№ 6154
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110161174 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Б. Г.“ ООД срещу „Е. Г.“ ЕООД
и С. С. П. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Б. Г.“ ООД твърди, че между него от една страна, ответника „Е. Г.“
ЕООД, в качеството на ползвател, и ответника С. С. П., в качеството на солидарен
длъжник, от друга страна, е сключен договор от 20.12.2017 г., по силата на който
ищецът е предоставил на първия ответник за временно ползване движими вещи, за
което е подписан приемо-предавателен протокол, срещу задължение на ответника да
изкупува минимално количество стоки. По силата на същия договор ползвателят е
поел също задължение да рекламира стоките от ценовата листа по приложение № 1 към
договора, срещу което задължение получава възнаграждение от ищеца в размер на 2875
лв., което било платено. Сочи, че с допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към
договора е продължено действието му за още 48 месеца, считано от датата на
подписването, като е заплатено допълнително възнаграждение за реклама в размер на
6100 лв., което също било платено. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ползвателя е прекратил договора с нотариална
покана рег. № 15/06.01.2022 г., том 1, акт № 34 по описа на нотариус № 126 на НК,
връчена на ответника „Е. Г.“ ЕООД на 04.02.2022 г. и е поканил същия да заплати
неустойка по чл. 14 от договора. Поради изложеното иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата от 8975 лв.,
представляваща неустойка при едностранно прекратяване на договора, формирана
като сбор от сумата 2875 лв. – неустойка по чл. 14 от договора от 20.12.2017 г., и
сумата 6100 лв. – неустойка по чл. 3 от допълнително споразумение от 05.12.2019 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Позовават се на стопанска
непоносимост. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице
стопанска непоносимост, навеждат довод, че сумата от 2875 лв. не подлежи на
връщане, тъй като с подписване на допълнителното споразумение страните
констатират надлежното изпълнение на задълженията до момента и продължават
1
действието на договора.
Ответникът С. С. П. е предявил насрещен конститутивен иск с правно
основание чл. 307 ТЗ за изменение на договора, като иска съдът да отмени
договорените клаузи за неустойка, а при условията на евентуалност – да намали
същата до минимален справедлив размер, но не повече от 2850 лв.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия като недопустим поради
прекратяването на договора, а при условията на евентуалност – като неоснователен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото са отделени следните обстоятелства: между „Б. Г.“ ООД, „Е. Г.“
ЕООД, в качеството на ползвател, и С. С. П., в качеството на солидарен длъжник, е
сключен договор от 20.12.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на първия
ответник за временно ползване движими вещи, срещу задължение на ответника да
изкупува минимално количество стоки; на 05.12.2019 г. страните са сключили
допълнително споразумение, по силата на което са продължили действието на
договора с още 48 месеца; срещу поето задължение от ползвателя да рекламира стоки
на ищеца, последният е заплатил сумата от 2875 лв. въз основа на договора от
20.12.2017 г., както и сумата от 6100 лв. въз основа на допълнителното споразумение;
че договорът е прекратен едностранно от ищеца поради неизпълнение на задълженията
на ползвателя.
Предметното съдържание на сключения между страните договор, установимо от
клаузите на същия, предвижда съгласно чл. 1 предоставяне от „Б. Г.“ ЕООД
безвъзмездно на ползвателя „Е. Г.“ ЕООД за временно ползване движими вещи –
кафемашина и кафемелачка, срещу задължения на ползвателя, описани в „л. 4, т. 1 – 17
от договора, част от които свързани с ползването и експлоатацията на предоставените
вещи, а други, свързани със задължение за ежемесечно закупуване на минимално
количество стоки от определен вид и по цени по ценова листа на „Б. Г.“ ЕООД,
представляваща Приложение № 1 към договора. Така съгласно чл. 4, т. 9 от договора
ползвателят се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно,
еднократно или на части, следните минимални количества стоки от „Б. Г.“ ЕООД –
кафе S. D. ESPRESSO BAR – 468 кг. За целия срок на договора, но не по-малко от 13
кг. Месечно, а според т. 12 – ползвателят се задължава да закупува и продава в обекта
си и други видове стоки, а именно: чай „Green island“, продукти от топло и студено
меню „С.“, а съгласно т. 17 – да закупува и всички съпътстващи предлагането на кафе-
напитки консумативни стоки, като термочаши, картонени чаши, захар, сметана,
подсладител, мед, късметчета, бисквитки и др., отново по цени по ценова листа на „Б.
Г.“ ЕООД, представляваща Приложение № 1 към договора. Последната подлежи на
едностранна промяна от „Б. Г.“ ЕООД, за което единствено следва да уведоми
ползвателя, съгласно чл. 6 от договора.
Отделно от тези задължения, по силата на чл. 13 и чл. 14 от договора
ползвателят се задължава за целия срок на договора да рекламира в обекта си стоките
от ценовата листа по приложението, чрез поставяне, монтиране или ползване на
предоставени от „Б. Г.“ ЕООД рекламни материали срещу еднократно и авансово
платимо възнаграждение в размер на 2875 лв. Съгласно чл. 14, изр. второ от договора,
в случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря
ползвателят, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за
неизпълнение в 7-дневен срок от прекратяване на договора.
По силата на чл. 15 от договора ответникът С. С. П. е встъпил като солидарен
2
длъжник на ползвателя за всички поети задължения, включително за връщане на
вещите и плащане на неустойки и обезщетения.
Съгласно уговореното в чл. 3 от Договора от 20.12.2017 г., същият се сключва за
срок от 3 години, считано от подписването му, като в случай, че до изтичането му
ползвателят не е изкупил минималното количество стоки, определено за целия срок на
договора, той продължава действието си до изкупуването му.
В чл. 8 от договора са предвидени основания за прекратяването му: 1. По
взаимно съгласие, изразено писмено; 2. Едностранно и без предизвестие от ползвателя,
в случай, че „Б. Г.“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на
заявените стоки; 2. Едностранно и без предизвестие от „Б. Г.“ ЕООД в случай, че
ползвателят не изпълнява /изцяло или частично/ или е изпаднал в забава с повече от 7
календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията си по
договора, или нарушава условията, при които са му предоставени вещите; 4.
Едностранно и без предизвестие от „Б. Г.“ ЕООД в случай, че ползвателят прекрати
дейността си в обекта или за него бъде открито производство по ликвидация или
несъстоятелност; 5. Едностранно от „Б. Г.“ ЕООД с едномесечно предизвестие до
ползвателя.
От представеното по делото допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към
договора от 20.12.2017 г., срокът на договора е продължен с 48 месеца, считано от
подписване на настоящото споразумение, т.е. до 05.12.2021 г. По силата на чл. 2 от
споразумението е променено количеството, което ползвателят следва да закупи за
срока на договора на 624 кг. /отново не по-малко от 13 кг. месечно/. Съгласно чл. 3 от
допълнителното споразумение „Б. Г.“ ЕООД е поело задължение да заплати
допълнително възнаграждение за задължението на ползвателя за реклама в размер на
6100 лв. Отново е предвидено в случай на предсрочно прекратяване на договора по
причина, за която отговаря ползвателят, той да дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7-дневен срок от прекратяване на
договора.
С нотариална покана, връчена на „Е. Г.“ ЕООД чрез управителя Е. Георгиева
П.а, „Б. Г.“ ЕООД е уведомил ползвателя „Е. Г.“ ЕООД за едностранно прекратяване
на договора от 20.12.2017 г., считано от датата на връчване на поканата, поради
неизпълнение на задължения на ползвателя по чл. 4, т. 9 – не закупува договореното
минимално месечно количество кафе, което неизпълнение продължавало повече от 7
дни. В същата се съдържа покана за плащане от „Е. Г.“ ЕООД в седемдневен срок от
датата на получаване на поканата на уговорената неустойка в размер на 2875 лв.
В отговор на нотариалната покана, ответниците по главните искове са
изпратили писмено предложение до ищеца да заплати сумата от 2800 лв., като се
позовават на извънредните обстоятелства, настъпили от противоепидемичните мерки,
предизвикани от „Ковид – 19“, вследствие на които „Е. Г.“ ЕООД преустановило
дейността си.
За установяване на обстоятелствата относно настъпили извънредни
обстоятелства, довели до преустановяване на дейността на ответника „Е. Г.“ ЕООД по
делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза и за събрани гласни
доказателства.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, оборотът пред
2019 г. в „Е. Г.“ ЕООД е увеличен с 41 % спрямо 2018 г., а през 2020 г. е намалял с 4 %
спрямо 2019 г. и увеличен с 37 % спрямо 2018 г. През 2021 г. дружеството е
реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 2316 лв. Дейността е
прекратена през м. януари 2021 г. При разпита в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че последните разплащания в дружеството са правени през месец декември
3
2020 г., като към 31.12.2020 г. същото няма публични задължения, включително за
осигуровки и данъци за персонал, ДДС и други.
От разпита на св. Димитринка Михнева, доведен от ищеца по насрещния иск,
съсед на Стоях П. и Е. Путова (управител на „Е. Г.“ ЕООД) в гр. Твърдица, където се
намира обекта по договора, се установява, че при обявяване на пандемията от Ковид –
19 работата на всички заведения в гр. Твърдица намаляла. Е. споделяла на
свидетелката за затрудненията, които имали, породени от необходимостта да
продължат да плащат заплати и други разходи, свързани с осигуряване на стока и
материали, въпреки че заведението вече не се посещавало както преди. Обяснява, че
поради затъване в разходи, заведението преустановило работа окончателно в началото
на 2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно възникнало задължение за плащане на неустойка на
соченото основание и размер, а в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението, за обезпечаване на което е предвидена претендираната неустойка,
алтернативно – погасяване на задължението за заплащането ѝ.
Съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Според чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът може да намали
нейния размер, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти.
Обща правна уредба на недействителността на търговските сделки не се
съдържа в Търговския закон. На основание чл. 288 ТЗ за неуредените с този закон
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в
търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението. Общото гражданско
законодателство (обичайно правилата в ЗЗД) намира субсидиарно приложение – ако
едно и също нещо е уредено по различни начини в ТЗ и ЗЗД, прилага се специалния
закон ТЗ; ако обаче в специалния закон липсва правна уредба, на общо основание
приложение намират разпоредбите в ЗЗД относно правоотношението.
Такова специално правило в Търговския закон, изключващо приложението на
общата гражданскоправна уредба, е това на чл. 309 ТЗ, съгласно който съдът не може
да намали уговорената неустойка, когато и двете страни са търговци. И в случаите,
когато неустойката е уговорена в търговска сделка обаче (включително двустранна
търговска сделка), ако неустойката е прекомерно голяма и е извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то тя е недействителна като
противоречаща на добрите нрави. В този смисъл е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK. Съгласно мотивите на същото автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В
този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
4
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Извод, според който не е възможно неустойката, уговорена в сделка между
търговци, да бъде приета за нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и да
е невъзможно за съда служебно да се произнесе по въпроса за недействителността при
иск за присъждането не може да бъде възприет, защото е в пряко противоречие с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK.
Според насоките в същото, преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, както и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Конкретиката на случая сочи, че обезпеченото с претендираната неустойка
задължение на ползвателя е непарично, а именно това по чл. 13 от договора за целия
срок на договора да рекламира в обекта си стоките от ценовата листа по Приложение
№ 1 чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените му рекламни
материали. Връщане на платеното за изпълнение на това задължение възнаграждение е
предвидено в случаите на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която
отговаря ползвателя – без да е направено разграничение колко време преди изтичане на
крайния срок на договора същият е прекратен. От друга страна за изпълнението на
задължението е уговорено и лично обезпечение чрез встъпване на физическото лице С.
П. като съдлъжник по договора по отношение на всички уговорени в него задължения.
По силата на договора се създава възможност дори при незначително неизпълнение,
респективно при прекратяване на договора предсрочно кратно време преди изтичане
на срока му, ползвателят да дължи връщане като неустойка на пълния размер на
платеното възнаграждение. Тази правна възможност на разположение на „Б. Г.“ ЕООД
следва от договора без оглед на това дали изпълнението на договора е продължило 2
месеца, 2 години или договорът е прекратен два месеца преди изтичане на крайния му
срок. Не на последно място, макар двете страни да са търговци, съдът намира, че
същите при сключване на договора и определяне на параметрите му не са били в
равностойно положение. Това следва пряко от други клаузи по договора – така
например съгласно чл. 6 „Б. Г.“ ЕООД има право едностранно да променя цените на
стоките, които ползвателят е длъжен да предлага в обекта си, срещу задължението на
ищеца единствено да уведоми ползвателя за промяната. Същевременно ползвателят
няма право да предлага други конкурентни стоки в обекта си съгласно чл. 16 от
договора, но няма право също така и да прекрати с едностранно писмено едномесечно
(или в друго подходящ срок) предизвестие до „Б. Г.“ ЕООД договора, но обратното не
е вярно – за „Б. Г.“ ЕООД е предвидена аналогична правна възможност за едностранно
прекратяване с предизвестие, без да е необходимо това да се дължи на определена
причина. Не на последно място, договорът предвижда възможност при неизпълнение
от страна на ползвателя, изразяващо се в това един месец да е закупил по-малко от 13
кг., дори при предходните месеци да е закупувал количество, което надхвърля
минималното, отново договорът да може да се прекрати, като това се вмени като
причина, за която ползвателят да отговаря.
5
Нещо повече, в договора е предвидена възможност въпреки изтичане на
крайния му срок, ако не е изпълнено задължението на ползвателя да закупи общото
минимално количество кафе уговорено за целия срок на договора, последният да бъде
продължен до изкупуването – чл. 3 от договора. В полето на тълкуването остава
въпросът дали при трансформиране на срочния договор в такъв с неопределен срок,
неустойката при предсрочно прекратяване на договора би била приложима.
В случая крайният срок на договора е бил до 05.12.2021 г. (48 месеца, считано
от подписване на допълнителното споразумение от 05.12.2017 г., съгласно чл. 1 от
същото. Следователно към момента на изпращане на нотариалната покана и към
момента на получаването от ползвателя по договора – съответно 16.12.2021 г. и
06.01.2022 г., този краен срок вече е бил изтекъл. Това не изключва потестативното
право на „Б. Г.“ ЕООД да иска едностранно прекратяването му и без предизвестие,
щом няма интерес от продължаване на действието му – например, при трансформиране
на договора в такъв с неопределен срок и при наличие на изпълнение на договора от
ползвателя в един период, в определен момент той да спре да изпълнява задълженията
си, което отново да доведе до неизкупуване на общото минимално количество стока.
Като предсрочно прекратяване в случая може да се приеме това преди изкупуване на
минималното количество кафе, без това да е било обвързано с определена дата. И в
този случай, дори при минимално неизпълнение, остава възможността за претендиране
на неустойката на формално основание. По делото няма данни за обема на
неизпълнение на задълженията на ползвателя за срока преди изтичане на срока на
договора и след трансформирането му в такъв с неопределен срок.
Въз основа на изложените съображения при анализ на разпоредбите в договора
съдът намира, че претендираната неустойка, уговорена в клаузата на чл. 14, изр. второ
от процесния договор е нищожна, поради което съдът не може да допусне правно
положение същата да е дължима, осъждайки ответниците да я заплатят.
По изложените съображения исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
срещу двамата ответници са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 307 ТЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните
да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива
обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и
запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Искът
по чл. 307 ТЗ е конститутивен – посредством него се упражнява потестативното право
на страна по договора да предизвика, при уважаването му от съда с влязло в сила
решение, правна промяна. Промяната се цели занапред поради претендираната от
ищеца стопанска непоносимост. Разпоредбата на чл. 307 от ТЗ почива на общите
правни принципи за справедливост и добросъвестност, поради което и за уважаване на
иск по чл. 307 от ТЗ следва да се установи от ищеца при условията на пълно и главно
доказване, че са налице обективно и трайно променени икономически условия,
настъпили след възникване на задължението и че запазването на договорното
отношение в първоначалния му вид би довело до накърняване именно на принципите
на справедливост и добросъвестност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по иска за
недопустимост на същия, черпено от обстоятелството, че договорът е прекратен.
Именно поради прекратяване на договора се претендира търсената с главните искове в
настоящото производство неустойка, като се претендира приложение на чл. 14, изр.
второ от договора, в която част същият обвързва страните след прекратяването на
договора. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013
г., ОСГТК е прието, че когато двустранен договор, който не е за продължително или
6
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника,
дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В случая сходно на разрешението в това тълкувателно решение, приложима
между страните формално остава клаузата по чл. 14, изр. 2 от договора, предвиждаща
неустойка при предсрочното прекратяване на договора. Ето защо в настоящия случай е
допустим искът с правно основание чл. 307 ТЗ за тази част от договора, която намира
приложение сред прекратяването – а именно претендираната като приложима клауза
на чл. 14, изр. второ. Ищецът по насрещния иск упражнява потестативното си право да
иска изменение на договора само в тази част, която остава приложима и слез
прекратяването му, а не по отношение на целия договор. Поради изложеното искът е
допустим. Насрещният иск не е предявен при условията на евентуалност, и
разглеждането му не е поставено в зависимост от сбъдване на вътрешнопроцесуално
условие. Ето защо и при отхвърляне на главните искове, насрещният иск следва да
бъде разгледан по същество. Не на последно място по повод допустимостта и
редовността на иска по чл. 307 ТС съдът съобрази, че С. П., в качеството си на
солидарен длъжник, е обвързан от задълженията по договора, поради което има
самостоятелен правен интерес да иска изменението му, като по този начин не
предявява чужди права пред съд, нито е налице хипотеза на иск по реда на чл. 134 ЗЗД,
която да налага служебното конституиране на съищец. Респективно решение, с което
се уважава така предявеният иск по чл. 307 ТЗ би имал правно действие между ищеца
и ответника, без да разпростира действието си спрямо „Е. Г.“ ЕООД.
По същество на иска съдът намира следното:
Ноторен е фактът относно обявената през 2020 г. пандемия от Ковид – 19, но
на доказване подлежат обстоятелствата по какъв начин същата се е отразила на
бизнеса на „Е. Г.“ ЕООД. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не
се установи драстичен спад в оборота на „Е. Г.“ ЕООД през 2020 г. спрямо предходната
2019 г., като дори се забелязва значително увеличение спрямо този от 2018 г. Тези
изводи на експерта възпрепятстват формирането на извод противоепидемичните мерки
да са оказали такъв неблагоприятен ефект, който да е довел до възникване на
непредвидими обстоятелства, при наличие на които запазването на договора (в
приложимото му съдържание и част) противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Ето защо искът по чл. 307 ТЗ също подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
имат двете страни.
Ищецът претендира присъждане на разноски за сумата от 359 лв. държавна
такса и 960 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърляне на
иска не се дължи присъждане на платената държавна такса. Адвокатското
възнаграждение е заплатено за първоначалния иск. Предвид отхвърлянето му,
претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда.
Ответниците по главния иск „Е. Г.“ ЕООД и С. П. не претендират и доказват
разноски във връзка с главния иск.
С. П. е направил разноски за държавна такса и депозит за експертиза за
насрещния иск, но предвид отхвърлянето му, същите не подлежат на присъждане. „Б.
Г.“ ЕООД не е доказало извършване на разноски във връзка със защитата по
насрещния иск. Ето защо на страните не следва да бъдат присъждани разноски и
остават за тях така, както са ги направили.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. Г.“ ООД, ЕИК ********* обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „Е. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* и С. С. П., ЕГН **********, да заплатят на
„Б. Г.“ ООД, ЕИК ********* при условията на солидарност, сумата от сумата 2875 лв.
– неустойка по чл. 14 от договора от 20.12.2017 г., и сумата 6100 лв. – неустойка по чл.
3 от допълнително споразумение от 05.12.2019 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П., ЕГН ********** срещу „Б. Г.“ ООД,
ЕИК ********* конститутивен иск с правно основание чл. 307 ТЗ за отменя на
договорените клаузи за неустойка по чл. 14, изр. второ от договор от 20.12.2017 г. и
чл. 3, изр. трето от допълнително споразумение от 05.12.2019 г., а при условията на
евентуалност – за изменение на договора в тази част чрез намаляване на неустойките
до минимален справедлив размер, но не повече от 2850 лв., като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8