Решение по дело №57/2021 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 166

гр.Плевен, 25.03.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                               

            Председател: Даниела Дилова

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Венелин Николаев

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 57 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.

С Решение №784/07.12.2020г. по адм.дело №687/2019г. по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.С.Я. – изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 10000лева за неимуществени вреди, претърпени в затвора Плевен – лишаване от телефонни разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода, има дървеници, за периодите 08.07.2018г. - 10.07.2018г., 11.11.2018г. - 13.11.2018г., 16.12.2018г. -18.12.2018г.,  27.01.2019г. - 29.01.2019г. и от 19.03.2019г. – 20.03.2019г.

Срещу решението е подадена касационна жалба от л.св.Я., като се твърди, че същото е неправилно и се иска да бъде разпитан като свидетел л.св.С.К.от затвора Стара Загора, който първоинстанционният съд не е допуснал. Твърди се още, че където се провежда престой на открито на л.св. по чужда делегация няма монтиран телефон, няма фитнес уреди, няма тоалетна, няма навес. Счита се, че процесуалния представител на ответника не е представил истината по делото. Сочи се, че е възможно тези неща да ги има, но само за лишените от свобода от затвора Плевен, а не за лишените от свобода по чужда делегация. Твърди се, че в килията не е имало течаща вода, като сега има, но я спират през нощта; преди е имало дървеници, а сега вече няма; отново не дават чаршафи за л.св. по чужда делегация. В заключение се моли касационната жалба да бъде уважена.

По касационната жалба е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ГДИН-София, с доводи за неоснователност на същата.

            В съдебно заседание касаторът се явява лично и със служебен защитник адв.Ц.П., като молят касационната жалба да бъде уважена.

            Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У., който счита касационната жалба за неоснователна, а решението за постановено при съобразяване с доказателствата по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е  подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №784/07.12.2020г. по адм.дело №687/2019г. по описа на Административен съд Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.С.Я. – изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 10000лева за неимуществени вреди, претърпени в затвора Плевен – лишаване от телефонни разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода, има дървеници, за периодите 08.07.2018г. - 10.07.2018г., 11.11.2018г. - 13.11.2018г., 16.12.2018г. -18.12.2018г.,  27.01.2019г. - 29.01.2019г. и от 19.03.2019г. – 20.03.2019г.

С решението си съдът е приел, че е сезиран с иск за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неосигуряване на възможност за телефонни разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода и има дървеници, за процесния период – конкретни дати, на които ищецът е бил по чужда делегация в затвора Плевен. На база събраните доказателства е приел от фактическа страна, че на посочените в исковата молба дати л.св.Я. е бил по чужда делегация в затвора Плевен, където е настанен в приемно отделение /четвърти етаж/; че лишените от свобода „чужда делегация“ провеждат престой на открито от 09.00ч. до 10.00часа, като по изключение в зависимост от конвоирането, може да стане и в друг час; че на мястото за престой на открито има монтиран телефонен апарат за провеждане на разговори и магазин за пазаруване; че на етажа, на който пребивават има монтиран телефонен апарат за провеждане на разговори, който може да бъде използван без ограничения с фонокарта, закупена и притежавана от л.св.; че в помещението за настаняване на „чужда делегация“ има санитарен възел и постоянно течаща вода. Приел е още от фактическа страна, че в затвора Плевен се провежда периодична дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и че лишените от свобода „чужда делегация“ провеждат престой на открито не само на едно място, а в зависимост от заетостта на същите, както и според възможностите за осигуряване на охрана. По същество съдът е приел твърденията за незаконосъобразно действие, респ. бездействие на администрацията, изразяващо се в лишаване от право на телефонни разговори за недоказани, дори напротив че се опровергават от събраните по делото доказателства. Посочил е, че разпоредбата на чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на телефонна връзка. Счел е за доказано, че има монтирани телефонни апарати и не е ограничена възможността на лишения от свобода да провежда разговори, като дали лицето ще закупи карта и ще се възползва от това свое право е личен избор. Направил е извод, че не е налице бездействие от страна на администрацията за осигури възможност за провеждане на телефонни разговори. За твърдението, че е налице лишаване от право на престой на открито не по-малко от един час на ден съдът е приел, че не се подкрепя от доказателствата по делото и е счел, че това право не му е отказано. Твърдението за липса на фитнес уреди, както и липса на течаща вода и наличие на дървеници в спалното помещение съдът е приел за недоказано, като е обосновал своя извод на база приетите доказателства. В заключение съдът е посочил, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни действие и бездействия, както и не се установява л.св.Я. да е бил поставен в неблагоприятни условия в затвора Плевен за процесните периоди. На база тези мотиви съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция.

Касационната инстанция намира решението на първоинстанцонния съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че л.св.Я. не е бил поставян в неблагоприятни условия при провеждане на чужда делегация в затвора Плевен за исковите периоди, изразяващи се в лишаване от телефонни разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода и има дървеници. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от VI-ти състав на Административен съд Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Възраженията на л.св.Я. са неоснователни. Както е посочено и по-горе, първоинстанционният съд е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства  и е установил, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че Я. е бил поставен в неблагоприятни условия при престоя си по чужда делегация в затвора Плевен за процесните периоди. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът не е допуснал свидетеля С.К., поискан от ищеца. Това възражение също е неоснователно, тъй като за периода, за който е следвало л.св.Китанов да свидетелства /06.07.2019г.-09.07.2019г./  вече е бил разпитван друг свидетел, а именно л.св. Ш., поради което не е било необходим разпита и на този свидетел за същите обстоятелства.

Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №784/07.12.2020г. по адм.дело №687/2019г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.С.Я. – изтърпяващ наказание към датата на подаване на исковата молба в затвора Белене, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на обезщетение в размер на 10000лева за неимуществени вреди, претърпени в затвора Плевен – лишаване от телефонни разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода, има дървеници, за периодите 08.07.2018г. - 10.07.2018г., 11.11.2018г. - 13.11.2018г., 16.12.2018г. -18.12.2018г.,  27.01.2019г. - 29.01.2019г. и от 19.03.2019г. – 20.03.2019г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.