О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №753
гр.Пловдив, 03.06.2020г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ
граждански състав, в закрито
заседание на 03.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като изслуша докладваното от
съдията Илиев в.гр.д. №834/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.436, ал.4 във връзка
с чл.262, ал.3 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. В. Д.,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. Г. М., против разпореждане от 21.02.2020г. на ЧСИ С. Т., с рег.№
830, район на действие ОС-Пловдив, по изпълнително
дело №451/2011г., с което е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности-
невнасяне на таксите
и разноските в полза
на съдения изпълнител, подадената
от него жалба с вх.№4192/06.02.2020г. против издаденото по
изпълнителното дело постановление за
възлагане.
В частната жалба се претендира отмяна на
атакуваното разпореждане като незаконосъобразно. Изтъква се, че
съдебният изпълнител не е имал право да върне жалбата, поради незаплащане от
страната на дължимите такси и
разноски по ТТРЗЧСИ,
тъй като това не съставлявало изискване за редовността й.
Окръжен съд-Пловдив, след като се запозна с
материалите по делото, намира подадената жалба за процесуално допустима, като
депозирана в срок, от страна в изпълнителното производството
и насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.
Преценена по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Жалбоподателят Д. В. Д.
е длъжник по изпълнителното дело, като
същият е обжалвал
с жалба с вх.№4192/06.02.2020г. издаденото по същото
постановление за възлагане
на продаден на публична продан недвижим
имот- негова собственост.
Съдебният
изпълнител е оставил жалбата без движение, като е указал на подателя в 7-дневен
срок да отстрани нередовностите на същата, а именно: да внесе такса по сметка
на ПОС в размер на 25 лева; да внесе такси и разноски по ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ в общ размер на 252 лева, както и да представи осем преписа от жалбата за връчване на другите страни. Указанията са съобщени на страната, чрез нейния
пълномощник адв. Г. М., на 13.02.2020г. В рамките на предоставения му срок, изтекъл на 20.02.2020г., жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса по сметка
на ПОС и е представил
изисканите му осем
преписа от жалбата,
но не е внесъл дължимите за администриране на
същата такси и разноски
в полза на съдебния изпълнител,
поради което с
обжалваното разпореждане от 21.02.2020г., съдебният изпълнител е върнал жалбатаму. Разпореждането е съобщено на страната на 21.02.2020г., а настоящата жалба е подадена в срок- на 28.02.2020г.
Съгласно чл.436 ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК,
жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се подават чрез съответния
такъв, на когото законът възлага администрирането на жалбата, връчването на
преписи от нея и извършването на проверка за редовност, включително с
правомощията да върне подадената жалба при условията на чл.262, ал.2 от ГПК. По
силата на чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК частният съдебен изпълнител следва да върне жалбата, когато
констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок. Изискванията за редовност на жалбата са
изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и според чл.261, ал.1,т.1 и т.4
такова изискване е представянето на препис
от нея за връчване на насрещната страна и на доказателство за внесена такса. Таксата по
смисъла на цитираната законова разпоредба представлява държавната такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета
за разглеждане на жалбата. Държавните такси по своето естество представляват
публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, чието
предварително събиране (чл.3 ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща извършване
на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За
разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са
частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител
е кредитор на това вземане. Макар в нормата на чл.80 от ЗЧСИ да е предвидено
авансовото им събиране, задължението за внасянето им предварително не е
предвидено от закона като основание за редовност на подадената жалба срещу
действията на ЧСИ, който може да събере таксите, включително
и по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ, за които длъжникът е
останал задължен, от неговото имущество. Невнасянето на последните
предварително, обаче, не е основание за оставяне без
движение и за връщане на подадената жалба, тъй като законът поставя като изискване
за редовност на жалбата единствено представянето на доказателство за внасяне на
дължимите държавни такси, а таксите
по ТТРЗЧСИ
могат да бъдат събрани от ЧСИ по реда на чл.79,
ал.3 ЗЧСИ във вр. с чл. 410 ГПК.
Ето защо посочената от съдебния изпълнител
нередовност– невнасяне на таксите по ТТРЗЧСИ не е
основание за оставяне
на жалбата без движение и нейното
неизпълнение не би могло да доведе до връщането й.
Предвид горното обжалваното
разпореждане се явява
незаконосъобразно и следва
да бъде отменено,
като делото се
върне на съдебния
изпълнител за извършване
на дължимите действия по администриране на жалбата
и изпращането й за разглеждане на компетентния съд.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.02.2020г. на ЧСИ С. Т., с рег.№ 830,
район на действие ОС-Пловдив, по изпълнително дело
№451/2011г., с което е върната, поради неотстраняване на
допуснати нередовности- невнасяне на
таксите и разноските
в полза на съдения изпълнител, подадената от Д. В. Д., ЕГН **********, жалба с вх.№4192/06.02.2020г. против издаденото по
изпълнителното дело постановление за
възлагане.
ВРЪЩА делото
на съдебния изпълнител за
администриране на жалбата и изпращането й за разглеждане на компетентния съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.