№ 2569
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя М.
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора Х. Ив. Х.
като разгледа докладваното от Галя М. Гражданско дело № 20241100110345
по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Г. А. Р. по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в
Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България
– Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Молителят Г. А. Р. прави искане за връщане на дъщеря му С.М. Р., родена на
********* г., в държавата по обичайното й местопребиваване – САЩ.
В молбата са изложени обстоятелства, че молителят и ответницата по молбата – М.
М. М., са родители на детето С.М. Р., родена на ********* г. в САЩ. Родителите са живели в
условията на фактическо съпружеско съжителство, като от м. август 2013 г. до 2020 г. те са
живели на посочения в молбата адрес: 70 Хънтър Драйв, Мъри, Кентъки,42071. През 2019 г.
майката е наела къща, на приблизително разстояние малко повече от 1.5 км от семейното
жилище, и за периода 2020 г. - 2023 г. се е преместила да живее там с детето. Според
молителя с ответницата нямат съдебно решение или писмено споразумение относно
разпределянето на родителската им отговорност, но са споделяли грижите за С., като всеки
от родителите се е грижил за детето през седмица. Изтъква, че има положението на
„фактически попечител“, съгласно щатското законодателство, уреждащо въпросите,
свързани с попечителството на дете. Сочи се в молбата, че на 01.07.2023 г. молителят е
подписал декларация за издаването на паспорт на детето С. и пътуването й до България,
придружено от своята майка, за срок от един месец, като уговорката е била майката да върне
С. на 15.08.2023 г. за започване на училище. Молителят Р. твърди, че след изтичане на този
срок ответницата е отказала да се върне с детето С. в САЩ и е решила да остане за
1
постоянно в България. Поддържа се в молбата, че е незаконно задържането на детето на
територията на Република България и това е провокирало подаването на молбата. Още
повече, че според молителя той се е опитвал да убеди майката да се върне с детето в САЩ,
но това било неуспешно.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на
правосъдието, чрез процесуален представител – юрисконсулт С.. Не се претендират
разноски.
Ответната страна – М. М. М., оспорва молбата в писмено становище. Сочи, че са
налице три отделни основания да се постанови отказ за връщане на детето С. в САЩ.
Поддържа, че малолетното дете не е имало обичайно местопребиваване на територията на
САЩ; че не е налице неправомерно задържане на детето, тъй като бащата никога не е
упражнявал ефективно родителските права; че е налице сериозна опасност връщането на
детето в САЩ да го изложи на физическо и психическо увреждане или да го постави в
неблагоприятна ситуация, както и че детето се е приспособило към новата му среда.
Възраженията си относно липса на обичайно местопребиваване основава на доводи, че
детето не е било интегрирано в достатъчна степен в социална и семейна среда. Сочи, че от
средата на 2016 г. не са живели заедно с Г., тъй като молителят заявил, че новата му къща е
готова и се изнася там, но без майката и детето. Твърди, че от този момент бащата не се е
грижил за дъщеря си; не е помагал финансово; виждал я е много рядко и все в присъствие на
майката; не е идвал на лични празници на детето и не е посрещал заедно с тях официални
празници като Коледа и Нова Година. Изтъква и доводи, че връщането на С. в САЩ ще я
застраши, тъй като детето изпитва страх от баща си, който е проявявал насилие спрямо
майката в нейно присъствие; не е известно къде и при какви условия ще бъде отглеждано
детето, както и защото ще бъде отделено малолетното дете от майка си, която за него е
основен източник на сигурност и защита, а и поради установеното заболяване на С., което
изисква периодични контролни изследвания, хранителен режим и прием на лекарства.
Ответницата заявява окончателно становище за неоснователност на молбата в
депозирани писмени бележки. Претендира разноски за настоящото производство.
Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по
настоящото дело, заяви становище за неоснователност и недоказаност на молбата. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли същата, като допълнително сочи, че следва
да се вземе предвид мнението да малолетната С., изразено при изслушването й, а именно, че
се противопоставя на връщането си в САЩ, тъй като счита, че ще бъде поставена в риск и
не се чувства добре в присъствието на баща си.
Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към
предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое
убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете С.М. Р. в САЩ по реда на
Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически
2
факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди
отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в
Република България в нарушение на установените в САЩ като държава по обичайното му
местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно;
3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането
на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в
Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4)
бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на
детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да
го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин
да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, §1, б.“b“ от Хагската конвенция); 7)
връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в
областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската
конвенция); 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да
се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането,
съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13,
§ 2 от Хагската конвенция).
Съобразно с този фактически състав и относимата към изброените предпоставки
доказателствена съвкупност по делото, съдът намира, че липсват категорични и безспорни
доказателства, посредством които да се достигне до извода, че молителят Г. А. Р. е
упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че същите нямат сключен
граждански брак и не са уреждали въпросите относно родителската отговорност
извънсъдебно или по съдебен ред в САЩ. В заверен превод от английски език ( л. 53 и сл. от
делото) е представено и прието като писмено доказателство извлечение от Законодателство
на Кентъки 403.270 “Въпроси, свързани с попечителството – Определяне на най – добрия
интерес на детето - Оборима презумпция, че съвместното попечителство е равномерно
разпределеното време за отглеждане на детето е в негов най – добър интерес – Фактически
попечител“. Видно от цитирания документ, който обективира приложимо към конкретиката
на настоящия случай право, “фактически попечител“ означава лице, за което е доказано по
ясен и убедителен начин, че е полагало основните грижи и е подпомагало финансово дете,
което през последните 2 години е живяло при лицето за общ период от 6 месеца или повече,
ако детето е на възраст под три години, и за общ период от 1 година или повече, ако детето е
на възраст три години и повече, или е било настанено от Министерството за услуги в
общността.
Молителят не отрича, че не е съжителствал съвместно с ответницата и детето, като
твърди, че майката М. е живяла отделно – в друга къща, за периода от 2020 г. насетне. В
молбата за връщане, подадена чрез Държавен департамент на САЩ по образец, не се
посочват и представят документи, които могат да послужат като основание на правата на
молителя Р. за попечителство – напротив, заявява се, че майката М. и бащата са отглеждали
детето без правно споразумение. Твърденията на молителя, че се е грижил за малолетната С.
3
през седмица - посредством лични усилия и финансово, т.е. че ефективно е упражнявал
съобразно с щатското законодателство родителските права, остават недоказани в хода на
съдебното дирене, независимо, че на бащата е указана доказателствената тежест в процеса и
е предоставена процесуална възможност за ангажиране на относими писмени и гласни
доказателства. Обстоятелството дали бащата е упражнявал ефективно родителските права не
може да се извлича по предположение от други документи по делото, като например заверен
Акт за раждане № 5770018, преписка 116 2013 33108 от Регистър на статистиката на
населението, Общност Кентъки, за С.М. Р. (л. 28 от делото); копие от карта за социално
осигуряване № 323-47-5024/18.02.2020 г. (л. 32 от делото); Хронология на записването -
Основно училище Норт Калоуей, 2928 Бринн РД, Мъри KY – (л. 33 от делото); Справки за
присъствения профил на ученика С.М. Р. – (л. 35 и сл. от делото). Тук е мястото да се
посочи, че от тези документи може единствено да се формира извод, че са неоснователни
възраженията на ответницата досежно липса на интеграция на детето С. в САЩ към
момента на извеждането му, поради което това е била и държавата по обичайното му
местопребиваване непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България.
При изслушването му, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, вр. с чл. 13, ал. 2 от Хагската
конвенция, и в присъствието на социален работник В.Д. от Д“СП“ – „Лозенец“ - София,
детето С.М. Р. заяви, че в САЩ първоначално живеели с бабата и дядото по бащина линия.
Впоследствие бащата построил къща и с него живели няколко месеца. В крайна сметка
майката М. наела къща, малко по - долу на същата улица, като наемането на друга къща се
налагало, защото молителят бил агресивен към ответницата, а и към София. В къщата на
бащата, според разказаното от С., тя никога не можела да води приятели. Г. казвал, че за
рождения й ден могат да дойдат, но винаги преди рождения й ден ставал много агресивен,
ядосвал се по причини необясними за детето и затова рожденият си ден С. винаги изкарвала
при майка си в нейната къща. Родителите й вече били разделени. В Америка, детето
установява, че е ходило при баба и дядо, като дядото е бил повече от баща за С., отколкото
истинският й баща. Дядото по бащина линия в САЩ е купувал дрехи на детето, водил е С.
на ресторант, докато баща й, според разказа й, в годината е купил за нея веднъж обувки.
Становището на социалния работник В.Д. е, че изразеното мнение на детето в
никакъв случай не е манипулирано. Това, което е споделила С. със социалните работници от
компетентната по настоящото й местоживеене Д“СП“ – Варна, е идентично с това, което е
разказала при изслушването й в съдебно заседание, както и на социалния работник В.Д..
Според социалния работник детето изразява свое лично мнение и е наясно, че ако се върне в
САЩ няма къде да отиде, а трябва да пребивава при баба си и дядо си.
Налага се изводът, че не са налице убедителни и конкретни доказателства, които да
установят по безспорен начин релевантното обстоятелство, че молителят е лице, полагало
основните грижи и подпомагало финансово детето С.М. Р. в минималните периоди,
посочени по – горе, съобразно с дефиницията, дадена за фактически попечител от
Законодателството на Кентъки. Независимо, че молителят се противопоставя на оставането
на детето на територията на Република България, доколкото по делото не се доказва да е
осъществявал ефективно родителските права по време на задържането, на основание чл. 13,
§ 1, б.“а“ от Хагската конвенция, съдът не е задължен да разпореди връщането на детето
С.М. Р. в САЩ.
От друга страна, по изрична разпоредба на чл. 13, § 2 от Хагската конвенция,
съдебният или административният орган може също да откаже да разпореди връщането на
детето ако установи, че детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение. При
извършване на тази преценка съдът следва да вземе под внимание информацията за
социалното положение на детето, предоставена от Централния орган или от друг
4
компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето.
В тази връзка и както е установено вече по делото, при изслушването на детето С.
присъстващият социален работник В.Д. изложи становище, че изразеното мнение на детето
не е манипулирано. Нежеланието на малолетната С. Р. да се върне в САЩ е лично нейно
мнение, което е съответно на възрастта и достигнатата й степен на зрялост. Според
социалния работник детето е изключително интелигентно и умно за възрастта си, като
разбира естеството на делото.
Детето на страните категорично заяви, че в България се чувства по-сигурна. Живее на
няколко блока разстояние от баба си и дядо си по майчина линия и всяка събота ходят на
вечеря у тях. Сочи, че добре се разбира с всички. Има си куче, което много обича. Има
приятели в България, които знаят английски и много й помагат. Не желае да се връща в
САЩ, но контактува и иска да го прави и за в бъдеще, с баба си и дядо си по бащина линия.
Следва да се посочи, че и в производство като процесното, приоритетен е интересът
на самото дете, а не на неговите родители, поради което оставането на малолетната С. Р. в
Република България е в съответствие с най – добрия интерес на детето, дефиниран с нормата
на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Разпоредбата
сочи, че най – добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
От изготвения и приет по делото актуален социален доклад на компетентната по
местоживеене на детето Д“СП“ – Варна се установява, че ответницата М. и детето живеят в
град Варна, в широкия център, жилището е собственост на родителите майката. Социалните
работници са установили, че битовите условия са добри, хигиената е на нужното ниво, а
обзавеждането на жилището е съвременно и функционално. Майката работи. Детето се
интегрира все още в средата, в която живее. Посещава ЧУ „Мечтатели“ в град Варна и е
преминало успешно учебната 2023/2024 г. За С. има избран личен лекар. При извършване на
социалното проучване детето е споделило, че му харесва в България. Не са установени
данни за налични рискове при обгрижването на детето, откакто то живее със своята майка в
България.
Изготвено е Становище от класния ръководител на детето С. в ЧУ “Мечтатели“, изх.
№ РД – 19-10/16.10.2024 г., в което е заявено мнение, че детето се е адаптирало в средата. Не
се забелязват тревога и стрес у детето, а С. е приветливо и общително дете. Създала е
приятелства със свои съученици, общува все по – уверено на български език и помага на
съучениците си да подобряват своите знания по английски език.
От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р. М.
(майка на ответницата и баба на детето) и Н.М. – първа братовчедка на ответницата, се
установява, че допреди връщането на майката и детето в България през 2023 г. бабата по
5
майчина линия не е виждала на живо С. 7 години – единствено по “Скайп“. Според св. М. С.
се чувства добре в България и вижда голям прогрес в научаването на български език от
нейната внучка. Свидетелят е и личен лекар на детето. В тази връзка дава показания, че на
детето С. е назначила пълни медицински изследвания, при които се оказало, че детето има
много високи стойности на инсулин. Понастоящем е с диагноза “инсулинова резистентност“.
С. започнала да ходи на фитнес и проявявала голям интерес там. Налагало се и да спазва
диета, понеже била свикнала да яде бургери в САЩ с дядото. Според св. М. се изчаква С. да
излезе във ваканция, за да направят обременяване с глюкоза, при което да се реши дали тя е с
“инсулинова резистентност“ или е вече с “диабет тип 2“. Дядото по бащина линия бил с
“диабет“ - на инсулин. Свидетелят излага, че ще се налага много често контрол, който в
България може да се прави редовно и да се спазва много стриктна диета, както и ще се
налага по - активна физическа активност и избягване на стрес, което е основното. Бабата
установява, че детето се чувства понастоящем добре, което е важно за нея. Съдът кредитира
тези показания, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като не се
опровергават от останалия доказателствен материал, а напротив - подкрепят се от него
(медицински документи на л. 131 и сл. от делото). Впечатленията на св. М. са преки и се
излагат по делото добросъвестно, без противоречия и логически несъответствия.
Свидетелят М. дава показания, че детето се чувства много по - спокойно. Има близки,
не се притеснява да контактува с други хора, спортува. Детето С. е споделило на св. М., че
желае да остане в България, като й било мъчно само за баба й и за дядо й от САЩ, но С. не
желаела да живее там. Тези показания също са преки и непосредствени и съдът ги намира за
достоверни.
Следователно, налага се извода, че е уместно да се вземе предвид еднозначното и
категорично мнение на детето С. да остане в Република България, което съответства и на
неговия интерес да се отглежда в сигурна семейна среда, при добре осъществяваща се
интеграция в българската образователната система, включително и при осигуряване на
адекватни и професионални грижи за здравословното състояние на детето.
Съобразно с изложеното настоящият съд обосновава краен извод, че молбата за
връщането на детето С.М. Р. в САЩ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответницата М. М., възлизащи на сумата от общо 2 080.00 лева, от които 280.00 лева –
разноски за преводач и 1 800.00 лева – за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие (л. 160 от делото). Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно, предвид усилията по защитата и предмета на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Гражданско отделение – брачни състави,
-ри
II брачен състав
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. А. Р., роден на ******** г., постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла
на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца - за връщането на детето му С.М. Р., ЕГН **********, в Съединените американски
щати, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. А. Р., роден на ******** г. в САЩ, да заплати на М. М. М., ЕГН
**********, сумата от общо 2 080.00 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7