№ 217
гр. Сливен, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103594 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
регресни осъдителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу И. Г. А. от гр. Твърдица.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2018 г. в 02:00 ч. на път I-5 137
км+600, при разклона на с. Радковци, общ. Велико Търново настъпило ПТП.
В протокола за ПТП било отразено, че произшествието е настъпило по вина
на ответника, който, като собственик на животно - кон, го е оставил без
надзор в обхвата на пътя в зоната на ограничена видимост. Във връзка с
настъпили щети по пострадалия от ПТП автомобил МПС ...................,
ищцовото дружество, в качеството си на застраховател по имуществената
застраховка „Каско+“, обективирана в полица № 440217041000201 от
27.04.2017 г., валидна към датата на ПТП, заплатил обезщетение в размер на
6328,76 лв., преведено директно на доверения сервиз, извършил ремонт на
пострадалия автомобил. Ищецът твърди, че изпратил регресна покана до
ответника, получена лично на 15.04.2019 г., с която му предоставил 15 -
дневен срок за възстановяване на сумата, но ответникът не платил. На
изложените основания ищецът излага, че е придобил право на регрес срещу
ответника, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от общо 6343,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение в
1
размер на 6328,76 лв., заплатено от ищцовото дружество и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2649,30 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 15.06.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез неговия пълномощник - адвокат. Излага становище за
недопустимост и неоснователност на исковете, както и за погасяване на
претенциите по давност. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че е
собственик на животно - кон, настъпването и механизма на ПТП, както и че
ПТП е настъпило поради внезапно изскачане на коня на пътното платно.
Описва, че вина за настъпване на ПТП има водачът на товарния автомобил,
който е нарушил правилата на ЗДвП като не се е движил възможно най -
вдясно на пътното платно, управлявал е с превишена скорост, както и със
скорост, несъобразена с наклона, видимостта и съС.ието на асфалта и и
теглото на превозвания товар. Твърди, че водачът на автомобила се е
отклонил от проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и е
напуснал местопроизшествието без да уведоми службите на МВР. Оспорва
още и вида и размера на твърдените щети по МПС и калкулациите по щетата.
Оспорва и твърдението, че е получил регресна покана от ищеца като излага,
че са му връчени празни листове. На изложените основания моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и също претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено
становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани и претендира направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа страна следното:
От представения Протокол за пътнотранспортно произшествие №
1687911, съставен на 29.01.2018 г. от свид. М. С., мл. автоконтрольор при
ОДМВР - Габрово, се установява, че на 19.01.2018 г., в 02:00 ч., на път I-5 137
км+600 е настъпило ПТП с посочени в протокола Участник № 1 - животно -
кон, собственост на И. Г. А. от гр. Твърдица и Участник № 2 - МПС
........................, собственост на „Чех-99” ООД и управлявано от П. П. В. от гр.
Дряново. В графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП”
полицейският служител е описал, че И. А. като собственик на животно - кон
го е оставил без надзор в обхвата на пътя в зоната на ограничена видимост в
дясна крива, вследствие на което животното става причина за реализиране на
ПТП с движещия се в дясна лента Участник № 2. По МПС Ивеко са описани
като видими щети предна броня, капак, стъкло, фарове, халогени и др. В
протокола е отбелязано, че водачът П. В. има валидно СУМПС и застраховка
„Гражданска отговорност“ и не е употребил алкохол.
Видно от приетата по делото Декларация от 19.01.2018 г. до ищцовото
дружество от водача П. П. В., при движение по пътя за с. Радковци, на завой,
пред автомобила е изскочил кон, който водачът не е могъл да избегне и е
ударил.
От представената от Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Габрово
административно-наказателна преписка се установява, че за извършеното от
ответника нарушение на чл. 106, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
100,00 лв. В писмено сведение от 29.01.2018 г. ответникът И. А. е декларирал,
че е собственик на животното - кон, който е бил оставен без надзор и който на
19.01.2018 г. е бил блъснат от автомобил на пътя за гр. Дряново. Видно от
представения Доклад за установен факт и предприети действия, съставен от
свид. М. С., на 19.01.2018 г. около 02:00 ч. е получен сигнал за ПТП от ОДЧ
за блъснато животно на пътя за гр. Дряново. Когато служителите пристигнали
на място установили, че животното е починало на пътя вследствие на удара, а
МПС е с материални щети по цялата предна част на автомобила. Водачът е
бил тестван за алкохол с Дрегер, отчел 0,00 %. Движението било регулирано
до отстраняване на животното от платното за движение. През следващите дни
3
бил установен собственикът на коня, бил издаден АУАН, както и Протокол за
ПТП с материални щети.
Видно от комбинирана застрахователна полица № 440217041000201,
към датата на ПТП, за МПС .......................... е имало валидна и действаща
имуществена застраховка „Каско+“ в ДЗИ - Общо застраховане ЕАД.
От представените писмени доказателства - опис - заключение по щета,
калкулация по претенция, ликвидационен акт, нареждане за групово плащане
и опис към него, се установява, че за отстраняване на щетите по МПС Ивеко,
застрахователят по застраховка „Каско+“ ДЗИ - Общо застраховане ЕАД е
заплатил на сервиза, извършил ремонта - „Търново - Дизел” ЕООД, сумата от
6328,76 лв. на 03.08.2018 г.
Представена е и регресна покана, изпратена до ответника на 12.09.2018
г., която, видно от приложеното известие за доставяне, е връчена на И. Г. А.
на 20.09.2018 г. В поканата ищецът е уведомил ответника за размера на
регресното си вземане и е предоставил 15-дневен срок за доброволно плащане
на задължението.
От заключението на допусната по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като подробно, задълбочено и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че от
техническа гледна точка е налице причинно следствена връзка между
нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на събитието.
Общата стойност на новите части за възстановяване на автомобила е в размер
на 4787,73 лева, като от тях 1000,00 лева са за сметка на клиента. Общата
сума за боя и материали е в размер на 414,40 лева. Общата сума за труд е в
размер на 2126,63 лева. Общата сума за възстановяване на автомобила е
7328,76 лева, от които 6328,76 лева за сметка на застрахователя и 1000,00 лв.
за сметка на собственика на автомобила.
Изслушан в о. с. з. вещото лице допълва, че мястото на удара е
определено по визуалния оглед от органите на КАТ, като реално челният удар
може да настъпи на всяко място на платното, вкл. в насрещната лента за
движение или извън него, с такива увреждания, но такива данни не са налице
по делото.
От показанията на свид. М. С., мл. автоконтрольор при ОДМВР -
Габрово, съставил Протокола за ПТП, които съдът кредитира изцяло като
4
обективни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства, се потвърждава изцяло установения механизъм на ПТП.
Свидетелят излага, че е посетил мястото, на което се е случило
произшествието между товарен автомобил и животно - кон. ПТП-то
настъпило в тъмната част на денонощието и на лек десен завой. Свид. С.
установил, че животното е починало, намирало се на пътя, а предните му
крака били вързани по начин, по който да не може да се движи свободно.
Чрез районния инспектор установили собственика на животното, който се
явил в ОДМВР - Габрово, обяснил му, че е закупил коня и го ползва за
пренасяне на дърва. Свид. С. описва, че по схемата, която направил, ударът е
настъпил в лентата на движение на товарния автомобил, който се е движел
към гр. Габрово, а конят, от самия удар, бил отхвърлен от скоростта в
насрещната лента. Имало е счупени стъкла. Увреденият автомобил се
намирал на мястото на инцидента, като свидетелят установил видимите щети,
отразени в протокола за ПТП. Свид. С. пояснява, че за механизма на ПТП е
разбрал по данните на водача, който бил на място, по щетите, които били
реализирани в следствие на ПТП-то, както и от разположението на
автомобила и мястото на загиналото животно.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са регресни осъдителни искове с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника И. Г. А., ЕГН: ********** да заплати на ищцовото дружество
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от общо 6343,76 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение в размер на 6328,76 лв.,
заплатено от ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско+“ на автосервиз, извършил ремонт на
пострадалото МПС ................... , с водач П. П. В. от ПТП, настъпило на
19.01.2018 г. в 02.00 ч. на път I-5 137 км+600, при разклона на с. Радковци,
общ. Велико Търново, поради внезапно изскочило на пътното платно животно
- кон, собственост на ответника и оставено без надзор от него в зона с
ограничена видимост и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 2649,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
5
01.05.2019 г. до 15.06.2023 г.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и за изцяло основателен
и доказан.
Възражението на ответника за погасяване на исковата претенция за
главница по давност, съдът намира за неоснователно.
В чл. 378, ал. 5 КЗ е предвидено, че регресните и суброгационни
искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя
по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“
от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от страна на причинителя на вредата.
В случая извършеното от застрахователя плащане е с дата 03.08.2018
г., а искът е предявен на 16.06.2023 г. или преди изтичане на петгодишния
давностен срок.
На следващо място, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 Закона за задълженията и договорите.
Следователно, основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните елементи: договор за имуществена
застраховка „Каско”, плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в
рамките на сключения договор и отговорност на ответника по чл. 50 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД от своя страна постановява, че за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е
наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и
6
отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води
до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Несъмнено е
налице обективна и безвиновна отговорност на собственика на животното или
лицето под чийто надзор се намира и причинна връзка между увреждащото
въздействие и вредата. Отговорността не отпада и в случаите, когато
животното е избягало.
От съвкупния анализ на събраните доказателства по делото се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното право на ищеца.
Безспорно се установи, че към датата на процесното ПТП за
пострадалия автомобил е имало сключена имуществена застраховка
„Каско+”. От представените писмени доказателства, от заключението на
изслушаната САТЕ и от събраните свидетелски показания се установи, че
ответникът И. А. е собственик на животното, чието внезапно навлизане на
пътното платно в зона с ограничена видимост е довело до настъпване на
процесното ПТП с материални щети. Налице е причинна връзка между
навлизането на животното на платното и нанесените на товарния автомобил
имуществени вреди. Сумата от 6328,76 лв., представляваща действителния
размер на вредите, е заплатен от застрахователя по имуществената
застраховка на доверения сервиз, извършил ремонта на автомобила. Наред с
това, ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.,
които са в обичаен размер и съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ също се дължат от
ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на
застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от
правопораждащия го фактически състав, поради което предявеният регресен
осъдителен иск следва да бъде изцяло уважен.
Относно възражението за съпричиняване:
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на водача на увредения автомобил, тъй като водачът не се е движил
възможно най-вдясно на пътното платно, управлявал е с превишена скорост,
както и със скорост, несъобразена с наклона, видимостта и съС.ието на
асфалта и и теглото на превозвания товар, че се е отклонил от проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества и е напуснал
7
местопроизшествието без да уведоми службите на МВР, съдът намира за
неоснователно и недоказано.
Съдът е указал с доклада на делото, че в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване на вредите от поведение на водача
на товарния автомобил. Такива доказателства обаче не се събраха в процеса,
напротив, от показанията на свид. С. се установи, че водачът е бил тестван за
алкохол като пробата му е била отрицателна, както и че не е напускал
местопроизшествието. Останалите твърдения на ответника, че водачът не се е
движил възможно най-вдясно на пътното платно, както и че е управлявал
автомобила с превишена или с несъобразена скорост не се доказаха в процеса.
По акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. По
отношение на вземането за главницата, ответникът изпада в забава и дължи
заплащането на лихва за забава от настъпване на изискуемостта на вземането,
което възниква без уговорен срок за изпълнение и за изпадането в забава на
длъжника, е необходима покана - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Такава покана е била
изпратена от ищеца и получена от ответника на 20.09.2018 г. с указан 15-
дневен срок за доброволно плащане. С изтичането на указания срок, на
06.10.2018 г. ответникът е изпаднал в забава за плащането си и дължи на
ищеца обезщетение в размер на законната лихва.
Възражението на ответника обаче за погасяване на акцесорната
претенция за лихви за забава по давност, съдът намира за частично
основателно.
Чл. 111, б. „в“ ЗЗД постановява, че вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на кратка тригодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо или в случая от 06.10.2018 г. Лихви се дължат
за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен
след изтичане на три години от настъпване на изискуемостта на главното
вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния
8
срок от предявяване на иска, съответно вземането за лихви за период от три
години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност.
Ето защо, върху главницата от 6343,76 лв. следва да бъде присъдена
законна лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. в размер
на 1972,87 лв., а за разликата над уважената сума от 1972,87 лв. до пълния
предявен размер от 2649,30 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 15.06.2020 г.
искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
погасяване на вземането на ищеца по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на
2076,91 лв., съразмерно с уважената част от исковете, от общо направени
разноски в размер на 2245,84 лв., от които 359,12 лева - заплатена държавна
такса, 1436,72 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 15.06.2023 г., 400,00 лв. - заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 50,00 лв. - заплатен депозит за призоваване на
свидетел.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Минималното възнаграждение в случая по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1199,31 лв. без ДДС или 1439,17 лв. с ДДС, поради което
договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1436,72 лв. с ДДС е в
размер под минималния. Наред с това, пълномощникът е предприел
пълноценна защита на ищеца, а делото е разгледано в пет открити съдебни
заседания, за всяко от които пълномощникът е изпращал писмено становище
по хода на делото, по доказателствата и по същество.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника сумата от 73,71 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 980,00 лв. - заплатено адвокатско
9
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от
20.07.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес гр. ........................ ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД сумата от 6343,76
лв. /шест хиляди триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 6328,76
лв., заплатено от ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско+“ на доверен сервиз, извършил ремонт на
пострадалото МПС ................... , с водач П. П. В. от ПТП, настъпило на
19.01.2018 г. в 02:00 ч. на път I-5 137 км+600, при разклона на с. Радковци,
общ. Велико Търново, поради внезапно изскочило на пътното платно животно
- кон, собственост на ответника и оставено без надзор от него в зона с
ограничена видимост и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес гр. ........................ ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1972,87 лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6343,76 лв. за
периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 1972,87 лв. /хиляда деветстотин
седемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ до пълния предявен
размер от 2649,30 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и
тридесет стотинки/ и за периода от 01.05.2019 г. до 15.06.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА И. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес гр. ........................ ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2076,91 лв. /две хиляди
седемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес гр.
........................ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 73,71 лв. /седемдесет
и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11