О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2289/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
С решение, обявено в търговския регистър на 29.03.2021 г., е открито производство по несъстоятелност на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД (н.). На 02.02.2023 г. е обявен допълнителен списък № 3 на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в който са включени предявените от Национална агенция за приходите (НАП) с молба от 22.12.2022 г. вземания за главница и лихва, дължими съгласно ревизионен акт и декларации обр. 6.
В срок е постъпило възражение от НАП, в което е посочено, че
предявяването на установените с ревизионния акт вземания е могло да се извърши
едва с влизане на акта в сила, а не в по-ранен момент. Със стабилизирането му
пък съгласно чл. 164, ал. 4 ДОПК синдикът е следвало незабавно да приеме
вземанията, независимо от това дали те са възникнали преди или след откриване
на производството по несъстоятелност. Възразилият кредитор сочи също, че
размерът на лихвите бил правилно определен с оглед размера на олихвяемата
главница и периода на начисляване, уточнени с молба от 17.03.2023 г., както и
че декларациите обр. 6 били подадени по електронен път от оправомощено лице,
чиято представителна власт не била своевременно прекратена от страна на
синдика.
Длъжникът не взима становище.
Синдикът заявява становище за неоснователност на възражението. Сочи, че вземанията по ревизионния акт били възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и следвало да се предявят най-късно в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Твърди, че ревизионният акт не бил влязъл в сила по смисъла на чл. 164, ал. 4 ДОПК, тъй като не бил връчен на синдика в качеството му на единствен представител на длъжника след прекратяване на правомощията на органите на търговеца. Декларациите обр. 6 също не били подадени от упълномощено от синдика лице, поради което и подаването им не обвързвало длъжника. Нямало яснота и относно начина, по който бил изчислен размерът на претендираните лихви.
Възражението
е подадено в срок. По основателността му съдът намира
следното:
На 22.12.2022 г. при условията на чл. 688, ал. 3 ТЗ възразилият кредитор е предявил следните публичноправни вземания, уточнени с молба от 17.03.2023 г.
- за сумата от 494 314,91 лв. – главница по Ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г.
- за сумата от 93 212,03 лв. – лихва за забава върху главницата от 494 314,91 лв., начислена до 29.03.2021 г.
- за сумата от 86 649,35 лв. – лихва за забава върху главницата от 494 314,91 лв. за периода 30.03.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 641,82 лв. – главница за данък общ доход по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата от 102,34 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 401,02 лв. – главница за данък общ доход по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата от 57,04 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 1 319 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата от 210,32 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 1 083,69 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата от 154,14 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за законна лихва върху главниците до датата на окончателното погасяване
Относно вземанията за главница и лихва, дължими по Ревизионен акт №
Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г.
По въпроса относно необходимостта от предявяване на вземанията, установени влязъл в сила ревизионен акт, и относно момента, в който това трябва да бъде сторено, е налице противоречива съдебна практика. Настоящият състав споделя становището, че ревизионният акт по чл. 118, ал. 1, т. 1, пр. 1 ДОПК няма конститутивен, а само установителен характер, и поради това установените с него вземания се считат за възникнали към ревизирания период (вж. решение № 172/19.03.2021 г. по т.д. № 2504/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), но въпреки това предявяването им е невъзможно преди приключване на ревизионното производство (в този смисъл вж. определение № 310/31.07.2020 г. по ч. т. д. № 433/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 361/08.06.2022 г. по т.д. № 1650/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), доколкото до приключването му НАП не може да знае налице ли са и ако да – в какъв размер публични задължения. Следователно, не би могло да се откаже приемане на вземания, установени с ревизионен акт, по причина, че същите не са предявени в срока по чл. 685, съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Наред с това, ако ревизионният акт е влязъл в сила, то приемането на вземанията се извършва служебно съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ, а също и незабавно и без възможност за промяна съгласно чл. 164, ал. 4 ДОПК. Нито ДОПК, нито ТЗ правят разграничение в правомощията на синдика или в задълженията на НАП според това кога са възникнали вземанията и кога е съставен и влязъл в сила ревизионният акт. Единственото разграничение е проведено в чл. 164, ал. 5 ДОПК, предвиждащ включване на установените с невлязъл в сила акт вземания под условие с цел удовлетворяването им по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ. За тяхното включване е необходимо предявяване по аргумент от чл. 687, ал. 2 ТЗ, но само за да участват те в разпределението, което би се извършило до момента на влизане на акта в сила. След стабилизирането му следва служебно да бъде приложена разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ.
В процесния случай вземанията са установени с ревизионен акт, издаден в последния ден на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, но към настоящия момент той е влязъл в сила. Това е станало с изтичане на срока за обжалване, започнал да тече най-късно с връчване на ревизионния акт на синдика, извършено чрез връчване на молбата за предявяване на вземането, към която е приложен той. Следователно вземанията по него следва да бъдат приети, ведно с вземанията за лихва за забава, уточнени с молбата от 17.03.2023 г.
Относно вземанията за главница и лихва, дължими съгласно декларации
обр. 6:
Процесните вземания са за данък общ доход и задължителни осигурителни вноски, декларирани като задължения с декларация обр. 6 вх. № 220022106230732/16.07.2021 г. и декларация обр. 6 вх. № 220022106229356/16.07.2021 г., подадени съответно за април и юни 2021 г., т.е. след откриване на производството по несъстоятелност и прекратяване дейността на търговеца. Според уточнителната молба от 05.04.2023 г. тези задължения касаят лица, с които длъжникът е бил в трудово правоотношение през съответния период (9 лица за април 2021 г. и 7 лица за юни 2021 г.).
Тъй като задълженията за данък общ доход, както и осигурителните задължения, възникват от наличието на правоотношение, по силата на което за съответния месец е било платено, съответно е било дължимо трудово възнаграждение, то ирелевантно е дали същите са били надлежно декларирани (от лице с представителна власт). Дори декларация да е подадена от упълномощено лице (в каквато насока са твърденията на възразилия кредитор), ако не бъдат установени предпоставките за възникване на вземанията, то същите не биха могли да бъдат приети.
В процесния случай в приетата в производството по чл. 625 ТЗ експертиза е посочено, че към момента на изготвянето й дружеството „има на трудов договор 11 души“, като няма данни тези правоотношения да са били прекратени към април и май 2021 г. Ето защо може да се приеме, че за тези месеци лицата, посочени в уточнителната молба на НАП, са били в трудови правоотношения с длъжника. Това обаче не е достатъчно, за да възникнат декларираните задължения. За да е длъжен работодателят да удържи и внесе данък общ доход, е необходимо да е изплатил трудово възнаграждение (чл. 42, ал. 5 ЗДДФЛ), а за да възникнат осигурителни задължения, е необходимо да е възникнало задължение за плащане на трудово възнаграждение (независимо дали е платено или начислено – чл. 6, ал. 3 КСО).
Задължението за плащане на трудово възнаграждение възниква при полагане на труд, т.е. не е достатъчно наличието на трудово правоотношение, за да се приеме дължимост на задължения за данък общ доход и осигурителни вноски. В случая обаче в производството по чл. 625 ТЗ са събрани доказателства, че длъжникът е преустановил осъществяването на своята дейност от май 2020 г., а на 29.03.2021 г. е постановено и решение, с което дейността му е прекратена и същият е обявен в несъстоятелност. Решението е постановено при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е имал средства за покриване на разноските по несъстоятелността и синдикът не е начислявал, нито заплащал трудови възнаграждения. При тези факти не може да се направи извод, че през април и юни 2021 г., т.е. след обявяване на търговеца в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, лицата, за които са подадени процесните декларации, са полагали труд и са получили трудово възнаграждение (като изискване за възникване на задължение за ДОД) или им се е дължало трудово възнаграждение (като изискване за възникване на осигурителните задължения). Поради в тази част възражението следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение на Национална агенция по приходите вх. № 265423/14.02.2023 г. обявения на 02.02.2023 г. в търговския регистър списък на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като ВКЛЮЧВА в списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, следните вземания:
- за сумата от 494 314,91 лв. – главница по Ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ
- за сумата от 93 212,03 лв. – лихва за забава върху главницата от 494 314,91 лв., начислена до 29.03.2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ
- за сумата от 86 649,35 лв. – лихва за забава върху главницата от 494 314,91 лв. за периода 30.03.2021 г. – 20.12.2022 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ
- законната лихва до окончателното погасяване, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, и го ОДОБРЯВА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална агенция по приходите вх. № 265423/14.02.2023 г. срещу обявения на 02.02.2023 г. в търговския регистър списък на неприетите вземания на кредиторите на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в частта, с която не са приети следните вземания:
- за сумата от 641,82 лв. – главница за данък по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата от 102,34 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 401,02 лв. – главница за данък по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата от 57,04 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 1 319 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата от 210,32 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.
- за сумата от 1 083,69 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата от 154,14 лв. – лихва върху тази главница, начислена за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.
Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: