О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№______, гр.Бургас, 18.02.2019 г.
Районен съд – Бургас, XXII наказателен
състав, в закрито заседание на 18.02.2019 г., като изслуша
докладваното от съдия Гемеджиев ЧНД №149 по описа за 2020 г., за да се
произнесе установи следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.3-6 НПК
Делото е образувано по повод постъпила жалба от В.С.С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка Теодора Кирова Николова, ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***,
чрез адв.Сава Каров от Адвокатска колегия – Бургас с
адрес на кантора: гр.Бургас, улица „Пиротска“ №26 –
партер, офис №2.
Жалбата е подадена против Постановление от 13.12.2019 г. на
Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно
производство №225/2018 г. по описа на 02 РУ към ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№10136/2017
г. и пореден №801/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.
С жалбата се изразява несъгласие с постановлението на
прокуратурата. Счита се, че доводите на прокурора най-вече по отношение липсата
на престъпен състав по чл.290 НК се считат за несъстоятелни.
Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас
е постановено на 13.12.2019 г. От приложеното постановление (л.251 от д.п.) се
установява, че препис от същото е получено от адв.Каров
на 07.01.2020 г., а сега разглежданата жалба е постъпила в Районна прокуратура
– Бургас на 14.01.2020 г.
При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно
производство досъдебно производство
№225/2018 г. по описа на 02 РУ към ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№10136/2017 г. и
пореден №801/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е образувано по
реда на чл.212, ал.1 НПК със собствено Постановление от 09.03.2018 г., за това,
че на неустановена дата през месец юни 2016 г., в гр. Бургас, подбуждал В.С.С.,*** към престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка
с разследване по досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на Второ
РУ на МВР - Бургас, вх. № 6559/2016 г., пор. 311/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура
– престъпление по чл. 293, ал.1 НК.
Установената
фактическа обстановка е следната:
С. Д. живеел на
семейни начала със св.Т. С.. С. Д., св.С. и дъщеря
ѝ В.С. обитавали едно домакинство в помещенията на жилище на втори етаж
от къща в град Бургас, кв. Ветрен, улица „Емине“ №24. Като партньор на Теодора С.,
Д. се грижел за отглеждането и възпитанието на малолетната В.С..
Д. се ползвал от доверието на детето като лице,
съжителстващо от години с майка му.
Бащата на В.С.
– св. С.С., живеел в гр.Черноморец, к-с
Свети Никола, с втората си съпруга и нейните две деца.
В периода от
01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., Дойчев, който не работел редовно, пребивавал
преимуществено в дома си на посочения адрес. В същия период Теодора С. работела
като шивачка в „Демакс Трейд“ ООД. Работното ѝ място се намирало в гр.Бургас,
в района на стадион „Черноморец“ и в близост до пристанищния комплекс на града.
Обичайно тя се прибирала от работа в дома си около 17.30 часа – 18.00 часа, но
понякога закъснявала и до по-късно.
В.С. била
ученичка в VI – ти клас на ОУ „Христо Ботев“, находящо
се в гр. Бургас, кв.Ветрен. Учениците в училището всяка година целогодишно
посещавали учебни занятия в първа смяна – от 07.55 часа до 13.20 часа. В.С. се
прибирала в дома си след училище обичайно около 13.30 часа. В следобедните
часове в периода от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., В.С. и С. Д.били сами в
дома им до около 17.30 часа – 18.00 часа. След това Т. С. обикновено
се завръщала от работа. С. Д. решил да се
възползва от доверието на В.С. към него като лице, съжителстващо от години с
майка му, съответно от положението на зависимост и надзор, в което се е
намирало детето спрямо него, като използвайки отсъствията на св. Т. С. от
техния дом, да се съвкупява с В.С..
На
неустановена дата в началото на периода от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., С.Д. осъществил
първото си съвкупление с В.С.. Това се случило в помещенията на посоченото
жилище на втори етаж от къщата в гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“ № 24. По
това време Т. С. отсъствала и била на работа. Пострадалата
се изкъпала и по халат излязла от банята. Д. се приближил
до нея и я разсъблякъл гола. Свалил и своите дрехи и поставил на половия си
член презерватив. Последният Д. взел от стая, която ползвал с Т. С. като спалня.
За да принуди св. В. С. към това първо съвкупление, Д. използвал сила.
Той я бутнал с ръце и така я накарал да легне на легло, разтворил краката ѝ,
легнал върху нея и я притискал с тежестта на тялото си, държал ръцете ѝ
към леглото и ги стискал, с ръка натискал врата ѝ и гърба ѝ към леглото.
В.С. започнала да плаче и да се съпротивлява, бутайки Д. и опитвайки
се да движи ръцете си, но въпреки явното и обективирано
нежелание на детето спрямо него да бъде осъществено съвкупление, Д. продължил с
действията си, насочени към извършване на половия акт. Той поискал от В.С. да
прекрати съпротивата си, сочейки, че същата е безсмислена, защото неизбежно щял
да се съвкупи с нея. След това Дойчев извършил самото съвкупление, като половият
му член проникнал във влагалището на малолетната С.. Тя поискала от Д. да прекрати
действията си, но той продължил да се съвкупява с нея. По време на съвкуплението
св. В. С. изпитвала силна болка, защото за нея това бил първият сексуален
контакт. След това Д. я оставил да се облече. Тя изпитвала
болка в ръцете си, стискани от обвиняемия преди и по време на съвкуплението. За
да сломи допълнително съпротивата на В.С. и с цел да продължи да се съвкупява с
нея и след описания първи полов акт, Д. я заплашил,
че щял да я намери, а майка ѝ щяла да остане сама, ако сподели на някого
за половия акт. След като Т. С. се прибрала
в жилището В.С. не ѝ споделила за случилото се, защото изпитвала страх от
Д., породен от неговото поведение и употребените от него
сила и заплашване.
След
описаното първо съвкупление с В.С., Д. многократно се съвкупявал с нея в
рамките на горепосочения период. Половите актове били осъществявани от него
спрямо детето в дома им на посочения адрес в гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“
№ 24. Това ставало в следобедните часове на дните, в които Т.а С. отсъствала
поради работата си. При тези съвкупления, за да сломи първоначално оказваната
от В.С. съпротива, Дойчев използвал идентични на описаните сила и заплашване
спрямо детето - бутал с ръце и така я карал да легне на легло, разтварял
краката ѝ, лежал върху нея и я притискал с тежестта на тялото си, държал
ръцете й към леглото и ги стискал, с ръка натискал врата ѝ и гърба ѝ
към леглото и я заплашвал, че щял да я намери, а майка ѝ щяла да остане
сама, ако сподели на някого за съвкупленията.
Класът на В.С.
имал класно по български език на 11.05.2016 г. На тази дата, следобед, в дома
им на посочения адрес – гр.Бургас, кв.Ветрен, улица „Емине“ № 24, в отсъствие
на Т. С., Д.в отново се
съвкупил с В.С., прониквайки с половия си член във влагалището ѝ,
използвайки идентични на описаните сила и заплашване спрямо детето, за да сломи
оказваната от него съпротива. В.С. запомнила деня на това съвкупление поради
класното по български от същата дата.
Така в
рамките на горепосочения период Д.в извършил многократни съвкупления
с В.С. ***, в отсъствието на Т. С.. Д. ползвал
презервативи при тези полови контакти. Обичайно след съвкупленията, при които
Дойчев еякулирал, той завързвал на възел използваните
от него презервативи, увивал ги в хартия или в мокри кърпички, и ги изхвърлял,
включително в кошче в стая в посоченото жилище, ползвана от детето и обособена
като детска стая. Това било забелязано от В.С.. Д. избърсвал
себе си и В. с мокри кърпички. За да извършва тези съвкупления и за да неутрализира
съпротивата на В.С. и нейното нежелание за участие в половите актове, Д. използвал
описаните сила и заплашване спрямо детето. Освен това, Д. заявявал на детето,
че ако разкаже на някого за съвкупленията, той щял да влезе в затвора, където
сам щял да стане жертва на сексуални посегателства.
Приблизително
около средата на горепосочения период В.С. спряла да се съпротивлява на
действията на Д. преди и по време на съвкупленията с нея. Тя решила,
че няма смисъл да се съпротивлява, защото въпреки оказваната до този момент
съпротива Д. продължавал да се съвкупява с нея. Освен това оказваната
първоначално от детето съпротива била преодолявана от Д. чрез
описаните сила и заплашване, след които били извършвани половите актове. Тя не
споделила на никого за сексуалните посегателства на Д.в спрямо нея,
защото се страхувала от него, а и се опасявала, че неговите заплахи – че ще я
намери и че майка ѝ ще остане сама, ще се реализират.
На 26.05.2016
г. при разходка в района на Приморски парк в гр.Бургас, на Н. Х. Д. – майка на Т. С. и баба на В.С.,
направило впечатление, че Д. не се движел в близост до детето В.,
а застанал между нея и внучката ѝ. Начинът, по който той гледал В., породил
в Добрева усещане, че Дойчев изпитвал ревност към детето. На 27.05.2016 г. В.С.
споделила с баба си, че не можела да споделя проблемите с майка си, защото тя
не я разбирала. Освен това В.С. посочила, че не искала майка ѝ да остане
сама. На Добрева отделно било направило впечатление, че Д. се държал с
детето В. сякаш я „притежавал“ като ѝ казвал какви дрехи да облича и как
да се държи.
Св.Ц. К. забелязала,
че В.С. изглеждала притеснена и стресната. Тя споделила съд св.К., че Д. я тормозел,
но не можела да разкаже за това на майка си, защото Т. С. щяла да се
скара с него, двамата щели да се разделят, а майка ѝ щяла да остане сама.
И пред св.К., В.С. споделила, че плаче. Св.. посочила на В.,
че може да сподели проблемите си с чичо си – З. К., но детето
заявило, че не можело да говори с него. Тогава св.К. посъветвала В.
да сподели за нещата, които я тревожат на баща си.
На 13.06.2016
г., след като окончателно ѝ дотегнало да бъде използвана от Д. за
задоволяване на сексуалните му потребности, В.С. позвънила по телефона на баща
си и плачейки поискала от него веднага да я вземе при себе си. Св.С. незабавно
посетил кв.Ветрен, където на крайна улица намерил скрита дъщеря си. Тя
разказала на св.Стойков, че е имала сексуални контакти с Дойчев. Св.С. не поискал
от детето да му разказва в детайли за случилото се, защото то било в шок. Все
пак В.С. разказала на баща си, че сломявайки нейната съпротива, Д. се е съвкупявал
няколкократно с нея. Тя заявила на баща си, че страхувала от Дойчев и за това
не му е споделила по-рано за случилото се. Св.С. позвънил на Т.а С. като ѝ
описал разказаното от дъщеря им, но тя не повярвала на чутото. Св.С. отвел дъщеря
си във 02 РУ – Бургас, за да подадат сигнал за случая.
Във връзка
със случая било образувано досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа
на 02 РУ на МВР – Бургас; пр. вх. № 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас. В хода на същото бил проведен разпит на св.В.С.
/тринадесетгодишна/, пред съдия по реда на чл. 223 НПК, обективиран
в протокол от 14.06.2016 г. по ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас. В дадените от нея свидетелски показания в рамките на този разпит, В.С.
заявила, че докато били сами вкъщи със Сава Дойчев, той я бутнал на леглото и
ѝ казал да не мърда оттам. Същата посочва, че след това Д. се върнал,
като носел презерватив, както и че тя го е бутнала и се е разревала. Твърди
също, че той ѝ казал да спре, защото няма смисъл и щяло да стане. В.
посочила, че двамата с Дойчев правили секс, като твърди, че той я бутнал на
леглото, съблякъл се и разкрачил краката ѝ и се съвкупил с нея. В.С.
подробно и с детайли описала множеството съвкупления, извършени от Дойчев с
нея, както и че се е страхувала от него, поради което не е споделила с никого
за случая.
Горепосоченото
досъдебно производство било внесено от прокурор с обвинителен акт срещу С. Р. Д. за
престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 26 НК.
Във връзка с
внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 152/2017 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас. В хода на съдебно заседание по делото от 04.07.2017 г.,
свидетелската В.С. /непълнолетна/ посочва, че не е имала сексуални отношения
със Д., както и че същият по никакъв начин не я е докосвал,
нито пък тя него. В.С. посочва също, че не е имала сексуален акт с Д., както и че
не е имала сексуален контакт с някого въобще. В същото съдебно заседание са
били прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК свидетелските ѝ показания,
дадени пред съдия на досъдебното производство в протокол от 14.06.2016 г. по
ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С Присъда №
205 от 11.09.2017 г. по НОХД № 152/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас С. Р. Д. бил признат
за виновен за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от
01.04.2016 г. до 13.06.2016 г. в гр. Бургас, многократно се съвкупявал с лице
от женски пол – ненавършилата 14 години В.С.С.,
родена на *** г., като я принуждавал към това със сила и заплашване, поради
което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 26, вр. чл.
54 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 години,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. В мотивите на съдебния акт е била
възприета изцяло горепосочената фактическа обстановка, като са приети за
достоверни и кредитирани свидетелските показания на В.С., дадени в досъдебното
производство пред съдия, обективирани в протокол от
14.06.2016 г. по ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В мотивите
е посочено също, че е кредитирано заключението на изготвената в хода на
наказателното производство комплексна психологично-психиатрична експертиза,
видно от заключението на която, за св. В.С. има по-голямо значение мнението на
близките ѝ, на значимите за нея хора, отколкото закона, с който тя не е
запозната, тоест какви грешни последици може да има от нейните действия, както
и че за нея по-меродавни са оценките на близките ѝ. Съгласно експертното
заключение промяната в показанията на св.В.С. се дължи на промяната в
защитавания от нея интерес – в началото е смятала, че е в неин интерес да каже
едно, след това приема, че е в неин интерес да каже друго. В експертното
заключение е посочено също, че св.В.С. е психично незряла личност, която би
излъгала с лекота без да осъзнае последствията от тази лъжа, в каквато и насока
да е тя, както и че противоречието в нейните показания се дължи на това, че в
началото е защитавала собствените си интереси, а впоследствие – тези на майка
си. В разговорите си с вещите лица, св.В.С. е споделила, че важните за нея хора
и авторитети са майка ѝ и подсъдимия, както и че израз на емоционалната
ѝ лабилност и амбивалентност е отношението
ѝ към бащата, което в един момент от силна привързаност се обръща на
негативно отношение. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2019 г.
С Решение №
71/27.07.2018 г. по ВНОХД № 319/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
била изменена присъда № 205 от 11.09.2017 г. по НОХД № 152/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, като било намалено наложеното на Д. наказание
„лишаване от свобода“ от шестнадесет на единадесет години. Присъдата била
потвърдена в останалата част. В мотивите на съдебния акт е посочено, че Окръжен
съд – Бургас обосновано е кредитирал свидетелските показания на св.В.С., дадени
на досъдебното производство, като съдът е съобразил, че в тях са изложени
подробности и детайли, които тя не би могла да знае ако не е била жертва на
инкриминираното деяние и пряк участник в описаните събития, а няма и данни
някой да ѝ ги е внушил.
С Решение №
267 от 19.02.2019 г. по наказателно дело № 1014/2018 г. по описа на Върховния
касационен съд било оставено в сила Решение № 71/27.07.2018 г. по ВНОХД №
319/2017 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като ВКС е възприел изцяло
мотивите, изложени в съдебния акт на Апелативен съд – гр. Бургас.
Във ВКП,
отдел „Досъдебен“ било получено електронно писмо с автор В.С.С., в което се съобщават факти относно даването на показания
от нея в досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на Второ РУ на
МВР – Бургас, пр. вх. № 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас и НОХД № 152/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
както и че ѝ е оказван натиск за даване на показания в един или друг
смисъл относно главния, подлежащ на доказване факт. Във връзка с постъпилото
електронно писмо е образувана пр. вх. № 22441/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас, изпратена по компетентност на Районна прокуратура –
Бургас, във връзка с която е образувано настоящото наказателно производство.
В хода на
разследването по делото св.Т. Н. е дала показания,
че свидетелките А. М. и Н. Хр. са накарали
св.В.С. да излъже, че е била изнасилена от С. Д., за да може
да живее заедно с баща си – св.С. С.. В същия
смисъл са и изложените от св.В.С. показания, дадени в хода на разследването по
настоящото наказателно производство.
Посочената
дотук фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства,
а именно: гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите В. Т., А. М., Ц. К., Т. Б., Т. Н., С. Ст., Г. Д., В.С. и С. Хр., както и писмените
доказателства, приобщени в хода на наказателното производство.
Настоящият
състав споделя становището на прокурора, че от анализа на доказателствата по
делото се налага изводът, че наказателното производство следва да бъде
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е извършено
престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК, както и друго престъпление от общ
характер.
Необходимо е
да се посочи, че не е било извършено престъпление по чл. 293, ал. 1 НК, а
именно подбуждането на свидетел, преводач, тълковник
и вещо лице да депозират неистински изявления, всеки в своето качество. За да е
извършено престъпление с горепосочената правна квалификация е необходимо от обективна
страна, деецът да е извършил активни действия, за да въздейства върху
съзнанието на определено лице, за да бъде мотивирано то да вземе определено решение
– да извърши престъпление по чл. 290, 290а и 291 НК. Начинът, средствата и
формите, в които се изразява въздействието, са без значение за квалификацията
на деянието. Без значение е също така дали въздействието е оказвано върху лице
с процесуалното качество на свидетел, преводач, тълковник
или вещо лице, или пък тепърва то ще бъде конституирано за участие в процеса в
такова качество. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, като от субективна страна е необходимо
да се установи, че е действало при условията на пряк умисъл. Нормата намира
приложение единствено в случаите, когато подбуденият не е извършил престъплението,
за което е бил мотивиран.
В настоящия
случай е безспорно, че В.С. е била в процесуалното качество на свидетел по
досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР –
Бургас, пр. вх. № 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас, както и по НОХД № 152/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас. В хода на разследването по посоченото досъдебно производство, В.С. е
била разпитана в качеството на свидетел пред съдия, във връзка с което е образувано
ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В хода на същото тя е дала
показания, в които е заявила, че докато били сами вкъщи със С. Д., той я
бутнал на леглото и ѝ казал да не мърда оттам. Същата посочва, че след
това Д. се върнал, като носел презерватив, както и че тя го е
бутнала и се е разплакала. Твърди също, че той ѝ казал да спре, защото
няма смисъл и щяло да стане. В.С. е посочила, че двамата правили секс, като твърди,
че той я бутнал на леглото, съблякъл се и разкрачил краката ѝ и се
съвкупил с нея. С. подробно и с детайли описва множеството съвкупления,
извършени от Д. с нея, както и че се е страхувала от Д., поради
което не е споделила с никого за случая. Посочените свидетелски показания са
били прочетени в хода на съдебното следствие по НОХД № 152/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас и са били изцяло кредитирани като отговарящи на
обективната действителност в присъдата на Окръжен съд – Бургас по НОХД №
152/2017 г., както и в Решение № 71/27.07.2018 г. по ВНОХД № 319/2017 г. по
описа на Апелативен съд – Бургас и Решение № 267 от 19.02.2019 г. по
наказателно дело № 1014/2018 г. по описа на Върховния касационен съд. За да е
извършено престъпление по чл. 293, ал. 1 НК следва въпреки извършените от дееца
активни действия по мотивиране на определено лице да лъжесвидетелства, същото
да не е лъжесвидетелствало. По делото е категорично установено, че В.С. не е
потвърдила неистина или затаила истина в рамките на досъдебното производство, в
нейните свидетелски показания, обективирани в протокол
от 14.06.2016 г. по ЧНД № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тъй
като същите са приети за достоверни с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място
по делото е несъмнено установено, че никой не е мотивирал св.В.С. да дава
неверни показания по досъдебно производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на
Второ РУ на МВР – Бургас, пр. вх. № 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас. Изложените в свидетелските показания на Т. Н. и В.С.
твърдения, че последната е била мотивирана да излъже, че е била изнасилена от С.Д. не се
подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал и не следва да бъдат кредитирани.
Дори да бъдат приети за достоверни, то същите свидетелски показания единствено
са в насока, че определени лица са мотивирали св.В.С. да признае в хода на досъдебно
производство № 434 ЗМ-603/2016 г. по описа на Второ РУ на МВР – Бургас, пр. вх.
№ 6559/2016 г. и пор. № 311/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас
обстоятелства, които отговарят на истината, а именно, че е била изнасилена от С. Д.. Ето защо и
както посочва прокурора в обжалваното постановление, не е извършено
престъпление по чл. 293, ал.1 НК.
Следва да се
посочи, че по делото са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК. За да е извършено престъпление с посочената правна
квалификация следва устно или писмено потвърждаване на неистина или затаяване
на истина от свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта. На първо
място субект на престъплението може да бъде само лице, което притежава
качеството на свидетел в съответното производство. Следователно, за да е налице
годен субект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, са необходими две
обективни предпоставки: 1) наличие на съответно производство; 2) лицето да е
призовано и разпитано като свидетел – т.е. то следва да е депозирало
свидетелските си показания. На второ място следва да се установят този кръг
обстоятелства, които са свързани с органа, пред който са депозирани
свидетелските показания. Налице е престъпление по чл. 290, ал. 1 НК само когато
този орган (съд или друг надлежен орган на власт) е овластен
да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с
правомощията си да установи истината относно определени факти. Изпълнителното
деяние на лъжесвидетелстването се изразява в две форми: действие –
потвърждаване на неистина, а именно деецът заявява обстоятелства, които
обективно не са станали или ако са станали не по начина, възпроизвеждан от
свидетеля или бездействие – затаяване на истина, а именно деецът премълчава
възприятията си за определени факти или елементи от тях. Възпроизвеждането на
обстоятелства, които се намират извън предмета на доказване, никога не може да
се квалифицира като “лъжесвидетелстване”. От субективна страна е необходимо да
се установи, че субектът е действал умишлено – съзнателно е възпроизвеждал по
неверен и неистински начин своите възприятия относно значимите за
производството факти. В настоящия случай по делото е установено, че св.В.С.
/непълнолетна/ е дала свидетелски показания по НОХД № 152/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, в които същата е потвърдила неистина, а именно, че С. Д. по никакъв
начин не я е докосвал, нито пък тя него. В.С. посочва също, че не е имала
сексуален акт с Д., както и че не е имала сексуален контакт с някого въобще.
Макар това деяние да осъществява формално от признаците на престъплението по
чл. 290, ал. 1 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна. Този извод
се подкрепя от обстоятелството, че св.В.С. е психично незряла личност, както и
че изложените от нея неверни факти в свидетелските ѝ показания по НОХД №
152/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас се дължи на това, че същата е
защитавала интересите на майка си. Необходимо е да се посочи и че св.В.С. е
пострадала от тежко умишлено престъпление против половата ѝ неприкосновеност,
което е оказало влияние върху психиката ѝ и емоционалната ѝ нагласа
при даването на свидетелски показания в съдебното производство. Предвид това за
настоящия състав, а и за наблюдаващия прокурор, макар настоящото деяние да осъществява
формално признаците на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което следва да намери приложение
чл. 9, ал. 2 НК и поради това деянието не е престъпно.
Всичко
гореизложено обосновава правилния извод на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е
извършено престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК; престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК, както и друго престъпление от общ характер.
При посоченото дотук съдът намира
обжалваното постановление за правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.243,
ал.6, т.1 НПК, Районен съд – Бургас
О
П Р Е
Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Постановление от 13.12.2019 г. на Районна прокуратура – Бургас за
прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство №225/2018 г.
по описа на 02 РУ към ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№10136/2017 г. и пореден
№801/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас;
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на:
-
Районна
прокуратура – Бургас;
-
В.С.С., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Теодора Кирова Николова, ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес: ***;
-
адв.Сава Каров от Адвокатска колегия – Бургас с адрес на кантора: гр.Бургас,
улица „Пиротска“ №26 – партер, офис №2.
Определението
може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас
в седемдневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия:………………………….