Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Перник, 10.10.2018 г.
Пернишкият окръжен съд, наказателна
колегия в открито заседание на 29.август две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Виктор Георгиев
Членове: Бисер
Петров
Мл. съдия: Симона Кирилова
като разгледа
докладваното от съдия В. Георгиев вох. дело № 172 по описа на ОС-Перник за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 28/29.05.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 94/2017 г. по описа на Районен съд Брезник
подсъдимият Р.Б.Щ. е признат за виновен в това, че на 20.08.2015 година, около
20.30 часа, в с. Стрезимировци, общ. Трън, обл. Перник без разрешение на
надлежните органи на властта е направил опит да преведе през границата на
страната от Република България в Република Сърбия, група от хора, които не са
български граждани, като е използвал моторно превозно средство – лек автомобил,
негова собственост, като опитът е останал недовършен по независещи от него
причини – намеса на граничните власти, поради което на основание чл. 280, ал.
2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал.
2 НК на подсъдимия са наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с
изпитателен срок от три години, както и наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева
и конфискация на 1/8 идеална част от следното имущество: ½ идеална част
от магазин /бивш дюкян - фурна/ заедно с барака, първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, едноетажна масивна търговска сграда, шест леки
автомобила и ремарке.
Със същата присъда подсъдимите
Д.Т. /T.D./, *** гражданка, Т.М. /T.M./ *** гражданин, И.Ф. /I.F./, *** гражданин, А.Р. /A.R./ *** гражданин, и Н.С. /N.S./ *** гражданка, са признати за виновни в това, че на
20.08.2015 година, около 20.30 часа, в с. Стрезимировци, общ. Трън, обл. Перник
без разрешение на надлежните органи на властта са направили опит, да излязат
през границата на страната от Република България в Република Сърбия, като
опитът е останал недовършен по независещи от тях причини – намеса на граничните
власти, поради което на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 54 НК на
всеки от тях е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от
три години, както и наказание „Глоба“ в размер на по 100 лева за всеки един от
тях.
Против така
постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Р.Б.Щ. чрез защитника му – адв. М.А., в
която се развиват съображения, че съдебният акт е постановен в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че първостепенният съд
неправилно е формирал изводите си за извършено деяние и неговото авторство, при
неизяснена фактическа обстановка и при непрецизен доказателствен анализ.
Поддържа се, че показанията на свид. Г.Г., В.Ц. не следва да бъдат кредитирани,
тъй като не кореспондират с останалите доказателства, а показанията на свид. Б.Б.,
Б.С. и А.С. били неправилно игнорирани. Твърди се, че при определяне размера на
наказанието районният съд е нарушил забраната за reformatio in peius, относима и спрямо първата инстанция, която разглежда
делото повторно. Иска се постановяване на оправдателна присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и
предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна
и законосъобразна.
В останалата си част
спрямо останалите подсъдими присъдата не е обжалвана.
Пернишкият окръжен
съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед на сочените от страните
доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК намери за установено следното:
По делото са събрани всички
доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях,
след направен съвкупен и обстоен анализ,
районният съд е установил точно следната фактическа обстановка, споделена и от
настоящия състав:
Новата митница в с.
Стрезимировци се намира в близост до действащия ГКПП „Стрезимировци“ – същият
бил разположен на около 50-60 м. вдясно от нея. Към 20.08.2015 г. Новата митница
не била действаща – около нея имало огради от мрежа, през които не можело да се
премине и да се стигне до сградите, а пред оградите имало и бариера, която
постоянно била заключена и спусната, като можела да бъде вдигната само от
граничните патрули. Пътят до „новата Митница“ представлява отклонение от път
II-63 (водещ към ГКПП „Стрезимировци“), като отклонението се намира на около
200 м. преди ГКПП „Стрезимировци“, като в участъка от пътя от отклонението от
път II-63 до сградата на „новата Митница“ има изградени и къщи (вили), които са
необитаеми през този период на годината. В ляво на новата митница и на около 50
м. от граничната бразда с Република Сърбия се намира циментов мост над река
Ерма, до който води асфалтиран път, който свършва пред него, а непосредствено
след него се намирала мрежа и бариерата, с която към 20.08.2015 г. бил затворен
пътя към новостроящата се митница. По пътя и по моста не можело да се премине с
автомобил, но непосредствено след моста през тревата имало утъпкана от
преминаващи хора пътека, която водела единствено към граничната бразда с
Република Сърбия.
Към 20.08.2015 г. свидетелите
Г.С.Г. и Б. К. Б. – служители на ГПУ Трън, били на работа от 8,30 ч. на
20.08.2015 г. до 8,30 ч. на 21.08.2015 г., като във времето от 19,30 ч. на
20.08.2015 г. до 01,30 ч. на 21.08.2015 г. двамата били назначени в секретен
наряд на патрулен участък в района от лявата страна на Новата Митница в с.
Стрезимировци. Около 19,50 ч. на 20.08.2015 г. свид. Г. и Б. скрили служебния
си автомобил от лявата страна на новата митница, застанали от двата края на
циментовия мост на р. Ерма и се установили на местата за наблюдение.
Около 20,50 ч. свид. Г.
видял, че по пътя се задава лек автомобил – джип „KIA SORENTO” с рег. № ***, за
което уведомил колегата си свидетеля Б. Свид. Г. проследил автомобила с поглед,
видял как спира пред бариерата, където пътят свършвал и сигнализирал за това
колегата си, който нямал видимост към мястото.
След като автомобилът
спрял, всичките му врати се отворили и от него слезли общо осем лица, сред
които две жени и шофьорът на джипа – подсъдимия Р.Щ.. Водени от шофьора на
джипа, лицата се отправили в посока държавната граница, като заобиколили отляво
сградата на новата митница и продължили към бетонния мост, на който свидетелите
Б. и Г. наблюдавали скрити. Когато групата ги приближила, свид. Г. подал знак
на колегата си свид. Б., двамата излезли от прикритието си и тичайки срещу
групата, извикали „Стой! Полиция!”, при което цялата група, вкл. и шофьорът на
джипа, започнала да бяга обратно към джипа. След като преценили, че
полицейските служители ги настигат, групата от хора легнали в тревата в дясно
от пътя – на 30-40 метра от държавната граница и на 10 метра от спрения
автомобил – „Киа Соренто“, където били задържани. До джипа нямало никого –
вратите му били затворени, а стъклата, включително тези на багажника –
затъмнени. Свид. Б., който до този момент нямал видимост, а възприемал
случилото се само слухово, извикал „Кой е шофьорът“, като първоначално отговор
не последвал. В този момент от храстите излязъл подс. Щ. с пакет мокри кърпички
в ръка и заявил „Аз съм шофьора“.
При направената
проверка на задържаните лица, свидетелите установили, че шофьорът на автомобила
– подсъдимият Р.Щ. е български гражданин, а останалите 7 лица били без
документи за самоличност, като трима се самоопределили като граждани на ***, а
останалите четирима – като граждани на ***.
Двамата свидетели
уведомили ОДЧ на ГПУ Трън за случилото се и поискали съдействие за
транспортиране на задържаните лица. След като на място пристигнали свидетелите Д.Т.,
Н.Н. и П.П., задържаните чуждестранни граждани били транспортирани в ГПК – Трън
за установяване на самоличността им, а българския гражданин, който имал
документи за самоличност – за снемане на обяснения. В ГПУ – Трън била
установена и самоличността на задържаните чуждестранни граждани, а именно: Т.Д.
(T.D.), родена на *** г. в ***, *** гражданка, без постоянен адрес в страната, Н.С.
(N.S.), родена на *** г. в ***, *** гражданка, без постоянен адрес в страната, И.Ф.
(I.F.), роден на *** г. в ***, *** гражданин, без постоянен адрес в страната, А.Р.
(A.R.), роден на *** г. в ***, без постоянен адрес в страната
и Т.М. (T.M.) роден на *** г. в ***, *** гражданин, без постоянен адрес в страната, както и непълнолетните лица A.T.
(A.T.) роден на *** г. в ***, *** гражданин, без постоянен адрес в страната и ненавършилия шестнадесет
годишна възраст – Ш.Х.(S.H.) роден на *** г. в ***, *** гражданин, без постоянен адрес в
страната.
Със задържаните седем
чужди граждани в ГПУ – Трън с помощта на преводач свид. В.Н.Ц. провел
оперативна беседа, снел обяснения, в хода на които от чуждите граждани на
свидетеля било обяснено, че са влезли на територията на Република България през
зелена граница на Република България с Турция с помощта на турски каналджии, по
различно време. Непосредствената им цел е била да стигнат до Република Сърбия,
като преминат без разрешение границата й с Република България. Крайната цел на
групата е била да достигнат до Германия. Четиримата иракски граждани влезли в
Република България през по-ранен период и са правили опит за незаконно
преминаване на сръбска територия в района на с. Станинци, общ. Годеч, като след
задържането им в ГПУ Калотина била започната процедура за налагане на
ПАМ—настаняване в център за бежанци в гр. Харманли. Там те установили контакт с
лица от Ирак и Турция и било организираното превеждането им до хотел в гр.
София, чието име и местонахождение те не знаят. На 20.08.2015 г., следобед, в
хотела ги потърсил човек, с когото с
жестове се разбрали, че трябва да ги заведе до сръбска територия. Тогава
групата от четиримата *** граждани се качила в джипа на подсъдимия Р.Б.Щ.,
където вече били се качили останалите тримата обвиняеми – *** граждани, между
които и ненавършилия 16 годишна възраст Ш.Х.(S.H.). След пътуване от около 2,5
часа, лекият автомобил спрял, като водачът му, чието име чуждестранните
граждани не знаели, но обяснили, че е задържаното с тях лице – български
гражданин, им показал с жестове, че трябва да слязат и тръгнат след него. Малко
след тръгването им пеша към границата на Република България с Република
Сърбия, всички, включително и водачът на
джипа, били задържани от патрула на ГПУ Трън.
Гореизложената
фактическа обстановка законосъобразно първостепенният съд е установил от
събраните на досъдебнаната фаза на
процеса доказателствени материали и тези в хода на съдебното следствие,
а именно: показанията на свидетелите Б.. К. Б. /л. 39-41 РС/, В.Н.Ц. /л. 41-42
РС/, С.Т.М. /л. 63-64 РС/, А.Б.С. /л. 64-65 РС/, Г.С.Г. /л. 82-83 РС/, и Б.Н.С.
/л. 83 РС/, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и 2, пр. 2 НПК, както и от приобщените писмени доказателства и доказателствени
средства по ДП № 10 по описа на РУП Трън за 2015 година, включително протокол
за оглед на местопроизшествие от 21.08.2015 г., ведно с фотоалбум, протокол за
изземване на следи от миризми (л. 27 ДП) и одрологична експертиза (л. 190 ДП), протокол
за обиск, протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства и
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, балистична
експертиза (л. 194-197 ДП), протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, дактилоскопна експертиза, техническа експертиза (л. 233-248 ДП),
справка от НИМХ при БАН, справка от ГД „ГП“, справка КАТ, справка за имотно
състояние от Агенцията по вписванията, справки за съдимост.
Въззивният съд
споделя изцяло изложените фактически констатации на първоинстанционния съд,
като намира, че те не са продукт на превратна логическа оценка, а напротив –
резултат са на верен анализ на съвкупния доказателствен материал.
Окръжен съд Перник не
констатира допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила във
връзка с дейността по събиране, оценка и проверка на доказателствата по делото.
Съдът е подложил на внимателен анализ доказателствените източници по делото,
като в индивидуалната им оценка и при съпоставка помежду им, е извел
релевантните за решаване на делото факти. Акцентирайки върху данните, съдържащи
се показанията на свидетелите Г.Г., Б.Б.,
С.М. и В.Ц. районният съд пунктуално е проследил участието на подс. Р.Щ. в
деянието, за което е повдигнато обвинение.
Обосновано районният
съд е кредитирал в цялост тази група свидетелски показания. Изложението на четиримата
е подробно и информативно по отношение на всички обстоятелства, част от главния
факт. Чрез тях по категоричен и несъмнен начин се установяват конкретното
време, място на изпълнителното деяние, при какви условия, начин и съставомерна
цел същото е било осъществено. Тази група гласни доказателства са еднопосочни,
безпротиворечиви, житейски логични и обосновани, като преценени поотделно, при
съвкупен анализ с останалите писмени доказателства и в своята логическа
последователност изграждат несъмнен извод относно обстоятелствата, при които
деянието е било осъществено, участието на подсъдимия Щ. в него, както и
причините, поради които е останало недовършено. Правилна е преценката на съда,
че обстоятелствата, които се установяват, чрез приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2, пр. 2 НПК показания на свид. Б. и Ц., не са
единственото доказателство по отношение на обстоятелствата относно авторството
на деянието и неговата специална съставомерна цел, а кореспондират на останалата
доказателствена съвкупност, поради което правилно е основал фактическите си
констатации и върху тези доказателствени източници.
Настоящият съдебен
състав се солидаризира с изводите на първостепенния съд относно
доказателствената стойност на показанията на свид. А.Б.С.. Районният съд е
изложил пространни и задълбочени мотиви по каква причина ги кредитира
единствено в частта относно обстоятелството, че свидетелката познава
подсъдимия. В останалата си част нейните показания са непоследователни и
нелогични, и не се подкрепят от останалите доказателства. Свидетелката сочи, че
заедно с подсъдимия Щ. се намирали в неговия автомобил, като навлезли в гориста
местност и се разминали с бус с изгасени фарове, забелязали хора да бягат,
уплашили се и излезли от джипа. Свидетелката твърди, че след като чули викове „стой“, „стой“, „полиция“, „спрете“, кой е
шофьора“, „къде е шофьора“, разговаряла с подсъдимия, казала, че ще има
проблеми с мъжа си и решила да се скрие в храстите, а подсъдимият решил да
излезе от храстите, тъй като управлявал лекия автомобил. Тези данни остават
изцяло неподкрепени от останалите доказателствени източници и макар да
импонират на защитната теза на подсъдимия, същите не кореспондират включително
и с дадените от него обяснения. В хода на досъдебното и съдебното производство
не е ангажирано нито едно доказателство, което да установява, че в
инкриминирания период и място се е намирало и друго превозно средство, освен
джипа на подсъдимия Щ.. От друга страна твърденията на свидетелката за
последователността от действия, осъществили се след напускането на автомобила,
се опровергават от обясненията на подсъдимия, който заявява, че полицаите го
заварили на местопроизшествието клекнал в храстите, със събут панталон, което
от своя страна се опровергава от показанията на свид. Г. и Б., които заявяват,
че подсъдимият сам е излязъл от храстите с пакетче мокри кърпички. Нелогични са
и показанията й относно поведението й в последствие, че макар да е била сама и
изплашена от тъмното, е продължила да чака сина си скрита в храстите, макар в
непосредствена близост да се е намирал граничният пункт. Поради изложеното
настоящият съдебен състав, както първостепенния съд, не кредитира показанията
на свид. С. и не основава доказателствените си констатации върху тях. Със
същата аналитичност районният съд е обсъдил и защо не дава вяра на показанията
на сина й – свид. Б.Н.С., който твърди, че около 21,50 ч. в същата вечер майка
му го потърсила и той отишъл да я вземе, заедно със свой приятел, без в този
момент или в последствие да я е разпитвал за подробности по случая, макар друг
път да не му се е налагало да я прибира. Обосновано първостепенният съд е анализирал
тази група гласни доказателства поотделно в съвкупност едно с друго, като е
изразена категорична позиция по въпроса кои от тях и по каква причина съдът не е
кредитирал с доверие.
Принципно положение в
наказателния процес е, че обясненията на привлечения към отговорност
съставляват освен средство за защита и основно доказателствено средство. Те
принадлежат на лице, стоящо най-близо до изследваните факти, поради което
изключването им, поради недостоверност, е допустимо да се извърши само, ако са
вътрешно противоречиви или влизат в противоречие с други убедителни
доказателства за същите факти. Дължимият задълбочен анализ на обясненията на
подс. Щ. показва, че законосъобразно контролираната инстанция е отказала да
кредитира неговите обяснения, възприемайки ги като защитна, изолирана версия, напълно
опровергана от останалия събран по делото доказателствен материал – извод,
споделен изцяло и от настоящата въззивна инстанция. Доказаните по делото
обективни фактически данни изключват защитната теза, инкорпорирана в
обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира
изцяло и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, като относими към предмета на доказване.
Въз основа на правилно установени
фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и
възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че с поведението
си подсъдимият Р.Щ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, в какъвто
смисъл е и решаващият правен извод на районния съд – аргументиран подробно и с
дължимия анализ на всички събрани доказателства, а и от правна страна. Изводите
на първоинстанционния съд относно механизма на извършването на престъплението,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и
приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на една
правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства.
От обективна страна подс. Р.Щ. е
предприел действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен
контрол, съпроводено с опит за превеждане през границата на страната на група
от лица (7 лица – Т.Д. (T.D.), родена на *** г. в ***, *** гражданка, без
постоянен адрес в страната, Н.С.(N.S.), родена на *** г. в ***, *** гражданка,
без постоянен адрес в страната, И.Ф. (I.F.), роден на *** г. в ***, ***
гражданин, без постоянен адрес в страната, А.Р. (A.R.), роден на *** г. в ***,
без постоянен адрес в страната и Т.М. (T.M.) роден на *** г. в ***, ***
гражданин, без постоянен адрес в страната, както и непълнолетните лица A.T. (A.T.)
роден на *** г. в ***, *** гражданин, без постоянен адрес в страната и
ненавършилия шестнадесет годишна възраст – Ш.Х.(S.H.) роден на *** г. в ***, ***
гражданин), които не са български граждани и част от тях не били навършили 16-годишна
възраст (Ш.Х.(S.H.), роден на *** г. в ***, *** граждани), не през определените
за това места и без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта е
използвал моторно превозно средство – лек автомобил – джип „KIA SORENTO” с рег.
№ ***, негова собственост. Подсъдимият е настанил лицата в автомобила си,
превозил ги е в близост до държавната граница, като се е отклонил от главния
път, водещ до граничния пункт и е желаел да преведе лицата не през граничния
пункт, а по утъпканата пътека. Чрез действията си подсъдимият е създал
достатъчно условия, които да способстват за фактическото превеждане на лицата
през границата (ТР № 2/2009 г. по т.д. № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС), като престъплението
е останало недовършено по независещи от подс. Щ. причини, а именно своевременната
намеса на граничните полицаи.
С автомобила си подсъдимият Щ. е
навлязъл в граничната зона, където е преустановил движението му, слязъл е от
него, давайки знак и на пътуващите в автомобила чужди граждани да слязат, след
което се е насочил с бърза крачка в посока държавната граница, давайки знак на
чуждите граждани да го следват. Посоката на движение на групата лица, водена от
подс. Щ. конкретно към държавната граница и местонахождението, на което са
задържани – около 50 метра от граничния пункт, показва от обективна страна
действия, насочени към преминаване на държавната граница не на установеното за
това място, чрез използване на лек автомобил, негова собственост, а така също и
без разрешение на надлежните органи на властта, като целта на действията е била
преминаване на чуждите граждани през границата.
В конкретния случай са налице три
квалифициращи обстоятелства, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 НК –
всички преведени лица са чужди граждани, част от тях не са навършили 16-годишна
възраст, като за да осъществи деянието, подсъдимият е използвал моторно
превозно средство – лек автомобил.
От субективна страна подсъдимият Щ.
е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици. Извод за наличие на субективния елемент на деянието настоящият
състав направи въз основа на поведението му непосредствено след намесата на
граничните полицаи и бягството от служителите на граничната полиция, което
подкрепя извода, че същият е осъзнавал неправомерния характер на деянието.
Подсъдимият е съзнавал, че превежданите от него лица са чужди граждани,
доколкото никой от групата не е говорел на български език, както и възрастта на
Ш.Х.(род. на *** г.) е значително по-ниска от тази на останалите лица от
групата, което може да бъде възприето и различимо.
Предвид това правилно Районен съд
Брезник е постановил обжалваната присъда, с която подсъдимият Р.Щ. е признат за
виновен в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение пред съда
с изготвения обвинителен акт.
При индивидуализация на
наказанието съдът следва да се ръководи от няколко основни критерия – размера
на наказанието, предвиден в санкционната част на съответната материалноправна
норма, съобразен с принципните положения в Общата част на НК, както и степента
на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне
на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия следва да бъдат
взети предвид правнозначимите факти досежно формата на реализираната
неправомерна дейност, отнесени към преценка характера на непосредствения обект
на посегателство (засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на
установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона), както
и данните за личността на подсъдимия.
Настоящият състав намира че при
определяне на наказанието, наложено на подс. Щ., не са отчетени всички относими
критерии за това.
Правилно при определяне на наказанията
първостепенният съд е изложил аргументи, че е воден от принципа за приложение
на по-благоприятния за осъденото лице закон (чл. 2, ал. 2 НК), който в случая е
редакцията на чл. 280, ал. 2 НК, действала към момента на извършване на
престъплението.
При индивидуализация на
наказанието настоящият състав следва да се ръководи от обстоятелството, че по
внесения обвинителен акт е било образувано н.о.х.д. № 116/2016 г. по описа на
РС Трън, с присъда по което на подс. Щ. са наложени следните кумулативни
наказания: лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е
отложено за 3 години изпитателен срок, глоба в размер на 1000 лв., както и
конфискация на 1/10 от имуществото. Присъдата е била обжалвана от подс. Щ.,
като протест от прокуратурата не е бил подаван. С решение № 55/23.06.2017 г. по
в.н.о.х.д. № 118/2017 г. по описа на Окръжен съд Перник присъдата е отменена, а
делото – върнато на първа инстанция, поради допуснати от районния съд
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
страните. Поради невъзможност РС Трън да сформира съдебен състав, състав на ВКС
е определил делото да се разгледа от РС Брезник.
Неправилно обаче при липса на
съответен протест, включително при предходното разглеждане на делото, съдът е
наложил кумулативните наказания „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, „Глоба“ в размер
на 1000 лева и конфискация на 1/8 идеална част от имуществото. При новото
/настоящото/ разглеждане първостепенният съд е наложил на подсъдимия по-тежки
наказания, с което допуснал влошаване на неговото положение. Действително, с
оглед отсъствието на съответен протест срещу предходно постановената присъда и
предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия само по негова жалба
(reformatio in peius), правомощията на въззивната инстанция са ограничени в
случай на разглеждане на обвинението по същество. Това принципно положение за
действието на забраната важи и при новото разглеждане на делото и следва
всякога да бъде съобразявано от първата инстанция.
Това дава основание присъдата да
се измени в частта, досежно наложените наказания, като максималният размер на
наказанието, което съдът може да определи, е определеният от първата инстанция
при първоначалното разглеждане на делото.
Правилно съдът е приел, че престъплението
е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – младата
възраст, необремененото съдебно минало на подсъдимия, както и дадените обяснения,
спомогнали частично за пълното и точно изясняване на фактическата обстановка. Необремененото
съдебно минало на подсъдимия действително сочи на изолираност на престъпното
деяние, макар това обстоятелство категорично да не аргументира приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК. Продължителният период от извършване на деянието
до постановяване на присъдата също следва да се вземе предвид като
обстоятелство, смекчаващо неговата отговорност. Същите обаче не са многобройни
и изключителни, доколкото са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно времето на извършване на деянието – в тъмната част от денонощието, броят
на лицата, които подсъдимият е направил опит да преведе през държавната
граница, както и обстоятелството, че са налице три отделни квалифициращи
признака, всеки от които самостоятелно определя квалифициране на деянието като
престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК, но в същото време наличието на три такива
обстоятелства определя и завишена обществена опасност на деянието.
Настоящата инстанция намира, че
деянието е извършено при относителна тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като отчита, че деянието е останало недовършено, във фазата на
опита, като вредоносни последици не са настъпили, поради което намира, че са
налице предпоставките на чл. 58, б. „а“ НК за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 НК.
Осъществяването на намеренията на
подсъдимия е достигнало до един среден етап, като причините за недовършването
му са независещи от волята на подсъдимия Щ. обстоятелства. Това следва да бъде
отчетено като обстоятелство определящо по-ниска обществена опасност на
деянието, поради което и съобразно посочените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и ограничението на забраната за reformatio in peius дава основание на въззивния съд да счита, че
справедливото и съответстващо в най-пълна степен наказание лишаване от свобода
следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най-ниския
предел, предвиден в санкционната част на чл. 280, ал. 2 НК (една година), а
именно – в размер от десет месеца.
При индивидуализация на
наказанието по реда на чл. 55, ал. 3 НК, съдът намира, че за постигане на
целите по чл. 36 НК не следва да бъдат налагани кумулативните наказания „Глоба“
и „Конфискация“, предвидени наред с наказанието „Лишаване от свобода“.
Тъй като са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 от НК, законосъобразно и мотивирано първостепенният съд е
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Ефективното
изтърпяване на наказанието не би способствало за постигане целите на
наказанието по чл.36 НК. Настоящата инстанция също намира, че с оглед данните
за личността на подсъдимия принудителното му изолиране не би реализирало целите
на генералната и личната превенция и не би способствало за неговото
превъзпитание, а напротив – би утвърдило негативните му характеристики и би
попречило на коригиране на поведението му в съответствие с действащия правов
ред.
С оглед постановената осъдителна
присъда, правилно и законосъобразно районният съд е възложил на подсъдимите
осъществените разноски в хода на производството.
Воден от изложеното и
на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Пернишкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 28/29.05.2018
г., постановена по н.о.х.д. № 94/2017 г. по описа на Районен съд Брезник, КАТО
НАМАЛЯВА наложеното
наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца НА ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 55,
ал. 3 НК НЕ НАЛАГА наказанието „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 55,
ал. 3 НК НЕ НАЛАГА наказанието „Конфискация“ на 1/8 идеална част от следното
имущество:
½ идеална част
от магазин /бивш дюкян - фурна/ заедно с барака - работилница обозначена е № 1
по делбен протокол, разположен на първи етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в ***, състоящ се от две помещения е обща площ от около 40
кв.м. при граници: магазин на наследници на Б.А.И., вход на сграда, *** и двор
и отгоре - апартамент на наследници на Г. М. Г., заедно с % идеална част от
тавана целия с площ от около 84 кв.м., както и 1/10 идеална част от дворно
място, цялото с площ от 280 кв.м., съставляващо УПИ XV-34 в кв.130 по плана на
ул. ***, местност *** при граници по скица: ул. *** УПИ XIV-33, УПИ
ХШ-37,31,32, УПИ XVIII-2, 3, 4 и УПИ XVI-35;
Едноетажна масивна
търговска сграда под № ** с идентификатор 07140.8092.1599.1, находяща се в ***
със ЗП от 37.74 кв.м., състояща се от търговска зала, подготвително помещение и
склад, при съседи, съгласно документ за собственост: изток - дворно място,
запад - търговски обект, север - дворно място, граничещо с улица и юг - дворно
място, построена в дворно място, поземлен имот с идентификатор 07140.8092.1599,
целият с площ от 2496 кв.м., отреден за обществени нужди в кв. 47А по плана на
гр.*** при съседи, съгласно документ за собственост: север - улица, изток -
улица, юг - улица, запад - УПИ - III, УПИ V-322, УПИ VII-320;
Първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор 68134.4388.61.1.1, находяща се в ***, която сграда е с
идентификатор 68134.4388.61.1 е обща застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня бокс, столова, баня, тоалетна, две антрета, две тераси и
гараж под терасата, при съседи е посочени идентификатори: на същия етаж - няма,
под обекта - няма, и над обекта - 68134.4388.61.1.2, заедно е ½ идеална
част от пералня и мазе, което мазе съгласно данъчната оценка е 12 кв.м., заедно
с ½ идеална част от общите части на сградата, заедно с 1/3 идеална част
от дворното място, поземлен имот е идентификатор 68134.4388.61, целия с площ,
съгласно документ за собственост 1143 кв.м., а съгласно скица 1110 кв. м.,
съставляващо по предходен план УПИ П-436 в кв.11 по плана на гр.София, кв.
„Филиповци”, при съседи, съгласно документ за собственост: улица, С. Б., Г. Б.
и К. З., и при съседи с посочени идентификатори 68134.4388.63, 68134.4388.64,
68134.4388.60, 68134.4388.671, 68134.4388.62 и следните превозни средства:
-Лек автомобил
„Мерцедес Ц 180 компресор” с per. № *** и номер на рамата ***;
-Лек автомобил
„Фолксваген голф” с per. № *** и номер на рамата ***;
-Лек автомобил „Мерцедес
Е 55 АМГ” с per. № *** и номер на рамата ***;
-Лек автомобил
„Хюндай купе ФХ” с per. № *** и номер на рамата ***;
-Лек автомобил
„Фолксваген Голф” с per. № *** и номер на рамата ***;
-Лек автомобил „Порше
карера 4” с per. № *** и номер на рамата *** и
-Ремарке за товарен
автомобил с per. № *** и номер на рама ***.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.