№ 31202
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110105939 по описа за 2024 година
По делото е постъпила молба с вх. 43296/07.02.2024 г., с която адв. Й. П. иска да му бъде
издаден изпълнителен лист въз основа на Решение № 437 от 10.01.2025 г. по гр.д. №
5939/2024 г. Молбата е докладвана на 18.02.202
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
По делото е постановено Решение № 437 от 10.01.2025 г., с което предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД установителни искове срещу Г. М. Б. и П. Г. Б. са частично
уважени, а в останалата част са отхвърлени.
Решението е връчено на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на 14.01.2025 г. и не е
обжалвано в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Решението е връчено на ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б. на 23.01.2025 г. чрез процесуалния
им представител адв. П. и е обжалвано с въззивна жалба, подадена на 06.02.2025 г., в
частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени.
С молбата от 07.02.2025 г. адв. П. е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист за
присъдените му реда на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв суми в качеството му на
упражнил безплатна правна помощ процесуален представител, като се позовал на чл. 271,
ал. 1, изр. 2 ГПК и обстоятелствата, че ищецът не е обжалвал поставеното решение.
Според настоящия състав молбата не следва да бъде уважавана, доколкото постановеното
първоинстанционно решение не попада в обхвата на чл. 404 ГПК. Действително решението
не е обжалвано от ищцовата страна, но това не го прави влязло в сила решение в определена
част, доколкото спорът вече е пренесен във въззивната инстанция с подаването на въззивна
жалба от 06.02.2024 г. от ответниците. След като бъде валидно сезиран въззивният съд
разполага с правомощията по чл. 269 ГПК, а именно да се произнесе служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С разпоредбата на чл. 271 ГПК са
предвидени правомощията на въззивния съд при произнасянето му при неправилно
първоинстанционно решение, т.е. независимо, че към настоящия момент въззивната
инстанция не дължи произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в
отхвърлителната част, то тя императивно дължи произнасяне по валидността на решението в
цялост, а по допустимостта му в обжалваната част. Нещо повече - към момента е подадена
въззивна жалба от ответниците, която не е редовна, действително срокът за въззивно
обжалване на първоинстанционното решение спрямо ищеца е изтекъл, но подадената
въззивна жалба е в процес на администриране, т.е. правото на ищеца и въззИ.ема страна
1
„Топлофикация София“ ЕАД да подадена насрещна въззивна жалба по чл. 263, ал. 2 ГПК не
е преклудирано и дори и на това основание предметът на въззивно обжалване не е изяснен.
Водим от горното и на основание чл. 407 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на изпълнителен лист, съдържащо се в
молба с вх. № 43296/07.02.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2