МОТИВИ
към Присъда №260047/15.06.2021г. по НОХД №1957/2019г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу М.А.А. ЕГН: ********** –
за това, че:
„1.
На 22.09.2012 година в землището на град
*** ,като извършител в съучастие с
неустановено лице като помагач излязъл
през границата на страната ни без
разрешение на надлежните органи -
служител при ГКПП- ферибот град *** .
Престъпление по чл.279, ал.1 вр. С
чл.20 ал.2 от Наказателния кодекс .
2.
През периода 22.09.2012-23.09.2012 година в Република *** ,град *** , окръг ***,
при условията на продължавана престъпна
дейност съзнателно се ползвал от преправен официален документ - български документ за самоличност
- лична карта № ***, издадена на името на *** гражданин ***от град ***,роден
на *** година както следва :
-На
22.09.2012 година в град *** пред хотелски *** в хотел "***" съзнателно се ползвал
от преправен официален документ -
български документ за самоличност - лична карта № *** издадена на името на ***
гражданин ***от град ***,роден на *** година ,
-
На 23.09.2012 година в град *** пред полицейски *** към Генералния *** на гранична полиция при международното летище "***"
съзнателно се ползвал от преправен официален документ - български документ за самоличност
- лична карта № *** издадена на името на *** гражданин ***от град ***,роден
на *** година , като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност .
Престъпление
по чл.316 вр. С чл.308, ал.1 вр. С ал.2 вр. С чл.26 ,ал.1 от Наказателния
кодекс .“
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира за всяко от престъпленията, на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в справедлив размер, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият М.А.А. не се явява; съдебното производство е проведено в негово
отсъствие, при условията на чл.269 ал.3 т.1, 2, 4 б. „а“ НПК. Представлява се
от съответен служебен защитник, който счита, че фактическата обстановка е
правилно установена в обвинителния акт и на подсъдимия следва да бъдат наложени
наказания за двете престъпления, за които е обвинен, но същите наказания и
подлежащото на определяне общо, най-тежко на основание чл.23 ал.1 НК, следва да
бъдат към предвидения минимум, като в тази връзка, като основен аргумент се
изтъква дългия период от време, считано от извършване на процесните деяния.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
М.А.А. е
роден на *** ***, настоящ адрес ***, български гражданин, без данни за
образование, трудова заетост и семейно положение, осъждан, ЕГН: **********.
Към 12.09.2012 година подсъдимият А.
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - ***. На посочената дата,
на основание чл.447 НПК, изпълнението на наказанието било прекъснато поради
изключителна причина от семеен характер – кончина на бащата на подсъдимия, за
срок от 24 часа.
Подсъдимият обаче решил да се
възползва от така дадената му възможност и да се отклони от изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, като напусне пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За целта, след изтичане на срока на постановеното прекъсване, А. ***, като
наред с това, по неустановен начин, на неустановена дата до 22.09.2012 г., се
сдобил с преправен официален документ – български документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на името на ***
гражданин ***от гр. ***. Документната подправка на личната карта била извършена
чрез отлепване на защитното фолио върху личната карта, заличаване на оригинални
лични данни и фотоснимка на С.А.С., като по специфичен технически начин, на
тяхно място били отпечатани различни дата на раждане, ЕГН, дата на валидност на
личната карта, както и била поставена фотоснимка на подсъдимия М.А.А.; същевременно, запазени били имената ***и подписа на
същото лице.
Наред с това, по неустановен начин
и на неустановена дата до 22.09.2012 г. подсъдимият А. преминал границата на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и РЕПУБЛИКА ***. На същата дата пристигнал в град ***, окр. *** и се настанил в тамошния хотел „***“. При
настаняването, подсъдимият се легитимирал пред Т.Н. – хотелски ***, именно с
горепосочения преправен официален документ – български документ за
самоличност - лична карта № ***,
издадена на името на *** гражданин ***от гр. *** /роден на *** г./.
На следващия ден - 23.09.2019
година, подсъдимият А. се явил на международно летище „**“ – ***. Закупил
самолетен билет с дестинация ***, КРАЛСТВО ***, като при извършената проверка от
страна на Д.М.Е. – полицейски *** към Генерален *** на гранична полиция, се
легитимирал отново с горепосочения преправен официален документ – български
документ за самоличност - лична карта № ***,
издадена на името на *** гражданин ***от гр. *** /роден на *** г./.
Свидетелката Е. обаче се усъмнила в редовността на представения от подсъдимия
документ за самоличност, била предприета проверка и при същата, М.А. бил
задържан по линия на „***“; на 25.09.2012 г. подсъдимият бил предаден на
българските власти, а впоследствие, по компетентност бил изпратен и инкриминираният
документ за самоличност.
С Постановление от 31.10.2012г. на
прокурор при РП-*** било образувано досъдебно производство №Д-2364/2012г., в
хода на което М.А.А. ЕГН: ********** бил привлечен
към наказателна отговорност, за извършени престъпления по чл. 316 вр. чл. 308
ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 279 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 НК.
Съдът намира, че възприетата по –
горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата
върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Т.Н. и Д.М.Е.
– дадени в условията на изпълнена съдебна поръчка и прочетени на основание
чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК /л.20 – 23 от Том І на ДП/. Показанията на двамата
свидетели не оставят впечатление за недобросъвестност, проявена тенденциозност,
в т.ч. – за потвърждаване на неистини или затаяване на истини; напротив,
показанията им се отличават с убедителност и последователност по отношение на правнорелевантните факти и обстоятелства, касаещи двата
случая, описани по-горе, при които подсъдимият е ползвал лична карта № *** на
територията на РЕПУБЛИКА ***. Поради това, Съдът отдава вяра на показанията на споменатите
свидетели и основава вътрешното си убеждение върху тях;
- заключение по съдебно-техническа
експертиза /л.34 – 36 от Том ІІ на ДП, плик с изследвано ВД – л.32 от Том ІІ на
ДП/, от което се установява, че изследваната лична карта №*** е изначално
издадена по установения ред и форма, но впоследствие - преправена, като е отстранен защитният
ламинат, заличени са оригинални данни, а впоследствие са въведени други данни -
снимка на подсъдимия М.А.А., вместо оригиналната
снимка на лицето С.А.С., подменени са датата на раждане на лицето, неговия ЕГН,
както и датата на валидност на личната карта, но запазени името и подписа на С.А.С..
Съдът намира експертното заключение за обосновано и небудещо съмнение в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- справка за търпяно наказание
лишаване от свобода от М.А.А. /л.80 от Том І на ДП/;
- характеристична справка за
подсъдимия /л.25 от делото, л.117 – 124 от Том І на ДП/;
- справка за съдимост на подсъдимия
/л.27-33 от делото/.
В доказателствената съвкупност не са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с разпоредбата на
чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Напротив, от подробно отбелязаните доказателствени
източници следва по несъмнен начин фактическата обстановка, приета от Съда и
изложена по-горе.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият М.А.А. ЕГН: ********** е осъществил два състава на престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 НК - в периода 22-23.09.2012 г., в
Република ***, град ***, окр. ***, съзнателно се
ползвал от преправен официален документ – български документ за
самоличност - лична карта № ***,
издадена на името на *** гражданин ***от гр. *** /роден на *** г./, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, както следва:
1. на
22.09.2012 г. - в хотел „***“, пред Т.Н. – хотелски *** в посочения хотел;
2. на
23.09.2012 г. - на международно летище „**“ – ***, пред Д.М.Е. – полицейски ***
към Генерален *** на гранична полиция.
Престъплението по чл.316 вр. чл.
308 ал. 2 вр. ал. 1 НК е такова на просто извършване – не предвижда
настъпването на нарочен престъпен резултат, а се явява довършено със самото
осъществяване на изпълнителното деяние – в конкретния случай, ползване на
преправен официален документ – български документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на името на ***
гражданин ***от гр. *** /роден на *** г./. При описаните по-горе условия на
време, място и обстановка, подсъдимият първоначално пред св.Т.Н., а
впоследствие – пред св.Д.М.Е., се ползвал от инкриминирания документ, като го
представял за легитимацията си. Наред с това, по делото липсват каквито и да
било доказателства, че именно М.А. е извършил престъпното преправяне на лична
карта № ***, т.е. налице е обективният признак по чл.316 НК – от дееца да не
може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на документа.
Наред с това, описаната в експертното заключение по делото документна подправка
представлява именно преправяне на официален документ, тъй като в издадената от
страна на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ лична карта № *** са били извършени процесните
промени – въведена е снимка на подсъдимия М.А.А.,
вместо оригиналната снимка на лицето С.А.С., подменени са датата на раждане на
лицето, неговия ЕГН, както и датата на валидност на личната карта.
Следователно, касае се за преправен официален документ – български личен
документ /лична карта/, по смисъла, вложен в задължителните указания, дадени с
т.8“Б“ от Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС
/„Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински
документ чрез подменяване или допълване на буквени
или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се
променя съществено. Съдържанието на документа включва както самото изявление,
така и всички останали необходими елементи - подпис, дата, снимки и др.“/
Изпълнителното деяние и неговия
автор се установяват пряко посредством показанията на свидетелите Т.Н. и Д.М.Е.;
документната подправка - преправяне на лична карта № ***, издадена на името на ***
гражданин С.А.С., следва по убедителен начин от заключението по приетата съдебно-техническа
експертиза.
От субективна страна и при двете
деяния, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци,
предвиждал е общественоопасните му последици /ползване на преправен официален
документ – български документ за самоличност
- лична карта № ***/ и е целял тяхното настъпване. Извън всяко съмнение,
на подсъдимия е било известно, че ползваният личен документ е резултат от
престъпна дейност, а не е заявен за издаване от страна на М.А., по предвидения
в ЗБЛД ред, т.е. ползването на инкриминирания документ се явява „съзнателно“ по
смисъла на чл.316 НК. Субективната страна на деянието се установява по
убедителен начин от доказателствените материали от които следват и обективните
признаци на деянието, отбелязани по-горе.
По-нататък Съдът намира, че са
налице две деяния по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 НК, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите. Поради това, обсъжданите две деяния съставляват продължавано
престъпление по смисъла на чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Също така, Съдът намира за
необходимо да отбележи, че досежно
престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл.26 ал.1 НК, в настоящите мотиви се
използва формулировката на обвинителния диспозитив, възприета в Постановление
за привличане на обвиняем от 14.02.2018г.,
изготвено от следовател при НСС – *** /л.15 – 17 от Том ІІІ на ДП/, вместо тази
във внесения обвинителен акт, тъй като първата се явява юридически по-прецизна,
включително - при отчитане указанията на въззивната инстанция, намерили
отражение в Определение №414/03.07.2020г. по ВЧНД №433/2020г. по описа на
ОКРЪЖЕН СЪД-***.
На следващо място, с внесения
обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу М.А.А. и
за това, че на 22.09.2012 г. в землището на гр. ***, като извършител, в
съучастие с неустановено лице, като помагач, излязъл през границата на Република
България, без разрешение на надлежните органи – престъпление по чл. 279 ал. 1
вр. с чл. 20 ал. 2 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е развита
относително подробна фактология, според която, на 22.09.2012 година вечерта, подсъдимият
А. преминал през река *** в района
на град ***, извън пределите на ГКПП- ***,
като за целта била използвана ***а *** лодка, управлявана от неустановена по делото лице; сочи се, че
лодката акостирала в района на град ***,
в гориста местност, след което подсъдимият бил транспортиран до гр.*** с л.а.„***“
с неустановен регистрационен номер, управляван от неустановен по делото
румънски гражданин, със собственото име
„***“. Съдът намира, че така изнесените от страна на Прокуратурата факти
и обстоятелства в обвинителния акт не намират никакво доказателствено потвърждение
в хода на съдебното следствие. Не са налице каквито и да било доказателства или
доказателствени средства, събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК,
от които да се установяват така изнесените факти и обстоятелства. Следва да
бъде напомнено, че обективната истина следва да бъде разкрита единствено по
реда и със средствата, предвидени в НПК /чл.13 ал.2 НПК/, а внимателното
запознаване с материалите по досъдебното производство разкрива, че в
обсъжданата част, обвинението изцяло почива на извънпроцесуални материали:
-
справка до *** на ГПУ-РУСЕ /л.55 – 56 от Том 1 на ДП/;
-
обяснение от М.А. /л.57 от Том 1 на ДП/;
Същите справка и обяснени не
представляват нито доказателства, нито – доказателствени средства по смисъла на
чл.104 – 105 НПК. Касае се за резултати от оперативната работа на полицейските
органи, които резултати, няма как да бъдат ползвани в наказателното
производство, без да бъдат нарушени редица от предвидените императивни
разпоредби, в т.ч. - чл.13 ал.2 НПК, чл.106 НПК.
Ето защо и като съобрази липсата
на годни доказателства и доказателствени средства, от които да се установи кога
и по какъв начин подсъдимият А. е напуснал пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
пресякъл е границата с РЕПУБЛИКА *** и се е озовал в град ***, окр.***, намира, че няма как да бъдат възприети и твърдяните от Прокуратурата фактически положения, за които
стана дума по-горе, а именно:
-
че на 22.09.2012 година вечерта,
преминал през река *** в района на град ***, извън пределите на ГКПП-град ***;
-
че за целта била използвана ***а *** лодка, управлявана от неустановена по делото лице;
-
че лодката акостирала в района на
град ***, в гориста местност, а след това подсъдимият бил транспортиран до гр.*** с
л.а.„***“ с неустановен регистрационен номер, управляван от неустановен по
делото румънски гражданин със собствено име
„***“.
Следва да бъде отбелязано, че не
само липсват годни доказателства за тези фактически положения, а и изобщо
липсват такива доказателства, от които може да се установи кога и по какъв
начин подсъдимият А. е пресякъл държавната граница на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и
навлязъл на територията на РЕПУБЛИКА ***. В тази връзка, няма как да бъде
прието за установено, че подсъдимият А. е излязъл през границата на Република
България, без разрешение на надлежните органи или не през определените за
излизане места. Тук обаче се налага да бъдат отбелязани още два момента. Първо,
напълно възможно е било преминаването на подсъдимия през определените за
излизане места и с разрешение от надлежните органи, включително – при
използване на процесния инкриминиран документ; подобна конструкция би наложила
евентуално „съдействие“ от служител/и на Гранична полиция, за каквото по делото
няма доказателства, но същевременно, отново следва да бъде подчертано – такъв
вариант е напълно възможен и няма как да бъде изключен. Второ, следва да бъде
напомнено, че от 01.01.2007г. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е член на ЕС и съгласно
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г.,
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“,
в резултат на което, данните за пътуванията са непълни след посочената дата и
следователно, липсата на официални данни за излизането на подсъдимия А. от
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и влизането в РЕПУБЛИКА ***, не може да обуслови извод, че
подобно излизане/влизане се е случило по престъпен начин и в частност – чрез
извършване на престъпление по смисъла на чл.279 ал.1 НК.
Поради това Съдът приема, че са
налице както обективните, така и субективните признаци на престъплението по чл.
316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл.26
ал.1 НК, за което подсъдимият М.А.А. е обвинен – и
вината му в извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен
начин. Същевременно, не са налице доказателства за обективните признаци на
престъпление по чл.279 ал.1 НК /което прави обсъждането на евентуалните
субективни признаци напълно безпредметно/ и при съобразяване на императивната
разпоредба на чл.303 НПК:
„(1) Присъдата не може да почива
на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.“,
Съдът намира, че подсъдимият А. не
е извършил деяние по чл. 279 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 НК – поради което, по
това обвинение, същият следва да бъде оправдан.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост,
е висока – предвидено е наказание лишаване от свобода до осем години, т.е.
престъплението се явява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК, с висок специален
максимум и без предвиден специален минимум, т.е. относно същия е приложима
разпоредбата на чл.39 ал.1 НК. Наред с това, касае се за продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, което на свой ред, самостоятелно
завишава обществената му опасност.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е висока - същият е многократно
осъждан за различни престъпления от общ характер и е изтърпявал ефективно
наказание лишаване от свобода. Изключително показателно е обстоятелството, че
процесното престъпление е извършено именно след отклонение от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в ЗАТВОРА ***, което недвусмислено разкрива трайните
деформации в правосъзнанието, както и явните неуспехи
при поправянето и превъзпитанието на М.А..
Ето защо, съвкупно преценено,
степента на личната обществена опасност, действително се явява висока.
Доказателства за обстоятелства,
които смекчават наказателноправното третиране на
дееца, не се събраха.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид силно обременената минала съдимост и лошите
характеристични данни за подсъдимия.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на извършеното
престъпление, висока лична обществена опасност на дееца, формален превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Липсват смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което, не са налице каквито и да било състоятелни юридически съображения
за определяне на наказанията при условията на чл.55 НК. Ето защо Съдът намира,
че принципно, размерът на подлежащото на налагане наказание лишаване от
свобода, би следвало да бъде определен над средния, предвиден в чл.308 ал.2 НК.
Същевременно Съдът взе предвид, че от извършване на престъплението е изтекъл
изключително дълъг период от време и в този смисъл, налагане на наказание в
посочения размер, не би било справедливо. Ето защо, наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено в размер между минимума и средата, предвиден
в чл.308 ал.2 НК, като за съответен на целите, предвидени в чл.36 ал.1 НК,
Съдът прецени наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът:
-
призна подсъдимия М.А.А. ЕГН: ********** за виновен
в това, че в периода 22-23.09.2012 г., в Република ***, град ***, окр. ***, при условията на продължавано престъпление,
съзнателно се ползвал от преправен официален документ – български документ за
самоличност - лична карта № ***,
издадена на името на *** гражданин ***от гр. *** /роден на *** г./, като от
него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, както следва:
1. на
22.09.2012 г. - в хотел „***“, пред Т.Н. – хотелски *** в посочения хотел;
2. на
23.09.2012 г. - на международно летище „**“ – ***, пред Д.М.Е. – полицейски ***
към Генерален *** на гранична полиция
- престъпление по чл. 316 вр. чл.
308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 316
вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Съдът счита, че
размерът на така наложеното наказание се явява достатъчен, за да има
необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект върху М.А.А.. Реализираната наказателна репресия е в обем, съответен
на извършеното престъпление, както и с интензитета да способства за постигане
на целите на наказанието по НК. Определянето на по-висок размер на наказанието,
не би било справедливо, а на по-нисък – не би съответствало на извършеното от
страна на подсъдимия престъпление, неговата висока обществена опасност, а и
високата лична обществена опасност на самия деец;
-
призна подсъдимия М.А.А. ЕГН: ********** за невиновен
в това, че на 22.09.2012 г. в землището на гр. ***, като извършител в съучастие
с неустановено лице, като помагач, излязъл през границата на Република
България, без разрешение на надлежните органи – престъпление по чл. 279 ал. 1
вр. с чл. 20 ал. 2 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по
така повдигнатото обвинение.
По отношение на вещественото
доказателство - лична карта № ***, издадена на името на *** гражданин С.А.С.,
приложена към материалите от досъдебното производство - Съдът прецени, че
същото следва да остане към материалите по делото, поради което постанови
Определение в този смисъл.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият М.А.А. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по
делото разноски, както следва: 139,49лв. /сто ***десет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки/ - по сметка на РС – ***.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: