РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 773 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.–
управители, чрез пълномощника
си ю.к. П. против В.Н.Н. с
ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 09.05.2017 г., между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника, като
длъжник бил сключен договор за потребителски кредит № ….., съгласно който
ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 3000 лева, за
срок от 24 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от 185.46 лева, с
годишен процент на разходите от 49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, и
лихвен процент на ден от 0.11 % , с общо задължение по кредита от 4451.04 лева.
Сочи, че ответника избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за което
дължал на ищеца възнаграждение в размер на 3601.44 лева, с размер на вноската
по закупения пакет от допълнителни услуги от 150.06 лева, който включвал:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой вноски, възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства, като погасяването на сумата по
закупения пакет било договорено 15-то число на месеца, ведно със задължението
по кредита. Излага доводи, че пакета услуги е доброволен и се закупува като
продукт по желание на клиента. Сочи, че със закупуването на допълнителния пакет
задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в общ
размер от 8052.48 лева, с месечна вноска от 335.52 лева и дата на погасяване
15-ти ден от месеца.
Твърди, че ответника преди
подписване на договора се е запознал с приложимите към същия общи условия,
неразделна част от договора, което Н. бил удостоверил с подписване на договора
за потребителски кредит. Излага доводи, че съгласно декларации – т.Г от
договора, на ответника била предоставена безвъзмездно на хартиен носител, в
ясна разбираема форма на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр, на база на който, и разяснения на кредитен експерт при
ищеца, била преценена доколко предлагания договор за потребителски кредит
съответствал на възможностите на ответника и финансовото му състояние, като
били правени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищеца
предлагал.
Твърди, че ищецът изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора, като на 09.05.2017 г. бил превел на ответника
сумата в размер на 3000 лева, по посочена от длъжника банкова сметка, ***.05.2017
г. Сочи, че ответника поел задължение по договора, като го сключил за срок от
24 месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 335.52 лева и
падежна дата всяко 15-то число на месеца. Твърди, че ответникът не е изпълнявал
точно поетите с договора задължения, поради което на 26.09.2017 г., договорът
бил прекратен автоматично от страна на кредитора и обявен за предсрочно
изискуем. Сочи, че на 29.09.2017 г. на ответникът било изпратено уведомително
писмо, с което последният бил информиран, че договорът е едностранно прекратен,
и задължението било обявено за предсрочно изискуемо. Сочи, че Н. извършил
погасяване по договора в размер на 346.80 лева, с които било извършено
погасяване както следва: сумата от 185.46 лева по кредита, сумата от 150.06
лева – по пакета допълнителни услуги, по първа вноска с падеж 15.06.2017 г., и
сумата от 13.28 лева – частично плащане по втора вноска, като останала
неплатена сума в размер на 7703.68 лева.
Излага доводи, че ако ответникът
е желаел е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно Общите условия, което не е
сторил, а е бил усвоил предоставената в заем сума, извършил е плащания по
заема, което счита за съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Сочи, че ответникът се е съгласил и с цената на кредита и със сключването на
договора е бил запознат с общата сума, която трябва да върне, така и с правото
си да се откаже от посочения договор, така и за погасяването на кредита.
Твърди, че поради неизпълнението на договорените задължения, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК пред РдРС, по което било образувано ч.гр.д. № 468/2018 г. на РдРС, като на
ищеца били дадени указания за предявяване на иск.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 7703.68 лева, представляващо незаплатено
парично задължение – номинал по договор за потребителски кредит № ……, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, като им се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника В.Н.Н. чрез назначения му особен представител – адв. Д.Ц. - ПАК
е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск, като е оспорил същия по основание и
размер. В отговора е оспорен и размера на годишния лихвен процент от 41.17 %,
както и годишният процент разходи от 49.89 %, които твърди, че са неоснователно
завишени и не било ясно какъв е начина на изчисляването им. Сочи, че съгласно
чл.33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, като е оспорен и
размерът на допълнителните услуги наречен „възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги“. Твърди, че още с подписването на договора за
потребителски кредит без да е използвана каквато и да е услуга от ответника, и
преди да е получил сумата по кредита, Н. предварително бил дължал сумата от
6601.44 лева. Сочи, че предоставената допълнителна услуга в размер на 3601.44
лева накърнява добрите нрави и добросъвестността, като услугата не била
използвана от ответника, но била предварително начислена и се дължала като
получена, и надвишавала размера на отпуснатия кредит. Излага доводи, че не било
посочено по отделно за коя от услугите каква сума се дължи, а е била определена
обща сума от 3601.44 лева за всички услуги и независимо дали са ползвани или
не, като предоставената допълнителна услуга представлявала неоснователно
обогатяване на ищеца и като такава претенцията следвало да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ищцовата
страна представител не изпраща.
В съдебно заседание ответника се
представлява от назначеният му особен представител – адв. Ц., която оспорва
предявените искови и моли съда да ги отхвърли.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 468/2018 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 428 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 11.04.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати
на ищеца сумата от 7703.68 лева – главница по договор за потребителски кредит №
….. от 09.05.2017 г., сумата от 30.00 лева – такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, сумата от 23.66 лева – законна лихва за забава за
периода от 16.07.2017 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до
26.09.2017 г. – датата на прекратяване на договора, както и законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 10.04.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата. Заповедта за изпълнение е връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя – ищец
в настоящето производство са дадени указания за предявяване на иск в
едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в указаният на страната срок.
От
приложения по делото договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ….,
се установява, че на 09.05.2017 г. между страните е сключен процесния договор
за потребителски кредит, по силата на който ищецът в качеството му кредитор е
предоставил на ответника кредит в размер на 3000 лева. Уговорен е срок за
погасяване на кредита от 24 месеца, с размер на вноската по кредита от 185.46
лева, ГПР -49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, лихвен процент на ден от
0.11 % и обща дължима сума по кредита от 4451.04 лева. При сключване на
договора е избран и пакет от допълнителни услуги – Бонус, за което страните
договорили възнаграждение в размер на 3601.44 лева, платимо на вноски от по
150.06 лева месечно, като общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 8052.48 лева, с общ размер на вноската от
335.52 лева месечно, а падежът на месечната вноска е 15 ден от месеца.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи
условия. Декларирал е също така, че му е предоставена информация във формата на
стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка
доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника
и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за
допълнителен пакет услуги с приложени към него общи условия. Към договора за
кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните
погасителен план, от който се установява, че първата погасителна вноска по
кредита и допълнителният пакет е на 15.06.2017 г., а последна на 15.05.2019 г.
По
делото е прието и приложено извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит № …, от което е видно, че към 19.07.2018 г. ответникът е заплатил по
кредита сума в размер на 348.80 лева, като след приспадане на платените суми, в
счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер на
7703.68 лева. Последното плащане по договора е от 15.07.2017 г. От извлечението
от сметка се установява, че с така извършеното плащане е погасена главница в
размер на 82.53 лева, лихва в размер на 102.93 лева, като със сумата от 13.28
лева, не е погасяван част от дълга – нито главница, нито лихва.
Към
исковата молба е приложено и уведомително писмо от ищеца до ответника, с което го
уведомяват, че сключеният по между им договор за кредит, считано от 26.09.2017
г. същия е едностранно прекратен, като е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Доказателства, че това уведомително писмо е връчено на ответника не са
представени нито в заповедното, нито в исковото производство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Дружеството
- ищец няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но представлява
финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите
търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност
на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ, и в специалния закон - ЗПК не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Като
потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично
установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686 по
описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т. о.), която задължава първоинстанционният и
въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение №
751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на
което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело №
С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./. В
конкретния случай в отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника е изложил доводи за нищожност на клаузи от договора, както и
противоречие на други с „добрите нрави“, които съдът е длъжен да ги разгледа.
Доколкото
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността
на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени
приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му
параметри са индивидуално договорени.
Не е спорно
между страните, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК, общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора.
В
настоящия случай се установява, че не е налице императивно определеното
съдържание на договора за потребителски кредит, като същият е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията по чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
В
приложения по делото договор за кредит, кредиторът единствено е посочил като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. В приложените Общи
условия липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49.89 % .
С оглед
на гореизложеното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, т.е. в посочената величина /представлявайки общ израз на
всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. В договора и общите
условия липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49.89 %/. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материално-правен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както
бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение
за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент на разходите се
намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по
договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при
сключване на договора. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да
посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
С
депозирания отговор е направено възражение за нищожност на клаузата от
договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва
по договора в размер на 41.1 7%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11
%. Възраженията на ответника, че така уговорения размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл се явява нищожна е
основателно. Действително към датата на уговарянето на размера на
възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби, които да
определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава,
че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради което и се ползва
със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничението на свободата на волята на
страните са именно добрите нрави, които са неписани, но трайно утвърдили се
правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Налице е трайно установена практика на Върховен касационен съд, която
посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави предел на волята на
страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на
законната лихва. В този смисъл е практика на ВКС, намерила израз в решение №
4/2009 г., по т. д. № 395/2008 г., решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007
г., определение № 877 по т. д. № 662/ 2012 г. и др., според която съглашението
за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва. Уговореният лихвен процент е 41.17 %,
надхвърлящ с над 4 пъти законната лихва, която е приета за периода на действие
на договора, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлят
драстично трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на договора,
с които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в размер на
0.11 % накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на
добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3-то
от ЗЗД. Поради това, че нищожните уговорки нямат правно действие, следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответника.
На
следващо място, в споразумението към договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона. Не е формирана и цена за всяка от
услугите по отделно, предвид разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е
предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът
и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между
страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.05.2017
г., са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но
доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза,
която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 09.05.2017 г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то
не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни
и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит.
В
случая в противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане в размер на 3601.44 лева. Наред с това заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както
е посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
В споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.05.2017
г. е уговорено, че изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева
настъпва от датата на сключване на самото споразумение и е включено в размера на
месечните погасителни вноски по кредита, които са с краен размер от 335.32 лева.
Уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
"Бонус" в размер на 3601.44 лева се явява нищожна като противоречаща
на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, пр.2 и чл.10а, ал.3
и ал.4 от ЗПК. За част от допълнителни услуги е установена процедура, която
следва да се спази преди фактически клиента да има възможността да ползва
заплатената вече от него услуга. Нейното заплащане е следвало да бъде възложено
като задължение на потребителя едва след като той изпълни всички свои
задължения, предвидени в ОУ за доставката й. Част от договорките са свързани с
управлението на кредита и съответно противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 3601.44 лева. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44
лева се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2, пр.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 от ЗПК. Ето защо предявеният
иск за установяване на дължимост на претендираните суми за погасяване на
задължения по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги следва
да се отхвърли и на това основание.
Следва
да се отбележи и че т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги" всъщност е част от договора за кредит, но е обособено отделно от
договора, и по този начин е заобиколено ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга реално не
представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение.
За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена
процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става
"по съгласие на страните"- т. е. кредиторът може да откаже да
предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на
клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не
получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради
липса на достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни
услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на
кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на
падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения
по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в
ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, като по този
начин е нарушен ЗПК, а освен това, тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузите, които предвиждат възнаграждения за
допълнителни услуги, надвишаващи регламентираните в ал.4 от същата разпоредба, са
нищожни. По тези съображения вземането по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги не съществува.
С оглед
горе изложеното и в съответствие с чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на
договора за кредит, то недействителни се явяват, както уговорката за лихва,
така и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги. При това
положение ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения
договор за потребителски кредит, която е в размер от 3000.00 лева.
Доколкото
в предявения иск, се твърди, че ищецът е заплатил по договора за потребителски
кредит обща сума в размер на 348.80 лева, което не е спорно между страните, а и
в представеното по делото извлечение от сметка към договор за потребителски
кредит № …….. е посочена същата сума, то и от него се установява, че това
плащане е направено на 15.06.2017 г., макар от посоченото в извлечението да е
неясно какво точно е погасено с тази сума, тъй като сбора от посочената като
главница и погасената лихва, както и остатъка от сумата не е равен на
посочената за погасена сума, но доколкото ищеца твърди, а ответника не спори че
е погасена сума в размер на 348.80 лева, то и следва да се приеме за безспорно,
че именно тази сума е платена от ответника. Така установената погасена сума
следва да бъде отнесена само и единствено към потребителския кредит, като с
извършеното погасяване се приеме, че ответника е погасил от общата главница в
размер на 3000.00 лева сумата от 348.80 лева, като след извършеното от него
плащане е останала дължима главница в размер на 2651.20 лева. Ето защо следва
да бъде прието за установено между страните по отношение на предявения иск, че
ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2651.20 лева, представляваща незаплатено
парично задължение по договор за потребителски кредит № ….. от 09.05.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, за
която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК то ч.гр.д. № 468/2018 г. на РдРС.
Предвид така приетото, че
процесният договор за кредит е недействителен, то настоящият съдебен състав
намира, че не следва да се произнася по наведените в исковата молба твърдения
за предсрочна изискуемост на процесното вземане.
Върху
признатия размер на дължимата главница, следва да бъде присъдена законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 468/2018 г. на
РдРС – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете. Ответника дължи на ищеца сумата от 333.51 лева, представляваща съдебни разходи по настоящото дело – държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора, присъдените на заявителя разноски в заповедното производство следва да се редуцират до 70.11 лева. При това положение ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 403.62 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, които суми се дължат по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка.
***д
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, че дължи на „П.К.Б.“
ЕООД с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.–
управители, сумата от 2651.20 (две
хиляди шестстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки) лева, представляваща
незаплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № … от
09.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.04.2018 г. до окончателното й плащане, за което
е издадена Заповед № 428 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 11.04.2018 г., по ч.гр.д. № 468/2018 г. по описа на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от признатия за дължим размер от 2651.20 лева до пълния
предявен размер от 7703.68 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.-
управители, сумата от 403.62 (четиристотин
и три лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски по
съразмерност по заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./