РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Д.
и в присъствието на прокурора ............................. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 5 890 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
При условията на субективно и евентуално
обективно съединяване са предявени поло-жителни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба на К.С.М., гр.София с
уточненията към нея се твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
сключен на 27.12.2005 г. с нот.акт № 53, т.ІІ, рег.№ 15275, дело № 213/2005 г. същият
е собственици на следния недвижим имот: апар-тамент № 11, находящ се в
гр.София, ж.к.”********, състоящ се от дневна, спалня и сервизни помещения, със
застроена площ от 50,42 кв.м., при съседи: изток – апарта-мент № 10, север –
апартамент № 12, юг – двор, отгоре – покрив, отдолу – апартамент № 8, заедно с
прилежащото му мазе № 7 със застроена площ от 18,87 кв.м., при съседи: изток –
външна стена, север – мазе № 8, юг – външна стена, запад – мазе № 6 и коридор,
заедно с прис-падащите се 1,514 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който имот е закупил от К.К.Г.. Поддържа се и че
повече от 6 г. след придобиването на имота със съобщение изх.№ 244/23.01.2012
г. ищецът е бил уведомен, че по молба на ответниците е образувано изп.дело № 20118480400705
на ЧСИ Р.А. срещу бившия собственик К.К.Г. за предаване на владението на имота;
че във връзка с молба на ищеца с определение от 10.04.2013 г., постановено по
гр.д.№ 12331/ 2012 г. по описа на СРС е било постановено спиране на изпълнителното
производство на основание чл.524 във връзка с чл.432 от ГПК и му е предоставен
едномесечен срок за предя-вяване на претенцията – предмет на подадената искова
молба. Излагат се доводи и че считано от 27.12.2005 г. ищецът е придобил
правото на собственост върху имота на основание сключе-ния договор за
покупко-продажба с К.Г., който от своя страна описания нота-риален акт № 14,
том VІ, рег.№ 39 488, дело № 1014/2005 г. е придобил правото на собственост
върху него по завещание от Д.Л.Х., починала на 25.10.2005 г., както и че от
придобиването на имота на 27.12.2005 г. до настоящия момент ищецът
добросъвестно и непрекъснато владее имота за себе си, като в периода от
27.12.2005 г. до м.01.2012 г. трети лица, в т.ч. и ответниците, не са се
противопоставяли по какъвто и да е начин на това владение.
Твърди се и че
постановеното срещу праводателя му решение по гр.д.№ 7 726/2009 г. по описа на
СГС, І ГО, 1 с-в няма сила срещу ищеца, тъй като исковата молба е заведена на
09.06.2009 г. – след закупуването на имота от същия през 2005 г., ищецът не е
участвал като страна в това производство и не е имал възможност да защити
правата си, както и че вписването на тази искова молба е загубило действието си
на основание чл.115, ал.2 ЗС, тъй като решението по гр.д.№ 7 726/2009 г. не е
вписано в законния срок по партидата на имота
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено отношение на от-ветниците Л.Х.И. и Е.Г.И., че ищецът
К.С.М. е собственик на недвижимия имот-предмет на спора по силата на договора
за покупко-продажба, сключен между него и К.К.Г. на 27.12.2005 г. с нот.акт №
53, том ІІ, рег.№ 15 275, дело № 213/2005 г. на нотариус С.Д., рег.№ 399
на Нот.камара.
При условията на евентуалност – в
случай, че се приеме, че собствеността върху пр-цесния имот не е придобита от
ищеца на посоченото основание, последният моли да се признае за установено
спрямо двамата ответници, че е придобил правото на собственост върху имота на
основание давностно владение, тъй като е владял добросъвестно този имот в
продължение на повече от 5 години, считано от 27.12.2005 г. Моли да му се
присъдят направените по делото разноски. Представят писмена защита.
Ответниците – Л.Х.И. и Е.Г.И.,*** в депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорват изцяло предявените искове, като навеждат съ-ображения, че на ищеца не са прехвърлени никакви права с нот.акт от 27.12.2005 г., тъй като прехвърлителят К.К.Г. не е бил собственик на имот, нито в бл.12, ни-то в бл.12Е и не е могъл да го продаде; че по сключената сделка, за която се поддържа, че е ни-щожна поради липсата на предмет /чл.26, ал.2 ЗЗД/ това лице се е легитимирало с нот.акт за собственост на апартамент в бл.12, а не в бл.12Е, както е описан в процесния договор за покупко-продажба; че саморъчното завещание, което е послужило на К.Г. за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост № 82/2005 г. по дело № 47 342/2005 г. на АВ не е написано и подписано от тяхната дъщеря Д.Х., която е била действи-телният собственик на имота, тъй като през цялото време на боледуването й ответницата Е. И. е била неотлъчно до нея. Освен твърденията за нищожност на сделката поради това, че е с невъзможен предмет, тъй като продавачът не е собственик на имота, се навеждат доводи и че ищецът не е собственик на спорния апартамент и с оглед на това, че собствеността не може да бъде придобита на две основания – сделка и давност; че в случая давност не е и започвала да тече, защото в данъчната декларация е манифестиран начинът на придобиване на имота с покупка, а не на владение; че не е протекъл установеният срок за давностно владение от 10 години, а от друга страна: ищецът е подал декларация по чл.14 ЗМДТ на 10.04.2006 г. – към който момент ответниците вече са манифестирали приемането на наследството, оставено от тяхната дъщеря в качеството им на нейни наследници, вкл. и въз основа на изготвено от нея в полза на същите саморъчно завещание от 15.10.2005 г., и установяване на владение върху имота от тяхна страна веднага след нейната смърт, като на 08.11.2005 г. са подали в СО, р-н „Триадица” декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 4416, били са записани като собственици и оттогава до момент са заплащали дължимите се данъци за имота. Възражението относно ни-щожността на завещанието от 17.10.2005 г. е с правно основание чл.42, б.”б” ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН. Претендират присъждането на разноски по производството.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – К.К.Г.,*** в о.с.з. моли да се уважи заявената от ищеца претенция. Оспорва наведените от двамат ответници възражения за нищожност на завещанието от 17.10.2005 г., като поддържа, че също-то е написано и подписано от посоченото в него лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите н страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
От приетото по делото заверено ксерокопие от
нотариален акт № 53, т.ІІ, дело № 15 275/2005 г. на нотариус С.Д., рег.№
399 на Нотариалната камара /НК/, вписан под вх.№ 73957, акт № 125, том LLLLXXI, дело 55180/27.12.2005 г. на Служба по
вписванията – София, е видно, че на 27.12.2005 г., с който К.К.Г., ЕГН **********
е продал на К.С.М., ЕГН ********** собствения му недвижим имот, придобит по
завещание, а именно: апартамент № 11,
находящ се в гр.София, район „Триа-дица“, ж.к.”Мотописта”, блок 12 – по
документ за собственост и ж.к.“********** – по данъчна оценка, кв.151, парцел II, състоящ се от дневна, спалня и сервизни помещения,
със застроена площ от 50,42 кв.м., при съседи: изток – апартамент № 10, север –
апартамент № 12, юг – двор, запад – двор, отгоре – покрив, отдолу – апартамент
№ 8, заедно с прилежащото му мазе № 7 със застроена площ от 18,87 кв.м., при
съседи: изток – външна стена, север – мазе № 8, юг – външна стена, запад – мазе
№ 6 и коридор, заедно с 1,514 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото за сумата 28 205,70 ле-ва, която
продавачът е заявил, че е получил напълно от купувача при подписването на
догово-ра.
От същия акт се констатира и че
за установяване на правото на собственост продавачът е представил нотариален
акт № 14, том VІ, дело № 1014 от 05.12. 2005 г. на нотариус А.Ч., рег.№ 310 на
НК, акт № 82, том LLLXXXVIII, дело №
47342/2005 г. на Служба по вписванията – София, протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 24.11.2005 г., само-ръчно завещание, вписано в Служба по
вписванията-София под № 39, том ХХХIV, нот.дело №
46964/02.12.2005 г.; препис-извлечение от акт за смърт № 1406/25.10.2005 г. и
нот.акт № 5, т.I, дело № 5/2001
г. на нотариус М.Н., рег.№ 362 на НК.
С удостоверение рег.№
94-К-138/22.12.2005 г. Столична община, район „Триадица“ е удостоверила, че административен
адрес: комплекс „*********, парцел II, бл.12, ет*******, гр.София, посочен в нотариален
акт № 14, том VІ, рег.№ 39488, дело № 1014 от 05.12. 2005 г. е идентичен с
административен адрес: ж.к.“********* ет*******, гр. София.
От цитирания нот.акт № 14/2005 г.
на нотариус А.Ч. е видно, че съ-щият е издаден на основание чл.483, ал.1 ГПК
/отм./, като с него К.К. Г., ЕГН ********** е признат за собственик по
завещание на описания по-горе недвижим имот, оставено от Д.Л.Х. от 17.10.2005
г., обявено с протокол за обявя-ване на саморъчно завещание от 24.11.2005 г. на
нотариус А.Ч., а от нот.акт № 5, т.I, рег.№ 315,
дело № 5/2001 г. на нотариус М.Н., рег.№ 362 на НК – че на 30.01.2001 г. К.К.Г.,
ЕГН ********** е продал на Д. Лаза-рова Х., ЕГН ********** собствения му недвижим
имот – предмет на спора, придобит от него по силата на договор за
покупко-продажба на държавен недвижим имот от 17.09.1998 г., сключен с Главен
щаб на Строителните войски.
С отговора на исковата молба е представено
заверено копие от визираното саморъчно завещание от 17.10.2005 г. Във връзка с
наведеното възражение за нищожност на същото, по-ради това, че не е написано и
подписано от посоченото в него лице, е допуснато изслушването на съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещото лице Л.Г..
От приетото заключение на същата
/протокол за СПЕ от 01.03.2016 г./, неоспорена в процеса/, се установява, че
ръкописният текст в саморъчното завещание с дата: 17.10.2005 г. не е написан от
Д.Л.Х., както и че подписът от името на завещателя не е положен от Д.Л.Х..
