О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206 19.02.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 450 по описа за 2019 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140,
вр.чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и
Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Х.К.Д., против В.С.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. В.В.,***, за
приемане за установено спрямо ответниците, че съществува вземане на „Банка ДСК“
ЕАД по договор за кредит от 16.09.2008 год., както следва: 59 677,61 евро -
дължима главница; 14 026,42 евро - договорна лихва за периода от 21.03.2015
г. до 29.01.2019 г.; 253,78 евро - лихвена надбавка за забава за периода от
16.04.2015 г. до 29.01.2019 г.; 82,90 евро - лихвена надбавка за забава за
периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро - заемни такси и
разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът е изпратил преписи от исковата молба и приложенията
към нея на ответниците, като им е указано да подадат писмен отговор в законния
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права. В срока за отговор е подаден
съвместен такъв от двамата ответници.
Постъпили са допълнителна искова молба
и съвместен отговор на допълнителната искова молба.
При това положение, с оглед
осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са
разменени редовно.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл. 140,
вр. чл. 146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в
исковата си молба, че е предоставил на кредитополучателите В.С.К. и С.И.К., по
силата на договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008 год., банков кредит
в размер на 66 000 евро със срок за издължаване 360 месеца, считано от
26.09.2008 г., когато бил усвоен изцяло. В чл. 6 от договора било уговорено
кредитът да се погасява на месечни вноски на 15-то число, съгласно погасителен
план, а съгласно чл. 7, размерът на лихвата се формирал от базов лихвен процент
и надбавка от 1,9% пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент бил 4,19% или уговореният лихвен процент бил 6,09%. В т. 20.2 от Общите
условия, подписани от кредитополучателите, било предвидено, че при забава в
плащанията над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се
отнасял в просрочие. Твърди се още, че поради забава в плащанията над 90 дни
банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за
което на длъжниците били изпратени отделни нотариални покани чрез нотариус
Феодора И.,***, получени на адресите на ответниците на 21.01.2019 г. и на
17.01.2019 г. Предвид това на 25.01.2019 г. кредитът бил отнесен като
предсрочно изискуем, като към тази дата просрочените вноски били 46, с падежи
от 15.04.2015 г. до 15.01.2019 г. вкл., на обща стойност 18 321,63 евро. Посочва,
че съгласно чл. 20.1 от Общите условия при допусната забава частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а съгласно чл. 20.2 след отнасяне
на кредита в просрочие до предявяване на исковата молба, остатъкът от кредита
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК – 30.01.2019 г. задължението на ответниците, отразено и в извлечението
от счетоводните книги, възлизало на: 59 677,61 евро – главница; 14 026,42 евро
– договорна лихва за периода 21.03.2015 г. – 29.01.2019 г.; 253,78 евро –
лихвена надбавка за забава за периода 16.04.2015 – 29.01.2019 г.; 82,90 евро –
лихвена надбавка за забава за периода 25.01.2019 – 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро
– заемни такси и разноски, от които 954,84 евро – такса управление по чл. 25,
т.2 от ОУ, 60 евро – такса изискуемост по чл. 25, т.6 от ОУ, 148,62 евро –
заплатени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни премии по
чл. 27 от ОУ и 284,15 евро – такса за подновяване срока на ипотека, както и
законна лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното
плащане на вземането, както и разноски – 2 952,85 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заявява се, че предвид непогасяването на задължението
по договора за кредит след обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът
е подал заявление до Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за
изпълнение № 541/04.02.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 803/2019 год. по описа на РС – Бургас, срещу които длъжниците са
подали възражение.
Представя и прилага писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който претенцията се оспорва.
По основателността на исковите претенции, на първо
място ответниците се позовават на изтекла погасителна давност. Считат, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем още на 23.11.2015 г., данни за което
се съдържат в извлечение от счетоводните книги, приложено по ч.гр.д. №7893/2015
г. по описа на БРС в производство по чл. 417 от ГПК, инициирано от ищеца.
Предвид това считат претендираната договорна лихва за периода 21.03.2015 г. –
29.01.2019 г., начислена върху вноски за периода 15.04.2015 г. – 15.01.2019 г. за погасена по давност на
основание чл. 111, б.„в“ от ЗЗД, както другите начислени лихви и такси за
периода.
На следващо място считат, че кредитът не е предсрочно
изискуем, тъй като изявленията на банката не са надлежно получени от
ответниците. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването
на изявлението от длъжника, а не от трето лице. Позовават се на чл. 418, ал. 3
от ГПК и ТР № 4/2013 на ОСГТ на ВКС. Освен това, според тях, изявлението не
съдържа необходимите реквизити – не е конкретизиран размерът на вземането по
пера (главница, лихви, разноски, периодите за които се отнасят, срока на
забава, просрочените вноски, въз основа
на които кредитът се обявява за предсрочно изискуем). Сочат, че условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са предвидени в договора, а в
общите условия, върху които потребителят няма възможност да влияе, тъй като са
съставени предварително едностранно от банката.
В случай, че съдът приеме, че е налице редовно
уведомяване, счита, че на основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, банката е следвало да
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, какъвто предвид размера на
кредита, не е налице. Считат, че този срок следва да е двуседмичен. Заявяват, че
не е налице забава за заплащане на месечните анюитетни вноски, поради което не
са налице предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Сочат, че още от сключването на договора въз основа на неравноправни клаузи
банката ежемесечно изменяла размера на месечната вноска, въпреки подписания
погасителен план, като от 399,53 евро достигнала до 536,26 евро. Поради това,
ответниците завели иск за обявяване на клаузи от договора за кредит за нищожни
и за връщане на недължимо платеното. С влязло в сила решение по гр.д. №
28441/2015 г. на СРС клаузите на чл. 7 и чл. 15 от процесния договор са обявени
за нищожни.
Въпреки това обаче, банката инициирала заповедно
производство и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 7893/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и образувала изп.д. №
1799/2015 г. при ЧСИ Станимира Николова. Предвид подаденото от длъжниците
възражение и постановеното спиране на изпълнителното производство, банката
завела иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който било образувано т.д. №
71/2016 г. по описа на БОС. С влязло в сила решение, претенцията на банката
била изцяло отхвърлена, но банката инициирала ново производство по чл. 417 от ГПК, вземанията по което са предмет на настоящото дело. Считат, че е незаконосъобразно
да се претендират суми за лихва и главница за периода по време на съдебния
процес (от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до влизане в сила на
решението по иска по чл. 422 от ГПК по т.д. № 71/2016 г. на БОС). Считат, че
липсва законово и договорно основание да се вменява на кредитополучателите да
заплащат месечни анюитетни вноски при наличието на спряно изпълнително
производство и неотменена заповед за изпълнение. Считат, че банката сама се е
лишила от преимуществото на срока, обявявайки кредита за предсрочно изискуем и
завеждайки ч.гр.д. № 7893/2015 г., поради което няма основание да начислява
договорна лихва като част от месечната анюитетна вноска.
Оспорват размера на претендираната главница, като
твърдят, че същата е в значително по-малък размер. Считат, че извлечението от
сметка не представлява доказателство за основанието и размера на вземането.
Заявяват, че не дължат сумата от 14 026,42 евро – договорна лихва за
периода 21.03.2015 г – 29.01.2019 г.,
тъй като договорна лихва не се дължи от обявяването на кредита за предсрочно
изискуем на 23.11.2015 г. Считат, че е налице основание да се търси единствено
мораторна лихва и то в размера на законната лихва. Правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната договорна лихва.
Считат, че банката не е имала основание да увеличи
базовия лихвен процент, тъй като след подписване на договора всички външни индекси драстично спаднали. Напротив,
банката е имала основание да го намали, което следва да се вземе предвид. Сочат,
че клаузата на чл. 25.3 от Общите условия е неравноправна.
Считат за недължими и следните суми: 253,78 евро –
лихва за периода 16.04.2015 – 24.01.2019 г.; 82,90 евро за периода 25.01.2019 –
29.01.2019 г.; 1447,61 евро – заемни такси и разноски. Оспорват клаузите на
договора и на общите условия като неравноправни на основание чл. 143 и чл. 146
от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Правят и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните наказателни лихви.
Представят доказателства, претендират разноски,
включително и за заповедното производство.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в
предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и
взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неоснователни доводите
на ответниците относно настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи, че
Общите условия са подписани от ответниците и кредитът е обявен за предсрочно
изискуем въз основа на т. 20.2 от същите след просрочие на 46 вноски от страна
на длъжниците. С достигането на изявлението на банката чрез връчването на
поканите от нотариус Феодора И., фактическият състав на предсрочната
изискуемост е осъществен на 25.01.2019 г. Сочи, че нотариалните покани са
връчени на адресите на ответниците при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК, като
за ответницата К. поканата е получена от пълнолетната ѝ дъщеря Райна
Василева, а за ответника К. – от пълнолетния му син Диян К., със задължение да
предадат.
По отношение на възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност сочи, че договорът за кредит не е такъв за продължително
или периодично изпълнение и е приложима 5-годишната давност считано от падежа
на съответната вноска, а първата непогасена вноска е с падеж 15.04.2015 г.
Счита приложените към отговора на исковата молба
доказателства за неотносими към предмета на спора. Твърди, че сумите, предмет
на настоящото производство са изцяло съобразени с посочените две съдебни
решения, влезли в сила между страните, като е изключено действието на обявените
за недействителни клаузи и е извършена счетоводна корекция на задълженията по
кредита, като е приложен първоначално договореният лихвен процент. Счита за
неоснователни и възраженията за липса на забава. Посочва, че вноските за
периода 15.04.2015 г. – 15.01.2019 г. са за период, който е последващ на
разглеждания от влезлите в сила решения период и са постановени при липса на
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Представя подробна
справка по чл. 366 от ГПК, от която е видно че след 15.04.2015 г. ответниците
изцяло са преустановили плащанията по договора за кредит.
Ответниците са депозирали отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържат възражението си, че не са налице основанията за
обявяване на предсрочна изискуемост. Сочат, че със съдебното решение по гр.д. №
28441/2015 г. на СРС през 2017 г. е установено надплащане въз основа на
неравноправни клаузи, поради което е изключено да е налице просрочие през 2015
г. Освен това, липсва годно основание, на което банката да начислява договорна
лихва след 27.11.2015 г. (подаването на първото заявление по чл. 417 от ГПК),
тъй като банката счетоводно е водила кредита като предсрочно изискуем и сама се
е лишила от преимуществото на срока. Поддържат възражението си за изтекла
погасителна давност.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл.422 от ГПК, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът предявява иск за установяване на вземанията си
против длъжниците В.С.К. и С.И.К., за които му е издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. № 803/2019 год. на
Районен съд - Бургас, след като длъжниците са подали възражение в срока по чл.
414 от ГПК.
Съдът намира предявените искове за допустими: видно е
от документите по приложеното към делото ч.гр.д. № 803/2019 год. на Районен съд
- Бургас, че възражението на длъжника е било подадено в двуседмичния срок от
узнаването на заповедта за изпълнение. Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е депозиран в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК. С посочената
заповед районният съд е разпоредил длъжниците В.С.К. и С.И.К. да заплатят
солидарно на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД посочените в нея суми. Съдът като
констатира, че в исковата молба липсва искане за солидарно осъждане на
ответниците, както и твърдения в тази насока, а същевременно се претендира обща
сума от двама ответници. Това налага да се укаже на ищеца да конкретизира
исковата си молба, като изложи твърдения за характера на задълженията и да
формулира петитум, съответстващ на заповедта за изпълнение.
С отговора на исковата молба ответниците са направили
възражение за разглеждане на делото по общия ред, тъй като считат, че
притежават качеството „потребител“. Възражението е основателно, предвид което
делото следва да се разгледа по общия ред.
Ответниците са релевирали възражения за изтекла
погасителна давност и за нищожност на клаузите на процесния договор и на Общите
условия като неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО на Съвета, без да посочват конкретни клаузи. Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, но същевременно с това е задължен да предостави
възможност на страните да изразят становище, включително и да предприемат
активни процесуални действия. Предвид общите изявления на ответниците за
неравноправност на клаузи от договора и общите условия и предвид задължението
на съда да предостави възможност на насрещната страна да се защити от тези
твърдения, на ищците следва да се укаже да конкретизират възраженията си, като
посочат кои клаузи от договора и Общите условия считат за неравноправни и по
какви причини.
Съдът, с оглед изразените от страните становища намира
за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не
се нуждаят от доказване, а именно: наличие на влезли в сила решения между
същите страни по гр.д. № 28441/2015 г. по описа на Районен съд – София и по
т.д. № 71/2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Предвид предмета на т.д. № 71/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас – вземания на банката-ищец по процесния договор за кредит
и необходимостта да се изследват пределите на силата на пресъдено нещо, съдът
следва да укаже на ищеца да формулира петитум съобразно фактическите твърдения
в исковата молба, като конкретизира по отношение на претендираната сума за
главница в размер на 59677,61 евро следното: броя на просрочените вноски и
периода, за който се отнасят, датата на предсрочната изискуемост, броя на
предсрочно изискуемите вноски и периода, за който се отнасят.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва
да докаже валидното възникване на облигационната връзка между страните, точното
изпълнение на задължението си за предаване на заетата сума, настъпването на предсрочната
изискуемост на цялото задължение на ответника при предпоставките по т.18 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и размера на вземанията
си за главница и лихви.
Ответниците следва да докажат всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, включително възраженията за
нищожност на клаузи от договора и Общите условия.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат
приети представените от страните при предварителната размяна на книжата писмени
доказателства, с изключение на представените от ответниците заключение и
допълнително заключение по гр.д. № 28 441/2015 г. на СРС и заключение по т.д. №
71/2016 г. на БОС. Съдът намира доказателствените искания за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях страните заявяват, че ще установяват
твърдените факти. Оспорването от ответника на приложените към исковата молба и допълнителната
искова молба доказателства не обосновава изключването им от доказателствения
материал. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът
не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, с
посоченото изключение, те следва да се приемат.
По исканията на страните за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание след
уточняване на исковата претенция.
Искането на ответниците да бъде изискано и приложено
т.д. № 71/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и ч.гр.д. №7 893/2015 г. по
описа на Районен съд – Бургас е допустимо и следва да бъде уважено. Прилагането
на гр.д. № 28441/2015 г. по описа на Районен съд – София в неговата цялост не е
необходимо, тъй като то касае валидността на две договорни клаузи и като
резултат може лесно да бъде съобразено от решаващия съд, ето защо искането следва да се остави без
уважение.
Искането на ищеца да му бъде издадено съдебно удостоверение,
което да му послужи пред служба ГРАО за снабдяване с удостоверение за родствени
връзки на В.С.К. и С.И.К. е допустимо и следва да бъде уважено след заплащане
на дължимата държавна такса по сметка на съда.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за заплащане на следните суми: 148,62 евро – заплатени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни премии по чл. 27 от Общите условия и 284,15 евро – такса за подновяване срока на ипотека.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146,
ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий
Благоев Генов, чрез юрисконсулт Х.К.Д., против В.С.К., ЕГН **********, с адрес:
*** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. В.В.,***, искове за
приемане за установено спрямо ответниците, че съществува вземане на „Банка ДСК“
ЕАД по договор за кредит от 16.09.2008 год., както следва: 59 677,61 евро -
дължима главница; 14 026,42 евро - договорна лихва за периода от 21.03.2015
г. до 29.01.2019 г.; 253,78 евро - лихвена надбавка за забава за периода от
16.04.2015 г. до 29.01.2019 г.; 82,90 евро - лихвена надбавка за забава за
периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро - заемни такси и
разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА делото следва да се преобразува в гражданско и да се
разгледа по общия ред.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението с препис за
насрещната страна да конкретизира исковата молба като: изложи твърдения за
характера на задълженията (солидарност / разделност) и да формулира петитум,
съответстващ на заповедта за изпълнение; по отношение на претендираната сума за
главница в размер на 59677,61 евро да формулира петитум, като посочи броя на
просрочените вноски и периода, за който се отнасят, датата на предсрочната
изискуемост, броя на предсрочно изискуемите вноски и периода, за който се
отнасят.
УКАЗВА на ответниците в седмичен срок от съобщението с препис
за насрещната страна да конкретизират възраженията си за нищожност на договора
и общите условия, като посочат кои клаузи от тях считат за неравноправни и по
какви причини.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 450/2019 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с
изключение на представените от ответниците заключение и допълнително заключение
по гр.д. № 28441/2015 г. на СРС и заключение по т.д. № 71/2016 г. на БОС.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 803/2019 на Районен съд - Бургас.
ДА СЕ
ИЗИСКАТ т.д. № 71/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас и ч.гр.д. № 7893/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за заплащане на следните суми: 148,62 евро – заплатени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни премии по чл. 27 от Общите условия и 284,15 евро – такса за подновяване срока на ипотека.
ОБЯВЯВА на страните, че по направените искания за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза ще се произнесе в открито съдебно заседание
след уточняване на исковата молба от ищеца и възраженията на ответниците.
ПОСТАНОВЯВА да се издаде на ищеца съдебно удостоверение, което да
му послужи пред служба ГРАО за снабдяване с удостоверение за родствени връзки
на В.С.К. и С.И.К., след заплащане на дължимата държавна такса по сметка на
съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прилагане на гр.д. № 28441/2015 г. по описа на Районен съд – София.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2020 г. от 14.30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
допълнителния отговор.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: