МОТИВИ
по НОХД №20094410200121 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия Н.Н. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 14.09.2000 г., в гр.Белене, чрез използване на
технически средства: оксиженов апарат, гаечни ключове, чукове и щанги, направил
опит да отнеме от владението на „Б.” ЕООД
*, чужди движими вещи, собственост на Община Белене – 2000 кг. метални части,
които нарязал по размер за скрап на стойност 270 лева, без съгласието на управителния
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като същите са
се намирали на обект „А.” и не били под постоянен надзор.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195
ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В съдебно заседание от 30.11.2009 г., с протоколно
определение на съда е прието направеното изменение на обвинението от представителя
на РП-Левски, като новото обвинение следва да се счита за предявено на
подсъдимия Н.Н. за това, че:
На 14.09.2000 г., в гр.Белене, като посредствен
извършител, чрез трети лица, наети от него като работници, чрез използване на
технически средства: оксиженов апарат, гаечни ключове, чукове и щанги, направил
опит да отнеме от владението на „Б.” ЕООД
*, чужди движими вещи, собственост на Община Белене – 2000 кг. метални части,
които нарязал по размер за скрап на стойност 270 лева, без съгласието на
управителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои,
като същите са се намирали на обект „А.” и не били под постоянен надзор.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195
ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа новото обвинение,
срещу подсъдимия Н.. Пледира да бъде признат за виновен, като предлага
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор от закрит тип.
Предлага на съда да приложи разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1
от НК, като определи на подсъдимия Н. едно общо, най – тежко наказание измежду
наложените му с предходни присъди и по настоящото дело.
Производството по делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. На основание чл.94,
ал.1, т.8 от НПК му е назначен служебен защитник, който в съдебно заседание,
след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от
представителя на РП-Левски наказание по вид и размер, като се присъединява и
към направеното искане за определяне на едно общо, най-тежко наказание на
основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Н.Н. *, ЕГН **********.
На 13.09.2000 г., подсъдимият наел
свои познати, като работници за нарязване на метални части за скрап, които
откарал до обект „А.” в гр.Белене. Уверил ги, че обекта е закупен от него, а
всъщност към момента бил собственост на общинска фирма „Б.” ЕООД *. Подсъдимият
им набавил съответните инструменти и принадлежности за нарязване на металните
отпадъци, снабдил ги с газозаваръчен апарат и консумативи за него. Лично
откарал наетите от него работници до обекта, показал им тръбите и металните съоръжения,
които трябвало да нарежат. Работниците пренощували в хотел в гр.Белене, и на
следващия ден, сутринта на 14.09.2000 г. отишли на обекта и започнали
нарязването. Успели да нарежат 2000
кг. метални тръби и част от съоръженията в района на А..
Около 17.30 часа, същия ден, управителят на
дружеството – свидетелят П., заедно с участници в предстоящия търг за
закупуване на въпросния обект, отишли да извършат оглед. В обекта заварил
двамата работници – свидетелите А.Т. и Р.Р., които още работели. Поискал им
обяснения кой ги е пратил да режат металните съоръжения, при което последните
заявили, че са само работници, наети и изпратени от собственика на А.
подсъдимия -Н.Н.. Работата по нарязването на металите била преустановена, като
незабавно били сигнализирани органите полицията в гр.Белене.
Изложената по – горе фактическа обстановка се установява
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно се установява от показанията на свидетелите Р.Р.
и Ц.Г., че лично подсъдимия Н. им предложил, срещу заплащане да нарежат металните
отпадъци в обект А., намиращ се в югозападния край на гр.Белене, в местността
„Сахара”, като ги заблудил, че обекта е закупен от него и намиращите се там
метали са негова собственост. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели – Т., Р., Г. и П., които напълно си кореспондират,
съответстват на приложените по делото писмени доказателства, и са последователни
и убедителни, поради което и обективни.
От заключението на вещото лице по съдебно –
оценителната експертиза се установява, че стойността по пазарни цени, към
датата на извършване на деянието – 14.09.2000 г., на нарязаните по размер за
скрап метални части, предмет на престъплението, собственост на „Б.” ЕООД * е
270 лева. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието в съдебно
заседание, като вярно, точно и компетентно изготвено.
От изложената фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства е видно, че с деянието си подсъдимия Н.Н., действайки като
посредствен извършител, чрез използване на наети от него трети лица, като
работници, е направил опит да извърши кражба на чуждите движими вещи –
металните части, посочени в обвинителния акт, които не били под постоянен
надзор, като опитът е останал недовършен по независещи от подсъдимия причини.
Работата по нарязването на металите била преустановена, поради намесата на управителя
на „Б.” ЕООД * – свидетелят П. и полицейските органи. Бил извършен оглед на
местопроизшествието и с протокол от 15.09.2000 г. добитото количество метал за
скрап било предадено на представител на дружеството. Предвид многократните
осъждания на подсъдимия Н. за тежки умишлени престъпления от общ характер на
наказание лишаване от свобода, което е търпял реално, престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив и следва да се приложи разпоредбата на чл.29,
ал.1, б.”а” от НК.
Деянието извършено от подсъдимия Н.Н. следва да се
квалифицира, като престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1,
т.2 и т.4, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.18 от НК.
За извършеното престъпление закона предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съдът счита, че подсъдимия следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието следва да се
определи при условията на чл.55 от НК, а именно при наличие на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на Н.. Като такива следва
да се отчетат: ниската стойност на предмета на престъплението, изминалия дълъг
период от време от датата на извършване на деянието /повече от девет години/,
тежкото му семейно, социално и материално положение. Наличието на изброените по
– горе многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства
разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на дееца, поради което
и най-лекото предвидено в състава на извършеното престъпление наказание - лишаване
от свобода за срок от три години, би се оказало несъразмерно тежко за Н.Н.. При
това положение съдът е определил на подсъдимия наказание под най-ниския предел
– под минимума, предвиден в състава на извършеното престъпление, и към
минималния размер, предвиден в закона за този вид наказание, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, което Н. следва да изтърпи ефективно,
при първоначален строг режим, в затвор от закрит тип. Съдът приема, че така
определеното на подсъдимия наказание, ще способства за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Видно от справката за съдимост на Н.Н. е, че същият е многократно осъждан за
извършени от него тежки умишлени престъпления от общ характер.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК,
съдът е определил на подсъдимия Н. едно общо наказание, измежду наложеното му
наказание с настоящата присъда и наказанията наложени му с присъда, постановена
по н.о.х.д. №82/2003 г. по описа на РС-Велики Преслав, за деяние извършено на
30.04.1999 г., влязла в законна сила на 30.04.2004 г.; с присъда, постановена
по н.о.х.д. №321/2003 г. по описа на РС-Търговище, за деяние извършено за
периода месец май 1999 г.
– 04.06.1999 г., влязла в законна сила на 25.05.2005 г., и с определение, с
което е одобрено споразумение по н.о.х.д. №8911/2005 г. по описа на РС-София,
за деяние извършено на 29.11.1997 г., влязло в законна сила на 01.03.2007 г.,
най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и
шест месеца при първоначален строг режим, което следва да изтърпи в затвор от
закрит тип.
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал времето,
през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
н.о.х.д. №82/2003 г. по описа на РС-Велики Преслав, считано от 20.09.2002 г. до
30.04.2004 г., по
н.о.х.д. №8911/2005 г. по описа на РС –
София, считано от 27.09.1999 г. до 08.02.2000 г. и от 16.10.2001 г. до
18.07.2002 г. по определение на РС-София, постановено по н.о.х.д. №8911/2005
г., считано от 12.09.2008 г. до 15.09.2008 г.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
съдът е приспаднал изцяло от така определеното общо, най-тежко наказание на
подсъдимия по първата група присъди, изтърпяното наказание в размер на три
години лишаване от свобода, наложено му по НДОХ №82/2003 г. по описа на РС –
Велики Преслав, изтърпяно изцяло на 19.07.2005 г., с помощта на 61 дни от работа.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
съдът е приспаднал от определеното, увеличено общо наказание, изтърпяната част
от наказанията лишаване от свобода по н.о.х.д. №321/2003 г. по описа на
РС–Търговище и по н.о.х.д. №8911/2005 г. на РС–София.
На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил
изцяло към определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Н.Н.,
наказанието глоба в полза на държавата в размер на 20 лева, наложено му с
присъда, постановена по н.о.х.д. №2271/2007 г. по описа на РС–Плевен, влязла в
законна сила на 03.07.2009 г.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
съдът е определил на подсъдимия Н.Н., едно общо наказание и измежду
наказанието, наложено му с присъда, постановена по н.о.х.д. №139/1996 г. по
описа на РС–Тетевен, за деяние извършено на 14/15.02.1996 г., влязла в законна
сила на 20.03.1997 г., по н.о.х.д. №27/1998 г. по описа на РС–Тетевен, за
деяние извършено на 24.08.1994 г., влязла в законна сила на 02.08.1998 г., по
н.о.х.д. №16/1997 г. по описа на РС–Троян, за деяние извършено на 12.04.1996
г., влязла в законна сила на 05.04.1999 г., най-тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода за срок от една година, един месец и девет дни при първоначален строг режим, което да
изтърпи в затвор от закрит тип.
На основание чл.59 от НК, съдът е
приспаднал времето, през което е Н. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по н.о.х.д. №16/1997 г. по описа на РС–Троян, считано от
26.01.1999 г.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
съдът е приспаднал изтърпяното наказание по н.о.х.д. №139/1996 г. по описа на
РС–Тетевен, с което така определеното увеличено наказание, в размер на една
година, един месец и девет дни лишаване от свобода, следва да се счита за
изтърпяно изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Н.Н. да заплати направените деловодни
разноски, които са в размер на 123 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: