РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Кюстендил, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. "Средец"№11, представлявано от Б. И., чрез адв. Дружество „Н.,
У., М.“ представлявано от У., съдебен адрес: гр. С., ул. „О. №**, ет.*, офис *,
против К. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №**.
В исковата молба се сочи, че по заявление на ищеца било образувано ч.
гр. д. № 1530/2022 г. пред ПРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Поради постъпило възражение били дадени
указания по реда на чл. 415 ГПК, за което била депозирана и настоящата
искова молба.
Твърди се, че ищцовото дружество предоставило на ответника ВиК услуги
и същите имали облигационни отношения. То се уреждало посредством
„Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор“, одобрени с решение на ДКЕВР през 2014г. и Наредба №4 на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни услуги. Съгласно последния
нормативен акт правоотношение между страните по спора възниквало с
присъединяването на потребителя към водопроводната и канализационната
мрежа на ищеца и откриването на партида с абонатен номер. На името на
ответницата била открита партида за водоснабдяване на имот, находящ се в
1
гр. Р., ж. к. „Г.“, бл. *, ап. * с абонатен номер ************. Въпреки това К.
Г. Д. не заплатила предоставените й ВиК услуги за отчетния период
22.12.2017 г. до 29.12.2021 г., което възлизало на сумата от 1 264, 73 лв.
Наред с това се сочи, че били издадени 20 бр. фактури, справка извлечение за
дължими суми, карнети, подписани от Д., констативен протокол, от което
следвало, че Д. е потребител на ВиК услуги. Сочи, че Общите условия са
одобрени от ДКЕВР и публикувани в посочени вестници. Отделно от това
водоснабдителното дружество било изпълнило задълженията си за доставяне
на ВиК услуги до процесния имот.
Ето защо се поддържа искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 1 264, 73 лв. – главница за
предоствени ВиК услуги за периода 22.12.2017 г. до 29.12.2021 г. и сумата от
152, 72 лв. – лихва за периода 07.04.2019 г. до 06.04.2022 г., както и да бъде
осъден ответника да заплати направените разноски в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото
си на отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че измервателните
уреди не отчитали коректно. Прави се възражение, че задълженията били
погасени по давност.
В съдебно заседание депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея, ответникът не се явява.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 730/18.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1530/2022 г. по описа на Районен
съд Кюстендил, е разпоредено длъжникът – тук ответник, да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1 264, 73 лв., представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода 22.12.2017 г. до 29.12.2021 г. за обект в гр. Р., ж.к. „Г.“ бл. *, ап. *,
сумата от 152, 72 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода
от 07.04.2019 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 18.08.2022 г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на вземането, сумата 28, 35 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски и 360 лв. – адвокатски хонорар.
От съдържащите се ч. гр. д. № 1530/2022 г. по описа на Районен съд
Кюстендил документи е видно, че заповедта е била съобщена на ответника на
23.09.2022 г., а възражението си е депозирал на 19.10.2022 г. поради това са
били изпратени указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, като в срока
2
по закон е депозирана и настоящата искова молба.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове. Изложеното
обуславя положителния извод, че ищецът има процесуална легитимация да
води настоящите искове.
Между страните не е спорно, че на името на ответника е открита
партида за водоснабдяване на имот, находящ се в гр. Р., ж.к. „Г.“, бл. * ап. *.
Относно този имот на името на ответника са издавани фактури за услуги
предоставяни от ищцовото дружество – л. 14-21. Видно от справка
извлечение, издадено от ищцовото дружество / л. 22/ размерът на дължимите
от отвяетника суми е 1264,73 лв., а лихвата е 152,72 лв. Периодът за който се
претендира заплащане на ВиК- услуги е 06.03.2019г. – 29.12.2021 г.
Представени са заверени копия от карнети, в които частично присъстват
подписи на ответника. Приложен е констативен протокол от ищцовото
дружество за проверка на водомера на процесното жилище. В същия е
отразено, че водомерът подлежи на профилактика.
Приложени са и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Перник, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014 г. и други
такива, одобрени с решение № ОУ-021/09.06.2006 г., без да са ангажирани
доказателства за тяхното публикуване в централен и местен ежедневник.
Видно от дубликат за сключен граждански брак №***** от 08.04.1981г.
ответницата е в граждански брак с Е. Д.от **** г.
По делото е изготвено заключение от вещото лице С. Т., което съдът
цени като обективно изготвено. В същата е отразено, че количествата
потребена питейна вода и разпределена от общ водомер се извършва
посредством таблет. За процесния период начисленото количество вода е 528,
464 куб. м., а общата стойност на предоставените услуги е в размер на 1264,
73 лв., а размерът на законната лихва е 156, 21 лв.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
В случая исковете са допустими, т. к. са депозирани в срок от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
По основателността: Предмет на главния положителен установителен
иск е установяването на дължимостта на вземането. С оглед характера му
ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следваше да установи
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с източник
договор за доставка на вода и отвеждане на канални води, сключен при Общи
условия, по силата на което в тежест на водоснабдителното дружество е
възникнало задължението да доставя питейна вода за питейно-битови нужди,
факта на извършваните доставки на питейна вода и предоставените услуги, и
че техните стойности са изчислени на база действащите цени на тези услуги.
В тежест на абоната бе да докаже, че е заплатил отчетеното количество вода в
установения от закона срок.
При така разпределната доказателствена тежест, страните не спорят, а и
от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на ВиК
услуги на територията на Р., където се намира процесното жилище.
Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но
незаплатена вода за жилище на ответника.
Спорно е дали ответникът има активна процесуална легитимация,
измервателният уред дали предоставя коректни данни и алтернативно
ответникът се позовава на изтекла погасителна давност.
По отношение на възражението за активната лигитимация съдът
направи преценка в положителен смисъл, такава е налице по отношение на
ищцовото дружество по посочените съображения по-горе.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Общите условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана нататък
Наредбата). Действително приетото в чл. 14 от тази наредба, сочи, че те се
уреждат с писмен договор. За заварените потребители обаче, които не са
сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4
договори, намират приложение общите условия на доставчика, именно
защото, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа
преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика. Ето защо следва да се приеме, че за процесния период
е налице валидно сключен договор между страните за доставка и ползване на
питейна вода, респ. и отвеждане на канални води, по силата на който двете
страни са обвързани от насрещни задължения, за действителността на което
правоотношение не се изисква писмена форма. Това налага извод, че
ответникът е имал качеството на потребител по см. на чл. 3, ал.1 от
4
Наредбата.
При тези разяснения съдът взе предвид, че ответникът е собственик на
имот в гр. Р., като спор в т. см. няма. По отношение на коректността на
показанията на водомера следва да се посочи, че съгласно констативен
протокол №0003249 такъв е бил монтиран за процесното жилище и е
подлежал на профилактика. Констатацията е извършена на 08.11.2022 г.
Поради това липсват всякакви доказателства за неточно измерване на уреда.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия. Съгласно нормата на чл.
32, ал.1 от Наредбата, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение,
като според нормата на чл. 39, ал. 1 изразходваното количество вода се
определя по реда на чл. 35, който предвижда, че показанията на водомерите
се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите
условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Видно от предствените по делото заверени карнети в края на процесния
период, както и за месеците май, юни и юли 2021 г. са налице подписи на
ползватели на процесния имот, поради което на същите са им станали
известни отчитаните количества вода и в през останалите месеци, за които
няма положени подписи. Ето защо, съдът намира, че липсата на подписи за
някои от месеците в карнетите не рефлектира на основателността на иска,
доколкото ответникът е бил в положение да узнае какви количества месечно е
отразено да е потребител и да предприеме съответни действия, ако прецени за
необхоД. На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че
представянето на карнетите за подпис на ответника служи има единствено
уведомителна функция спрямо отчетените стойности по водомера и
наличието или липсата на подпис от ответника не рефлектира върху
обстоятелството дали ответникът потребява вода в посочените количества.
Заключението на вещото лице по отношение на претендираните суми
съответства на исканията на ищеца.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да плащат сумите за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Доколкото уведомяване за издаването им до потребителя тук липсва, не може
да се установи кога настъпва и тази дата.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност: съгласно
чл. 111, б. "в" от ЗЗД, процесните главници и лихви се погасяват с кратката 3-
годишна давност, тъй се касае за повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж (в този
смисъл задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК). От това
следва, че правото на иск е погасено по давност за задълженията три години
преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – т. е.
5
претенцията за периода преди 26.07.2019 г. е неоснователна, а съдът ще
уважи главницата до размер от 1 097, 05 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Горният извод обуславя неоснователност и на претенцията за
присъждане на лихва за забава. На самостоятелно основание следва да се
вземе предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото не са
ангажирани доказателства във връзка с разпределената доказателствена
тежест, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си, установено в
чл. 6, т. 6 и чл. 31, ал. 1 от Общите условия да издава ежемесечни фактури за
дължимите суми, а процесните вземания са изискуеми след покана. В този
смисъл е и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, която гласи, че потребителите са
длъжни да плащат сумите за ползваните от тях услуги в 30 - дневен срок след
датата на фактуриране. Т. к. уведомяване за издаването на такива до
потребителя тук липсва, не може да се установи кога настъпва тази дата, респ.
този иск се възприема за неоснователен и недоказан в цялост.
Ето защо, съдът ще отхвърли изцяло претенцията за лихва за забава в
размер на 152, 72 лв. като неоснователна.
По отговорността за разноски:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално
обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 от ГПК
предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Ищцовото дружество претендира плащане на разноски, доказва, че
ги е сторил и депозира списък за разноски по чл. 80 от ГПК своевременно.
Наред с това, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., постановено по ТД №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по искания за разноски в заповедното
производство. Поради това ответникът ще бъде осъден да плати разноски,
съобразно уважената част от исковете в настоящото и в заповедното
производство, в общ размер на 868, 65 лв. Ответникът не представя
доказателства за сторени разноски, нито претендира заплащане на такива.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че К. Г. Д.,
ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №**, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул.
„Средец“ №11, представлявано от Б. И., сумата в размер на 1 097, 25 лв.
(хиляда деветдесет и седем лева и пет стотинки), дължима за извършена
доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води за
периода 26.07.2019 г. до 29.12.2021 г., за жилище, находящо се в гр. Р., ж. к.
„Г.“, бл. *, ап. *, като искът до пълния предявен размер от 1 264, 73 лева -
главница, дължима за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на
канални води за периода преди 26.07.2019 г., за което са издадени данъчни
фактури, описани в справка-извлечение №19179, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 152, 72 лева за периода 07.04.2019 г. –
06.04.2022 г., за които суми в хода на производството по ч.гр. № 1530/2022 г.
е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, оставя без
уважение, като неоснователен, недоказан и погасен по давност.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №**, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Варош“, ул. „Средец“ №11, представлявано от Б. И., сумата от 868,65 лв.
(осемстотин шестдесет и осем лева и 65 стотинки), представляващи
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7