Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1193
гр.Пловдив, 09.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на
девети октомври, през две
хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното
от председателя ч.гр.д.№1945
по описа на ПОС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба с вх.№26288/12.09.2018г. депозирана от И.Б.Б. с
ЕГН-********** ***, в качеството му на
длъжник в изпълнителното производство против действията на ЧСИ П. И., с район
на действие ПОС по изп.д.№20158210400358,
изразяващи се в Разпределение извършено
на 10.07.2018г., по отношение разпределение на сумата от 62528.39лв, на ред
трети, с която вземанията с привилегии
на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД под
позиция - 1/ първо римско/, №3, точка 3.1 и точка 3.2, се погасяват изцяло, а
вземанията обезпечени с първа по ред
действаща ипотека, посочени под позиция - 1/ първо римско/, №2, точка 2.1, се погасяват частично. Твърди се, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно,
доколкото е извършено в нарушение на последователността на издадените изпълнителни листове и в нарушение на
разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, сочеща че първо се погасява
най-обременителното и най – старото
задължение. Иска се извършване на ново разпределение на сумата от
62 528.29лв, която да послужи за погасяване на остатъка от главницата по позиция 1, №2 т.2.1.
Взискателят
в изпълнителното производство – ответник по
жалбата „Райфайзенбанк /България/„ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. оспорва жалбата като
неоснователна, моли същата да се остави
без уважение.
Постъпили
са
писмени мотиви от ЧСИ П. И. на основание чл.436, ал.3 ГПК,
в които е изразено становище за допустимост на жалбата, а по същество относно нейната
неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата
е депозирана в срок от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
След
надлежно проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника в
изпълнителното производство А.Б., в качеството и на ЕТ „АДИ – 77 А.Б.“ и ипотекарния длъжник И. Б.Б., и обявен продавач на имота, съдебният изпълнител на 10.07.2018г.
изготвя разпределение на постъпилата
от публичната продан сума в размер на 68 501лв.
Длъжникът Б. обжалва Разпределение от
10.07.2018г. / л.3249 – л.3251 т.12 от изп.дело/ и по
точно в частта, с която е
извършено разпределение на сумата от 62528.39лв, на ред
трети, с която вземанията
с привилегии на основание чл.136
ал.1 т.3 ЗЗД под позиция - 1/ първо
римско/, №3, точка 3.1 и точка 3.2, се погасяват
изцяло, а вземанията обезпечени с първа по ред
действаща ипотека, посочени под позиция – 1 / първо римско/, №2, точка 2.1, се погасяват частично, като навежда оплаквания, че е нарушена последователността
на издадените
изпълнителни листове, както и че
разпределението е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, съгласно която първо се погасява най-обременителното
и най -старото задължение.
Спорът касаещо разпределението на сумата от
62 528.39лв от ред трети, се свежда до това - в конкретният случай, коя хипотеза на чл.76 ЗЗД се прилага : на ал.1 или ал.2.
Действително съгласно разпоредбата на чл.76
ал.1 ЗЗД, този който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, и
не е заявил кое от тях погасява, погасява
се най-обременителното от него задължение, а при няколко еднакви обременителни
задължения, се погасява най-старото. По въпроса за поредността за погасяване на вземанията на кредитора за главница и начислена върху нея
законна лихва по чл.86 ЗЗД, е налице практика на ВКС, сочеща че приложение
намира нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД, доколкото присъденото вземане по чл.86 ал.1 ЗЗД има
обезщетителна функция и не
следва да се квалифицира като лихва по
чл.76 ал.2 ЗЗД. Що се касае обаче до
така наречената възнаградителна лихва, се застъпва разбирането за приложение на
нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД. Това разрешение
се явява относимо и към погасяване на вземанията на
взискател, когато събраните в изпълнителното производство суми не са
достатъчни за погасяване на всички
негови вземания по изпълнителния титул./ Решение
№21 /28.04.2017г. на ВКС по т.д.№3102/2015г. първо т.о. ТК/
В
конкретният случай обаче се касае за вземания по изпълнителен лист от 09.05.2017г.
по т.3.1 и 3.2 , които представляват разноски в заповедното производство и
разноски в исковото производство. Последователността на удовлетворяване на
задължение, когато то се състои от главница, лихви и разноски е уредено в
разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД, в която императивно е посочено, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, най- напред се погасяват разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че при наличие на разноски, поредността
на погасяване на вземанията на
кредитора настъпва по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД, на която хипотеза се е позовал и
съдебният изпълнител при извършване на разпределение на сумата от 62 528.39лв. Доколкото нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД не намира приложение,
оплакванията на длъжника, че е следвало да се погаси първо най-обременителното и най – старото задължение, като и че е нарушена последователността
на издадените изпълнителни листове, се
явяват неоснователни.
Мотивиран
от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че извършеното разпределение, не страда от
наведените пороци, поради което жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Ето
защо съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№26288/12.09.2018г. депозирана от И.Б.Б. с ЕГН-********** ***,
в качеството му на длъжник в
изпълнителното производство против Разпределение от 10.07.2018г., по изп.д.№20158210400358 по описа на ЧСИ П. И., с
район на действие ПОС, по отношение разпределение на сумата от 62528.39лв, на ред трети, с която
вземанията с привилегии на основание
чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД под позиция - 1/
първо римско/, №3, точка 3.1 и точка 3.2, се погасяват изцяло, а вземанията обезпечени с първа по ред действаща ипотека, посочени под позиция
- 1/ първо римско/, №2, точка 2.1, се погасяват частично.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр.Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: