№ 177
гр. София, 20.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение №264550/04.07.2022г., постановено по гр.д.№16757/2017г., СГС е
оставил без уважение молба вх.№30260/09.03.2020г. на А. М. с правно основание чл.248,
ал.1 от ГПК като неоснователна.
Срещу определението е постъпила жалба от ищцата А.М., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Първоинстанционният съд е присъдил адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на
ответника без да е направено такова искане, което съставлява нарушение на диспозитивното
начало.По делото не е представен списък на разноските, което е процесуална пречка за
присъждане на такова възнаграждение.Правят се оплаквания и за прекомерност на
присъденото възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното определение като
неправилно.
Процесуалният представител на ответника не е депозирал отговор на подадената
жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното :
Жалбата е в срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д.№16757/2017г. на СГС е образувано по искова молба на А.
М. срещу А. С. П., предмет на която са седем иска за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.Общата цена на обективно съединените искове е в
размер на 391 876лв.
Ответникът А. П. е бил представляван от адв.Р. Т. безплатно, което се установява от
1
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019г.Искане за
присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв е било направено изрично от адв.Т. в
последното по делото с.з., а на ищцата е била предоставена възможност да изрази становище
по него. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявените
искове като неоснователни, поради което са били налице формалните предпоставки за
присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на процесуалния
представител на ответника.Определеното от съда възнаграждение по чл.38 от ЗАдв е под
минималните размери, определени по реда на Наредба №1 за МРАВ/23 925.04лв./, но
доколкото няма подадена жалба от адв.Р.Т. съдът не може да влошава положението на
ищцата.
Носнователно е оплакването, че списъкът за разноски по чл.80 от ГПК е предпоставка
за присъждане на разноски.Липсата на списък е пречка да се иска от страната или адвоката,
предоставил безплатно процесуално представителство изменение на решението в частта за
разноските, но не ги лишава от правото на разноски.
Безспорно е по делото, че ищцата е била освободена от задължението за заплащане
на държавна такса и разноски.Това обаче се отнася до таксите и разноските, които се дължат
към бюджета на съответния съд.По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на
исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащане на всички разноски,
направени от насрещната страна по делото, тъй като с предявяването на неоснователни
претенции са им причинили вреда, изразяваща се в заплатените от нея такси и разноски в
производството, която вреда следва да бъде обезщетена.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с опорочена процедура по чл.248
от ГПК.Установява се, че в подадената от ищцата въззивна жалба се съдържат оплаквания,
които са свързани с правилността на решението в частта за разноските, което по своето
естество представлява искане за изменение на акта на съда в посочената част.Произнасянето
от страна на СГС по това искане след приключване на исковото производство с влязло в
законна сила решение не опорочава постановено от него определение по чл.248 от ГПК, тъй
като процесуалния закон е предвидил преклузивен срок за сезирането на съда , а не и за
произнасяне по същество на искането.
Не са били налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските,
поради което направеното от ищцата искане се явява неоснователно.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №264550/04.07.2022г., постановено по гр.д.
2
№16757/2017г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на
жалбоподателя пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3