Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
VI - ти състав в открито съдебно
заседание на 05 август през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
адм. дело № 16
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба
от П.Г.
***, против Заповед № 586 от 23.12.2019 г., издадена от
Кмета на община Ветово, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Ограда
към улична регулация“ в УПИ V-1409, кв.124, по плана на гр.Ветово, ул.
„Съединение“ № 42. Развиват се съображения за незаконосъобразност на административния акт,
които касаят неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения
на административно-производствените правила, несъответствие с целта на закона.
и липса на компетентност на органа. Иска се постановяване на решение, с което
да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените
разноски – за вещо лице и държавна такса.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Ветово, чрез процесуалния си представител с
депозирана молба-становище по жалбата, оспорва жалбата като неоснователна.
След като съобрази
оплакванията на жалбоподателите, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:
На 27.11.2019г. служители на
община Ветово извършили проверка и установили, че строеж категория шеста „Ограда към
улична регулация“ в УПИ V-1409, кв.124,
гр.Ветово е извършен без издадени строителни книжа. Съставен е Констативен акт
№6/27.11.2019г., в който е прието, че собственик, възложител, извършител и
строител на строежа е П.Г.А.. Констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.1
от ДР на ЗУТ. В законоустановения срок не е постъпило възражение, поради което е издадена оспорената заповед № 586 от 23.12.2019
г., с която е наредено премахването на незаконен строеж, която е обявена също
по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Заповед № 586 от 23.12.2019
г. на Кмет на община Ветово e издадена по
отношение на П.Н.Ц.. По
делото на л. 4 от адм. преписка е приложена разписка за датата и часа на
залепяне на посочената заповед – 27.12.2019 г. 13.00 ч., на незаконния обект и
на таблото на Община Ветово, като разписката е подписана от свидетели, които са
длъжностни лица към Община Ветово. Тъй като незаконния обект е собственост на П.Г.А.,
посочен като такъв в констативния акт, то същата е оспорена от П.Г.А., чрез
административния орган и заведена в деловодството на същия с вх. № Ж-1 от
06.01.2020г., поради което жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК и е
допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед
е издадена от кмет на община Ветово – компетентен орган по смисъла на чл. 225а
от ЗУТ. Спазено е изискването за форма, изложени са правни и фактически
основания за издаването на акта. С оспорената заповед кметът е възприел
констатациите в констативния акт, приел е, че собственик и извършител на
строителството е П.Г.А. и тъй като липсват строителни книжа и документи
удостоверяващи законността му, то строежът е недопустим по правилата и
нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на чл. 137,
ал.3 от ЗУТ.
В хода на
административното производство, обаче, са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, която е действаща и по
отношение приложимите норми на ЗУТ, административният орган има задължение,
преди да издаде съответния акт, да изясни всички факти и обстоятелства, от значение
за случая. В производството по чл. 225 от ЗУТ, а именно - премахване
на незаконен обект, релевантни и съществени са следните факти и обстоятелства:
правилна индивидуализация на обекта, време на неговото извършване, собственик
на поземления имот, извършител на незаконното строителство.
В конкретния случай е налице правилна
индивидуализация на незаконния обект, но неправилно определяне на годината на
извършване на незаконния строеж и неправилно определяне на адресатите на
оспорената заповед, което представлява допуснато нарушение на цитираното
правило на чл. 35 от АПК.
Административният орган формално е следвал
установената в чл. 225а от ЗУТ специална
административна процедура при издаване на акта. Касае се за процедура за
премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай,
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са съставили
констативен акт от 27.11.2019 г. за установяване на незаконен строеж. От
представените по делото доказателства се установява, че обжалваната заповед е
връчена на жалбоподателя ( в хипотезата на
§4,
от ДР на ЗУТ), който не се е възползвал от правото си да подадат възражение срещу същия.
Следва да се отбележи обаче, че отразените в акта констатации са непълни,
поради непосочване времето на извършване на строителството, а единствено
позоваване на подадена декларация (л. 88 от делото) касаеща не предмета на
делото „ограда към улична регулация…“, а сграда представляща „надстройка над
гаража.“
Безспорно, преди да издаде акта,
административният орган е следвало да изясни посочените обстоятелства. В този
смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и
недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило прави
същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
С оглед обременителния характер на заповедта
по чл. 225 от ЗУТ, която създава
единствено задължения по отношение на своя адресат, съдът намира, че
административният орган е следвало още в административното производство да
събере всички релевантни за случая факти, като във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК изложи конкретни
съображения и мотиви относно направените изводи. Административния акт и още
повече съдебното решение не могат да почиват на предположения, а само и
единствено на точно, и еднозначно установени, и определени факти. Обратното би
имало за резултат една твърде сериозна неопределеност на съдържанието на
административното правоотношение и би довело да съществено накърняване на
правото на защита на страната в административното производство.
Отделно от изложеното, съгласно чл. 225а ал. 5 от ЗУТ, принудителното
премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на
строежа (по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ – собственикът на
имота). "Адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж - § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001
г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на ДНСК. В случая по делото липсват данни лицето
– П.Н.Ц., спрямо която се създава задължение за премахване на незаконен строеж
с оспорената заповед, да е извършител на строежа, собственик на имота или да го
владее в момента. Затова незаконосъобразно актът е издаден спрямо лице, за
което липсват данни да е от кръга на лицата посочени в § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001
г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на ДНСК.
Предвид изложеното оспорената заповед
следва да се отмени поради това, че е насочена против грешен адресат - П.Н.Ц..
Без да се е съобразил с данните за лицата, собственици на имота,
административният орган е пристъпил към издаване на заповедта спрямо трето лице,
като погрешното посочване на адресат представлява съществено процесуално
нарушение.
По изложените съображения, съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на
административно производствените правила, поради което е незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следва да бъде
отменен.
Оспорената заповед е и материално
незаконосъобразна.Видно от заключението на вещото лице по СТЕ описаната в
оспорената заповед ограда е изцяло в имота ,на границата му с улицата и е
монтирана върху подпорна стена, която неправилно е описана в Констативен акт
№6/27.11.2019г. като част от оградата като“ плътна бетонова основа“.
Изграждането на тази стена се е наложило предвид различните нива на улицата и
двора ,като нивото на улицата е около 55-70 см.под нивото на двора и именно ,за
да не се обруши земната маса от двора е необходимо изграждането на подпорна
стена и с оглед на външния й вид съответства да е излята през 1985-86г.
Установената й височина/ от нивото на улицата 70 см и 55 см.в противоположния й край/ е с
по-ниска височина от посочената пета катерория/ т.е под 1,2м/ и не се изисква
разрешение за строеж съгласно чл.147 ал.1 т.5 и чл.151 ал.1 т.4 ЗУТ. Върху тази подпорна стена ,която е
необходим елемент на вертикалната планировка и не е част от оградата, е
монтирана ,според вещото лице през 1995-1996г., ажурна ограда от декоративни
бетонови фигури, осигуряващи прозрачност както от улицата,така и откъм двора с
височина 87 см. Тази ограда не е плътна, а ажурна,прозирна. За леки прозирни
огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на
поземления имот не се изисква разрешение за строеж съгласно чл.151 ал.1 т.11 ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да
се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната ограда е
строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР от ЗУТ. В случая обаче
същата попада в изключенията на чл. 151, т. 11 ЗУТ
Процесната ажурна ограда, определена като
парапет от вещото лице безспорно попада в обхвата на изключенията, за
изграждането на които не се изисква одобряване на строителни книжа, включително
и РС, доколкото представлява прозирна ограда в рамките на поземления имот,
чието предназначение би могло да се възприеме и като градински елемент по
смисъла на т. 12. Установено е с приетата и неоспорена СТЕ и от обясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, че съоръжението – предмет на Заповедта
за премахване, няма плътна част, а ажурните елементи са парапет.
Следователно редът и условията за
премахване на незаконен строеж, установени в чл. 225 ЗУТ, са неприложими към
процесната „ ограда към улична регулация“.
Като не е установил действителните факти
от значение за случая административният орган е постановил един
незаконосъобразен по съдържание акт, в противоречие с материалния закон и
издаден при съществено нарушение на административно производствените правила ,
който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и поради
обстоятелството, че ответникът по настоящето дело е станал причина за воденето
му, съдът намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за съдебно-техническата експертиза
назначена и приета по делото в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на
10 лв., за основателна и своевременно направена.
Мотивиран така и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Г.А. Заповед
№ 586 от 23.12.2019 г., издадена от Кмета на община Ветово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж „ограда към улична регулация“ в УПИ V-1409,
кв.124, по плана на гр.Ветово, ул. „Съединение“ № 42.
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати в полза на П.Г.А. ЕГН: **********,*** сумата от
общо 310 (триста) лева, от които 300 (триста) лева разноски за съдебно-техническа
експертиза и 10 (десет) лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: