Р Е Ш Е Н
И Е
№ 26 09.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 286 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.М.К.
*** като пълномощник на „Т.Ш.“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя Т.Т.и съдебен адрес:***
обжалва решението по а.н.д.№952/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушенията на закона поради
неправилното му прилагане свързва с нарушение на процедурата по чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, чл.43, ал.4 и ал.6 от ЗАНН и чл.416, ал.3 от КТ и недоказано
противоправното деяние. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Кюстендил
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице сочените
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно
и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001057/20.07.2020г. на директора на ДИТ –
Кюстендил, с което на „Т.Ш.“ ЕООД в качеството на местен работодател по см. на
§1, т.11 от ДР на ЗТМТМ за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ на основание
чл.75а, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на
2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че в периода месец февруари-март 2020г. служителите от ДИТ – Кюстендил
св.В. и св.М. извършили проверка по документи на „Т.Ш.“ ЕООД за спазване на
изискванията на ЗТМТМ. Изпратена била призовка до дружеството за явяване на
негов служител и представяне на определени документи. След представянето им е
установено, че дружеството като местен работодател е сключило трудов договор от
07.08.2019г. със, гражданин на Р.С.Македония. След получаване на допълнителна
информация от компетентните органи е установено, че лицето има разрешен статут
на продължително пребиваващ в страната чужденец при условията на чл.24, ал.1,
т.6 от ЗЧРБ като представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано
в БТПП. За лицето е действала забраната за достъп до пазара на труда по чл.8,
ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Отправена е покана до дружеството за съставяне и връчване
на АУАН, получена на 23.03.2020г. от А.С., упълномощена със съответните права
от управителя на дружеството. За съставянето на акта не се е явил представител
на дружеството, за което е съставен протокол. АУАН е изпратен по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Разписката е получена на адреса на
управление на дружеството от упълномощеното лице, което по функции се приравнява
на служител на дружеството. Освен това АУАН е поставен на таблото за обявления
и на официалната интернет страница на органа.
Като
правни изводи съдът е установил липса на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в процедурата по административно наказване, наличие на
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, връчване на АУАН по надлежния ред и
доказано противоправно деяние. Съдът е установил законосъобразност на
наложената санкция и липса на маловажен случай. Поради изхода от спора, съдът е
осъдил дружеството да заплати на ИА „ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението
е правилно.
Правилен
е извода на съда за отсъствие на нарушения в процедурата по съставяне и
връчване на АУАН.
По
фактите:
Санкционираното
дружество е със законен представител управителя Т.Т.. В обема на законното
представителство, с нотариално заверено пълномощно от 24.04.2015г., управителят
Т. е упълномощил А.С.С.да го представлява и подписва всички книжа и документи
пред държавни органи, между които е инспекция по труда без право да получава и
подписва АУАН и НП, като това право е ограничено само до данъчните органи и
администрация и общинските служби. Пълномощното е представено с другите
документи, които са разгледани от контролните органи при извършената проверка
по документи. Този факт е безспорно установен от показанията на св.В.. За
резултатите от проверката дружеството е уведомено по седалището и адреса на
управление, регистрирани в ТР и е поканено за съставяне на АУАН с писмо изх.№20014698/13.03.2020г.
на гл.инспектор В.. Писмото е получено от пълномощника Соколова. Изготвеният
протокол от 03.04.2020г. за липса на представител на дружеството във вр. с
показанията на св.В. касае преценката за липса на валидна представителна власт
на Соколова за получаване на АУАН, т.к. пълномощното не дава изрични права за
посоченото фактическо действие. АУАН е съставен на 03.04.2020г. и изпратен за
връчване на дружеството по пощата с известие за доставяне, получено на 24.04.2020г.
от Соколова като служител, след което е поставен на таблото за обявления в ДИТ
– Кюстендил и на интернет страницата на ИА „ГИТ“ – Кюстендил. АУАН е счетен за
връчен след изтичане на 7 дни от поставяне на съобщението.
По
правото:
В
процедурата по съставяне и връчване на АУАН са приложими правилата на ЗАНН и
ЗТМТМ. Специална норма на чл.79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на
АУАН, но не и за неговото съставяне, поради което от препращането по чл.79,
ал.5 от ЗТМТМ приложение намират правилата на чл.40 от ЗАНН. Актосъставителят е
спазил нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, изпращайки покана до управителя на
дружеството за явяване за съставяне на акта, която покана е получена редовно от
пълномощника А.С.. Поради неявяване на управителя Т. на посочената от органа
дата и липсата на изрично пълномощно за Соколова да получава АУАН, актът
правилно е съставен в отсъствие на законния представител на дружеството.
Връчването на акта е дължимо по правилата на чл.79, ал.2-3 от ЗТМТМ. Не е било
възможно лично връчване на АУАН на Т. като законен представител на дружеството,
т.к. лицето не е намерено на адреса на управление на дружеството, а неговият
личен адрес е извън пределите на страната. Не е било възможно връчване на АУАН
и на Соколова, т.к. няма права за подобно фактическо действие. Поради липсата
на друга възможност за връчване, правилно е предприето изпращане на АУАН по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Бълграски пощи“ АД. За
редовност на връчването важат Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи“ АД във вр. със чл.21, ал.1 от ЗПУ. Нормата на чл.44, б.“в“ от
Общите условия предвижда пратките до ЮЛ да се доставят на посочения адрес в
деловодството или на упълномощен служител. В случая по делото, АУАН е връчен на
адреса на управление на дружеството на упълномощено лице, което по функции се
приравнява на служител на фирмата на търговеца. За връчването на АУАН по пощата
не е необходимо изрично пълномощно, за разлика от връчването по чл.79, ал.2,
пр.1 от ЗТМТМ. Връчването на АУАН е осъществено редовно по пощата, поради което
не е било дължимо връчване чрез таблото за обявление и на официалната интернет
страница на органа. Предприетите от органа действия в повече от необходимото не
опорочават процедурата, т.к. следват редовното връчване на АУАН и не водят до
изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Правилен
е извода на съда за доказано противоправно деяние.
Приобщените
пред районния съд писмени доказателствени средства във вид на трудов договор
№040/07.08.2019г., допълнително споразумение от 01.01.2020г., разчетно-платежни
ведомости на дружеството за периода м.08.2019г. – м.01.2020г., заповед за
командировка №13/01.02.2020г. и уведомление по чл.62, ал.4 от КТ от
30.04.2020г. установяват факта на престирана работна сила по трудово
правоотношение между дружеството и лицето С.М. през периода на нарушението по
НП 07.08.2019г. – 03.04.2020г. Видно от писмото на началник група „Миграция“
при ОДМВР – Кюстендил от 12.03.2020г. е че лицето има разрешен сатут на
продължително пребиваващ в страната чужденец на основание чл.24, ал.1,т .6 от
ЗЧРБ със срок до 29.01.2021г. Посоченото разрешение отрича правото на Миленковски
за достъп до пазара на труда по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Налице е предоставяне
на работна сила от Миленковски по смисъла на изпълнителното деяние в
санкционния състав на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ. Дружеството има качеството на
местен работодател по §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ.
Касационният
съд споделя мотивите на районния съд за липса на маловажен случай поради
отсъствие на предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Поведението на дружеството не
разкрива белезите на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Наложената
имуществена санкция е законосъобразна по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН като наложена в минималния законов размер, с което се
постигат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Осъждането
на дружеството за деловодни разноски съответства на правилата по чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.79, ал.5 от ЗТМТМ и като такова е правилно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи
на ДИТ - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260060/13.10.2020г.
по а.н.д. №952/2020г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Т.Ш.“ ЕООД за заплати на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.