Безспорно е между страните в
процеса, че Д.Л.Х., ЕГН ****-097272 е починала на 24.10.2005 г., което
обстоятелство се потвърждава и от ангажираните в производството удостоверения
за наследници на СО, район „Триадица“ с изх.№№ 001016/07. 11.2005 г. и
1655/19.09.2013 г. От същите доказателства е видно и че след смъртта на Д.Х. на
24.10.2005 г., последната е оставила за нейни наследница по закон лицата: Е.Г.И.,
ЕГН ********** – майка и Л.Х.И., ЕГН ********** – ба-ща.
Във връзка със заявените права от
него права ищецът е представил заверени копия от: протокол за предаване на
владението на апартамент № 11 от К.К.Г. на К.С.М. от 27.12.2005 г.,
достоверността на която дата е оспорена от стра-на на ответниците в
производството; декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ с вх.№ 0122-146
от 10.01.2006 г. с удостоверение на СО, Дирекция „Общински приходи”, Отдел
Средец/Триадица с изх.№ 10МДТ-1100-302/10.07.2015 г., в която като начин на
придобиване на процесния имот от К.С.М. е посочена – покупка по нот.акт №
53/27.12. 2005 г.; 10 бр. преводни нареждания/ вноски бележки за плащане от/към
бюджета от 23.07.2007 г. – 2 бр., от 29.04.2008 г. – 2 бр., от 30.03.2009 г. –
2 бр., от 30.04.2010 г. – 2 бр. и от 12.12.2011 г. – 2 бр., както и приходна
квитанция № 680/13.01.2012 г. за заплатени данък сграда и такса битови отпадъци
за апартамент № 11 в ж.к.”*********, партиден № 5704166761001 за периода: 2007
г. – 2012 г.; договор за стопанисване и управление от 01.08.2009 г., със срок
на действие от 5 години, подписан между К.С.М. – като възложител и като
представител на „М. и сие” ЕООД – като изпълнител с предмет: предоставяне на
изпълни-теля за временно и възмездно стопанисване и управление на собствените
на възложителя имоти, описани в Приложение 1 – извършване на действия по
привеждането и поддържането на имотите във вид, подходящ за отдаването им под
наем, обзавеждането им, съгласно тяхното предназначение, търсене на наематели и
предоставяне на имотите под наем на трети лица, в т.8 на което приложение е
описан и недвижимия имот-предмет на спора; договор за наем на недвижим имот от
03.08.2010 г. със срок от 12 м. и предмет: процесния имот, сключен между „М. и
сие” ЕООД – като наемодател и И.Д.Д., приема-предавателен протокол към същия
договор от 08.08.2010 г. и анекс към него; 17 бр. фактури, издадени от „М. и
сие” ЕООД на И. Димова във връзка с наемната цена за времето от м.10.2010 г. до
м.12.2011 г.; удостоверение от Агенция по вписванията изх.№ 654/2012 от 23.01.2012 г., в което е отразено, че при
извършената проверка за самостоятелен обект в сграда с партида № 56081, находящ
се в гр.София, ж.к.”*********, ет*******, парцел 2, кв.151, стара имот-на
партида: 19565 и лицата К.К.Г., ЕГН ********** и К.С.М., ЕГН ********** за
периода от 27.12.2005 г. до 18.01.2012 г. са се оказали налични вписвания:
искова молба – книга Вписвания, вх.рег.№ 34/06.10.2009 г., том 10 284/
2009 г., дв.вх.рег.№ 42497/06.10.2009 г. и продажба на недвижим имот – книга
Прехвърляния, вх.рег.№ 413143/27.12.2005 г., том 221 125/2005 г., нот.дело № 55180/27.12.2005 г.,
вд.вх.рег.№ 73957/27.12.2005 г.; копие от визираната искова молба, депозирана в
СРС на 04.06.2009 г., от-носно предявен от ответниците Е.Г.И. и Л.Х.И. срещу
третото лице К.К.Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението
на процесния имот, по която е образувано гр.д.№ 7726/2009 г. по описа на СГС и
съобщение до трето лице по изп.дело № 20118480400705 по описа на ЧСИ Р.А. с изх.№ 244/23.01.2012 г., адресирано на К.С.М.,
с което е материализира-но изявление до същия, че изп.дело е образувано по
молба на Е.Г.И. и Л.Х.И. за предаване на владението на апартамент № 11, ет.2 в
жилищен блок № 12 в гр.София, ж.к.”**********, парцел ІІ и че въводът е насочен
за 07.03.2012 г. от 11,00 ч.
Ангажирани са и протокол за
принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 07.03.2012 г., в
който е удостоверено, че на място в имота е установено, че същият се държи и
ползва от наемател на третото лице К.М., въз основа на договор за наем от 2010
г. с И.Д.Д.; че е представен протокол от 27.12.2005 г., с който К.М. е получил
владението на имота и тъй като гражданското дело, по което е издаден
изпълнителният лист е от 2009 г., на основание чл.523, ал.2 ГПК изпълнението е
отложено и на К.С.М. е даден 3-дневен срок да поиска спиране на същото по реда
на чл.524 ГПК; молба от ищеца до СРС по реда на чл.524 ГПК от 12.03.2012 г.; влязло
в сила на 02.10.2013 г. определение, постановено на 10.04.2013 г. по гр.д.№
12 331/2912 г. по опи-са на СРС, ГО, 31 състав, с което на основание
чл.524 ГПК е спряно производството по изп. дело № 20118480400705 по описа
на ЧСИ Р.А. и е даден на ищеца е даден
1-седмичен срок от уведомлението да предяви иск по отношение на недвижимия имот
– предмет на принудителното предаване; 4 бр. съобщения, изпратени до третото
лице К. К. Г. по гр.д.№ 7726/2009 г. по описа на СГС на 12.10.2009 г.,
22.01.2010 г., 18.03.2010 г. и 30.03.2010 г., заедно с разписки към тях, в които е удостоверено, че при многократните по-сещения
на адреса достъпът до входа е ограничен, тъй като се заключва, а звънците от
домо-фонната система – не работят, в редките случаи на осигурен достъп от
съседи /излизащи или влизащи във входа/ – адресатът не е открит на адреса,
оставяни съобщения, но никой не се е отзовал. В последната разписка е удостоверено
и че на 10.04.2010 г. е залепено уведомление, но в указания срок, никой не се е
явил в БП за получаване на съдебните книжа, а в първата /към съобщението от
12.10.2009 г./ – и че по сведения на
съседи в жилището се извършва ремонт и собственикът го няма. Оставено е
съобщение на съседка от ап.10, последвало е обаждане от тел.0896-661-888, като
обаждащият се е представил за К.С.М., който е заявил, че Г. не живее на адреса;
че той е собственик на жилището, което е закупил преди 3 години и че в момента
извършва ремонт на апартамента и по тази причина не може да бъде намерен на
адреса.
Представено е и копие от искова
молба на ответниците от 21.01.2015 г. срещу ищеца по делото К.М., с която
същите поради това, че е внесъл с съда претенция срещу тях, че е собственик
процесния имот по договор за покупко-продажба от 27.12.2005 г., подал е
да-нъчна декларация и оттогава до този момент добросъвестно и непрекъснато
владее имота, на който те са
собственици, поддържат, че от това следва, че последният от 27.12.2005 г. до
датата на исковата молба е лишил същите от правото и възможността да ползват
имота им, от което търпят имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
За доказване на твърденията си,
инвокирани в отговора по чл.131, ал.1 ГПК по искане на ответниците са приети
заверени копия от : декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ на Д.Л.Х. с
вх.№ 367/02.02.2001 г.; декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ на Л.Х.И.
с вх.№ 4461/08.11.2005 г. с удостоверение на СО, Ди-рекция „Общински приходи”,
Отдел Средец/Триадица с изх.№ 10МДТ-1100-249/08.06.2015 г., в която като начин
на придобиване на процесния имот от Д.Л.Х. от страна на Е.Г.И. и Л.Х.И. е
посочено – наследство и документ за собственост: нот.акт № 5, том І, рег.№
315/30.01.2001 г.; приходна квитанция № 15990/10.03. 2005 г. за заплатени данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за апартамент № 11 в ж.к.”*********,
партиден № 7405097272001 за 2005 г. от Д.Х.; 16 бр. приходни квитанции от
07.02.2007 г., 24.03.2008 г., 05.01.2009 г., 25.03.2009 г., 22.03.2010 г., 12. 04.2011
г., 11.12.2012 г. и от 22.08.2013 г. за заплатени данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за апартамент № 11 в ж.к.”*********, партиден № 430401-7381 от
всеки един от двамата ответници за тези периоди; саморъчно завещание на Д.Л.Х.
от 15.10.2005 г., с което последната завещава на Е.Г.И., ЕГН ******-7258 – нейна
майка, собствените й движими вещи и недвижимия й имот, находящ се в гр.Со-фия,
кв.”*********” /ж.к.”Мотописта”/.
Л. и Е. Иванови са ангажирали и препис
от решение, постановено на 21.03. 2011 г. по гр.д.№ 7 726/2009 г. по описа
на СГС, І ГО, 1 състав, с което К.К.Г. ЕГН ********** е осъден на основание
чл.108 ЗС да им предаде владение на върху апартамент № 11, на втори етаж в
жилищен блок 12, находящ се в гр.София, ж.к.”*********, парцел II, състоящ се от дневна, спалня и сервизни помещения,
със застроена площ от 50,42 кв.м., при съседи: изток – апартамент № 10, север –
апартамент № 12, юг – двор, запад – двор, отгоре – покрив, отдолу – апартамент
№ 8, заедно с принадлежащото мазе № 7 със застроена площ от 18,87 кв.м., при
съседи: изток – външна стена, север – мазе № 8, юг – външна стена, запад – мазе
№ 6 и коридор, заедно с припадащите се 1,514 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, както и тъжба до РП-София с вх.№
38750/30.09.2013 г. за извършване на съответните проверки относно изготвянето и
ползването на недействително и фалшиво завещание от К.Г. и К.М., за което
считат, че не е написано и подписано от дъщеря им Д.Х..
От представеното от ищеца
заверено копие от съдебния акт по гр.д.№ 7 726/2009 г. по описа на СГС, І
ГО, 1 състав се констатира, че същият е влязъл в сила на 11.06.2011 г., а приложеното
от тази страна удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с
изх.№ 46272/2015 г. от 06.11.2015 г. на Агенция по вписванията – във връзка с
релевираните в исковата молба твърдения, че това решение не е вписано, се
установява, че отбелязване на ре-шението в съответствие с изискването на
чл.115, ал.1 ЗС – не е извършвано.
За изясняване на делото от фактическа страна
по искане на страните са допуснати и събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите М.С. С., живуща в съседния на процесния имот, и Д.Н.Х.,
приятел на ищеца, съотв. Г.Г.Т. и К.С.М., приятели на ответниците.
При разпита й М.С. поддържа, че познавам
К.М. като собственик на съседния на нейния апартамент, находящ се в ж.к.“*********“,
гр.******* експериментален, вх.“А“, ет.2, ап.10, който е основното й жилище, в
което живее и е негов собственик от построяването на блока през 1999 г.; че е
видяла К.М. за първи път може би в началото на 2006 г., било е зимата, вероятно
малко след започването на новата година; видели са се в коридора, поздравили са
се и той й е казал, че е новият собственик на ап.11, който е съседен на апартамента,
където тя живее; че през тези години – оттогава досега се е правел ремонт от
него, виждала го е да идва, когато е имало необходимост да се плащат
съответните разходи по апартамента също се е отзовавал и се е появявал на съот-ветните
повиквания от съседите.
Твърди, че слабо е познавала предишната собственичка Д.Х., виждала я е и знае, че е почина в края на 2005 г.; че е познавала и предишния собственик; че й е направи-ло впечатление, че бързо се е случила смяната на собствеността, тъй като Д. е починала някъде в края на 2005 г., а пък с г-н М. са се видели в началото – зимата, м.януари или м.февруари на 2006 г., както и че г-н К.М. не живее там.
Депозира показания и че по време на ремонта дълго време се е чукало и се е тропало, вдигало се е шум в апартамента, но в самия апартамент не е влизала; че няма спомен да е праве-но нещо на стълбището; че не познава родителите на Д.; че освен К.М. е виждала много хора да влизат в този апартамент, но не знае какви са били отношенията им с него, както и че няма спомен да е виждала някой, който да е влизал в апартамента, да се намира в залата в момента /при разпита й присъства ответникът Л.И./.
Сочи още и че в период след като г-н К.М. й е казал, че е новият собстве-ник на апартамента, основно той е бил даван под наем; че тя не е виждала К.М. да живее там; че е имало квартиранти за различен период през годините; че след като в началото на 2006 г. г-н М. й се е представил като новия собственик, същата не е виждала или чувала някой да е идвал и да казва, че е собственик на апартамента и да иска да влиза или да прави опит да влиза в него; че в нейно присъствие – това не се е случвало.
Поддържа и че й е трудно да каже точно кога, но по едно време се е появила съдебна полиция, които са търсели предишния собственик, но той отдавна вече не е живеел там, като тя е била тази, която е отвори вратата.
Г-н Д.Х. свидетелства, че познава
К.М. от казармата, повече от 39 г.; че знае, че той притежава имот в
кв.“Мотописта“, за което е узнал непосредствено след като го е бил придобил и понеже
е строителен инженер, К. го е завел там и му е казал, че трябва да се оправят
някои работи; че това било към края на 2005 г. – буквално последните дни, че си
спомня това много добре, тъй като негови роднини, които са в чужбина, са му били
дали непосредствено преди това пълномощно да финализира закупуването на техен
апартамент на 200 м. оттам и поради тази причина нещата са му много ясно
свързани.
Твърди и че когато са отишли дотам
К.М. си е отворил имота, показал му го; правили
са различни планове и сметки какво трябва да се направи за предстоящия ремонт;
вътре не е имало друг човек; в имота не е живеел никой и е бил готов за
действие – в смисъл празен, не е имало мебели и такива неща; че те заедно са правили
ремонта, защото К. не е бързал по никакъв начин и когато той или свидетелят са
имали възможност са ходили да поработват по малко, а е имало и много дейности
там; направила се е топлоизолация на тавана, топлоизолация – външна откъм
балкона, имало е различни влаги, с които са се борили, след това шпакловки,
боядисване, имало е работа и в банята. Сочи и че и други приятели, всеки по
своята специалност, също са идвали и се работи много продължително време; че К.
не е бързал – бил е решил, че няма да влага много пари, само за материали, а те
– една групичка приятели, не са имали нищо против, защото винаги са си помагали;
че по време на ремонтните дейности никой не е живял в апартамента, който е бил апартамент
в ремонт – с постлани най-лони на пода, прахоляк, разхвърляни най-различни материали;
че ремонтът е продължил над година, чака до другата пролет, както и че
свидетелят е имал е ключ, там си е държал инвентар и просто като базово
пространство за някои такива неща се е използвал апартаментът.
Депозира показания и че същият не знае да е бил ограничен по някакъв начин достъпът до апартамента; че ако имаш ключ, е можело да влезеш; че той е имал ключ и е влизал; че не е имало прегради; че когато е отишъл за първи път там в края на 2005 г., непосредствено преди Новата година, апартаментът е бил празен, готов за ремонт, имало е единствено неподвижен бар плот, който е зидан и няма как да се премести, мебели не е имало; че същият не е виждал други хора да влизат в апартамента, освен тяхната група, а и не е виждал и следи от присъст-вие – в смисъл нещо да е било размествано от това, което са оставяли и т.н.
Поддържа и че след ремонта не е ходил там; че доколкото знае този апартамент е раз-делен спрямо първоначалния архитектурен проект на два апартамента, така че той е имал едно малко антре, от което се е влизало в двата апартамента, като към момента вече не си спомня да-ли е имало най-външна врата, но мисли, че е имало една врата и след това вече по една врата за двата апартамента, но не е на 100 % сигурен; че е имал връзка ключове, вкл. и от входната вра-та, като не си спомня с колко ключа е отварял, тъй като носи в себе си много ключове от раз-лични обекти, които е показал по време на разпита му, както и че по време на ремонта не са из-граждали преградна стена – в никакъв случай това не е правено, като не може да си спомни и да са правили и допълнителна врата.
Г-н Д.Х. заявява и че когато са отишли първия път апартаментът не е бил обзаведен, имало е зидан бар-плот и някой кашон, ако е имало допълнително, но не му се вярва; че те просто са започнали да работят; че са работили във всички помещения – на балкона отвън са направили топлоизолация, в спалнята и в кухненски бокс – наречен условно, се е направила изолация на тавана, цялостно се е шпакловало, боядисвало се е; имало е работа и по первазите с плочки, в банята санитарията е била подменена изцяло, по електрическата част – друг негов колега се е занимавал, и други неща са правили, като не може в момента всичко с точност да си спомни. Свидетелства и че докато той е бил там никой не е идвал и не е заявявал претенции към апартамента, единствено претенции са имали съседи отдолу – една жена с малко дете един път им е направила скандал, че са вдигали шум, и те след това са се съобразявали.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, логични, последова-телни, почиващи на лични впечатления и несъдържащи вътрешни противоречия и противоре-чия с други безспорни доказателства по делото.
Свидетелките Г.Г.Т. и К.С.М. при раз-пита им поддържат, че знаят къде е живяла дъщерята на Л. и Е. ***, както и че са ходили там поотделно с Е. след като са били носили четиридесет на Д. /преди Ко-леда/, за да вземат багаж, като г-жа М. поддържа, че Е. е имала ключ, отключила е и е взела нещо багаж – блузи, палто.
Настоящата инстанция не дава вяра показанията на свидетелки – Г.Т. и К.М. в останалата им част, тъй като намира, че същите за неточни, непълни и нелогични, както и че върху тяхната достоверност са се отразили близките отношения на свидетелките с двамата ответници и свързания с това интерес от определен за последните изход на делото. Всяка една от тези свидетелки поддържа, че е ходила за втори път до апартамента през пролетта на следващата година след смъртта на Д. /т.е.2006 г./, заедно с Е., като и двете твърдят, че Е. не е знаела, че е била „сложена“ друга врата. След като се поддържа, че са ходили по различно време, след първото по време посещение с която и да е от тях, ако е имало „сложена“ нова врата, Е. вече е знаела за това, и няма как да бъда изнена-дана при евентуалното й последващо посещение с другата свидетелка. От друга страна: твърденията им, че са били така отстрани, не са се качили до вратата, не са разглеждали подробно да видят какво има, дали пише нещо на нея, като и тези, че Е. им е казала, че не може да се влиза и че няма ключ, без да пробва ключа й, без да позвъни на звънеца и просто са си тръгнали, са в противоречие с правилата на елементарната логика и нормалното житейско поведение в подобна ситуация, които и с изискуемата се грижа на добрия стопанин, които обективно обуславят едно активно поведение – да се провери дали патронът е същия или не, да се направят опити да се събере информация от евентуално находящо се в жилището лице, от съседи, от домоуправителя, по телефона от бившия приятел на дъщерята на ответниците, да се сезират съответните правозащитни органи, да се остави бележка за контакт и пр.
За да не кредитира показанията в тази им част съдът взе предвид и обстоятелството, че във връзка с ползването на имота след смъртта на дъщерята на ответниците, във водените с участието на последните различни дела, двете свидетелки депозират противоречиви показания по този въпрос, което изключва извод относно тяхното съответствие с действителността. Показанията на Г.Т. и К.М. по гр.д.№ 7 726/2009 г. на СГС, обективирани в изготвения протокол от проведеното на 15.02.3011 г. о.с.з., приложен в произ-водството в официално заверен препис, не могат да се ползват като доказателства в настоящия процес, но тъй като са дадени пред държавен орган същите могат да послужат като основа за преценка на достоверността на депозираните такива по конкретното дело.
По искане на процесуалния представител на ответниците по делото е допуснато и изслушване на ищеца К.М. по реда на чл.176 ГПК, при което същият е заявил, че апартаментът му е част голям апартамент, който е бил разделен на две още при строежа на сградата – в едната половината от апартамента живее първата свидетелка, а в другата половина – той; че на входа на всеки от апартаментите има врата, след тази врата е антре, вдясно е вратата за неговия апартамент, а в дъното вляво е вратата за нейния апартамент и че има една врата, която е обща за двата апартамента, но тя си е съществуваща, откакто той е там; че тя е конструктивната врата на големия апартамент и няма как да е направена след това. Посочил е и че металната врата – съществуваща конструктивно, няма как да я няма, а другите всъщност са две врати на стаи; че те са дървени врати, защото отпред на основния апартамент си има метал-на врата с касов ключ; че ищецът не е слагал тази врата, а така е закупил апартамента и така го ползва и досега; че така го е купил – с тази врата и нищо не е пипал по време на ремонта и след това, врати не са слагани; че дори все още не е сменил вратата на апартамента му; че патрон на желязната врата също не е сменял; че той не е патрон, а касов ключ; че не може да се смени касов ключ и не е сменял, както и че същият е и за другия апартамент – на хората до него, а не само за него.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът
намира, че не са налице условията за уважаване на първия от предя-вените в
производството искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за
устано-вено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния
недвижимия имот по силата на договор за покупко-продажба от 27.12.2005 г.,
материализиран в нотариален акт № 53, том ІІ, рег.№ 15 275, дело
№ 213/2005 г. на нотариус С.Д., рег.№ 399 на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да установи обстоятелствата, на които
основана исканията си. До приключване на устните състезания по делото ищецът не
доказа и то по безспорен начин, че праводателят му по договора за
покупко-продажба К.Г. е бил собственик на процесния имот на релевираното правно
ос-нование: въз основа на саморъчно завещание от 17.10.2005 г., оставено в
негова полза от Д.Л. Х.. Тъкмо обратното: от приетото заключение на изслушаната
СГЕ бе ус-тановено по категоричен начин, че завещанието, на което К.Г. е основал
правата си относно процесния имот към момента на сключената на 27.12.2005 г. сделка,
не е написано и подписано от Д.Л.Х. – обстоятелство, което на основание чл.42,
б.“б“ ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН обоснова неговата нищожност. С оглед този
негов порок, завеща-нието не е породило никакви правни последици в обективната
действителност, в т.ч. и вещно-транслативни такива. Продавачът К.Г. не е станал
носител на правото на собст-веност върху процесния имот на твърдяното придобивно
основание, като по делото липсват до-казателства същият да е бил титуляр на
последното към 27.12.2005 г. и въз основа на друг пред-виден в закона
придобивен способ, съобразно което и предвид общия принцип в гражданското
право, че „никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има” /”Nemo
plus iuris ad alium transferre potest, quam ipse habet”/, ищецът не е придобил
правото на собственост върху имота-предмет на спора със сделката по нот.акт №
53, т.ІІ, рег.№ 15275/2005 г. Чрез договора за покупко-продажба се осъществява
производно /деривативно/ придобиване на субективни пра-ва, чието съдържание включва
съществуването на субективното право у лицето, от което то преминава върху
носия носител.
Предвид изложеното: поради
липсата на кумулативната даденост на елементите от фак-тическия състав на инвокираното
от ищеца придобивно основание, на което основава претенди-раното от него право
на собственост върху недвижимия имот-предмет на спора по първия от предявения
от същия положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, пос-ледният
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради настъпване на условието,
при което е заявен евентуалният иск по чл.124, ал.1 ГПК, съдът е длъжен да разгледа
и да се произнасяне по същество по втората от инвокираните с исковата молба
претенции по чл.124, ал.1 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владе-нието е добросъвестно. В нормата на чл.70, ал.1 ЗС е предвидено, че владелецът е добросъвес-тен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а в ал.2 на същата разпоредба законодателят е установил презумпцията, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.
До приключване на производството пред настоящата инстанция не бяха ангажирани доказателства от страна на ответниците, с които да бъде оборена визираната законова пре-зумпция, с оглед на което и предвид обстоятелството, че владението на процесния имот е пре-дадено на ищеца въз основа на валидна сделка – договор за покупко-продажба от 27.12.2005 г., без той да знае, че праводателят му не е собственик, неговото владение върху този имот се явява добросъвестно.
От друга страна: от събраните в
производството писмени и гласни доказателства по искане на ищеца /показанията
на свидетелките М. С. и Д.Х./, кредитирани от съда, доказано и че от края на
2005 г. г-н К.М. упражнява фак-тическа власт върху имота-предмет на спора; че
същият е държал тази вещ като своя и е демон-стрирал явно това негово намерение
да свои вещта спрямо всички, като владението му е било непрекъснато, постоянно,
несъмнено и необезпокоявано от никого до края на м.01.2012 г., в т.ч. и от
ответниците, до които е достигнал манифестираният от г-н М. animus domini в удосто-вереното изявление на същия в
съобщението от 12.10.2009 г., приложеното по гр.д. № 7 726/ 2009 г. на СГС, по
което те са били страна.
Обстоятелството, че в част от
този период имотът е бил отдаван под наем на трети ли-ца, не изключва извода,
че владението на ищеца е било непрекъснато и постоянно, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.1 ЗС владението може да се осъществява, както лично, така и чрез
другиго /наемателите са държатели/, а от друга страна – с оглед правилото на
чл.83 ЗС.
С оглед факта, че от момента на
установяване на фактическа власт върху имота – в края на м.12.2005 г. /съгласно
показанията на свидетеля Х., съвпадащи с данните от подписа-ния между К.Г. и К.М.
протокол с дата: 27.12.2005 г./, явното, необезпокоявано и непрекъснато владение
на ищеца е продължило повече от 5 години, от края на м.12.2010 г. същият е
придобил правото на собственост върху процесния апартамент по давност на
основание чл.79, ал.2 ЗС – обстоятелство, което обосновава основателността на
предявения от него иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване принадлежността на
това право на визираното придобивно основание спрямо двамата ответници, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователни са наведените от
ответниците доводи относно, касаещи основателност-та на тази претенция.
Продажбата на чужд вещ /имот/ не е нищожна и обвързва страните, кои-то са я сключили, като при наличието на
конкуриращи права на трети лица – купувачът разпо-лага с възможностите,
предоставени му с разпоредбите на чл.188 и сл. от ЗЗД, а действител-ният собственик
– с тези по чл.108 ЗС /в т.см. и решение № 15/15.01.1980 г. по гр.д. № 2571/79
г. на ВС, І ГО, решение № 55/23.01.1985
г. на ВС, І ГО, решение № 661/28.07.1987 г. по гр.д.№ 454/87 г. на ВС, ІІ ГО,
решение № 1287/12.12.1993 г. по гр.д.№ 572/93 г. на ВС, ІІ ГО, решение №
50/26.02.2002 г. по гр.д.№ 407/00 г. на ВКС, 5-чл.състав; решение №
1249/04.12.2001 г. по гр.д.№ 161/2000 г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
1124/19.07.2002 г. по гр.д.№ 1208/2001 г. на ВКС, ІV ГО; решение №
831/21.11.2003 г. по гр.д. № 81/2003 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 148/19.02. 2009
г. по гр.д.№ 4984/2007 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 226/23.03.2009 г. по
гр.д.№ 153/ 2009 г. на ВКС, І ГО, определение № 365/30.03.2009 г. по гр.д.№
28/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 281/19.05.2009 г. по гр.д.№ 1678/2008
г. на ВКС, ІІ ГО и мн.други/, съотв. имотът е описан по начин, който позволява неговата
пълна индивидуализация.
От друга страна: в случая не е
налице придобиване на имот на две основания – сделка и давност, тъй като договорът
за покупко-продажба не е породил вещно-правно действие; липсва нормативно изискване,
обвързващо началния момент на теченето на придобивната давност с отразения в
данъчната декларация начин на придобиване на имота, а декларирането на имота от
страна на ответниците и заплащането на данъци за него от тяхна страна нито
прекъсва тече-нието на давността, нито се отразява на добросъвестността на
ищеца.Не са ангажирани доказа-телства тези обстоятелства да са били известни на
ищеца, в т.ч. и във връзка с отношенията му с данъчните органи, още повече, че
ответниците и ищецът са плащали данъци за имота по раз-лични партиди. От
приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 19.04.2013 г. на СО,
Дирекция „ПАМДТ“, Отдел „Средец-Триадица“ в същото К.М. е посочен ка-то
единствен собственик на имота.
Съобразно изхода от разглеждането на делото
на ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски по него на
основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 965,00 лева, по компенсация с дължащите
се на същите такива по чл.78, ал.3 ГПК на стойност от 1 552,50 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.М. ***, ЕГН ********** срещу Л.Х.И., ЕГН ********** и Е.Г.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.********** при условията на субективно съединяване иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че К.С.М. е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр.София, район „********** – по документ за собственост /ж.к.“********** – по данъчна оценка/, кв.151, парцел II, състоящ се от дневна, спалня и сервизни помещения, със застроена площ от 50,42 кв.м., при съседи: изток – апартамент № 10, север – апартамент № 12, юг – двор, запад – двор, отгоре – покрив, отдолу – апартамент № 8, заедно с прилежащото му мазе № 7 със застроена площ от 18,87 кв.м., при съседи: изток – външна стена, север – мазе № 8, юг – външна стена, запад – мазе № 6 и коридор, заедно с 1,514 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото въз основа на договор за покупко-продажба от 27.12.2005 г., обективиран в нотариален акт № 53, том ІІ, рег.№ 15275, дело № 213/2005 г. на нотариус С.Д., рег.№ 399 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предя-вен от К.С.М. ***, ЕГН ********** срещу Л.Х.И., ЕГН ********** и Е.Г.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.**********, че К.С.М., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр.София, район „********** – по документ за собственост /ж.к.“********** – по данъчна оценка/, кв.151, парцел II, състоящ се от дневна, спалня и сервизни помещения, със застроена площ от 50,42 кв.м., при съседи: изток – апартамент № 10, север – апартамент № 12, юг – двор, запад – двор, отгоре – покрив, отдолу – апартамент № 8, заедно с прилежащото му мазе № 7 със застроена площ от 18,87 кв.м., при съседи: изток – външна стена, север – мазе № 8, юг – външна стена, запад – мазе № 6 и коридор, заедно с 1,514 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, въз основа на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Л.Х.И., ЕГН ********** и Е.Г.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.********** да ЗАПЛАТЯТ на К.С.М. ***, ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 965,00 /деветстотин шестдесет и пет/ лева – разноски по делото по компенсация.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца – К.К.Г.,***.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: