Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
18.12.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на втори
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Т.а, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2466 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432 от Кодекса на застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) от М.Р.М. срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“.
Ищецът твърди, че на 30.01.2017 г. около
14:20 часа в гр. София, на обособено трамвайно трасе по бул. “Скобелев” с посока ул. “Княз Борис” към бул. “Прага” т.а. “Магерус” с ДК№ *******, управляван от И. Т., реализирал ПТП
с пресичащата на зелен сигнал на светофарна уредба пешеходка В.Б.. Смъртта на
пешеходката настъпила мигновено и по мъчителен начин. По случая било образувано
досъдебно производство № 11033/2017 г. по описа на РТП ПР СДВР и пр. пр. №
749/2017 г. по описа на СГП. Ищецът, син на починалата пешеходка, понесъл тежко
смъртта на своята майка, с която имал изключително силна връзка и която му била
посветила живота си. След смъртта й изпаднал в тежка депресия, станал потиснат
и затворен. Отключил и заболяване: розацея, което е
нелечимо. Поради преживения стрес ищецът не е в състояние и да полага труд.
Твърди се гражданската отговорност на водача на автомобила да е била
застрахована от ответното Д.. По изложените съображения претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 200000 лв., ведно със законната
лихва считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът не
оспорва застрахователното правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”. Оспорва процесният инцидент
да е настъпил по вина на водача на т.а. “Магерус” при
твърдян от ищеца механизъм. Твърди инцидентът да е настъпил по вина на
пострадалата, която навлязла на платното за движение пред автомобила по начин,
непозволяващ своевременно спиране. Твърди да е пресичала на забранителен сигнал
на светофарна уредба по начин, несъобразен с близостта на автомобила и извън
мястото, разрешено за пресичане. Оспорва иска и в частта за настъпилите
неимуществени вреди като смята претендираното
обезщетение за прекомерно. Твърди и ищецът да не е представил допълнително
поисканите от застрахователя доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично
и с адв. С. като поддържа предявения иск. Събраните
по делото доказателства анализира в писмена защита.
Ответникът, чрез юрк.
П., оспорва иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:
В.В.Б., родена
на *** г., е починала на 30.01.2017 г. Наследник по закон е синът й М.Р.М.
(ищец).
С присъда № 260012/26.01.2021 г. по НОХД
5163/2018 г. на СГС, 5 с-в (влязла в сила в хода на настоящия процес), И.
Николов Т. е признат за виновен в това, че на 30.01.2017 г., около 14:20 часа в
гр. София, при управление на МПС специален автомобил марка „Магерус“
с рег. № *******, по обособено трамвайно платно по бул.“Скобелев”
с посока на движение от ул.„Княз Борис“ към бул.“Прага“, в района на №39, в
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП извършил неправилна маневра потегляне (чл.25
от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“), вследствие на което реализирал ПТП с
пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка В.В.Б. и по
непредпазливост причинил смъртта й - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК като е оправдан по
обвинението да е нарушил разпоредбата на чл. 76 от ППЗДвП.
Въззивен контрол е осъществен в рамките на дело
689/2021 г. на АС гр. София, 2 с-в. С решение № 16/27.01.2022 г. присъдата е
изменена в частта относно определеното наказание на подсъдимия и потвърдена в
обжалваната и от повереника на частния обвинител част.
В съдебния акт се приема за установена следната фактическа обстановка: на
30.01.2017 г. подсъдимият Т. бил на работа за времето от 7:00 до 15:30 часа,
когато управлявал специален автомобил марка „Магерус“,
модел „125 Д10А“, с peг. № *******. Автомобилът извършвал
обслужване на съоръженията по трамвайния релсов път с цел почистване и недопускане
заледяване на специалните устройства – осоляване, разместване, гресиране като в
съответствие с нормативните изисквания на Наредбата за организация на
движението на територията на СО (приета с Решение № 332 по протокол № 48 от
19.5.2005 г. на Столичен общински съвет) имал право да ползва трамвайните трасета,
а при преминаването през кръстовища следвало да се съобразява и спазва
сигналите на светофарната уредба, регулираща движението на релсовите пътни
превозни средства. Специалният автомобил бил с дължина от 6.30 м. и ширина от
2.20 м. Височината на кабината на автомобила „Магерус“,
модел „125 Д10А“, измерена от пътното платно била 2.42 м., височината на
предната зона на торпедото от пътното платно – 1.75 м. Ширината на торпедото в
предната му зона била 1.20 м Разстоянието от очите на водача до предната част на
торпедото била 2.04 м. Очите на водача, с оглед местоположението на седалката
(крайно задно положение), били на 2.18 м. над терена, а торпедото на 1.75 м над
терена. Около 14:20 часа специалният автомобил се намирал в гр.София като се
движел по обособеното трамвайно платно по бул. „Ген.М.Д. Скобелев“
с посока от ул. „Княз Борис“ към бул. „Прага“. Широчината на обособеното
трамвайно платно на бул. „Скобелев“ било 5.6 м., предназначено
за движение на мотриси в двете посоки. Встрани от релсовия път се намирали
тротоари, съответно с ширина 4 м. вляво и 2.6 м вдясно, считано в посоката на огледа
(от ул. „Княз Борис“ към бул. „Прага“). Двусекционният
пешеходен светофар, който се намирал на разстояние от около 1.80 м вляво от
левия край на трамвайното трасе, на стоманен стълб, бил в работещ режим. Т.нар.
„лунен светофар“ се намирал на разстояние от около 11.2 м. от линията на
ориентира, приет под ъгъл от 53°. Времето било ясно, с добра видимост.
Релсовото трасе било покрито с циментова настилка, заснежена
и заледена, без дупки и наклони. Достигайки с автомобила до № 39 на бул. „Скобелев“, подсъдимият спрял в дясната част на релсовия път
малко преди светофара, регулиращ движението на трамвайните мотриси на
разстояние от 0.6 м., изчаквайки разрешителен сигнал за потегляне. Той имал
видимост към светофара, когато гледал надясно. През това време В.Б.се намирала
на тротоара на бул. „Скобелев“ като се движела бавно
със скорост между 0.29 м/сек и 0.32 м/сек. При придвижването си възрастната
жена поспирала, заобикаляла препятствия, за кратко влязла в магазин, след което
продължила движението си по тротоара. Пешеходката била облечена с тъмночервено
на цвят палто, с шапка на главата, обута с боти, държала бастун в лявата си ръка,
дамска чанта от изкуствена кожа и полиетиленов или
хартиен плик в дясната ръка. На тротоара били направени няколко пътеки в снега
за осигуряване на по-лесен достъп до трамвайното трасе. На разстояние от 3.35 м.
непосредствено след входа на намиращия се на бул. „Скобелев“
клон на „Пощенска банка“ имало направена такава пътека. През така описаната
пътека, намираща се в близост до кошче за боклук, В.Б.предприела пресичане на релсовото
платно за движение на бул.“Скобелев“ отляво надясно,
считано по посоката на движение на управлявания от подсъдимия специален
автомобил. Като стигнала до задната част на управлявания от Т. автомобил, Б.тръгнала
успоредно на камиона, като се движела в непосредствена близост до лявата му
страна на разстояние от около 0.50 м. от централната ос на тялото й и на около
0.30 м. от дясната странична част на тялото й в посока напред към кабината.
Достигайки края на предната лява част на автомобила, пешеходката предприела
пресичане от ляво на дясно на не по-малко от 0.30 м. пред него с опорен ляв
крак и изнесен напред десен крак. За да сигнализира за това си намерение,
възрастната жена повдигнала леко бастуна си, който държала в ръка, над главата.
Непосредствено след това, за водача на автомобила, който бил престоял около 60 сек.,
бил подаден разрешителен сигнал за движение, в неговата посока, от релсовата светофарна
уредба, а Б.предприела пресичане. При потеглянето на превозното средство и на пешеходката
настъпил удар между предната лява зона в областта на предната регистрационна
табела на автомобила и тялото на починалата, при което тя паднала напред по очи
спрямо посоката на движение на камиона. Вследствие движението на моторното превозно
средство с около 5 км/ч, тялото на пострадалата било закачено от стърчащите части
отпред и отдолу на специалния автомобил, провлачено
за съвсем кратко разстояние напред, след което Б.била притисната и прегазена
последователно от предно ляво и задните леви колела на управлявания от
подсъдимия камион. Ударът настъпил по широчина на трамвайното трасе – на 3.5 м.
до 3.8 м. вдясно от левия бордюр на обособено трамвайно трасе на бул. „Скобелев“, считано в посоката на огледа (посоката на
движение на автомобила) и по дължина на трамвайното трасе – от 12.7 м. до 13.0
м. преди линията на ориентира, считано в същата посока. Вследствие на удара Б.паднала
по очи на пътното платно, като след посоченото по-горе влачене и прегазване тялото
й се установило в рамките на пешеходната пътека на разстояние от 2 м. от горния
край на пешеходната пътека и на 8.2 м. от ориентира при огледа. Трупът бил
обърнат по гръб от притекли се на помощ граждани, както бил заварен и от
разследващите при извършване на огледа на местопроизшествие. След
произшествието, тъй като не разбрал за случилото се, водачът на автомобила Т.
продължил движението си, без да спира. Прибрал се заедно с пътуващите с него
свидетелки в депото на „Столичен Електротранспорт“, намиращо се на бул. „********.
Малко по-късно там дошли служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Около
20:00 часа северноамериканско време, синът на починалата, който бил поставил
камери в дома на майка си В.Б.на ул. „************, констатирал, че тя още не
се е прибрала. Поради това започнал да й звъни по телефона, а също и на своя братовчедка,
която установила, че Б.е починала в резултат на пътно-транспортно произшествие.
В резултат на удара на починалата В.Б.била
причинена черепно-мозъчна и лицева травма: деформация (хлътване) на лицето и
главата вляво, с множествени и многофрагментни
фрактури на костите на лицевия и мозъчния череп; разкъсване на меката черепна
покривка от костни фрагменти, размачкване на мозъка; закрита гръдна травма: раздробяващо
счупване на гръдния кош, счупване на лявата ключица, кръвонасядане
на средостението, разкъсване на перикарда,
размачкване на сърцето, контузия и разкъсване на белите дробове, разкъсване на
левия диафрагмален купол, разкъсване на хранопровода,
изливане на кръв и стомашно съдържимо в гръдните половини; закрита коремна
травма: разкъсване на черния дроб, панкреаса, левия бъбрек и слезката, кръвонасядане на стомаха и дебелото черво, изливане на кръв
в перитонеалната кухина; травма на опорно-двигателния
апарат: гръбначна травма (разкъсване на междупрешленни
дискове на прехода между шийната и гръдната част и в
долната гръдна част на гръбначния стълб), тазова травма (разкъсване на симфизата и на лявата сакроилиачна
става), хемартроза на лявата лакътна
става и вътреставно счупване на лъчевата и лакътната кости; мекотъканни
увреждания: разкъсно контузии рани и травматичен деколман в областта на лявата ръка, лявата предмишница, лявата подбедрица и
лявото бедро, травматичен мекотъканен джоб в лявата поясна област, кръвонасядане със
специфичен негативен характер в областта на лявата подбедрица
и коляното; обезкървяване на трупа и вътрешните органи, резултат от горните увреди,
довели до смъртта й. Скоростта на специалния автомобил в района на
произшествието в момента на удара е била не по-висока от 5 км/ч, а при
движението напред не по-висока от 10 км/ч. Водачът на автомобила могъл да
възприеме пешеходката при преминаването й вляво от шофьорската врата на
автомобила, през стъклото на вратата, от момента на появата й, движейки се
отзад напред спрямо автомобила, до момента на достигането й на зоната на
контролния номер и последвалия удар. Б.била невидима за водача, докато
преминавала отпред и вляво на предната колонка на автомобила, за време от 2.2
сек до 2.4 сек. Пешеходката била видима за водача, след като е излязла от
невидимата зона на предна лява колонка на автомобила, до момента на удара, за
времето от 2.5 до 2.76 сек. В случая специалният автомобил се е движел по
трамвайните релси като водачът се е съобразявал с показанията на лунния
светофар за трамваи (направление 1ТМ), а пешеходката е пресичала пред автомобила,
преди пешеходната пътека, като сигналът на светофара в момента на потеглянето й
към момента на удара е бил разрешителен за водача и забранителен за Б.. Времето
за реакция на водача при конкретната ситуация е обосновано да не надвишава 0,8
сек, заради наличните в близост спирки на масовия градски транспорт. Разстоянието,
изминато от Б.от момента на нейното тръгване от вратата на банковия клон на
„Пощенска банка“ (тъй като сянката на пешеходката на прозореца започва да намалява
отдолу нагоре, което съответства на отдалечаване в посока страничната лява зона
на автомобила – видно от записа на камерите в банковия офис) до момента на
потегляне на автомобила, при възприетите два варианта на скорост на движение на
пешеходката, е 14-16 м.
Наказателният съд е отрекъл поддържаната
от ищеца и в настоящото производство теза майка му да е пресичала обособеното
платно за движение на трамваи на обозначеното за целта място като е формиран и извод,
че водачът Т. е могъл да види пешеходката от
момента на появата й вляво от шофьорската врата, движейки се отзад напред
спрямо автомобила, до момента на достигането й на зоната на предния контролен
номер, вляво на бронята с изключение
на зоната непосредствено зад предната лява колонка на специалния автомобил и
непосредствено пред левия му фар. (л. 133 от делото). Прието е също така, че пострадалата
Б.е навлязла в обхвата на движение на автомобила при забранен за пешеходци
светлинен сигнал (л. 132 от делото), но при оглеждане на обстановката вляво,
водачът е могъл да предотврати удара като не потегли (л. 133 от делото). Наказателният
съд е формирал и извод за нарушение на чл. 25 ал. 1 ЗДвП - привеждане в
движение превозното средство без водачът да се убеди, че пътят пред него е
свободен, т.е. няма друг участник в движението. Прието е също така за
предвидима и появата на пешеходец въпреки предписаните и неспазени в случая
правила за пресичане на платното за движение при разрешителен сигнал и на
указаното за целта място (л. 136 от делото).
С решение № 50122/19.10.2022 г. по КНД №
537 по описа за 2022г., на ВКС, ІІ Н.О., въззивното
решение, потвърждаващо първоинстанционната присъда, е
оставено в сила.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
Б.С.К.– първа братовчедка. Свидетелката сочи, че В.Б.е нейна леля. Ищецът бил
късно родено дете, за което В. много се грижела, лягала и ставала с името „М.“
на уста. Ищецът не е женен, няма партньорка. Живеел с майка си в едно
домакинство. Починалата всеки ден излизала, купувала вестник, гостувала на
майката на свидетелката, слизала по стълбите от петия
етаж.
Когато свидетелката и майка й съобщили на
ищеца за случилото се, той първоначално млъкнал, просто не реагирал. В
следващите 24-48 часа по телефона ищецът споделял със свидетелката, че му е
много лошо, глава го боли, повръща му се. Казал й, че вдигнал високо кръвно.
След погребението се запуснал, спрял да се бръсне, гледал в празното
пространство. Не искал да прави нищо, никъде не искал да ходи, с никого не
искал да се види. Ищецът споделил със свидетелката, че стигнал до антидепресанти.
От съдебно-психиатричната експертиза на
вещото лице д-р А.П. се установява преживяна от ищеца остра стресова реакция (F.43.0) и разстройство в адаптацията – реакция на смърт (F43.2), които могат да бъдат свързана именно със загубата
на неговата майка, а данните за интензивността и продължителността на
страданието потвърждават твърдението на ищеца за силна емоционална връзка с
неговата майка. Експертът констатира, че тези признаци не са налични към датата
на интервюто и може да се заключи, че от психиатрична гледна точка загубата е
преживяна. Настоящите емоции и мисли са изява на нормалпсихологичните
процеси на приемане на факта на загубата, като е останала нормалпсихологична
реакция на тъга при спомен за разговор за събитието. Вещото лице не констатира
твърдяното от ищеца депресивно състояние в степента и по смисъла на МКБ.
Настоящият състав приема, че предвид
прогласения с чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Република България ангажимент
за съда да установи истината, наложително е отчитане на всеки източник на
информация за факт от значение за разглеждания спор. В тази връзка липсващият
нарочен механизъм за приобщаване на видеозапис в гражданския процес сочи на
непълнота в закона, но не обосновава пречка за ползването му. Наличието на
видеозапис по делото, позволяващо непосредствено възприемане на информация
както от страните, така и от съда, включително при осъществяване на
институционален контрол, изцяло покрива изискванията на чл. 187 ГПК. Изискуемата
в случая публичност осигурява достъп до съдържанието както от страните, така и
от съда. Тези условия са налице и при приобщени по делото видеозаписи. Налице е
позоваване на тези доказателства, осигурен е достъп и за страните до тяхното
съдържание. При тези съображения настоящият състав приема, че няма пречка да извлече
непосредствено информация от видеозаписите, за които се твърди да са относими
към съществения в случая спор за съпричиняване на
вредоносния резултат.
При отсъствие на преки доказателства за
мястото на съприкосновение – основният спор между страните, изводът в тази
насока предполага наличие на достатъчно доказателства, които в тяхната връзка
да изключат всяко разумно обосновано съмнение. Събраните доказателства сочат,
че тялото е установено на територията на маркирана пешеходна пътека. Ответникът
поддържа ударът да е настъпил извън така означената територия, поради което и с
оглед правилото на чл. 154 ГПК дължи да го докаже.
Приетата в настоящото производство
комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза изгражда изводите си за траекторията на движение на пострадалата на
показанията на свид. Г., които обаче настоящият
състав не кредитира предвид онагледените снимки на л. 390 и л. 391 от делото и
изградената на тяхна база възстановка на ситуацията,
а и съдържанието на видеозапис, находящ се на диск с
надпис „ДП ЗМ № 11033/17 на СРТП-ОР-СДВР Банка“ с електронна идентификация 1008_27072022 във файл с наименование: Skobelev_Camera01_Skobelev_20170130145950_3404438.mp4. Пострадалата подминава обособената просека
непосредствено пред входа на банковия салон. Възпроизведените от вещите лица
кадри не се влияят от субективния елемент при възприемане на факти от
реалността и пресъздаването им впоследствие, а обезпечават възможност за
непосредствена оценка. Съдът споделя възприетата и от вещите лица нелогичност
пострадалата да е предпочела да прегази натрупания сняг, за да прекоси
трамвайното трасе. Подобно поведение е изключено и предвид вниманието, с което пострадалата
подбира пътя си, по който преминава и то на тротоара (запис с начало 00:28:58 и
край 00:29:14), възприето и от вещото лице М..
Както отбелязват и вещите лица от
комплексната експертиза на л. 25 (л. 397 от делото) на кадъра се установява
елемент от задната част на спрелия автомобил, позволяващо идентифициране на
действителното му местоположение. Видно от видеозаписа, наличен върху посочения
диск във файл с наименование: Skobelev_Camera02_Skobelev_ *********35950_20170130143703_3706683.mp4 Кадър 11042, при указан момент на възпроизвеждане 00:30:40
и регистриран момент от записващото
устройство 14:30:31, отбелязва начало на движение, а видимата част от
автомобила излиза от зрителния обхват на кадър 11057 при отразено време на
възпроизвеждащата програма 00:30:43 и 14:30:33 според записващото устройство.
При тези обстоятелства налага се извод, че автомобилът е потеглил изключително
бавно. Прави впечатление, че емоционалната реакция на свидетеля, която
еднозначно може да бъде свързана с възприето злощастие, е регистрирано от
записващото устройство започва на кадър 11121/00:30:53 при отразен момент на
възпроизвеждане 00:30:53 и указан час от регистриращото устройство 14:30:44.
Свидетелят Г. описва механизма на съприкосновение, което логично може да бъде
обяснено и с изводимо от езика на тялото му привлечено внимание с начало от
кадър 11107/00:30:51/14:30:41. Предвид описания от свидетеля механизъм на
съприкосновение няма разумна причина тази реакция да се свърже с неговия
резултат – останалия на земята труп.
При еднозначно установено местонахождение
на задната част на автомобила – видимата част за вътрешната камера на банков
клон, съдът споделя извода на вещите лица, че габаритите на превозното средство
обезпечават възможност за еднозначното му позициониране на място. Даденото от свид. Д. описание на мястото, от което е възприела
произшествието, следва извод да се е намирала на обособената тротоарна площ
(остров) вдясно спрямо посоката на движение на автомобила. Сочи да е видяла
пострадалата още преди да застане пред автомобила през камиона (кабината). При височина на торпедото (обособената
част пред кабината на водача) от 1,75 м., на която височина съответства и на
долната част на страничните прозорци на кабината, заявеното от свидетелката, че
е висока 1,70 см предвид и обстоятелството, че наблюдава ситуацията от
тротоара, съдът кредитира дадените от показания, които подкрепят указаните в
експертизата варианти за достъп до трамвайното трасе преди обозначената пешеходна пътека.
Същевременно свидетелката сочи да не е
видяла непосредствено удара, а сочи да е предусетила събитието и видяла
прегазеното тяло. Предвид съобщените данни за привлеченото й внимание към
случващото се и доколкото свидетелката не споменава да е отместила погледа си,
единствено възможна пречка да види момента на удара се явява закриването му от
торпедото.
Следва да бъде споделен и изводът,
формиран от комплексната експертиза, че не е правдоподобно пострадалата да е навлязла
на трамвайното трасе през просеката на обособената територия на пешеходната
пътека, за да се окаже пред автомобила към момента на потегляне.
Освен това, съсредоточените наранявания в
лявата част по цялото тяло на пострадалата и местонахождението на трупа дават
основание за извод, че осевата линия на тялото й е преминала вътрешната част
левите колела на автомобила, при движение по протежение на тялото й. Това
навежда на извод, че към момента на удара пострадалата се е намирала пред
торпедото на автомобила.
При движение по пешеходната пътека тялото
е разположено с дясната си част към автомобила, което предполага увреждане и на
тези части, а такова в случая не е установено. Следите обаче са характерни за
удар в гръб, което съответства и на възприетото от наказателния съд, а и
безспорно в настоящия процес, че в момента на прегазване пострадалата е била с
лице към земята. Позиционирането на тялото й върху обозначената територия
на пешеходната пътека обаче може да бъде
обяснено с предприет от пострадалата опит да се отдалечи от автомобила в
единствено възможната посока при затруднено движение. Такава реакция е и обективно
възможна предвид видимо бавното потегляне на автомобила и отстоянието
във времето между потеглянето и емоционалната реакция на свид.
Г., свидетелстваща за момента на увреждане. Удар в областта на кръста,
съответстваща на указаната от вещото лице М. най-вероятна зона на
съприкосновение, поражда изпреварващо движение на торса, а изместената точка на
тежестта води до подсичане на краката и в крайна сметка събаряне на тялото на
земята при запазване местоположението на краката. Размерът на гумите на
автомобила, придаващи му висока проходимост, предвид и достъпната в интернет
информация, че този автомобил разполага с режим на движение 4х4 (макар и
неизследвана в процеса), прегазването може да бъде обяснено с достигане на
пострадалата от автомобила и изключва възможността за провличане на тялото.
Идентифицираната позиция на краката на
трупа в началото на обособената пешеходна пътека предвид времевото отстояние между потеглянето на автомобила и емоционалната
реакция на свид. Г., възприетата от пострадалата
опасност (засвидетелствано от подадения
знак) е възможна само при продължено движение на пострадалата въпреки потегляне
на автомобила. Подобно поведение обаче е нелогично предвид видимото и от записа
внимание на пострадалата при подбора на пътя и при разминаване с останалите
пешеходци. Тази хипотеза се опровергава и от показанията на свид.
Д., че е видяла пострадалата секунди
след дадения знак, преди скриването й от автомобила и потеглянето му. Освен че
субективната представа за времето не позволява обективното му измерване, в
критична ситуация (каквато описва свид. Д.) реалната
представа бива допълнително възпрепятствана. Обстоятелството обаче, че
свидетелката е видяла пострадалата непосредствено до кабината преди автомобилът
да потегли при обективно установеното негово положение, също опровергава
поддържаната от ищеца теза, че ищцата е пресичала по пешеходната пътека.
При тези съображения съдът приема за
доказано, че пострадалата е пресичала трамвайното трасе преди очертаната територия
на пешеходната пътека. Липсват обективни данни, за да бъде възприет конкретен
вариант от алтернативно предложените от вещите лица, но това в случая не е и
необходимо за изясняването на съществения въпрос – дали пострадалата е
пресичала трамвайното трасе на указаното за пешеходците място.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По делото не се спори, че към датата на
пътнотранспортното произшествие отговорността на водача Т. на специалния
автомобил марка „Магирус“ с рег. № ******* е
застрахована при ответника по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Тази застраховка ангажира застрахователя да посрещне
вредите, за които водачът отговаря, а с оглед мястото на увреждане – според българското
законодателство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД този, който виновно
причини другиму вреда, дължи да я поправи. По силата на чл. 300 ГПК
гражданският съд е обвързан от установеното с присъда 1) деяние, 2) неговата противоправност и 3) виновността на извършителя. В случая
при тези условия е установено, че водачът Т. е пренебрегнал установено от чл.
25 ал. 1 ЗЗД задължение преди да предприеме маневрата потегляне да се увери, че
пред управляваното от него превозно средство не се намира друг участник.
Следователно по обвързващ настоящия състав начин са установени деянието и
неговата противоправност.
Правилото на чл. 300 ГПК установява
изключение от принципа, прогласен с чл. 12 ГПК – сезираният с конкретен спор
съд да събира доказателства и да ги цени по вътрешно убеждение. За разлика от
чл. 298 ал. 1 ГПК, разпростираща обвързващата сила на решението по отношение на
страните в процеса, нормата на чл. 300 ГПК утвърждава меродавност на присъдата
във всяко производство, чийто предмет са гражданските последици от извършено престъпление
без оглед на обстоятелството дали и доколко привлеченият да отговаря правен
субект е могъл да участва и в тази връзка да допринесе за установяване на
изискуемото при всяко съдебно производство изясняване на фактите, които са от
значение за решаване на делото. При тези съображения настоящият състав приема,
че обвързващата сила на присъдата досежно виновността
подлежи на стеснително тълкуване. В тази връзка установената в наказателното
производство вина е относима към въведената с чл. 45
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. Установената вина
изключва принципно признатата възможност за опровергаване на предположението.
При тези съображения настоящият състав приема за установена и вината у
застрахованото при ответника лице.
По възражението за съпричиняване.
Прави впечатление, че всички разрешени от
наказателния съд и утвърдени от закона като обвързващи гражданския съд въпроси
касаят елементи от изследваното престъпление. На плоскостта на гражданскоправния спор досежно
последиците от извършено престъпление нормата на чл. 51 ал. 1 ЗЗД утвърждава
границите на отговорност за обезвреда – на възмездяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримото поведение. В тази връзка и следващата алинея
отдава значение на приноса на пострадалия към увреждането. Следователно, и при
така регулираното отношение в сила е правилото, че всеки дължи да поеме
последиците от собственото си поведение. Неположената грижа към собствения
интерес от страна на пострадалия частично освобождава извършителя от отговорност.
Затова и меродавно в тази насока не е субективното отношение към извършеното –
вината, а наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението
на пострадалия и вредоносния резултат (така изрично Тълкувателно решение № 88
от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума
на ВС).
Така очертаната специфика на регулираното
отношение повдига въпроси, стоящи извън лимитираните
рамки на задължителната сила на присъдата. Предвид и фокусът на внимание при
наказателното производство – налице ли са предпоставките за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия, поведението на пострадалия придобива
второстепенно значение с придадено и в случая значение за индивидуализация на
наказанието. При отчитане на прокламираните начала на гражданския процес и в
частност състезателното начало (чл. 8 ГПК) и вътрешното убеждение (чл. 12 ГПК)
настоящият състав приема, че не е обвързан на изводите на наказателния съд досежно съществения в настоящия спор въпрос – поведението
на пострадалата, а дължи да формира самостоятелен извод. На собствено основание
гражданският съд дължи да прецени и степента на въздействие на съпричиняването върху вредоносния резултат. Понеже нормата
на чл. 51 ал. 2 ГПК не дефинира като цел санкциониране на пострадалия, а от
изложените аргументи следва очаквано справедливо разпределение на имуществената
тежест от неблагоприятните последици, формалното нарушение на правилото не е
достатъчно, за да обоснове съпричиняване.
Пешеходната пътека очертава територия с отдаден
приоритет на пешеходците, от което произтича и задължението за водачите да
гарантират безопасното им преминаване през платното за движение. В случая обаче,
макар и с косвени доказателства, се установи, че пострадалата не се е
възползвала от пешеходната пътека, а озовавайки се в непосредствена близост
пред превозното средство е ограничила възможността водачът да я забележи
своевременно, довело и до съпричиняване на
вредоносния резултат.
При все това обаче съдът приема,
същественият принос за увреждането е у водача, а за непосредствена причина да
се случи инцидентът – неосъществения визуален контрол върху платното за
движение по време на изчакване на разрешителния сигнал.
Забраната за движение по трамвайната линия
предпоставя възможност за движение на останалите
участници в движението, в това число и на пешеходците, пресичащи трамвайното трасе.
От тази гледна точка неположена грижа с произтичащ от това принос към
увреждането по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, се явява едва пренебрегната забрана
за навлизане на платното за движение. Правилото на чл. 25 ал. 1 ЗДвП гарантира
възможност на намиращия се на пътното платно пешеходец да го премине безопасно,
ангажирайки водачите да го изчакат дори
и сигналната уредба да им позволява навлизане в кръстовището. Установените
в процеса данни за скоростта на движение на пострадалата изключват възможността
да се приеме, че е стъпила на платното за движение, т.е. да е предприела
пресичане при забранителен сигнал. Даденият знак с вдигнат бастун освен
индикация за възприета опасност онагледява
и решимост у пострадалата да премине пред автомобила. Макар и по делото да няма
обективни данни, както предприетото пресичане преди пешеходната пътека, така и
демонстрираното желание да бъде изчакана може да бъде логично обяснено с осъзната
забрана на пешеходния светофар, а съкратения път – с намерението й да използва разрешителния
светофар. С други думи, напълно е възможно настъпила забрана при положение, че
пострадалата вече се е намирала на трамвайното трасе, поради което настоящият състав
не приема за установено пренебрегване и на така предвидената гаранция за
сигурността на пострадалата като пешеходец.
Събраните доказателства еднозначно
посочват като механизъм на увреждане потеглянето на автомобила без
застрахованият водач да е изпълнил задължението си предварително да се увери,
че не създава опасност за други участници в движението. Понеже ускорителното
движение при потегляне пряко зависи от командите на водача, пряката и
непосредствена причина в случая е неосъществения ефективен контрол на платното
за движение, препятствало в крайна сметка водача да възприеме местоположението
на пострадалата, а не се установява препятствана от пострадалата възможност за
своевременно спиране, за да обоснове съпричиняване на
твърдяното основание.
По изложените съображения съдът приема 10
% съпричиняване от страна на пострадалата.
По претендираното
обезщетение:
ЗЗД утвърждава като подлежащи на
обезщетяване и неимуществените вреди, чийто размер подлежи на определяне по
справедливост. Това предполага съобразяване на вида и характера на доказаните
вреди и интензитет на страданията на ищеца. Доколкото законът очаква оценка на
тези вреди, необходимо е и отчитане на икономическите условия в страната към
датата на настъпване на процесното ПТП. Съдът
съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може
да бъде преодоляна и изключително близките и сплотени отношения на членовете в
семейството на ищците. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от
правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Съдът отчита емоционалната близост между ищеца и неговата майка, съхранена
въпреки обстоятелството, че към датата на смъртта ищецът не е живеел в едно
домакинство в майка си. Следва да се вземе предвид и промяна в начина на живот
на ищеца за относително дълъг период от време. По изложените съображения съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 150 000 лв. При
възприетата степен на съпричиняване предявеният иск
се явява основателен и доказан до сумата от 135 000 лв., за която и следва
да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 17.05.2017 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 06.04.2021 г.
ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса, а с постановяване
на решение № 50122/19.10.2022 г. по КНД № 537 по описа за 2022г., на ВКС, ІІ
Н.О. държавна такса не се дължи на основание чл. 83, ал. 1 т. 4 ГПК. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска
в общ размер 340 лв.
По делото е приложено
пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие с отбелязване
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца да е договорено по реда
на чл. 38 ЗАдв., ето защо няма основание същото да се
възлага в тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски съобразно отхвърлената
част от иска. При определяне на разноските съдът не взема предвид депозита за
разпит на свидетели - възнаграждения не
са изплатени и внесената сума подлежи на връщане. Дължимата в полза на
ответника сума за депозити за вещи лица, съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение е в общ размер 337,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса 5300 лв., както и 957,08
лв. – възнаграждения за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г." ЕИК ******** да заплати на М.Р.М., ЕГН **********, IBAN ***:
-
135 000 лв. – дължима на основание чл.
432 КЗ: застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2017 г.
по вина на водача на МПС специален автомобил „Магерус“
с рег. № *******, чиято гражданска отговорност като водач на автомобил към
датата на ПТП е застрахована от ответното Д. и което ПТП е довело до смъртта на
В.В.Б., майка на ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 200 000 лв.;
-
340 лв. – държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН ********** да заплати на З.Е.А.Д. "Б.В.И.Г." ЕИК ********
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 337,60 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З.Е.А.Д.
"Б.В.И.Г." ЕИК ********
да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК сумата от 6 257,08
лв. за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа
на страните.
СЪДИЯ: