№ 200
гр. Шумен, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500202 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №157/10.03.2022г. по гр.д.№2798/2021г. Районен съд-гр.Шумен е признал за
установено, че Ж. К. У. не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД- гр. София, представлявано от
управителя Р.И.М.-Т., сума в общ размер на 9 506,29лв., претендирана по договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство №1290/02.09.2003г., сключен с
ТБ„Биохим“ АД /„УниКредит Булбанк“ АД/, вземането, по който впоследствие /на
23.05.2006 г./ е прехвърлено на ответното дружество, поради изтичане на предвидената в
закона давност, отнасяща се до възможността на кредитора принудително да осъществи
вземането си. Присъдени са и следващите разноски по първоинстанционното
производство.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото
за неправилно и противоречащо на действащото законодателство. В мотивите
първоинстанционният съд възприел изложеното в отговора на исковата молба становище, че
с изтичането на общата петгодишна давност за кредитора се преграждала възможността за
принудително събиране на задължението, но в противоречие с това приел, че ищецът имал
правен интерес от водене на иска, поради вписване на задължението в ЦКР от страна на
кредитора. В сочения текст на Наредба №22/16.07.2009г. липсвало изискване кредиторът да
заличи вземане, чието принудително събиране било погасено по давност, но самото вземане
като такова съществувало в правния мир. Законодателят не бил въвел като основание за
предявяване на иск по чл.124 от ГПК, вписването на данни в ЦКР или необходимостта от
1
тяхното заличаване по този ред. Очевидно било и несъответствието между мотивите на
решението и неговия диспозитив-от една страна съдът приел, че задължението същества, а
от друга страна в диспозитива си постановил, че ищецът не дължи на дружеството
процесните суми Моли, решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено
друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 02.09.2003г., между Ж. К. У. и ТБ„Биохим“ АД-гр.София бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставен паричен кредит в размер
на 7 000лв. със задължението на последния да върне предоставената сума по начин и в
срокове, определени в договора, със срок на договора -20.08.2008г..
С писмо от 21.06.2016г. ищецът бил уведомен от ответното дружество, че вземанията по
процесния договор са надлежно прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД-гр.София от
„Уникредит Булбанк“АД-гр.София/правоприемник на ТБ„Биохим“АД-гр.София/, и
последното е заместило банката като кредитор по договора, както и че задължението
възлиза на 9506.29лв. към датата на поканата.. Със същото писмо ищецът е поканен да
заплати на ответника задълженията си по договора в 7-дневен срок от получаването на
писмото, като е посочено, че в противен случай дружеството ще предприеме съответните
законосъобразни изпълнителни способи за събиране на вземането си в пълен размер.
По делото е представено и кредитното досие във връзка с отпуснатия кредит.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявена е отрицателна установителна претенция с правно основание чл.124 , ал.1 от
ГПК за установяване недължимостта на вземане по договор за потребителски кредит.
Досежно допустимостта на иска:
Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск се преценява
конкретно, въз основа на обоснованите твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случая ищецът
обосновава правния си интерес, с твърдения, че въпреки че вземането по сключения с него
договор за кредит било погасено по давност, ответникът го бил претендирал извънсъдебно
от него, съответно, че се водел длъжник по същия в Центрълния кредитен регистър, поради
което и не можел да кандидатства за нов кредит . Ответната страна не оспорва наличието на
вписване вземането на ищеца в ЦКР, напротив сочи, че в Наредба №22/16.07.2009г.
липсвало изискване за тях като кредитор да заличят вземане, чието принудително събиране
2
било погасено по давност.
Настоящата инстанция намира, че наличието на такова вписване в ЦКР/въпреки
липсата на започнато принудително изпълнение срещу ищеца/ обосновава правен интерес за
него от водене на настоящото производство, доколкото ако евентуално предявеният иск от
него бъде уважен, същият може да се легитимира пред съответната банкова институция с
липса на задлъжнялост, т.е. с чисто кредитно досие. Действително Наредба
№22/16.07.2009г. не съдържа изискване кредиторът да заличи вземане, чието принудително
събиране е погасено по давност, поради което и единствения начин за реализиране на
търсената защита от ищеца е чрез предявяване на настоящия отрицателен установителен
иск. Правният интерес за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск се
обсновава и от обстоятеството, че ответното дружество е претендирало извънсъдебно от
ищеца вземането/след като е погасено по давност/, давайки му срок за изпълнение , като е
изразило готовност да се предприеме законосъборазни изпълнителни способи. Следва да се
отбележи и оспорването на претенцията от ответника с отговора на исковата молба като
неоснователна, което обосновава извода за наличие на правен спор между страните.
Несъстоятелно се явява възражението на жалбоподателя, че без изрична законова
разпоредба въвеждаща като основание за предявяване на иск по чл.124 от ГПК вписването
на данни в ЦКР или необходимостта от заличаването им, е недопустим отрицателен
установителен иск. Видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от
конкретното засягане на правата от насрещната претенция. Ако законодателят свързва
правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск само с водене на изрично
предвидените в закона искове, би създал норма, аналогична на чл.124, ал.4, предл. второ
ГПК.
По същество:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния
установителен иск, както бе посочено по-горе, ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес/той следва да установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича/., а ответникът
следва да доказва съществуването на отричаното от ищеца право, а именно: че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ищеца, настъпване
изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на
кредитора по конкретния договор за кредит, прехвърляне на вземането на ответника чрез
договор за цесия, съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор, както и
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, с оглед конкретните твърдения в
исковата молба.. Ищцовата страна следва да докаже настъпване на препоставките за
погасяване на вземането й по давност.
3
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Ж. К. У. и ТБ„Биохим“
АД-гр.София са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит, като не се спори, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
уговорената сума. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по договора
на ответното дружество - „ЕОС Матрикс”ЕООД-гр.София, както и че цесията е била
надлежно съобщена на ответника. Не се спори между страните и че ищецът не е изпълнявал
задължението си по договора.
По наведеното от ищцовата страна твърдение за погасяване на вземанията по
договора за кредит по давност: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-
кратък срок, а според чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. В чл.114, ал.1 от ЗЗД е
посочено, че, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или
възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая срокът на договора за кредит изтича на 20.08.2008г., поради което и считано
от тази дата, всички вземания по него са станали изискуеми. Съответно петгодишният
давностен срок е изтекъл на 20.08.2013г.. Липсват доказателства, а и твърдения, в този срок
ответната страна да е предявила иск или възражения срещу ищеца, или да са предприети
действия за принудително изпълнение, поради което и следва да се приеме, че вземанията са
погасени по давност още преди изправащенего на писмото-покана от 21.06.2016г. за
дължимостта на сумаята от 9506.29лв..
Заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Не бе констатирано и соченото в жалбата несъответствието между мотивите на
решението и неговия диспозитив-от една страна съдът приемал, че задължението
съществувало, а от друга страна в диспозитива си постановява, че ищецът не дължи на
дружеството процесните суми.
В мотивите си първоинстанцинният съд сочи, че изтичането на погасителната давност
няма за последица погасяването на самото вземане, а на възможността за принудителното му
събиране -субективното право продължава да съществува, но възможността за
реализирането му е ограничена до доброволното му изпълнение /чл. 118 ЗЗД /, поради което
и с оглед изтеклата погасителна давност по отношение на процесното вземане, същото не се
дължи от ищеца.
При този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата страна за
заплащането на разноските за въззивната инстанция.
Съгласно ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица, като в случай че в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, той има право на адвокатско възнаграждение, като в този
4
случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това и с оглед цената на
иска, жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ищците
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на по 805.31лв., което е съобразено с
разпоредбата на чл.7, от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.270 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/10.03.2022г. по гр.д.№2798/2021г. на Районен съд-
гр.Шумен, с кето е признато за установено, че Ж. К. У. не дължи на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД- гр. София, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., сума в общ размер на 9
506,29лв., претендирана по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
№1290/02.09.2003г., сключен с ТБ„Биохим“ АД /„УниКредит Булбанк“ АД/, вземането, по
който впоследствие е прехвърлено на ответното дружество, поради изтекла погасителна
давност, и са присъдени адвокатско възнараждение и държавна такса.
ОСЪЖДА “Еос Матрикс” ЕООД- гр. София, адрес на управление: гр.С...., представлявано
от управителя Р.И.М.-Т., ЕИК131001375, да заплати на адв.С. Е. при ШАК, адрес:гр.Ш.....7
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 805.31лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5