№ 13932
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20221110123703 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. к. Б.“ АД срещу В. С.
Р., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ал. 1
ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
14.11.2018 г. сключил с ответника договор за преиздаване на револвираща
международна кредитна карта „Diners club”, с предоставен в полза на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500 лв., за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ
(банкомат) или ПОС, съгласно приложимите към договора Общи условия. Излага
доводи, че на 19.11.2018 г. ответникът е получил уговорената кредитна карта, за което
обстоятелство е бил съставен протокол. Твърди, че ответникът не е погасил дължими
вземания по договора, в общ размер на 483,67 лв., от които 396,06 лв. – главница,
дължима на основание т. 2 и т. 5 от договора вр. т. 10.1 от раздел Х на Общите
условия, както и 87,61 лв. – лихви, начислени за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021
г., на основание т. 6 и т. 7 от договора вр. т. 11.1 от раздел XI на Общите условия.
Навежда доводи, че съгласно договора, за всички операции извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в
размер до 45 дни, през който не се начислявала уговорената фиксирана промоционална
годишна лихва при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е
погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период.
Ищецът е уточнил, че отчетен период е всеки период от срока на действие на
договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на
същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал
извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит,
съгласно т. 10.1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната
1
погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия и т. 6 от договора
освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на
разходите си. Ищецът твърди, че минималната погасителна вноска представлявала
сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно на стойност от
5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на
отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната
погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение да заплаща наказателна
лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с
размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била
в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта, съгласно т. 7.2 от договора. Изложени са доводи, че кредитът е бил
обслужван до 31.08.2020 г., като с изтичането на 150 календарни дни от датата, на
която първото непогасено задължение е станало изискуемо - 15.09.2020 г., кредитът се
е трансформирал в автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да е необходимо
уведомяването на титуляря на картата, съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия. Сочи,
че за процесните вземания разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45291/2021 г. по описа на СРС, 172 с-в, която не е влязла в
законна сила. Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 396,06 лв. – непогасена
главница по договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта
„Diners club”от 14.11.2018 г., както и 87,61 лв. – лихви, начислени за периода от
01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., на основание т. 6 и т. 7 от договора вр. т. 11.1 от раздел
XI на Общите условия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е
подал отговор на исковата молба. Оспорва основанието и размера на претендираните
вземания. Оспорва твърденията на ищеца относно настъпила предсрочно изискуемост
на вземанията по кредита. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че
кредитополучателят е усвоил предоставения кредитен лимит. Релевира възражение за
недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 12
ЗПК, доколкото в съдържанието му не са посочени усвоената главница, уговорената
лихва, правото на отказ на потребителя, условията за изменение на лихвения процент,
както и за размера на лихвения процент на ден. Излага доводи, че клаузата по т. 7.2 от
договора е нищожна, доколкото противоречи на чл. 33 ЗПК, както и че размерът на
претендираното вземане е прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
С писмена молба с вх. № 193710/06.07.2023 г. ищецът е взел становище по
отговора на исковата молба. Поддържа, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК предоставеният кредитен лимит е изцяло и предсрочно изискуем, предвид
настъпилия падеж на 15.09.2020 г. Твърди, че съдържанието на процесния договор е в
съответствие със законовите изисквания, както и че клаузите му са индивидуално
уговорени. Излага доводи, че в договора ясно са формулирани уговорките относно
приложимия ГЛП и ГПР по кредита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
2
От изложените фактически твърдения, следва че в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно
отношение с ответника, възникнало по силата на сключен помежду им договор за
преиздаване на револвираща международна кредитна карта „Diners club”, по силата на
който в полза на ответника е бил предоставен потребителски кредит под формата на
кредитен лимит, при посочените параметри, усвоен от ответника, за когото е
възникнало задължение за връщане на предоставената в заем сума в търсения размер,
съответно за претендираните договорни лихви, поради настъпване на основанията за
предсрочна изискуемост на кредита.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже правоизключващите, респ.
правопогасяващите отговорността му факти.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за преиздаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) от 14.11.2018 г., ведно с приложимите Общи условия към
договора, сключен между „Д. к. Б.“ АД, в качеството му на „издател“ и ответника в
качеството на „титуляр“. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора по искане на титуляря,
издателят приема да преиздаде на титуляря револвираща международна кредитна
карта “DINERS CLUB” с обозначен на нея срок на валидност, като предоставя на
титуляря право да ползва кредитен лимит в размер на 500 лева, който може да бъде
усвоен с издадената карта и при условията и реда, предвидени в Общите условия на
„Д. к. Б.“ АД, за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти
DINNERS CLUB.
В чл. 3 от договора е предвидено, че срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит е до 31.10.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично
при условията и реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на издателя. С чл. 5 от
договора титулярят се е задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в
сроковете и по начина, уговорен в договора и ОУ към него, като съгласно чл. 10.1 от
раздел „Погасяване на кредита“ от Общите условия, титулярят заплаща всеки месец до
датата на падежа или на първия работен ден, ако падежът е неработен ден, минимална
погасителна вноска, посочена в месечното извлечение, която според чл. 1, б. „и“ от
Общите условия е в размер на 5% от дебитното салдо по партидата към последния ден
на отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целият размер на усвоения
кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. Видно от чл. 4 от договора след изтичане
на отчетния период на титуляря се изпраща извлечение по карта. Съгласно чл. 1, б. „в“
от Общите условия, за дата на падежа се счита 15-то число на месеца, следващ
изтичането на отчетния период, респективно първият работен ден след него, ако 15-то
число е неработен ден, като в буква „л“ е предвидено отчетният период да е от първо
до последно число на всеки календарен месец.
Според чл. 6 от договора, за всички операции извършени с карта, отчетени през
един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок, съгласно
действащи ОУ на издателя, през който период издателят не начислява уговорената
договора лихва. Титулярят има право на гратисен период, само при условие, че до
датата на падежа на отчетния период той погаси пълния размер на отчетените с
картата плащания през съответния отчетен период. Посочено е, че към датата на
подписване на настоящия договор гратисният период е със срок до 45 дни.
В чл. 7 от договора е предвидено, че при непогасяване на падежа на пълния
размер на задълженията се дължи фиксирана годишна лихва – 19% върху непогасените
3
суми, като до 28.02.2019 г. титулярят заплащал промоционална лихва в размер на 12%.
В чл. 7.2 от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярят заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна
вноска, намалена с размер на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на
просрочие наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда
предвиден в ОУ на издателя. В клаузата е уточнено, че към датата на подписване на
настоящия договор годишната наказателна лихва е в размер на редовната лихва по т. 7
плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, като издателят служебно задължава
партидата със сумата на наказателната лихва.
В чл. 11.1 от ОУ е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярят заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна
вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дни на
просрочие, лихвата по т. 8.1.1, плюс наказателна надбавка в размер, съгласно договора.
Издателят служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва, отчетена
от деня следващ датата на падежа за съответния отчерен период към 1-во число на
следващия отчетен период.
Съгласно предвиденото в чл. 13.2.1 от раздел ХІІІ на Общите условия -
"Предсрочна изискуемост" ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно
изискуем и издателят предприема незабавно действия за принудително събиране на
вземанията си, без да уведомява титуляря и без да дава допълнителен срок за
изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение на титуляря към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни
дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно
Договора и Общите условия.
Като писмено доказателства по делото е приет Протокол № 395900/19.11.2018
г., видно от който ответникът е получил от ищеца кредитна карта „Diner Club Classic”,
валидна до 10.2021 г., като е декларирал, че е запознат с Общите условия и с Тарифата
на „Д. к. Б.“ АД.
По делото са представени и месечни извлечения по кредита за периода от
01.03.2018 г. до 31.07.2021 г., които не са оспорени от ответника.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че усвоените средства чрез
кредитната карта посредством тегления на суми на АТМ са в общ размер 990 лева,
като в полза на ищеца са постъпили плащания за погасяване на главницата размер на
646,84 лева, поради което непогасена е останала главница в размер на 396,06 лева.
Вещото лице е уточнило, че общата стойност на внесените от ответника средства за
погасяване на усвоения кредитен лимит са на обща стойност от 865 лв. Според
заключението на вещото лице непогасената револвиращата лихва е в размер на 175,86
лева, лихвите за просрочие – 43,47 лв., а лихвата за забава – 7,98 лева, като предвид
постъпилите плащания в размер на 865 лева непогасено е останало задължение в
размер на 396,06 лв. – главница, както и 87,61 лв. за начислени револвираща лихва,
лихва за просрочие и законна лихва за забава.
По отношение на претенцията за непогасена главница по договора:
Въз основа на събраните доказателства в производството съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
4
сключения помежду им договор за потребителски кредит под формата на кредитен
лимит (овърдрафт). Не се спори по делото, че договорът е подписан именно от
ответника, поради което е установено, че същият е поел уговорените в него и
приложимите общи условия задължения.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
недействителността на процесния договор поради неспазване на законовите
изисквания, доколкото в съдържанието му не били посочени размера на усвоената
главница, дължимата лихва, както и ГПР по кредита. Видно от чл. 10 от договора е, че
предвиденият ГПР по кредита е в размер на 21,78%, като обща дължимата от титуляря
сума е на стойност от 608,80 лв. В клаузата на чл. 2 от договора изрично е посочено, че
на титуляря е предоставено правото да ползва кредитен лимит (овърдрафт) в размер до
500 лв., с преиздадената кредитна карта. В чл. 7 от договора са уточнени приложимите
към правоотношение ГЛП и формирането на уговорената наказателна лихва. В този
смисъл, настоящият съдебен състав, счита че съдържанието на процесния договор е в
съответствие със законовите изисквания, заложени в разпоредбата на чл. 12 ЗПК.
Съдът намира за установено, че с нарочен протокол на ответника е предадена
лично кредитната карта, посредством която е предвидено да се усвоява уговорения
кредитен лимит. Установява се от представените извлечения и от заключението на
вещото лице, че кредитният лимит е бил усвояван чрез тегления от ATM устройство.
В настоящия случай, за да обоснове изискуемостта на вземанията си, ищецът се
позовава на настъпването на предсрочна изискуемост на процесния договор, като е
посочил, че първата просрочена погасителна вноска е с падеж - 15.09.2020 г., поради
което допуснатата забава е с повече от 150 календарни дни, което дава основание да се
приеме, че са се осъществили обективните предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – арг. чл. 13.2.1 от Общите условия. Съгласно
посочената клауза предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да се
уведомява титуляра на кредитната карта. В случая, от страна на ответника е
релевирано оспорване относно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането.
За настъпване на предсрочната изискуемост на кредит е необходимо освен
установяване на предвидените в договора обстоятелства за това, то и кредиторът да е
обявил на длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно е
позоваването на ищеца, че изискването за връчване на уведомление до длъжника за
предсрочна изискуемост се отнася само към банките по банковите кредити съгласно
чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Предсрочна изискуемост на заем или кредит настъпва само с
упражнено право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на
уведомление до длъжника. Правото на предсрочна изискуемост е преобразуващо право
на кредитора, с което се отнема преимуществото на срока – чл. 71 ЗЗД. Съгласно
договорната свобода (чл.9 ЗЗД) страните могат да се уговорят и други
обстоятелствата, извън посочените в нормата на чл. 71 ЗЗД, при които кредитът може
да стане предсрочно изискуем. Нормата на чл. 71 ЗЗД се отнася до всички срочни
задължения и урежда право на кредитора да иска предсрочно изпълнение, като
изрично в нормата на чл. 71 ЗЗД правото да се търси предсрочно изпълнение е
уредено в зависимост по волята на кредитора, т.е. само и доколкото той упражни
правото да поиска предсрочно изпълнение. Това преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора се упражнява с едностранно волеизявление, което поражда
действие при достигне до насрещната страна и при наличие на обективните
предпоставки за това. В този смисъл - Решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д.
5
№ 665/2018 г., I т. о., ТК.
От горното следва, че уговорката за настъпване на „автоматична“ предсрочна
изискуемост, т.е. без уведомяване на длъжника, не поражда действие, поради което, за
да настъпят последиците на предсрочна изискуемост, волеизявлението на кредитора в
този смисъл следва да е достигнало до ответника. Не се твърди и не се установява
преди завеждане на делото ответникът да е бил уведомен за това, че ищецът
упражнява право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Упражняването на това
право е станало с връчване на ответника на препис от исковата молба на 11.01.2023 г.
В производството по чл. 422 ГПК съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е
длъжен да вземе предвид всички обстоятелства от значение на спорното право,
настъпили до приключване на съдебното дирене - т. 9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ОСГТК. Сред тези факти са и обстоятелствата, които водят до
предсрочна изискуемост на вземането, без да се променя основанието, на което се
търси защита на правата, което в случая е договорът за кредит. Правото на предсрочна
изискуемост на кредита, уговорено в договора, е право на кредитора едностранно да
измени договора, като отнеме на длъжника преимуществото на срока, за да не носи
риска от изпадането на длъжника в неплатежоспособност, която се презумира при
определената в договора продължителност на забавата в плащанията. При това
предсрочната изискуемост само променя момента, в който кредиторът може да
изисква плащане от длъжника и този момент може да настъпи и в хода на процеса.
Съгласно приетото в Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 от ГПК /без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/,
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
В този смисъл е и Решение № 147/26.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд. по т. д. №2256 по
описа за 2019 г.
От договореното относно условията за предсрочна изискуемост на кредита и
установеното по договора неизпълнение от страна на ответника, следва да се приеме,
че на 11.01.2023 г. (с връчване на препис от исковата молба) е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. В случая исковата молба обективира изявление на ищеца за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, след като се претендира целият
размер на неиздължения кредит. Нещо повече, към датата на приключване на
съдебното дирене по настоящето дело, всички суми по договора са станали изискуеми.
С оглед приетото от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, непогасената сума за главница възлиза в размер на 396,06 лв., като
доколкото по делото не се твърди и не се доказва плащане на същата, следва че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
6
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за лихви, начислени на основание т. 6 и т.
7 от договора във връзка с т. 11.1 от раздел XI на Общите условия:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
лихви в размер на 87,61 лв., начислени за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., на
основание т. 6 и т. 7 от договора вр. т. 11.1 от раздел XI на Общите условия. При
предявен установителен иск, същият следва да е изцяло в съответствие с подаденото
заявление и издадената заповед за изпълнение. Видно от заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45291/2021 г. по описа на СРС,
172 с-в дружеството е заявило претенция за главница и лихва, като в заявлението е
посочено, че сумата от 87,61 лв. представлява наказателна лихва. Видно от договора е,
че разпоредбите на чл. 7 предвижда начисляването на няколко по вид и основание
лихви – револвираща годишна лихва във фиксиран размер и наказателна лихва.
Лихвата по т. 7.1 от договора не е била претендирана със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито такава е присъдена със заповедта по чл. 410 ГПК, поради
което предмет на разглеждане в настоящото производство е основателността на
претенцията за лихва по чл. 7.2 от договора.
Ответникът е релевирал възражение за нищожност на клаузата по чл. 7.2 от
договора, предвиждаща заплащане на наказателна лихва, поради противоречието й с
чл. 33 ЗПК, което съдът намира за основателно. В случая, тази форма на договорна
отговорност e предвидена в договора (чл. 7.2) и в Общите условия към него (чл. 11.1),
което презюмира, че същата не е индивидуално уговорена - арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Съгласно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на длъжника
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като според ал. 2 обезщетението за забава не може да надвишава размера на
законната лихва. Следователно, допълнително уговорените вземания за кредитора като
последица от просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер.
В случая, съдът намира, че правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК не е спазено предвид
начина на формиране на стойността на претендираната наказателна лихва, доколкото в
чл. 7.2. от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска,
титулярят заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна
вноска, намалена с размер на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на
просрочие наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда
предвиден в ОУ на издателя. В клаузата е уточнено, че към датата на подписване на
настоящия договор годишната наказателна лихва е в размер на редовната лихва по т. 7
плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, като издателят служебно задължава
партидата със сумата на наказателната лихва. В този смисъл, настоящият съдебен
състав, счита че клаузата по чл. 7.2 от договора вр. с чл. 11.1 от Общите условия към
същия противоречи на закона, а именно на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Следва да бъде
съобразено, че макар назована от ищеца „наказателна лихва“, същата по естеството си
представлява неустойка, с която се цели заобикалянето на императивното изискване на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита че искането на
ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 87,61 лв. –
лихви, начислени за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., на основание т. 6 и т. 7 от
договора във връзка с т. 11.1 от раздел XI на Общите условия, следва да бъде
7
отхвърлено като неоснователно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора.
От представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи
извършените от ищеца разходи в производство се установява, че същият е заплатил
разноски, както следва: 75 лв. – държавна такса в исковото производство, 600 лв. –
депозит за възнаграждение на особен представител, 350 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице по назначената СсЧе, както и 25 лв. – държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Във връзка с претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение
в настоящото производство, съдът определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 818,86 лв.
До приключване на последното заседание в настоящата съдебна инстанция
ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Е.“ № 42, вх. 1, ет. 6, ап. 17, дължи на „Д. к. Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81Г, на основание чл. 422 ГПК вр, чл. 240, ал.
1 и ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 396,06 лв.,
представляваща изискуема и непогасена главница по Договор за преиздаване на
револвираща международна кредитна карта „Diners club”, сключен с ответника на
14.11.2018 г., с предоставен в полза на кредитополучателя кредитен лимит в размер на
500 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца иск по чл. 92 ЗЗД, с който претендира
да бъде признато за установено, че В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Е.“
№ 42, вх. 1, ет. 6, ап. 17, дължи на „Д. к. Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81Г, сума в размер на 87,61 лв., представляваща
стойност на начислени мораторни неустойки по договора за периода от 01.08.2020 г. до
30.07.2021 г., на основание т. 6 и т. 7 от договора във връзка с т. 11.1 от раздел XI на
Общите условия към договора, като неоснователен.
8
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Е.“ № 42, вх. 1, ет. 6,
ап. 17, да заплати на„Д. к. Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 81Г, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 818,86 лв.,
представляваща стойността на извършените от ищеца разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9