№ 3390
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508567 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК вр. чл.341 ГПК.
С Решение № 20089893 от 07.05.2023 год., постановено по гр. д. № 3871 по описа за
2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 161 състав, е отхвърлен предявения от Държавата
чрез Министъра на земеделието, храните и горите, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** против Б.А.Н., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. **** положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване правото на собственост на ищцовата страна на основание възстановяване
собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху недвижим имот с кадастрален идентификатор
44063.6207.611, с площ от 186 980 кв.м., намиращ се в с. Лозен , район Панчарево –
Столична община, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, за който имот е издаден Акт за частна държавна собственост
№08856/27.05.2015 год. на Областния управител на Област София – град, вписан в службата
по вписванията при СРС с вх. рег. №32501/08.06.2015 год. Ищецът е осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сума в размер на 700 лева, представляваща
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по
делото, с която оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът
не е преценил правилно доказателствения материал в неговата съвкупност, от където е
достигнал и до погрешни правни изводи относно правото на собственост върху процесния
имот. Оспорва изводите, че решението, въз основа на което претендира възстановена
собственост, не е породило вещно – транслативния си ефект. Оспорва изводите на първата
инстанция и относно момента, от който ответникът ползва процесния имот, като поддържа
заявеното в исковата молба, че това се е случило след влизане в сила на Закона за БАН, а не
преди това, както е приел съдът. Според жалбоподателя, съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетелите, тъй като същите биле заинтересовани от изхода на спора.
1
Молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал, като на негово място постанови ново решение, с което да уважи
претенциите му. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от
ответника, с който въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Молят съда да отхвърли въззивната
жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.
Образувано е предявен от Министъра на земеделието, храните и горите, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** против Б.А.Н., БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, против Б.А.Н., БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, положителен установителен иск по чл.
124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцовата страна на основание
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху недвижим имот с кадастрален
идентификатор 44063.6207.611, с площ 186 980 кв.м., намиращ се в с. Лозен , район
Панчарево – Столична община, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, за който имот е издаден Акт за частна държавна
собственост №08856/27.05.2015 год. на Областния управител на Област София – град,
вписан в службата по вписванията при СРС с вх. рег. №32501/08.06.2015 год.
В исковата молба се твърди, че за имота е съставен Акт за частна държавна
собственост №08856/27.05.2015 г. на Областния управител на Област София–град, вписан в
Службата по вписванията на гр. София на 08.06.2015 г., и е издадена скица на поземлен
имот №15-246555-21.03.2019 г. на СГКК-С., като за собственик на процесния имот е
посочена ищцовата страна. Със Заповед №УЗ-00-55/26.08.1992 г. на министъра на
селскостопанското развитие, земеползването и възстановяване на поземлената собственост
на основание чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.47 ПЗСПЗЗ, на Института по генетика „Акад. Дончо
Костов“ са предоставени за ползване 635 дка земеделски земи. Съгласно т.1 от цитирана
заповед в землището на с. Горни Лозен са предоставени 515 дка, от които 300 дка-земи на
държавния поземлен фонд (ДПФ), и 215 дка-от общинския поземлен фонд (О.). Със Заповед
№РД-46-357/15.10.2002 г. на министъра на земеделието и горите е изменена Заповед №УЗ-
00-55/26.08.1992 г. като се отменя т.1, с която на Института по генетика „Акад. Дончо
Костов“ са предоставени 215 дка от ОПФ. Съгласно чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва
собствеността си върху земеделските земи, заварени по този закон, с изключение на земите,
чиято собственост подлежи на възстановяване, а според чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ правото на
собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-
производствени и племенни стопанства, на горски разсадници и на ловни стопанства,
доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на
основаната им дейност, определен от Министерството на земеделието след вземане на
мнението на заинтересуваните ведомства. Съгласно чл.47 ППЗСПЗЗ министърът на
земеделието (сега министър на земеделието, храните и горите) упражнява правата на
собственика на земите от държавния поземлен фонд, доколкото друго не е предвидено в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съобразно цитираните разпоредби и заповеди имотът е държавна
собственост и запазва този статут, а на учебното заведение не се прехвърля право на
собственост, а земята му се предоставя за осъществяване на научна дейност. С Решение
№2520/23.09.1999 г. на ПК-с.Лозен на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на държавен поземлен фонд-Министерство на
земеделието, горите и аграрната реформа в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху имоти, между които и процесния, описан като нива с площ 187 008 дка,
находяща се в землището на с. Горни Лозен, местност „Витос“- имот №063001 по картата на
землището. Съгласно удостоверение за идентичност изх.№РД-18-1924-1/03.10.2014 г. на
ОСЗ-Панчарево поземлен имот с идентификатор №44063.6207.611 с площ от 187 009 по
2
КККР на землището на с. Лозен, е идентичен с имот № 063001 по КВС на с. Горни Лозен,
описан в АДС №07773/11.08.2011 г.-в графа „Забележки“ на акта е отбелязано, че със
Заповед №РД-46-2128/15.12.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа върху имота-предмет на акта, е запазено правото на ползване на Института по
физиология „М. Попов“–БАН. Ответната страна няма право на собственост върху имота,
защото не е изпълнен фактическия състав на чл.10, ал.2 ЗБАН-към момента на влизането на
сила на ЗБАН (19.10.1991 г.) ответната страна да е стопанисвала имота и той да й е
предоставен от държавата за осъществяване на дейността на БАН. Прави искане по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна в частта относно процесния имот на констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти по чл.10, ал.2 ЗБАН №7/02.04.2003 г., том I, рег.№1493,
н.дело №98/2003 г. на нотариус №043-Кс.Б., вписан в Службата по вписванията при СРС с
вх.рег.№169 г., акт№169, том XXX, дело №7123/2003 г. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не е доказано възникването на право на
собственост в полза на ищеца на посоченото основание, а в полза на ответника също е
налице издадено Решение на ПК-Л. и то преди издаването на това в полза на ищеца.
Представеният АДС има декларативно действие и не поражда право на собственост, а към
него не са приложени документи, удостоверяващи това право съгласно чл.70, ал.4 ЗДС.
Решение №2520/23.09.1999 г. на ПК-с.Лозен е нищожно поради липса на основание за
издаването му и то не поражда вещно действие, а също така е и материално
незаконосъобразно. Твърди, че нотариален акт № 169/2003 г., издаден в полза на ответника,
не се отнася до процесния имот с идентификатор 44063.6207.611 посоченият в пункт ІІ на
акта имот е съседен на процесния-поради това и искането по чл.537 ГПК за този нотариален
акт е неоснователно. Ответникът е собственик на процесния имот на основание чл.10, ал.2
ЗБАН, придобила е имота „ex lege”, на валидно правно основание от момента на влизане в
сила на ЗБАН и по силата на закона държавната собственост се е трансформирала в
собственост на Б., без за това да са необходими други действия, а имотите в приложното
поле на разпоредбата не подлежат на възстановяване по нито един от реституционните
закони. С АДС №3739/03.04.1954 г., съставен въз основа на ЗБАН-1947г., е актуван имот с
площ 187 000 кв.м. заедно със сградите, представляващ опитно поле на БАН, стопанисвано
от бившия Институт по физиология на растенията, сега-Институт по физиология на
растенията и генетика в него, на земеделието и храните. В забележка към чл.4 ЗБАН-1947 г.
е посочено, че бившите царски природонаучни институти с тяхното имущество, строящите
се сгради на СУ „Свети Климент Охридски“ към Биологичния институт, заедно със земята
от 18 дка и опитната база от 30 дка на 13-ти км. по Пловдивско шосе, както и Българския
археологически институт в София, стават институти на БАН. Впоследствие тези
предоставени на ответника със ЗБАН-1947 г. имоти са му предадени през 1947 г. Със
Заповед №3356/24.08.1964 г. на Министерството на народната просвета от ВССИ
„Г.Димитров“ към МНП на Б.-ИФР „М.Попов“ е предадено празно дворно място от 120 дка
на юг от опитното поле на този институт в землището на с. Горни Лозен. Съставен е АДС
№7115/1974 г., като в него е отбелязано, че с АДС №7115 и №3739 са одържавени общо
около 300 000 кв.м. земя, върху която са изградени административни, обслужващи и
помощни сгради на ИФР. Освен с изброените АДС ответната страна се легитимира като
собственик и по силата на два броя укази и един указ за изменение, с които са отчуждени
земи за създаване и разширяване на опитното поле на Държавната земеделска и контролна
станция-гр.София, намираща се в с. Горни Лозен, впоследствие Централен земеделски
изследователски институт към МЗДИ, който по силата на ПМС №73/1955 г. преминава към
Отделението по селскостопански науки на БАН, заедно с опитните си полета. Решение
№2520/23.09.1999 год. г. на ПК-с.Лозен не е породило правни последици и защото към
датата на издаването му процесният имот не е бил в патримониума на държавата, а на
ответника БАН и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за което не са били
налице предпоставките, предвидени в закона. Процесният имот с кадастрален
идентификатор 44063.6207.611 с площ 186 980 кв.м. е идентичен с имотите, описани в
посочените по – горе актове за държавна собственост, редуцирани с 48 дка за изграждане на
пътен възел и със 73 дка, възстановени на частни лица по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот е
част от комплекса на БАН-13 км., като мероприятието е реализирано изцяло, заведен е в
счетоводството на БАН, стопанисва се от БАН без прекъсване от 1947 г. досега чрез ИФРГ-
3
БАН, който е универсален правоприемник на преобразуваните чрез сливане Института по
физиология на растенията и Института по генетика съгласно решение на ОС на БАН от
23.03.2010 г. Претендират се разноски по делото.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Основният спорен между страните момент е относно собствеността върху
процесния недвижим имот, респ. реализиран ли е фактическия състав на чл10, ал.2 от Закон
за българската академия на науките (ЗБАН). Въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, като съображенията за това са следните.
Следва да се изясни, че държавата, респ. общината, удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна,
респ. общинска, собственост. Тези актове са официален документ, съставен от длъжностно
лице по ред и форма, определени в закона. Статутът на имотите като публична, респ. частна,
държавна собственост не се определя от това дали за тези имоти има издаден акт за
публична/частна държавна/общинска собственост или не, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал.
3 ЗДС актовете за държавна/общинска собственост не пораждат права, а само констатират и
удостоверяват такива права (решение № 403 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г. на 1 г.
о. на ВКС). Това се отнася до имотите, които са публична и частна държавна или общинска
собственост. (решение № 107 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г. на 2 г. о. на ВКС).
Важно за тези актове е, че към тях следва да бъдат приложени документите, удостоверяващи
правото на собственост на държавата (арг. от чл. 70, ал. 4 ЗДС). В настоящия случай,
придобитото право на собственост на държавата въз основа на извършено отчуждаване се
установява с представените по делото Указ №52/04.09.1926 год. и Указ №17/11.03.1929 год.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС актовете за държавна собственост се ползват с
доказателствена сила, която при оспорване следва да бъде опровергана, тъй като сами по
себе си не създават права. В съдебната практика трайно се приема, че актовете за държавна
и общинска собственост не пораждат права (както изрично е посочено и в чл. 5, ал. 3 ЗДС),
но пък се ползват с легитимиращо действие, което следва да бъде оборено от страната, която
го отрича. С оглед на това, актовете за държавна собственост по аргумент от чл. 5, ал. 2
ЗДС приличат на констативните нотариални актове, с които от страна на нотариуса се
извършва проверка за настъпване на определени факти и съответно се издава нотариален
акт, който има легитимиращото действие за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Същият има обвързващо и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост. Когато и двете страни
в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено
придобивно основание – ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС.
В аналогичен смисъл е и последващата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в
която се приема, че когато и двете страни в правни спор се легитимират с актове за правото
си на собственост, то разпределението на доказателствената тежест е по реда на чл. 154, ал.
1 ГПК и всяка следва да докаже своето право. (Решение № 107/31.07.2018 г. по гр. д. №
3540/2018 г., I ГО на ВКС, Решение № 132/19.10.2017 г. по гр. д. № 4561/2016 г., I ГО на
ВКС, Решение № 167/24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г., I ГО на ВКС).
Нормата на чл. 10, ал.2 ЗБНАН регламентира, че Народното събрание предоставя в
собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени,
4
сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими
вещи. За да е осъществен регламентирания в посочената норма фактически състав на
разглежданото придобивно основание, следва да се установи, че към момента на влизане в
сила на ЗБАН, обн. ДВ бр.85 от 15.10.1991 г., ищецът е стопанисвал процесния имот, както
и че същият е предоставен от държавата за осъществяване на дейността й. За да се придобие
правото на собственост по посочения оригинерен придобивен способ, не е необходимо
извършването на допълнителни административни процедури. Трансформацията на
собствеността се извършва по силата на закона, като с нормата на чл. 10, ал.2 ЗБАН
едновременно се признава и предоставя правото на собственост, в какъвто смисъл е
непротиворечивата съдебна практика (определение № 1031/29.10.2010 г. по гр. д. №
682/2010 г., ГК, ІІ ГО на ВКС; решение № 795/08.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 1106/26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ГК, ІV ГО на ВКС;
решение № 645/05.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ГК, № ГО на ВКС).
От ангажираните по делото доказателства се установи, че към посочения правно
релевантен момент ответникът е стопанисвал процесния недвижим имот, който съставлява
част от предоставените от държавата имоти за осъществяване на дейността му, предвид
удостовереното в представените по делото акт за държавна собственост № 3739 от
03.04.1954 г. и акт за държавна собственост № 7115/09.04.1974 г., като за основание за
одържавяването е посочен Закон за БАН от 1947 год., съответно Постановление №137 от
20.08.1962 год. на Министерския съвет и Заповед №3356 от 24.08.1964 год. на
Министерството на народната просвета. Видно от съдържанието на последните, имотите са
предоставяни с цел да се осъществява и разширява дейността на БАН, както и за
удовлетворяване необходимостта и нуждата от повече територия, на която да се извършват
изследвания, проучвания и проекти във връзка с дейността на БАН. Представените по
делото писмени доказателства обосновават извода, че целият терен и изградените върху
същия сгради са били предоставени от държавата за стопанисване и управление на БАН.
С оглед на това, следва да се приеме, че ищецът по делото не успява в условията на
пълно и главно доказване да установи притежаваното от него право на собственост на
твърдяното основание. Напротив, от представените по делото писмени доказателства,
съдебно – техническата експертиза, неоспорена от страните по делото и гласните
доказателствени средства, правилно първоинстанционния съд е приел, че са се осъществили
кумулативното елементите от фактическия състав на чл.10, ал.2 от ЗБАН в полза на
ответника, респ. че същият е собственик на недвижимия имот, предмет на спора.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като разгледано
по същество решението е правилно на база гореизложените съображения. Предвид
съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид изхода на спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна.
Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, поради което
единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт е
съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв
случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското
възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на
процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за
поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Съдът, като прецени фактическата и правна сложност на делото, броят на проведени
съдебни заседания и пред двете инстанции, както и извършените от процесуалните
представители правни действия по движение и приключване на делото, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20089893 от 07.05.2023 год., постановено по гр. д. №
3871 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 161 състав, е отхвърлен предявения
от Държавата чрез Министъра на земеделието, храните и горите, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** против Б.А.Н., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцовата страна на основание
възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху недвижим имот с кадастрален
идентификатор 44063.6207.611, с площ от 186 980 кв.м., намиращ се в с. Лозен , район
Панчарево – Столична община, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, за който имот е издаден Акт за частна държавна
собственост №08856/27.05.2015 год. на Областния управител на Област София – град,
вписан в службата по вписванията при СРС с вх. рег. №32501/08.06.2015 год.
ОСЪЖДА Държавата чрез Министъра на земеделието, храните и горите, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на основание чл.78, ал.3
вр. ал.8 ГПК на Б.А.Н., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** сума в размер на 300 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6