Решение по дело №909/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260338
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Грета Илиева Чакалова
Дело: 20195300900909
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260338

 

ПЛОВДИВ 15.07.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 909 по описа за 2019 година и констатира следното:

 

Предявен е иск от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Цариградско шосе“ 47А против М.С.Б., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.500, ал.1,т.1 КЗ /ДВ 102/15 г. в сила от 01.01.2016 г./.

Твърди се в исковата молба       , че на 12.03.2016 г. в окръг Потсдам – Мителмарк М.Б., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ **** след употреба на алкохол и поради недостатъчен контрол върху лекия автомобил, е причинил ПТП с движещия се пред него автомобил „БМВ“ MOS – G1188, управляван от Г.В.Е. и лек автомобил „БМВ 7“ B-MW 7007, управляван от Т.Д.. След удара в леките автомобили ответникът се удря и в крайпътната мантинела, причинявайки вреди на инфраструктурата, собственост на „Окръжно предприятие за пътно строителство Бранденбург“.

Към момента на настъпване на ПТП от 12.03.2016 г. собственикът на лек автомобил „Мерцедес“ **** е сключил с „Групама Застраховане“ ЕАД договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица BG/26/115003076381.

След като на „Групама Застраховане“ ЕАД са представени доказателства за основанието и размера на вредите са заплатени 18 987.77 евро както следва:

-15 223.88 евро – обезщетение а вреди по лек автомобил „БМВ“ MOSG 1188;

-1114.78 евро - обезщетение, представляващо разходи за адвокат на Г.В.Е.;

-1830.23 евро – обезщетение за увредени мантинели;

-800 евро – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Г.В.Е.;

-18.88 евро – обезщетение за медицински разходи за кръвна проба на Б..

За извършената услуга ищецът е заплатил посредническа такса на „Van Ameyde“ в размер на 1802.04 евро и ДДС върху посредническата такса в размер на 308.95 евро.

При настъпването на ПТП М.Б. е управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол – 2.03 промила – резултат от проба с дрегер и 1.79 mg/g или 2.33 g/l – резултат от кръвна проба.

Застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по Закон норма или под въздействието на наркотично вещество. М.Б. е поканен с Регресна покана изх.№ СЕ-1447/07.11.2017 г., получена на 16.11.2017 г. от Б., да плати дължимото от него обезщетение в размер на 20 789.81 евро и заплатено ДДС върху посредническата такса от 308.95 евро. Тъй като ответникът не е заплатил задължението, се иска да се постанови решение, с което да се осъди М.Б. да заплати 40 970.21 лв, представляваща заплатеното от „Групама Застраховане“ ЕАД обезщетение за вреди, настъпили от ПТП от 12.03.2016 г., причинено от М.Б., както и заплатено ДДС върху възнаграждението на дружеството кореспондент, ведно с обезщетение за забава от 27.11.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който се заявява, че искът е недопустим поради необосноваване на правен интерес. Ответникът оспорва обстоятелството, че е сключил с ищеца договор по риска „Гражданска отговорност“, заявява, че не е собственик на МПС, с което е причинено ПТП, както и не го е ползвал на законно основание и прави възражение за погасяване на претенциите поради изтичане на погасителна давност. Претендира разноски.

 

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

 

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ /ДВ 102/15 г. в сила от 01.01.2016 г./ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по Закон норма.

 

 

 

 

Т.е., за възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки : сключен договор по риска "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на ПТП, застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното обезщетение, вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно поведение,  деликвентът да е управлявал МПС при причиняването на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по Закон норма.

От приложената по делото Застрахователна полица BG/26/115003076381 със срок на действие 18.12.2015 г. – 18.12.2016 г., се установява, че С.П. Б. е сключил с ответника Договор по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на лицата в превозните средства“ за лек автомобил Мерцедес 200 ****, като по смисъла на §1, т.33 от ДР на КЗ "Автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица, т. е. всяко лице, в чиято фактическа власт се намира автомобилът, която не е установена противоправно. По делото не се ангажират доказателства към момента на настъпването на ПТП да е подаден сигнал за противозаконно отнемане на МПС Мерцедес 200 ****, поради което Съдът приема, че М.Б. е управлявал автомобила на законно основание, като му е бил предоставен за ползване от собственика му.

В действащата към датата на ПТП – 12.03.2016 г. редакция на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /ДВ 54/2010 г./ е въведена забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, а от разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б" ЗДвП /ДВ 101/2015 г. в сила от 22.12.2015 г./ следва, че се забранява управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
От представения по делото препис от Съобщение за ПТП в Германия в превод /л.165-186 по делото/ UST/0083524/2016, подписан от полицай Ш. при Полицейска дирекция Запад/Дирекция Пътна полиция Запад – Район Михендорф,  се установява, че на 12.03.2016 г. извън населено място  км 000,001 – 001,768 AD Потсдам/ AS Беелиц-Хайлщетен, Област Бранденбург, окръг Потсдам Мителмарк е настъпило ПТП, причинено от М.Б. при управление на лек автомобил „Мерцедес 200“, ****; на С. Б. е направен дихателен тест за алкохол и е отчетена концентрация на алкохол от 2.03 промила; отразено е в протокола, че са настъпили повреди по две МПС - „БМВ“ MOS – G1188, управляван от Г.В.Е. и лек автомобил „БМВ 7“ B-MW 7007, управляван от Т.Д.; настъпили са повреди по дясна мантинела в продължение на 30 метра, собственост на Окръжно предприятие „Пътно строителство“ Бранденбург. В протокола е отразено, че при движение между управлявания от М.Б. автомобил и движещото се отпред МПС, управлявано от Г.В.Е., е настъпил удар.

От необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск Съдът намира, че не се установява заплащане от страна на застрахователя на обезщетение за причинените от Б. при ПТП от 12.03.2016 г. вреди на пострадалите лица, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо изследването на наличието на останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл.500, ал.1,т.1 КЗ /ДВ 102/15 г. в сила от 01.01.2016 г./.

Твърди се в исковата молба, че представителят на застрахователя VAN AMEYDE е заплатил дължимото обезщетение на пострадалите лица, като от заключението на ССЕ с в.л. Ш., се установява, че от своя страна „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е заплатило на VAN AMEYDE щета – 18 986.89 евро, разходи – 18.88 евро и такса за обработка 1802.81 евро. При преглед на представените платежни нареждания, с които ищецът цели да удостовери факта на плащане от страна на посредника си VAN AMEYDE на пострадалите лица при ПТП от 12.03.2016 г., не може да се установи основанието за заплащане на посочените суми, а в някои от тях е лицето, на което се плаща, за да се обоснове извод, че извършените преводи са във връзка с вреди, настъпили при ПТП от 12.03.2016 г., причинено от Б.. В представените платежни нареждания е посочена само стойността на превежданата сума, без да са направени други уточнения, с оглед на които да се направи констатацията за основанието на плащането. Обстоятелството, че при ищеца е отразено заплащане за вредите, причинени при ПТП от 12.03.2016 г., е без значение, доколкото ищецът не е заплатил на самите пострадали лица, а е направил плащането чрез посредника си VAN AMEYDE и за да се удостовери плащането на пострадалите лица, което е предпоставка за основателността на предявения иск, е необходимо установяването на обстоятелството, че посредникът е заплатил на пострадалите лица за конкретно настъпилото ПТП.
Ищецът претендира заплатените от него на посредника си посредническа такса от 1802.04 евро и 308.95 лв ДДС, като излага аргументи, че са част от заплатеното обезщетение във връзка с настъпилото ПТП, които са заплатени въз основа на Рамково споразумение за международно уреждане на застрахователни претенции, по силата на което дължи посредническа такса на посредника VAN AMEYDE. Съдът намира, че това споразумение между застрахователя и посредника му обаче не рефлектира върху отговорността на делинквента и той не би могъл за отговаря за направените от ищеца разходи в тази насока, ако изрично страните по Договора по риска „Гражданско отговорност„ на автомобилистите и „Злополука на лицата в превозните средства“ за лек автомобил Мерцедес 200 **** не са постигнали съгласие, в противен случай отговорността на застрахования би надхвърлила обхвата на причинените вреди при ПТП, причинено със застрахованото МПС. Относно постигнато съгласие застрахованият да заплаща и посредническото възнаграждение застрахователят не е ангажирал доказателства, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано и счита, че ответникът не дължи плащане на посредническа такса и ДДС върху нея. 
При така установеното Съдът намира, че искът за заплащане на сумата 20 789.77 евро, чиято левова равностойност е 40 661.26 лв, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на пострадали лица за вреди, настъпили от ПТП от 12.03.2016 г. в Германия, Област Бранденбург, окръг Потсдам – Мителмарк, причинено от Б. при управление на лек автомобил Мерцедес 200 **** и възнаграждение на застрахователния посредник, ведно с ДДС от 308.95 лв,  е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 3000 лв.
Ето защо Съдът 
 
 
               Р          Е          Ш        И:
 

Отхвърля  предявения от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Цариградско шосе“ 47А против М.С.Б., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата 40 970.21 лв /четиридесет хиляди деветстотин и седемдесет лева и 21 ст/, от които:

-сумата 37 136.77 лв /тридесет и седем хиляди сто тридесет и шест лева и 77 ст/, представляваща левовата равностойност на 18 987.73 евро, съставляваща заплатено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* обезщетение за вреди, изразяващи се в повреди по  лек автомобил „БМВ“ MOSG 1188, собственост на Г.В.Е., разходи за адвокат на Г.В.Е., стойност на  увредени мантинели, неимуществени вреди, претърпени от Г.В.Е., медицински разходи за кръвна проба на Б., настъпили при ПТП на 12.03.2016 г., причинено от М.Б. в окръг Потсдам – Мителмарк, област Бранденбург, при управление на лек автомобил „Мерцедес“ **** след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по Закон;

-сумата 3524.40 лв /три хиляди петстотин двадесет и четири лева и 40 ст/, съставляваща левовата равностойност на 1802.04 евро, представляваща заплатена посредническа такса

-сумата 308.95 лв, представляваща ДДС върху сумата 1802.04 евро

Осъжда „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, София, бул.“Цариградско шосе“ 47А да заплати на  М.С.Б., ЕГН **********,*** сумата 3 000 лв разноски поделото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
 
 
                                             СЪДИЯ: