№ 12472
гр. С, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110145659 по
описа за 2024 година
Производството по делото e oбразувано по искова молба на „Е“ ЕООД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.П, ул.“Б“ № 2, ет.1, ап.26, за осъждане на „Б“ ЕАД с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“А Р“ № 1А, вх.А, ет.1, да заплати на ищеца
сумата от 25 000.00 лв. представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 26 522.91
лв., представляващо стойност на строително-монтажни работи, извършени в обект
„Пристройка и недстройка към жилищна сграда, в.з.Б, к.2, УПИ ..., гр.С“, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца /съобразно уточнението на иска,
направено с молба, депозирана в о.с.з. от 03.12.2024 г. –л.77 от делото/, а в условията на
евентуалност извършени уместно и добре в чужд интерес /на ответника/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него като изпълнител и ответника като възложител бил
сключен договор от 08.06.2018 г. за довършителни строително-монтажни работи (СМР) на
обект „Пристройка и надстройка към жилищна сграда“, находяща се във в.з. „Б“, гр. С.
Ул.“К“ № 50А В хода на изпълнение на работата ответникът поискал да бъдат извършени и
допълнителни дейности, които били описани в съставен от него проект за анекс – дейности
по ограда, външно ВиК, бетонови работи, външна тоалетна, електроинсталация,
допълнителни дейности по къщата и изрязване на храсти и дървета в двора, както и в двор
на ул. „К“ № 50А. Анексът бил подписан от ищеца и предаден на ответника, който
потвърдил по електронна поща желанието си да бъде извършена посочената в анекса работа
и заплатил авансово сумата от 10 110 лв. по издадените въз основа на т.1 и т 2 на чл.1 от
анекса фактури № №.../2018 г. и 425/2018 г.
1
Според ищеца, допълнителните дейности били извършени в периода 01.10.2018 г. –
13.12.2018 г. Дължимото за тях възнаграждение след приспадане на стойността на
неприетите поради некачествено изпълнение дейности, както и на вече платените дейности,
възлизало на 29 163.46 лв., които ответникът не му е заплатил.
Отбелязва се, че между страните е водено дело за процесната сума пред СГС на
договорно основание, но доколкото искът е отхвърлен поради липсата на валидно
възникнало облигационно правоотношение за процесните СМР, то ищецът ги претендира
въз основа на неснователно обогатяване и гесция.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който оспорва исковете като
недопустими, а по същество като неоснователни.
Излагат се съображения за недопустимост на предявените искове с оглед предходно
воденото и приключило между страните производство пред СГС. В тази насока се отбелязва,
че ищецът не излага нови факти и обстоятелства, а се позовава на същите, които е заявил
пред СГС.
По съществото на спора се твърди, че ищецът ен е извършил СМР, с които
ответникът да се е обогатил и/или да са в негов интерес, а точно обратното – той търпи
вреди от действията на ищеца.
В отговора на исковата молба са изложени данни за хронологията в отношенията
между страните по повод възлагането на СМР в процесния имот. Навеждат се доводи и за
некачествено изпълнение на възложените СМР. Освен това се сочи, че част от реално
изпълнените на място СМР са извършени от други лица, различни от ищеца, на които
ответникът е възложил тази работа.
На самостоятелно основание искът се оспорва и като погасен по давност.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, като възложител, е сключен
договор от 08.06.2018 г. с предмет „Довършителни СМР по обект „Пристройка с надстройка
към жилищна сграда“, находящ се в гр. С, в.з. „Б, кв. 2, УПИ .... Уговорено е да се заплати
възнаграждение по количествено-стойностна сметка (КСС), неразделна част от договора,
съгласно която общият размер на възнаграждението възлиза на 196 526.41 лв. с ДДС. За
изпълнението им е съставен и двустранно подписан Акт обр.19 от 21.09.2018 г., в който е
отразено плащане на част от посочената сума, а именно 169 000.00 лв. с ДДС. Този факт се
установява и от приложените платежни документи.
2
Спорен е въпросът дали освен заплатените СМР за обекта на ул.“К“ № 50А, са били
възложени, извършени и приети и други такива, а именно: дейности по ограда; външно ВиК;
бетонови работи; външна тоалетна; електроинсталация; грундиране, шпакловане
боядисване, обръщане, направа на куфари и обшивки от гипсокартон във вътрешните
помещения; почистване на двор, вкл. и в съседен имот на ответника на ул.„К“ № 60.
Във връзка с този спор е образувано т.д.№ 271/2020 г. по описа на СГС, в което иска
на „Е“ ЕООД срещу „Б 77“ ЕАД, е уважен в пълния му предявен размер от 26 522,91 лв.,
ведно с акцесорното вземане за лихва. С решение № 719/17.11.2022 г., постановено по т.д.№
412/2022 г. по описа на САС, което не е допуснато до касация с определение № 99/16.01.2024
г., постановено по т.д.№ 394/2023 г. по описа на ВКС, решението на СГС е отменено и искът
е отхвърлен.
В настоящето производство, в което претенциите на ищеца са основани на гесция и
на неоснователно обогатяване, са представени доказателства за електронна кореспонденция
между страните, в която е изпратено писмо от ответника до ищеца от 15.11.2018 г. с искане
да бъде изпратен „анекс към договора и Протокол-акт обр. 19 за оградата, облицовките
и каквото още там се или ще се прави“. Няколко дни по-късно – на 23.11.2018 г. – от
електронната поща на ответника е изпратено второ писмо с прикачен
файл, наименован „Анекс Б.-Е“, в която е посочено, че са „направени корекции в анекса“,
като същият се изпраща за „преглед, подпис и печат“ от страна на ищеца. Отправено е
отново искане „всички тези дейности, които са описани в анекса, да бъдат включени и в
протокол обр.19“. По делото е представен и документ, наименован „анекс“ от 01.10.2018 г.,
подписан само от ищеца, в който допълнително възложените дейности са описани по
следния начин: доставка на каменна облицовка; вароциментова мазилка по ограда; направа
на шапка и силикатна мазилка на ограда; изграждане на външна тоалетна; бетонови работи
двор; доставка и монтаж осветителни тела, ключове и контакти; бетонови работи, зидария,
топлоизолация и мазилка външна ограда.
В същото време, на 21.10.2018 г. е съставен протокол за приемане на извършени
работи, подписан от двете страни, в който е удостоверено извършването на
външна вароциментова мазилка по тухлени и бетонови стени (ограда) на стойност 4 365 лв.
без ДДС (л.20 от делото на РС-П), а на 02.11.2018 г. за първите две позиции, посочени и в
анекса – облицовка и вароциментова мазилка по ограда – е подписан протокол-акт обр. 19
на обща стойност 10 110 лв. с ДДС (л.20-гръб от делото на РС-П). Тези две позиции са
заплатени от ответника съответно на 12.10.2018 г. и на 01.11.2018 г. по фактури № №.../2018
г. и 425/2018 г.
На 18.12.2018 г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща протокол-
акт обр.19 с дата 07.12.2018 г. (л.26-27 от делото на РС-П), в който са посочени различни
СМР по позициите „ограда“, „външно ВиК“, „бетонови работи“, „външно WC“,
„ел.инсталация“, „допълнително къща“ и „почистване двор“ на обща стойност 34 398,43 лв.
с ДДС. Сумите по фактури №.../2018 г. и № 425/2018 г. за дейностите по първите две
позиции от протокола са посочени като авансово платени и съответно приспаднати от
3
първоначалната стойност от 44 508.43 лв. с ДДС. На 24.04.2019 г. отново по електронна
поща ищецът е изпратил на ответника файл с наименование „акт Б в таблица коригиран“
(л.28 от делото на РС-П), в който крайната стойност след приспадане на сумите по фактури
№.../2018 г. и № 425/2018 г. е определена в размер на 29 163.46 лв. с ДДС, като намалението
спрямо предходния акт се дължи на отпадане на позиции 6, 7, 8 от „ограда“, позиции 4 и 5 от
„външно WC“ и коригиране на цената по позиция 30 от „бетонови работи“ от 795.60 лв. на
630 лв.
От страна на ответника е представена фактура №.../18.04.2018 г., издадена от „Н С
2012“ ЕООД, въз основа на която ответникът е заплатил на 20.04.2018 г. 2 160.00 лв. за
почистване, изрязване на храсти други услуги в обект - къща в кв.Б, ул.“К“ № 50А.
На 18.10.2018 г. пък ответникът е заплати на А К“ ООД сумата от 3864.00 лв., за
почистване на ул.“К“ № 50А, въз основа на издадена фактура № **********/17.10.2018 г.
Представен е и договор за изработка от 16.09.2019 г., сключен между ответника и
лицето А Б М, с който са възложени СМР на обект на ул.“К“ № 50. Работата е приета с
приемо-предавателен протокол от 15.10.2019 г. На същата дата ответникът е сключил
договор и с И Г И за сходен вид СМР на ул.“К“ № 50. Работата е приета с приемо-
предавателен протокол от 07.10.2019 г.
За обект на ул.“К“ № 50А, по сключен договор с „БП“ ЕООД, ответникът е приел
изпълнените СМР с Протокол №.../29.10.2019 г.
На 25.10.2018 г. ответникът е възложил на „Е С Р“ ЕООД с договор за предоставяне
на услуги №..., изпълнението на СМР на обект на ул.“К“ № 50А. Видът на СМР е подробно
описан в Приложение № 1 и обхваща лепене на настилки от камък, стъпала, цокъл, лепене
на гранитогрес, пълнежи под стълбите и замазка пред входа и цветарника. Изпълнението на
работата е прието с приемо-предавателен протокол № 2, като са признати и допълнителни
СМР по протокол № 3.
На 23.01.2020 г. ответникът е заплатил на „МЛ-И“ ЕООД сумата от 7103.52 лв. по
фактура №..../22.01.2020 г., за описаните в нея СМР – монтаж на камък, обръщане с камък,
доставка на пластификатор, доставка на фирбан, доставка на дюбели, доставка на
каменарска тел и доставка на лепило за камък.
Относно изпълнението на процесните СМР са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите П. Е. Ц., П. Д. К., Е. Д. М. и Д А А.
Св.П. Ц. е вещо лице, което е изготвило експертиза преди около четири години във
връзка с процесните СМР по търговско дело в СГС, 20 състав. Разказва на съда
впечатленията си при огледа на обекта, извършен за нуждите на експертизата пред СГС,
като обяснява, че се касае за парцел от около 800 кв.м., в който има двуетажна или триетажна
къща и гараж, който е ограден с масивна ограда с каменна облицовка от врачански камък.
Обяснява на съда, че е имало изградено стълбище от лявата страна на къщата с подпорни
стени. Според свидетеля, имотът е ограден от всички страни с масивна ограда около два
метра или малко повече, с мазилка, цокъл и керемиди като шапка на оградата. За къщата Ц.
4
заявява, че е била на замазка и гипсова мазилка, а отвън фасадите са били завършени изцяло
с топлоизолационен пакет. Ц. сочи и че по спомен водоотвеждането, настилките в двора,
пътеките около къщата също са били завършени. Свидетелят има впечатления и за
наличието на помещение в двора, срещу входната врата, което е било бивш гараж,
преустроен в стая.
При повторния си разпит, свидетелят, на база изготвената от него експертиза по
търговското дело пред СГС, 20 състав, която използва като бележки, дава подробни
показания относно вида и количествата установени от него СМР, изпълнени в процесния
обект.
Св.Д А твърди, че работи като технически ръководител в ищцовото дружество от
близо 10 години. По отношение обекта, предмет на делото заявява, че същият представлява
триетажна къща, занемарена, изоставена, на тухла. Сочи, че първоначално е било
възложено от ответника да бъде направен покрива и топлоизолация, както и зидария,
шпакловка, мазилка и изграждане на електро и ВиК. Впоследствие са били възложени СМР
по оградата, подпорна стена отвън, водомерни шахти, външна тоалетна и почистване на
двора. В показанията си обяснява, че при предаване на обекта е имало някакви забележки от
страна на възложителя по качеството на изпълнението, но представителя на последния се е
разбрал с управителя на изпълнителя и са се споразумели. Свидетелят пояснява, че
забележките касаят изпълнението вътре в къщата, а СМР по оградата, подпорната стена, по
негови спомени изобщо не са приети.
Според свидетеля допълнителната работа е била възложена устно от г-н К., който е
съпруг на управителката на ответното дружество-възложител. А твърди, че тази
допълнителна работа е обхващала измазване на оградите, отпред откъм улицата, зидарията,
шапките на оградите, външната тоалетна. Относно приемането на работата, свидетелят
заявява, че контрол по изпълнението е извършвал св.Е. М., който е имал само забележки
относно качеството, не и относно количеството СМР. А обаче е категоричен, че забележките
са отстранени, като за някои от тях са изпратени хора да поправят работата още същата
седмица, в която са установени.
При разпита си свидетеля заявява, че не са съставяни протоколи за скрити работи на
обекта. В съставения през м.декември 2018 г. протокол обр.19 обаче, според свидетеля са
отразени СМР, които не са били завършени.
Св.Е. М. твърди, че негова позната, служител на ответника, го е свързала с г-н П. К.,
който е търсел човек за проверка на количествена и стойностна сметка на извършени СМР.
По този повод той е извършил оглед на обекта, който представлява къща на два етажа с двор
и ограда, находяща се на ул.“К“ в кв.Б. Според М. той е посетил обекта два пъти, но не си
спомня първия път дали е било края на 2018 г. или началото на 2019 г. При посещенията
свидетелят обяснява, че е констатирал несъответствия в количеството възложени и
изпълнени СМР, както и в качеството. Освен това е установил наличието на боклук, който е
следвало да бъде изхвърлен. Пояснява, че е имал забележки по част от мазилката на партера,
отвън на оградата, като е оставил страните да се разберат с плащането. М. сочи, че
5
забележките му са били при последното му посещение на обекта, което се е състояло през
м.март, април или май 2019 г. и на него са присъствали управителя на изпълнителя, и г-н К.,
като представител на възложителя.
Св.П. К. твърди, че живее на семейни начала с управителя на ответното дружество В
И. Спомня си, че процесния обект е закупен на акт 14 в груб строеж и е следвало да се
извършат допълнителни СМР до акт 16. Обяснява, че неговия ангажимент е бил да следи за
качеството и за изпълнението на договора с ищцовото дружество. Описва работата на ищеца
като некачествена – установени били течове във ВиК инсталацията, криви стени, напукана
мазилка. Освен това, според К., забелязано е и дублиране на СМР, отразени в съставените
протоколи обр.19.
Свидетелят е категоричен, че той не е възлагал извършването на каквато и да е
работа, а само е следял за качеството и времето на изпълнение.
Според К., след приключване работа на обекта от ищцовото дружество, се е наложило
да се направи ремонт на изпълнените вече СМР от друг изпълнител. Този ремонт е
приключил до м.май 2020 г., след което е обектът е продаден на трето лице.
Свидетелят К. твърди, че познава Е. М. и с него е посещавал веднъж обекта, за да
проверят качеството на изпълненото.
Обяснява, че докато на обекта е работило ищцовото дружество, което е било преди
пролетта на 2019 г., е имало и други фирми, които са извършвали други дейности в имота.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на
допълнителните СМР, описани в чл.1 от Анекс от 01.10.2018 г. и акт обр.19 от м.декември
2018 г. възлиза на 25 034.00 лв. В експертизата е отразено, че местопложението на
изпълнените СМР от „Е С Р“ ЕООД е различно от тези, които се претендират от ищеца.
Експертът е коментирал и представена от ответника фактура от 18.04.2018 г. с доставчик „Н
С 2012“ ЕООД, като е посочил, че датата на издаването й предхожда договора с ищеца от
08.06.2018 г. , както и че в същата не е отразен вида почистване. По същите съображения не
са взети предвид фактура, издадена от „А К“ ООД от 17.10.2018 г. , фактура, издадена от
„МЛ И“ ЕООД от 22.01.2020 г. и договора между ответника и И Г М.
При защита на заключението си в о.с.з., вещото лице пояснява, че е работило по
претенцията на ищеца относно видовете СМР, като е съпоставило същите с приетите като
писмени доказателства протоколи обр.19, изготвени от страните. Относно цените, по които е
формирало заключението си, заявява, че е използвало публичните цени на „Стройексперт“,
които отразяват средните пазарни цени за страната през 2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения, предявените искове са в условията на евентуалност и са правно основание чл.59
от ЗЗД (главен иск) и чл.61 от ЗЗД (евентуален иск).
6
По иска по чл.59 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, които се обогатил за сметка на другиго,
дължи да върне това, с което се обогатил, до размера на обедняването. Неоснователно
обогатяване е налице, когато е възникнало по силата на закона правоотношение между две
лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да
го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни
вида на неоснователното обогатяване ( кондикции) – престационна и непрестационна (чл.55
и чл.59 от ЗЗД). Фактическия състав на непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД
е налице, когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т.е. не
чрез престиране от другото лице. Получаването по друг начин означава обогатяване
посредством действия на обогатилия се, което от своя страна представлява вмешателство,
посегателство върху чужда правна сфера. При този вид неоснователно обогатяване е налице
правото да се иска онова, с което се е обогатило другото лице, но до размера на
обедняването.
Следва да се отбележи обаче, че искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен характер и е
допустим само при липсата на друг ред за реализиране правата на гражданите. С оглед на
това, независимо от заявеното от ищеца в уточняващата молба, депозирана в о.с.з. от
03.12.2024 г., че този иск се предявява като главен, настоящият състав намира, че следва да
го разгледа едва след произнасяне по иска по чл.61 от ЗЗД и в случай не неговото
отхвърляне.
По иска по чл.61 от ЗЗД, съдът намира следното:
Воденето на чужда работа без пълномощие (гесция) като фактически състав изисква
елементите предприемане на работа, насоченост към чужд интерес, съзнание за тази
насоченост и липса на предхождащ юридически факт, от който произтича задължение за
предприемането на работата. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в
чиято правна сфера са извършени действията, което се нарича заинтересовано лице, или още
доминус. Гесцията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса. Гесцията като
правен институт не е неоснователно обогатяване, макар за гесцията в някои хипотези и то
само като препратка, като рамка за задълженията на доминуса, се прилагат правилата за
неоснователното обогатяване (чл. 59 от ЗЗД). Но при гесцията не е налице неоснователно
обогатяване, защото задълженията са двустранни: от гесцията възникват задължения, както
за гестора, така и за доминуса. Също така при неоснователното обогатяване трябва да е
настъпило ефективно разместване на блага, за да може да се търси връщане, докато при
гесцията се заплаща за онова, което правомерно е извършено като усилие и евентуално е
довело до резултат.
За да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета
чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение
да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не да е задължение по
закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го
7
обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е
направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования,
последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване (чл.61, ал.3 от ЗЗД),
защото обедняването на ищеца е съответно на обогатяването на ответника и произхожда от
един и същи юридически факт.
Съдебната практика на ВКС (напр. решение № 219/04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г.
на I ТО, решение № 89/17.08.2025 г. по т. д. № 770/2014 г. на II ТО, решение №
179/16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на I ТО и др.) приема, че в хипотезата на изпълнени
СМР без сключен договор за изработка (каквато е настоящата) и когато резултатът от
изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика, вземането на изпълнителя в
размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене
на чужда работа без пълномощие. В случая приложението на института на гесцията
произтича и от липсата на данни за противопоставяне от страна на собственика.
От събраните в хода на производството доказателства – заключението на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло като пълно, безпротиворечиво, изчерпателно и
логически обосновано, е видно, че на място са изпълнени претендираните от ищеца СМР.
Спорен между страните е въпроса дали те са изпълнени от ищеца или от трети лица. При
преценката си в тази насока съдът обсъди както приобщената електронна кореспонденция,
така и събраните гласни доказателства.
Така в електронните писма от 19.11.2018 г. и от 23.11.2018 г. с подател В К.,
изпратени до управителя на ищцовото дружество, се коментират извършени допълнителни
дейности по анекс, които касаят оградата, облицовките и други дейности, които се или ще се
правят. Т.е. следва да се приеме, че към края на м.ноември 2018 г. ищецът е изпълнил на
място част от претендираните в исковата молба СМР, като няма данни ответникът да се е
противопоставил срещу това, както в частност и срещу качеството на услугата.
Действително, в показанията и на служителя на ищцовото дружество Д А, се съдържат
данни за забележки по изпълнението, но според него те са отстранени. Така заявеното от
свидетеля кореспондира на изводите на вещото лице, което не е установило некачествено
изпълнение. Данни за такова не се съдържат и в показанията на разпитания като свидетел П.
Ц., който в качеството си на експерт е посетил обекта в близък на изпълнение на
претендираните СМР период от време.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представените от ответника
доказателства, за неотносими съдът намира фактурата от 18.04.2018 г., доколкото същата
предхожда възникването на отношенията между страните по повод процесния обект; както и
договорите за изработка от 16.09.2019 г., сключени между ответника и лицата А Б М и И Г
И, които касаят възложени СМР на обект, различен от процесния, а именно на такъв,
находящ се на ул.“К“ № 50. Другите писмени доказателства, които установяват извършване
на СМР в процесния обект на ул.“К“ № 50А от трети лица пък не могат да опровергаят
данните по делото, че именно ищецът е изпълнил заявените в исковата молба дейности, тъй
като липсва конкретизация на местоположението им. В случая следва да се има предвид, че
8
обектът по сведение на всички разпитани свидетели, представлява парцел, ограден с
масивна ограда, в който има двуетажна къща и гараж. В този смисъл поставянето напр. на
настилки от камък, стъпала, цокъл, лепене на гранитогрес, пълнежи под стълбите, може да
обхваща всеки един от различните строежи в обекта. Индиция за това е и обстоятелството,
че част от възложените дейности на „БП“ ЕООД и на „Е С Р“ ЕООД се припокриват, при
липсата на доказани други причини, които налагат дублирането им. Отделно, според
вещото лице, описаните СМР в Протокол №.../29.10.2019 г., съставен по договора с „БП“
ЕООД, не съответстват на вида СМР по претенцията на ищеца.
Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът чрез свои
служители или чрез подизпълнители е изпълнил процесните СМР, които са извън
първоначално договорените от страните, като благоприятните последици от това са
възникнали за ответното дружество като собственик на терена и на изградените в него
сгради, съответно то има качеството доминус в хипотезата на чл.61, ал.1 от ЗЗД и за него се
е породило задължението да заплати разходите на гестора, който е извършил чуждата
работа, без противопоставяне на заинтересования.
Вземането на изпълнителя е съизмеримо със спестените разходи от собственика,
които според заключението на вещото лице възлизат на 25034.69 лв.
От страна на ответника обаче е направено своевременно възражение за погасяване на
вземането на ищеца по давност. Срокът на погасителната давност за вземането по чл.61, ал.1
ЗЗД е общият по чл. 110 ЗЗД. Той тече от момента на извършените разходи от гестора (в този
смисъл решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о., ГК). От данните
по делото може да се направи извод, че към м.април 2019 г. разходите от ищеца вече са били
извършени. Извод в тази насока се следва както от събраните гласни доказателства
/показанията на св.А и М./, така и от писмените такива. Видно от разменената електронна
кореспонденция между страните, обсъждането на извършени СМР на процесния обект е
приключило в края на 2018 г. Действително, на 24.04.2019 г. е изпратено електронно писмо
от управителя на ищеца до представляващия ответното дружество с приложен файл „акт Б в
таблица коригиран“, но съдът свързва този документ с проведената преди това среща между
представителите на страните и св.Е. М., към който момент вече са били приключили СМР на
обекта. Св.Е. М. в показанията си твърди, че при последното му посещение на обекта, което
се е състояло през м.март, април или май 2019 г. е оставил страните да се разберат във връзка
с направените от ответника забележки по изпълнението, като строителя е приел да отстрани
някои от тях и да направи отстъпки от цената. С оглед на това настоящият състав приема, че
преди съставяне и изпращане на приложения на л.29 от делото на РС-П протокол – акт
обр.19, е приключила работата на обекта от страна на ищцовото дружество, т.е. разходите,
които гестора е направил предхождат датата 24.04.2019 г. Действително, исковата молба е
подадена на 11.04.2024 г., но ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи да е
извършвал СМР към този момент, като в същото време житейската логика предполага
необходимостта от технологично време за посещение на обекта и обсъждане на
изпълнението на СМР, описани в протокола от 24.04.2019 г. досежно техния вид, количество
9
и качество. Дори и обаче да са извършвани СМР към 11.04.2024 г., то от съобщеното от св.М.
не може да се приеме, че те представляват разходи на ищцовото дружество, тъй като са
свързани с поправка на вече приключила некачествена работа.
С оглед на това съдът намира, че възражението на ответника за погасяване на
вземането на ищеца по давност е основателно, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Макар съдът да възприе искът по чл.61, ал.1 от ЗЗД за неоснователен, не са налице
предпоставките за разглеждане на претенцията по чл.59 от ЗЗД, доколкото този иск
предоставя възможност на страната да защити свое право при липсата на друг ред за това. В
случая отхвърлянето на претенцията, основана на гесцията не е поради недоказаност на
същата, а поради погасяване на вземането по давност.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, който е
направил искане в тази насока. Видно от материалите по делото, ищецът е заплатил
единствено адвокатски хонорар в размер на 2400.00 лв., който следва да му бъде присъден
изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П,
ул.“Б“ № 2, ет.1, ап.26, за осъждане на „Б“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“А Р“ № 1А, вх.А, ет.1, да му заплати сумата от 25 000.00 лв.
представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 26 522.91 лв., представляващо
разходи, извършени от ищеца без пълномощие за строително-монтажни работи, в следния
обект на ответника: „Пристройка и недстройка към жилищна сграда, в.з.Б, к.2, УПИ ...,
гр.С“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П, ул.“Б“ № 2,
ет.1, ап.26, да заплати на „Б“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“А
Р“ № 1А, вх.А, ет.1, сумата от 2500.00 лв. представляваща направени от ответника разноски
по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10