РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501371 по описа за 2021 година
С Решение № 260122 от 10.06.2021г., постановено по гр. дело № 850/2020г. по
описа на Районен съд – Поморие са осъдени Д. Г., М. Б. Г., Е. М. Г. и Д. Г. – всички
граждани на Р. И. да заплатят на Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие сума в
размер от по 624, 11 лева за всеки един от тях, представляваща вноска във Фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата,
определена с Решение на ОС на ЕС, взето на 14.11.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. №
261913/30.06.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от Д. Г., М. Б. Г., Е. М. Г. и Д. Г. –
всички граждани на Р. И. чрез своя процесуален представител – адвокат Нели Гюмова – със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 26, ет. 2, с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
в качеството му на Управител на ЕС на сграда „Сигма“ с идентификатор 57491.509.24.3 в
комплекс Сънсет ризорт – гр. Поморие. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
неправилно. Посочва се, че ОС на ЕС е взело решение за откриване на Фонд „Ремонт и
обновяване“, за размера на вноската за необходим ремонт и условията и начина за
1
плащането им и по този начин се създават права и задължения, както за отделните етажни
собственици, така и за Управителя – за изпълнение на специфични управленски функции. В
жалбата се посочва, че откриването на специална сметка е гаранция на собствениците, че
средствата по тази сметка ще бъдат разходвани по предназначение, тъй като се касае за
банков продукт, който предлага по-висока степен на сигурност при разходване на сумите. В
жалбата се посочва, че от представените доказателства не се установява Управителя на
сградата да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка, така –
както е прието в т. 4 от решението на ОС на ЕС – напротив – предложения начин на
плащане на вноските – „на каса“ противоречи, както на волята на етажните собственици,
така и на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС. В жалбата се посочва, че съдът в своето
решение не е разгледал така направеното възражение от страна на ответника за
недължимост на сумата.
В жалбата се посочва, че се счита за неправилно и присъждането на разноски в
полза на ЕС за обезпечение на бъдещ иск, тъй като за да се приеме, че разноските са
направени в обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това до
приключване на исковото производство, тъй като въпреки, че присъждането им зависи от
изхода на спора по същество, обезпечителното производство е отделно от исковото. В
жалбата се посочва, че в настоящия случай, макар обезпечителното производство да е
образувано преди исковото, към исковата молба не са представени доказателства за
направени разноски по обезпечението, нито е направено доказателствено искане за
прилагане на обезпечителното производство към исковото. От друга страна – искането за
присъждане на процесните разноски е неоснователно, тъй като в настоящото производство
не са представени доказателства дали определението, с което е допуснато обезпечение е
влязло в сила.
Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват и не
изразяват конкретно становище по основателността на въззивната си жалба.
Ответната страна по въззивната жалба – ЕС на сграда Сигма с идентификатор
57491.509.24.3 по кадастралната карта на гр. Поморие депозира писмен отговор чрез своите
процесуални представители – адвокат Радостина Николова и адвокат Евгения Гагашева, в
който посочва, че жалбата е неоснователна, а решението на Районен съд – Поморие е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора на възизвната жалба
се посочва, че дружеството – управител е открило банкова сметка на свое име, по която
събира средствата за Фонд „Ремонт и обновяване“ и именно по тази сметка се събират
средствата за Фонд „Ремонт и обновяване“, а съгласно ЗУЕС, Управителят има право и е
длъжен да прави отчет за разходване на тези средства единствено пред органите на
2
Етажната собственост. В отговора на въззивната жалба се посочва и обстоятелството, че е
неоснователна тезата, че банката осъществява допълнителен контрол при разходване на тези
средства, тъй като посоченото няма опора, нито в ЗУЕС, нито в Закона банките. В нормата
на чл. 50, ал. 5 от ЗУЕС е посочено, че разпореждането със средствата от фонда се извършва
от Управителя, а той носи отговорност за това разходване пред органите на ЕС. В отговора
се посочва, че между страните няма спор, че банковата сметка, по която се събират вноските
за Фонд „Ремонт и обновяване“ е различна от банковата сметка, по която се събират таксите
за поддръжка и управление на общите части и не намират опора в закона твърденията за
недължимост на търсените суми поради неоткриването на специална сметка на името на
Управителя по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС за съхраняване средствата от Фонд „Ремонт и
обновяване“. В отговора се посочва, че законодателят е предвидил създаването на такава
сметка с оглед съхраняването на паричните средства, които са с целево предназначение,
определяйки и отговорното за това лице – Председателя на Управителния съвет или на
Сдружението и с това се изчерпва и правното й значение, поради което изложеното не е в
състояние на обоснове застъпеното становище във въззивната жалба.
В отговора на въззивната жалба се посочва, че са неоснователни аргументите, касаещи
обжалване на решението в частта на присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни
разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своите
процесуални представители оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко субективно съединени иска от ЕС на сграда Сигма с
идентификатор 57491.509.24.3 по кадастралната карта на гр. Поморие против Д. Г., М. Б. Г.,
Е. М. Г. и Д. Г. – всички граждани на Р. И., с които се претендира да бъдат осъдени
ответниците да заплатят разделно в равни части, съобразно притежаваните от тях квадратни
метри в етажната собственост на сграда Сигма с идентификатор 57491.509.24.3 в комплекс
„Сънсет ризорт“ в гр. Поморие сума за всички ответници общо в размер на 1 276, 41 евро с
левова равностойност от 2 496, 44 лева, представляваща дължимата от тях вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“, която е целева за извършване на ремонт на покрива и покривни
тераси на сградата, изчислена съгласно приети на ОС на ЕС решения, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с чл.
3
6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 50 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна по предявения иск – Д. Г., М. Б. Г., Е. М. Г. и Д. Г. депозират
пред първоинстанционния съд писмен отговор, в който оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са предявени от „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООД, което е дружество е било избрано за Управител на ищцовата етажна
собственост на ОС на ЕС, проведено на 24.09.2019г., решенията на което ОС са били
оспорени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и образуваното въз основа на този иск гражданско
дело не е приключило, тоест – исковете са предявени от лице, което не е Управител на ЕС,
съответно – няма представителна власт. Твърди се, че исковете са недопустими и поради
това, че исковата молба е нередовна. По същество исковете се оспорват като неоснователни
по съображения, че падежът на задълженията все още не е настъпил поради забава на
кредитора, изразяващ се в това, че ЕС не е открила специална банкова сметка със специално
предназначение, по която етажните собственици да преведат сумите за Фонд „Ремонт и
обновяване“.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел за
неоснователни възраженията за недопустимост на решението, като се е позовал на влезлите
в сила Решение № ІІІ-76/22.04.2020г., постановено по въззивно гр. дело № 343/2020г. по
описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено Решение № 161/30.08.2019г., постановено по гр.
дело № 862/2017г. по описа на Районен съд – Поморие и Решение № ІІІ-75/22.04.2020г.,
постановено по въззивно гр. дело № 1593/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
е потвърдено Решение № 157/30.08.2019г., постановено по гр. дело № 856/2017г. по описа
на Районен съд – Поморие, с които първоинстанционните актове са отхвърлени искове по
чл. 40 от ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното Общо събрание. Съдът е приел, че
сумата, дължима от ответната страна е определена на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017г. и
е в размер на 2 496, 44 лева. Съдът е установил, че на ответниците е изпратена покана за
плащане на дължимата сума по електронен път по електронната поща, както и е посочена
банковата сметка, по която това може да бъде извършено.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира, че решението е и правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ответника на етажен
собственик като носител на право на собственост по отношение на недвижим имот,
представляващ апартамент № *, сграда *, ет. *, със застроена площ от 72, 86 кв.м., ведно с
15, 77 кв.м. в ид.ч. от общите части на сграда Сигма с идентификатор 57491.509.24.3 в
комплекс „Сънсет ризорт“ - гр. Поморие с административен адрес – гр. Поморие, ул.
„*******“ № *, сграда *, ет. *, ап. *.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
4
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 11, т. 7 във връзка с чл. 50 от ЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за Фонд „Ремонт и обновяване“, чийто
размер е определен от Общото събрание по определения в чл. 50 от ЗУЕС начин.
Следователно също от компетентността на Общото събрание е да определи размера на
ежемесечната вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл. 40 ЗУЕС. В настоящия случай,
атакуването на решенията е било безуспешно, поради което взетото решение обвързва
всички етажни собственици. Те дължат посочените суми, като вноски във фонд "Ремонт и
обновяване". Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
По отношение на наведените във въззивната жалба възражения за неправилност
на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се
набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя
на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В настоящия случай е безспорно,
че управителят на ЕС е открил банкова сметка за набиране на средствата по този фонд.
Съгласно чл. 6, ал. 1, и 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, платежни сметки, водени от банки, се използват за изпълнение на
платежни операции и за съхранение на пари. Платежните сметки, водени от банки, могат да
бъдат: разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за
предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по внасяне,
прехвърляне и теглене на средства; платежни сметки за основни операции - за съхранение на
пари в левове и предоставяне на услуги по чл. 118 от Закона за платежните услуги и
платежните системи; сметки за електронни пари - за съхранение на електронни пари, до
които издателят е осигурил отдалечен достъп за изпълнение на платежни операции; други
видове платежни сметки, които се обслужват при определени с договор условия и съгласно
действащото законодателство. Следователно Наредба № 3 регламентира само основните
видове сметки. Законодателят и БНБ не са регламентирали изрично сметка със специално
предназначение по чл. 50, ал. 3 ЗЕУС; възможността да се открие определен вид платежна
сметка, в т. ч. такава със специално предназначение, се определя от договора между
титуляра и банката.
Доколкото ответниците, в качеството им на етажни собственици дължат исковата
сума и са поканени от кредитора да я заплатят по посочената им в поканата банкова сметка,
за да са изправни длъжници и да изпълнят добросъвестно задължението, е необходимо да
преведат сумата по тази сметка. Ако средствата по нея не се разходват целево - за ремонт и
обновяване на сградата, етажните собственици имат различни правни средства за защита на
интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС
противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС.
5
Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция намира изложените във
въззивната жалба оплаквания за неоснователни. Задължението за заплащане на процесните
суми е възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС, изискуемо е и като такова
подлежи на изпълнение. По изложените съображения искът по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 11, т.
7, вр. чл. 50 от ЗУЕС е основателен в посочения размер.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид обстоятелството, че настоящата
инстанция достига до същите фактически и правни изводи, до които е достигнал и
първоинстанционния съд, счита, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено, като съдът препраща към мотивите на съда на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено отправеното искане на
въззиваемата страна и да бъдат присъдени разноските на етажната собственост.
По отношение на направените възражения във въззвивната жалба, че не е
следвало първоинстанционният съд да присъжда и направените разноски в обезпечителното
производство, съдът съобрази следното:
Съобразно разрешението, дадено в т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т. 1 и т. 2 от същото решение, страната следва да представи списък
на разноските и доказателства, че същите са направени - ако плащането е извършено по
банков път, следва да се представи съответното платежно нареждане. В настоящия случай от
представените по първоинстанционното дело и списък по чл. 80 ГПК на направените от
ищцовата страна разноски и приложените към списъка доказателства се установява, че с
Определение № 260221 от 08.12.2020г., постановено по частно гр. дело № 826/2020г. по
описа на ПРС, в полза на въззиваемия-ищец е допуснато обезпечение на иска срещу тримата
въззивници-ответници в първоинстанционното производство, чрез налагане на възбрана
върху 1/60 ид. ч. по отношение на собствения им недвижим имот. За образуване на
производството по обезпечение на иска по сметка на ПРС е внесена държавна такса, в
размер на 40 лева, а по сметка на Агенция по вписванията сумата от 15 лева. За
възнаграждение на адв. Евгения Гагашева за обезпечителното производство, е заплатена
сумата от 500 лева – тоест – обща сума в размер на 555 лева в обезпечителното
производство по обезпечаване на иска по настоящото дело. Доколкото крайният момент, в
който ищецът може да претендира тези разноски е приключване на устните състезания пред
първата инстанция, настоящото искане е направено своевременно. Същото е придружено и
от доказателства, с които ответната страна се е запознала към момента на представянето им,
видно от протокола от проведеното съдебно заседание. Ето защо въззивната инстанция
намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените в обезпечителното
производство съдебно-деловодни разноски и в тази й част въззивната жалба също е
неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че на въззиваемата етажна собственост
6
следва да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция – сума в размер
на 420 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, което видно от представените
доказателства е изплатено в брой.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на иска е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122/10.06.2021г., постановено по гр. дело №
850/2020г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Д. Г., роден на ***г. в гр. Д., И., притежаващ Булстат *********, M.
Б. Г., родена на ***г. в гр. Д., И., притежаваща Булстат *********, Е. М. Г., родена на ***г.
в гр. Д., И., притежаващ Булстат ********* и Д. Г., роден на ***. в гр. Д., И., притежаващ
Булстат ********* - четиримата граждани на Р. И. с адрес на в Република България – гр.
Поморие, комплекс Сънсет ризорт, ул. „**“ № *, блок *, ет. *, ап. * да заплатят на Етажната
собственост на сграда Сигма с идентификатор 57491.509.24.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Поморие в комплекс Сънсет ризорт, гр. Поморие, ул. „Княз
Борис І“ № 219, представлявана от Управителя - „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД,
представлявано от Владимир Георгиев Добрев сума в размер на 420 (четиристотин и
двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7