Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.01.2017г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І -ви граждански състав
На 16 януари 2017 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Прокурор Г.Г.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов гр.д.
№362 по описа на 2016 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Л.П. ***, чрез пълномощник адв. М.А. ***, с която
против Прокуратурата на РБългария са предявени два обективно съединени иска –
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30000лв. ведно със законната лихва, считано от 29.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата /поради
погасяване на вземането за периода от деня на причиняването-29.04.2010г./, и
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
5000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с постановление за образуване на досъдебно производство от
29.04.2010г., ЯРП образувала против него ДП №34/2010г. за престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр.
чл. 201 от НК. С
Постановление от 28.03.2011г. по ДП
34/2010г. ищеца бил
привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.316 , вр. чл.309, вр.чл.
201, вр. чл. 26,ал. 1 от НК и по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка". С протокол от 31.03.2011г. му предявили материалите по реазследването. На 29.07.2011г. било извършено ново привличане, а на 29.07.2011г. и 01.08.2011г. му била дадена възможност да се запознае с материалите по делото, като разследването отново му било предявено. В ИМ се сочи се, че на 21.12.2011г.. ЯРП внесла срещу П.
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.201,
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК и срещу Е.М.В. за извършено престъпление
по чл.202, ал. 1,т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
като въз основа на ОА било образувано НОХД № 24/2012г. по описа на ЯРС. В
първото съдебно заседание по делото, съдебното производството било прекратено и
делото било върнато на ЯРП, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на подсъдимите. На 29.03.2012г. ЯРП внесла нов обвинителен акт срещу ищеца
за извършено престъпление по чл.202, ал.1 т.1, вр.чл.201, вр. чл.26 ал.1вр.
чл.20,ал.2 от НК и срещу Е.М.В. за престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1, вр.
чл.201, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, като било образувано НОХД
№422/2012 г. по описа на ЯРС. С Присъда №148/05.07.2012 г. постановена по НОХД
№ 422/2012г., ЯРС признал ищеца и Е.М.В. за виновни по повдигнатите ни
обвинения, като на основание чл. 202 ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 ал. 1 т.1 от НК , наложил на П. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал. 1 от НК
ОТЛОЖИ от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Твърди се, че първоинстанционната
присъда била отменена от ЯОС с Решение №159/05.11.2012г., постановено по ВНОХД
№350/2012г. на ЯОС, а делото било върнато отново
на прокурора.
Твърди се, че с Постановление от
18.02.2013г., ищецът отново бил привлечен, в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т.1, вр. чл. 201 , вр. с чл. 26, ал.
1, вр. чл.20, ал. 2 от НК
по ДП 34/ 2010 год. по описа на ОД на МВР Ямбол, а на 01.07.2013 г. и
04.02.2014г. му били предявени материалите по разследването, като и на двете посочени
дати се явила адв. М.А., в качеството на негов упълномощен защитник. На
08.07.2014г.. било извършено ново привличане, като ищецът бил привлечен да
отговаря за извършено деяние по смисъла на чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26,ал.1 от НК.
Сочи се, че на 05.08.2015г. с
постановление на ЯРП, производството по ДП 20/2014г. по описа на ОСлО при ОП
Ямбол (преобразувано от ДП 34/ 2010 год. на ОД на МВР Ямбол) било прекратено, в
частта относно извършеното от ищеца за престъпление по чл. 308 ал.1 във вр. чл.
20,ал.2 чр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него
наказателно производство, е претърпял неимуществени вреди, за чието репариране се
претендира сума в размер на 30000лв. Сочи се, че освен
неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 5000лв.
- платени възнаграждения за адвокатска защита по горепосочените наказателни
дела.
В писмен отговор по делото ответникът чрез Окръжна
прокуратура гр. Ямбол е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан
по основание и размер. Сочи се, че в конкретния случай липсва осъществен фактически
състав на отговорност по чл.2, т.4 от ЗОДОВ, тъй като не е налице съдебен акт, влязъл в сила, с който
ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му и предявено обвинение.
Според
ответника, липсват доказателства, които да установяват действително търпените
вреди от ищеца, като пряк и непосредствен резултат от първоначално повдигнатото
му обвинение по чл.202, ал.1, т. 1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК, а впоследствие изменено по реда на чл.225 от НПК - по
чл.308, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, с постановление от
08.07.2014 г., както и такива за негативен обществен отзвук на обвинението в
обществото и за засягане на доброто име на ищеца, като се твърди, че
прокуратурата не е разпространявала данни от разследването и повдигнатото
обвинение на ищеца, поради което не следва да отговаря за отзвука му в
обществото.
Твърди се също,
че относно заявените вреди от ищеца, във връзка с проведено спрямо него
дисциплинарно производство, прокуратурата не е пасивно материално-правно
легитимирана да отговаря, тъй като това са действия и актове на работодателя и
въпросните вреди не са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото и
предявено обвинение, като ищецът не е отстранен от работа по реда на НПК, а
вредите са настъпили от реализирана спрямо него дисциплинарна отговорност. Сочи
се, че освен това, заповедта на Изпълнителния директор на „Информационно
обслужване" АД - София, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение" и е бил прекратен трудовия му договор, е с №
324/31.07.2009г., т.е. далеч преди образуване на наказателно производство срещу
него, с постановление от 29.04.2010г. и първоначалното му привличане в
качеството му на обвиняем с постановление от 28.03.2011г. за престъпление по
чл.202, ал.1, т. 1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Твърди се,
че с Решение №274/22.12.2009г.,
постановено по гр.д. №2114/2009г. на ЯРС, въпросната заповед, с която на ищеца
е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение", е била отменена като
незаконосъобразна към 22.12.2009г., т.е. също преди образуване на наказателното
производство срещу ищеца.
Изложено е
становище, че за вредите, търпени от трети лица /майка, деца, съпруга/ прокуратурата
не следва да отговаря поради строго личния им характер, както и поради липсата
на доказателства за пряка причинна връзка между тях и обвинението срещу ищеца. Оспорват
се твърденията, че ищецът, поради обвинението не е могъл да си намери работа.
Направено е и възражение, че претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 30000 лв. е завишено по размер и не е
съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и с трайната съдебна практика,
със социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и с
обстоятелството, че спрямо ищеца е била определена и изпълнявана най-леката
мярка за неотклонение „Подписка". Сочи се, че не е била ограничена
свободата на ищеца, правото на придвижване и възможността му да полага труд.
Твърди се, че
искът за имуществени вреди в размер на 5000 лв. е недоказан, тъй като от
приложения договор за правна помощ се установява реално заплащане от страна на
ищеца на сума по-малка от претендираната.
Изложено е и
становище, че законната лихва се дължи от влизане в сила на постановлението за
частично прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, а не от
момента, посочен в исковата молба.
В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца, като се
претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
от ЯОП, в о.с.з. поддържа писмения
отговор и оспорва претенцията на ищеца, както по основание, така и по размер.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено от представените писмени
доказателства, и това е безспорно между страните, че: с Постановление от 29.04.2010г. е било образувано предварително производство от ЯОП, срещу С. Л, П. ***, за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 201 от НК /
ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол/. С Постановление на
ЯОП, на 28.03.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че е извършил престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.316 , вр. чл.309,
вр.чл. 201, вр. чл. 26,ал. 1 от НК, и му е била взета мярка за
неотклонение „подписка”. С
постановление от 29.07.2011г. е било извършено ново привличане на ищеца като обвиняем, че е извършил престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр.чл. 201, вр. чл.
26,ал. 1 вр. с чл. 20
ал.2 от НК.
Ямболската районна прокуратура, е
изготвила и внесла срещу П. обвинителен акт от 21.12.2011г. за извършено
престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК и срещу лицето Е.М.В. за извършено престъпление по чл.202, ал. 1,т.1, вр.
чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, въз осн. на който е било
образувано НОХД №24/2012 г. по описа на ЯРС. Съдебното производството по
посоченото дело е било прекратено от ЯРС, а делото - върнато на ЯРП, поради
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правата на подсъдимите.
На 29.03.2012г. ЯРП е изготвила нов обвинителен акт срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.202, ал.1 т.1, вр.чл.201, вр. чл.26 ал.1вр. чл.20,ал.2 от НК
и срещу Е.М.В. за престъпление по чл.202 ал. 1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1,
вр. чл.20 ал.2 от НК, въз осн. на който е било образувано НОХД №422/2012г.. по
описа на ЯРС. С
Присъда №148/05.07.2012г.. постановена по НОХД №422/2012г., ЯРС е признал П. и
Василева за виновни по повдигнатите им обвинения, като на основание чл.202 ал.1
т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 ал. 1 т.1 от НК, е
наложил на П. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което
на основание чл.66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. Наказание е било наложено и на В,. С
Решение №159/05.11.2012г., постановено по ВНОХД №350/2012г. на ЯОС, присъдата
на ЯРС е била отменена, а делото е било върнато отново
на прокурора.
С постановление от 18.02.2013г. П.
отново е бил привлечен, в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.202, ал. 1, т.1, вр. чл.201 , вр. с чл.26, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 от НК
по ДП 34/2010г.. по описа на ОД на МВР Ямбол. На 08.07.2014г. е било извършено
ново привличане, като с Постановление от същата дата по ДП №20/2014г. по описа на ОСлО
при ОП-Ямбол, П. е бил
привлечен да отговаря за извършено деяние по смисъла на чл. 308, ал. 1, вр. чл.
26,ал.1 от НК.
На 05.08.2015г. с Постановление на ЯРП, производството
по ДП 20/2014 год. по описа на ОСлО при ОП Ямбол /преобразувано от ДП 34/
2010г.. на ОД на МВР Ямбол/ е било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 НПК, в частта
относно извършеното от ищеца престъпление по чл.308 ал.1 във вр. чл. 20,ал.2
чр. чл.26, ал.1 от НК. Постановлението е било връчено на П. на 10.08.2015г.,
чрез адв. М.А. /видно от приложено известие в ДП №20/2014г. по описа на ОСлО на куриерска фирма СТАР ПОСТ /, а на Е.М.В. -лично на
08.09.2015г. /видно от приложена разписка в ДП №20/2014г. по
описа на ОСлО/. Като необжалвано, същото е влязло в сила считано от
16.09.2015г.
Във
връзка с претенцията за разноски, направени в наказателните производства, ЯОС,
след проверка по горепосочените наказателни дела/приложени като доказателства
по настоящото производство/, констатира следното:
По ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол, е бил заплатен хонорар от 100лв. на адв. И.П. от ЯАК, съгл.
Договор
за ПЗС №00000/28.03.2011г./л.21 том 3 от АНД №1297/2015г. на ЯРС/. За договореното
с адв. И.П. адвокатско възнаграждение в размера над 100лв. до
размера 300лв. за защита на досъдебното производство съгл. Договор за ПЗС №00000/28.03.2011г./л.21
том 3 от АНД №1297/2015г. на ЯРС/ липсва отбелязване в договора такова да е
било заплатено, респ. доказателства, че плащането е извършено в по-късен
момент.
По нохд №24/2012г. на ЯРС, е бил заплатен
хонорар от 500лв. на адв. М.А. от ЯАК, съгл. Договор за
правна помощ от 26.01.2012г./л.26 от посоченото дело/. По приложения по нохд
№24/2012г. на ЯРС, Договор за правна защита и съдействие сер.Я
№**********/23.02.2012г. /л.60 от посоченото дело /, не е било договорено и
заплатено адв. възнаграждение за упълномощения адв. М.А.
По нохд
№422/2012г. на ЯРС, е бил заплатен хонорар от 1500лв. на адв. М.А. от ЯАК,
съгл. Договор
за правна помощ от 30.05.2012г./л.62 от посоченото дело/.
Следва
да се посочи, че адв. М.А. от ЯАК е представлявал П. и по ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол и в
производството по внохд №350/2012г. на ЯОС, но по тези дела липсват доказателства за
направени от ищеца разноски за адвокатска защита от този адвокат.
От
представените по делото удостоверения за раждане, на М. С. П. род. на ***г. и М.
С. П. род. на ***г., е видно, че ищецът С.П. е баща на посочените лица.
Представена
е Епикриза на М.А. П., видно от която същата е била на лечение в периода
20.11.2012г.-23.11.2012г. в МБАЛ-Доверие гр. София, с диагноза: "Мета
лимфонодулорум ад портам хепатис ет парааорталис.обс.са панкреатис.". От
препис извлечение от Акт за смърт
№0028/09.01.2013г. н Община гр. Ямбол и удост. за наследници
№2801-04344/18.01.2013г. е видно, че М.А... е починала на 08.01.2013г., като е
оставила за свои наследници двата си синове- ищеца и А. П..
От
Удостоверение от 07.03.2016г. на "Метални конструкции" гр.Солун е
видно, че ищеца С.П. работи в посоченото дружество от 01.09.2010г.
Видно от
Решение от 22.12.2009г. по гр.д. №2114/2009г. на ЯРС, със същото са били
уважени предявените от П. срещу "ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ"АД гр.София
искове с пр. осн. чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ, за отмяна на уволнението му като
незаконно, възстановяването му на заеманата до уволнението му длъжност и за
присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради
уволнението.
По искане на ищеца, по делото бяха събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на посочените от него свидетели. В
показанията си по делото св. Г.П. – съпруга
на ищеца, сочи че П. е започнал работа в „Информационно обслужване“ АД от 2004
г. или от 2005 г. като директор на клона в гр. Ямбол. Ползвал се с авторитет и
добро име пред служителите си и в обществото. Свидетелката сочи, че съпругът й бил уволнен
от работа, а впоследствие бил привлечен и като обвиняем. През този период на привличането
му като обвиняем бил вече без работа, и тъй като трябвало да издържа
семейството си, се принудил да търси работа в чужбина. В края на 2009г. или
началото на 2010г., заминал да работи в Гърция, където живеел и работел и
понастоящем. Според свидетелката решението на съпругът й да отиде да работи в
Гърция било взето малко преди да повдигнат обвинение срещу него, но след като
повдигнали обвинение срещу него, това затвърдило неговото решение да не си
търси работа в България. Ищецът й споделял, че не е сигурен и не знае кой
работодател би го взел на работа, след като срещу него се води наказателно
производство. Според свидетелката, не е имало законова или някаква юридическа
пречка съпругът й да се връща от Гърция в България и да остане в България.
Причината била чисто емоционална от негова страна.
Свидетелката сочи, че през 2011г. съпругът и спечелил
дело, с което уволнението му било отменено и бил възстановен от съда на работа.
Сочи, че съпругът й не се е върнал на работа в „Информационно обслужване“ АД,
поради това, че се чувствал унизен, тъй като това време срещу него вече започнало
наказателното производство и повечето му колеги били разпитвани в съдебната
зала. Това го потискало, и го карало да
се чувства неудобно. Разпитите били във връзка с наказателното производство.
Според свидетелката решението на П. да замине за чужбина,
много му тежало, тъй като по това време синът им бил на 17 години, а дъщеря им
на 7 години и трябвало да живее разделен от децата си. Заминаването за чужбина
му се отразило зле, чувствал се потиснат, затворил се в себе си. Когато си
идвал в България почти не искал да излиза и да се среща с познати, заради
наказателното производство.
Свидетелката сочи, че е имало публикации в ямболско
електронно издание, че срещу съпруга й е образувано наказателно производство и
повечето им приятели и познати знаели, че срещу него се води наказателно
производство. След като станал известен факта на повдигнатото обвинение доста
приятели, се отдръпнали и спрели да общуват със съпруга й и семейството им.
Така се случило и с повечето от колегите на съпруга й.
Видно от показанията на П., по това време майката на
ищеца се разболяла тежко и за три месеца починала. Според свидетелката това
съпругът й приел много тежко, като особено му тежало, че майка му не успяла да
дочака да види, че обвинението срещу синът й е снето и той е оневинен.
Свид. Т.Б. - състудент и семеен приятел на ищеца в показанията
си е посочила, че узнала за обвинението срещу него, след като било повдигнато,
както от самия С., така й от публикация в електронно информационно издание на
гр.Ямбол.
Сочи, че ищеца е бил директор на „Информационно
обслужване“ и с огромно удоволствие работил работата си, ползвал се с
изключително уважение сред хората, бил ценен специалист. Според свидетелката
повдигнатите обвинения срещу П., сринали неговият авторитет. Той много трудно
преживявал всичко това защото се чувствал несправедливо обвинен. Заради
обвинението срещу него, бил принуден да си намери работа в друга държава, но
много му тежало, че децата му растат без него.
Според свидетелката, след повдигане на обвинението, имало
и променено отношение към П. от останалите IT-специалисти в града, тъй като се говорело доста
предпазливо за това, с недоизказани думи. Преди да се случи това П. бил
изключително контактен човек, много отзивчив, ползвал се с добро име и
авторитет в града. След това се затворил в себе си, избягвал контакти, изпитвал
неудобство да се среща с хората, които е познавал и е имал приятелски
отношения. Според свидетелката причина за това била, повдигнатото срещу него
обвинение.
В показанията си свид. А. П.- брат на ищеца, сочи, че като
директор на „Информационно обслужване“, С. бил един от най-успешните директори
на това предприятие, изправил го на крака, устроил го като сграда, осигурил
хубави заплати на служителите. Направил предприятието действащо и под неговото
управление същото било във възход. Там той си влагаше душата, работеше с голямо
желание.
Според свидетеля на брат му били предявени някакви
обвинения, което довело до неговото уволнение и той останал без работа в момент,
в който семейството му имало голяма нужда от средства. Не могъл да си намери
никъде работа в Ямбол именно заради подронения си авторитет в града. Принудил
се да отиде в Гърция, намерил си работа в Солун, където му било много трудно.
Оттогава и досега работел там. Когато останал без работа имал големи заеми,
синът му завършвал училище, предстояла му кандидатстудентска кампания. Дъщеря
му имала нужда от неговата подкрепа и присъствие.
Твърди, че брат му обжалвал уволнението си и бил
възстановен от съда на работа, но не се върнал на работа, поради това, че
авторитетът му бил тотално влошен заради обвинението и наказателното дело, което
по това време вече се водело срещу него.
Според свидетеля, болестта и смъртта на майка им, в този
период също се отразило много тежко на брат му. Последния получил психически и физически срив.
Разболял се, започнал да вдига кръвно, дори влязъл в болница. В момента бил на
хапчета, за да си поддържа нивата на кръвното. Това състояние, според свидетеля
било провокирано от повдигнатото обвинение. Твърди, че брат му се затворил се в
себе си, станал по-притеснен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно посочения
текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата /какъвто е настоящия случай/, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
По
претенцията за неимуществени вреди: При исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително
предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
Доказателства за тежестта на преживяванията и
конкретните им прояви се съдържат в показанията на разпитаните по
делото свидетели посочени от пълномощника на ищеца, които
установяват чрез показанията си, че в периода от образуването на наказателно
производство и до приключването му ищецът е търпял неимуществени вреди,
причинен му от воденото срещу него наказателно производство. Те се изразяват в психически
страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при
подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на
разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и
видима промяна в поведението и здравословното състояние на ищеца - променил се
начина му на живот, станал притеснителен, отчуждил се от близки и приятели, изпитвал
неудобство от срещите си със свои познати, общувал
единствено със семеството си, започнал да страда от повишено кръвно налягане. Всички тези вреди са пряка и
непоследствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпление и са в причинна връзка с него.
Въз основа на гореизложеното и предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че е налице
основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Следва
да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за
уважаване на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на РБ, приключило с прекратяване
на наказателно производство ДП №20/2014г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол/ преобразувано от ДП №34/2010г. на ОД
на МВ -Ямбол/ на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на
обвинението.
Наказателното производство срещу ищеца е прекратено с
постановление на ЯРП от 05.08.2015г., който факт сам по себе си
е достатъчен, за да възникне отговорността на държавата, в лицето на
нейните правозащитни органи, които дължат обезщетение за
неимуществени вреди, размера на което обезщетение следва да се
съобрази с конкретните факти и обстоятелства и с обичайно приетия в
практиката справедлив размер. Налице е причинно - следствена връзка
между претърпените от ищеца душевни болки и
страдания, изразяващи се в душевен дискомфорт и предявеното му обвинение във
връзка с което обвинение наказателното преследване срещу ищеца
е продължило около 5 години.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
от ищеца вреди, на първо място следва да се отчете продължителността
на наказателното преследване спрямо обвиняемия, ищец в настоящото производство.
Наказателното производство е продължило около
5 години. Образувано е м.29.04.2010г., ищецът е бил привлечен, като обвиняем с
Постановление от 28.03.2011г., а наказателното производство срещу него е
прекратено с постановление на ЯРП от 05.08.2015г. /следва
да се посочи, че с Решение №35/16.02.2016 по дело №5215/2015 на ВКС, ГК, III г.о.,
постановено по реда на ГПК е прието, че лицето, срещу което е образувано наказателното
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено преди да му
е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера – който
настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му
привличане в качество на обвиняем /чл.54 НПК/ по реда на НПК/. Наред с това следва да бъде отчетена и
тежестта на обвинението по воденото срещу ищеца наказателно преследване, тъй
като за престъпленията, за които е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебното производство е предвидено наказание „лишаване от
свобода”. От гласните доказателства се установи, че за повдигнатото
обвинение на ищеца е имало и публикации в електронните медии на гр.Ямбол. От
събраните по делото гласни доказателства се установява още, че в резултат на
повдигнатите му обвинения, ищеца през периода на разследването е
претърпял неблагоприятни последици, изразяващи се в накърняване на душевното му
спокойствие, чувство за лична чест и достойнство, уронване на авторитета му в
обществото и близкия му кръг от приятели, затруднения в намирането на работа,
докато е било висящо делото за отмяна на уволнението му. При определяне размера
на обезщетението, следва да бъде отчетено и това, че за посочения по-горе
период по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка”, т.е. не го е ограничавала да се предвижва и да работи.
Като основателно се преценя, направеното от ответника
възражение за неоснователност на твърденията в ИМ, че повдигнатото срещу ищеца
обвинение е довело до дисциплинарното му уволнение. От събраните по делото писмени
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че уволнението на
ищеца е извършено в много по-ранен момент от образуване на наказателното
производство срещу него. Т.е. наказателното производство не е в пряка
причинно-следствена връзка с отстраняването на ищеца от работа и
дисциплинарното му уволнение.
Претърпените от ищеца душевни болки и страдания от
заболяването и последвалата смърт на неговата майка също нямат характер на
вреди по см. на чл.4 ЗОДОВ и не подлежат на обезщетение в настоящото
производство.
Присъденото парично
обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за преодоляването им,
следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния
случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен
и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди. Отчитайки изложените
по-горе обективни критерии, включени в състава на основанието по чл.52 от ЗЗД,
съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 12000 лева, до който размер иска следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер, до пълния предявен - 30000 лв., искът
следва да се отхвърли. Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава,
считано от 16.09.2015г. /датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца/, от който момент обезщетението за вреди е станало
изискуемо Следва да се посочи, че отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква /в случая на ответника/, от момента
на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство. От този момент ответникът
изпада в забава, дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата /т.4 на ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по
т.д.№3/2004г., ОСГК/. Претенцията за лихва считано от по-ранна дата, в т.ч. от
претендирания от ищеца момент посочен в ИМ, е
неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди:
Съдът
счита иска за основателен до размера от 2100лв.- представляващи заплатени
адвокатски хонорари в наказателните производства, в т.ч.: по ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол, заплатен хонорар от 100лв. на адв. И.П. от ЯАК, съгл.
Договор
за ПЗС №00000/28.03.2011г./л.21 том 3 от АНД №1297/2015г. на ЯРС/; по нохд
№24/2012г. на ЯРС, заплатен хонорар от 500лв. на адв. М.А. от ЯАК, съгл. Договор за
правна помощ от 26.01.2012г./л.26 от посоченото дело/ и по нохд №422/2012г. на
ЯРС, заплатен хонорар от 1500лв. на адв. М.А. от ЯАК, съгл. Договор за
правна помощ от 30.05.2012г./л.62 от посоченото дело/. Сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва считано от 16.09.2015г. /датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца/ до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията за размера над 2100лв. до посочения в ИМ размер- 5000лв., като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Както бе посочено по горе в мотивите, по приложения по нохд
№24/2012г. на ЯРС, Договор за правна защита и съдействие сер.Я
№**********/23.02.2012г. /л.60 от посоченото дело /, не е било договорено и
заплатено адв. възнаграждение за упълномощения адв. М.А., а за договореното с
адв. И.П. адвокатско възнаграждение в размера над 100лв. до
размера 300лв. за защита на досъдебното производство съгл. Договор за ПЗС №00000/28.03.2011г./л.21
том 3 от АНД №1297/2015г. на ЯРС/ липсва отбелязване в договора такова да е
било заплатено, респ. доказателства, че плащането е извършено в по-късен
момент. Адв. М.А. от ЯАК е представлявал П. и по ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол и в
производството по внохд №350/2012г. на ЯОС, но по тези дела липсват доказателства за
направени от ищеца разноски за адвокатска защита за този адвокат.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят разноски
пред настоящата инстанция. Във връзка с делото ищецът е направил, следните
разноски: 10лв-внесена ДТ за иска и 1430лв.-възнаграждение за адвокат.
Дължимите на ищеца разноски, които ответникът следва да бъде осъден да му
заплати, съразмерно с уважената част от общо предявените първоначално с ИМ
искове, са в размер на 580,11лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Л.П. с ЕГН-**********,***, съд. адрес:*** кант.208 адв.М.А.,
на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 12000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по образуваното ДП №20/2014г. по описа на ОСлО при
ОП-Ямбол /преобразувано от ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол/, частично прекратено с постановление от 05.08.2015г.
на ЯРП, по отношение на С.Л.П., на основание
чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
16.09.2015г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата
12000лв. до пълния предявен размер 30000лв.- ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати С.Л.П., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по образуваното ДП №20/2014г. по описа на ОСлО при
ОП-Ямбол /преобразувано от ДП №34/2010г. на ОД на МВ -Ямбол/, частично
прекратено с постановление от 05.08.2015г. на ЯРП, по отношение на С.Л.П., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради
недоказаност на обвинението, в размер на 2100лв.- представляващи заплатени
адвокатски хонорари в наказателните производства, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 16.09.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като иска за разликата над 2100лв. до размера 5000лв.- ОТХВЪРЛЯ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Л.П., на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата 580,11лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: