Решение по дело №543/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700543
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

11/17.01.2021г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                           Бисерка Бойчева

 

 

при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 543 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №260130 от 05.11.2021 г. постановено по АНД № 151 по описа за 2021г. на Районен съд – Лом, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4396367 от 30.12.2020год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана. С електронния фиш на Й.Ц.Й. ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева /петдесет/, за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Й.Ц.Й. ***, редовно призован се явява лично. В жалбата и по съществото на делото навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция, като твърди неправилно обсъждане на събраните писмени доказателства; липсата на поставен знак на мястото на констатиране на нарушението, както и че снимката не е тази която е видял в полицията. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба ОД на МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Катя Димитрова оспорва жалбата, твърди, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, правилно са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства довели до потвърждаване на наложеното административно наказание. Моли за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила решението на Районен съд – Лом.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като издадения електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП размер.

Административният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно приложение на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.182, ал.1, т.2, във връзка с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че фактическите изводи на Районен съд - Лом не съответстват на приобщените доказателства. Събраните писмени и гласни доказателства, както и веществени доказателствени средства са относими към всички факти, включени в предмета на доказване и ги изясняват по категоричен начин. Извършено е пълно, всестранно и обективно обсъждане на целия доказателствен материал, в неговата съвкупност и фактическата обстановка е установена правилно. В решението е обективирана дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени въз основа на тях.

Не се основава на материалите по делото, твърдението на касационния жалбоподател, че не е установено мястото на извършване на нарушението, посоката на заснемане и скоростта на движение. В хода на съдебното следствие, проведено от решаващия съд е приобщен протокол приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От него е видно, че контролът на скоростта на движение е осъществяван в населено място – гр.Лом на ул.“Софийска“, където ограничението на скоростта е 30 км/ч въведено с пътен знак. Периодът, през който е работила системата за контрол е от 12,00 ч. до 15,10ч. на 30.12.2020 г. В протокола са отразени данни за извършената периодична проверка за техническа годност на техническото средство. Посочен е режимът на заснемане – стационарен и посоката – приближаващи автомобили. Индивидуализиран е служебният автомобил, върху който е прикрепена системата за контрол. Вписана е датата на съставяне на протокола и е положен подпис на длъжностното лице. Така съставеният протокол е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по установения ред и форма, затова правилно районният съд се е позовал на материалната му доказателствена сила и е приел за доказани, отразените в него факти. Съответстващ на приложеното по делото веществено доказателствено средство – снимков материал, е изводът на решаващия съд за скоростта на движение на заснетия автомобил. Видно от снимковия материал лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара“, с рег. М1094ВМ е заснет от АТСС да се движи с 49 км/ч. Преди да квалифицира деянието като нарушение, съдът е съобразил и приспаднатия в полза на нарушителя допустимата грешка при измерването, извършено от съответното АССТ, а имено 3 км/ч. Приел е, че моторното превозно средство се е движело с 46 км/ч при допустими 30 км/ч. За съставомерността на извършеното административно нарушение по делото са изслушани и показания на свидетеля Димитров от който безспорно се установява, че на мястото на нарушението е имало поставен ограничителен знак, премахнат впоследствие, поради което и възраженията на касатора са неоснователни.

Предвид изложеното, настоящия касационен състав намира, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, фактическата обстановка е установена правилно и към нея правилно е приложен закона.

Правилно решаващият съд е приел, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при наличие на условията, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа изискуемите в същата разпоредба реквизити. Видно от приетите доказателства, нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M, което към момента на заснемането е било съответно на одобрения тип протокол № 1.24.20 г. от 10.09.2020 г.

Правилно районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 30.12.2020 г. в 13,48 ч. в населено място – гр.Лом, ул.“Софийска“ на кръстовището с ул.“Елин Пелин“ с посока на движение от КПП – Кошовете към гр.Лом, моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен", модел „Ксара“, с рег. М1094ВМ собственост на Й.Ц.Й. ***, се е движело със скорост 46 км/ч. при ограничение на скоростта на движение от 30 км/ч.

Законосъобразен е и изводът, че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, като такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водач, който превиши максималната скорост в населено място от 11 до 20 км/ч. се наказва с глоба в размер на 50,00 лв. Следователно деянието на жалбоподателят правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП и законосъобразно му е наложено предвиденото в същата норма административно наказание – глоба в размер на 50,00 лв.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, а напротив отлагал е делото с оглед попълването му с доказателства в съответствие с принципа за разкриване на обективната истина.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Лом, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

 

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260130 от 05.11.2021 г. постановено по АНД № 151 по описа за 2021г. на Районен съд – Лом, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4396367 от 30.12.2020год. издаден от ОД на МВР гр.Монтана.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: