелства е настъпила смъртта на Н., които да дадат основание на
застрахователя да откаже заплащане на застрахователната сума.
На първо място, съдът не намира,
че в случая е налице умишлено виновно поведение на застрахования при управление
на МПС. Данни за подобно поведение на Н. при настъпилото на 27.09.2011 г.
произшествие липсват.
Леталният изход на застрахования
за покрит риск „смърт“ следва да е настъпил в резултат на злополука или
заболяване. В ОУ злополуката е определена като непредвидено, случайно и
внезапно събитие с външен за застрахованото лице произход, настъпило против
неговата воля през срока на индивидуалното застрахователно покритие, което води
до телесно увреждане, причиняващо смърт, временна неработоспособност, трайно
намалена или загубена работоспособност на застрахованото лице.
Произшествието на 27.09.2011 г.
не може да бъде определено като „злополука“, тъй като Г. Н. сам се е изложил на
опасност, управлявайки МПС със скорост от 185 км/ч. Това негово поведение не
може да се определи като събитие с външен за дееца произход, а е изцяло в
резултат на свободната воля на Н.. В случая се касае за управление на превозно
средство в участък, попадащ в населено място със скорост от 185 км/ч,
превишаваща трикратно разрешената по закон от 50 км/ч. След като не се
установява Н. да е неправоспособен, предполага се, че е запознат както с
органите за управление на автомобила, с техните функции и възможности, така и с
начина, по който водачът следва да борави с тях така, че да не застрашава своя
и на другите хора живот и здраве и да причинява имуществени вреди. Управлението
на МПС е дейност, представляваща източник на повишена опасност и правоспособността
се придобива при строго определени изисквания. Именно поради възможността
водачите да реализират поведение при упражняване на тази високорискова дейност,
законодателят е установил подробни и ясни правила за движение по пътищата, а
основният състав на транспортното престъпление предвижда непредпазливостта като
форма на вина за извършване на противоправно деяние. С поведението си на пътя водачът
на л.а. „Рено 19“ Г. Н. се е изложил на опасност, при условията на груба
небрежност. Той е проявил самонадеяно поведение, с което сам е станал причина
за настъпване на вредоносния резултат. Величината на скоростта, с която е
управлявал автомобила говори за липса на каквато и да било грижа за собствената
безопасност.
В причинна връзка с нарушение на
правилата за движение по пътищата е настъпилата смърт на Н.. Тя не е резултат
от злополука като случайно и внезапно деяние (каквото би било налице при
неочаквано моментално влошаване на здравословното състояние по време на
управление на МПС), а от проявена необоснована самоувереност, граничеща с
лекомислие при упражняване на високорискова дейност.
По така изложените съображения,
съдът намира за основателно възражението на ответника, че е налице изключен
риск: смъртта на Г. Н. не е вследствие злополука, а резултат от проявена
самонадеяност и груба небрежност, при което водачът се е изложил на опасност по
своя воля. Произходът на събитието лежи във виновното и противноправно
поведение на застрахования, поради което наследниците и ползващите се лица не
могат да черпят права, като претендират получаване на застрахователната сума от
ответника.
Предявеният главен иск и
обусловената от него акцесорна претенция са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Н.Г., ЕГН **********, Л.Г.Н., ЕГН ********** и Р.Г.Н., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител П.Х.С.,
ЕГН ********** срещу „К.З., клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***3 искове с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.)
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане съответно на сумите от 34 600 лева на
Л.Н. и по 50 лева на Л.Н. и на Р.Н., представляващи застрахователни обезщетения
за платени от тях суми по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR8075930 от 30.06.2011 г. за сумата от 12 600 евро и договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR8359075 от 12.07.2011 г., сключени между Г.
Г.Н. и „У.К.Б.“ АД по застраховки пакет А – „Кредитна протекция“ и поради
настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя Г. Г.Н. на
27.09.2011 г. и сумите съответно от 6 500 лева на Л.Н. и по 20 лева на Л.Н.
и Р.Н., представляващи мораторни лихви върху главниците за периода 22.10.2012
г. – 01.09.2014 г.
Решението може да се обжалва пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: