РЕШЕНИЕ
№260228 25.11.2021
г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски
районен съд граждански състав
на втори
ноември две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева
гр.д. № 946 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.Г.” ООД, ЕИК ********,
представлявано от Д.Д., против „Г.П.П.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.Д. и Г.С..
Твърди се, че ищецът е собственик на вграден подземен трафопост ТП-2-ЗХ800 KW, находящ се в блок 1,
кабели Ср.Н 20 KV за захранване на ТП, кабели НН, находящ
се, респективно изграден, в самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ********по
КККР на гр. Несебър, с административен адрес на имота: гр. Несебър, ул. ********,
обект ****, с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от
52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ************;
под обекта- няма; над обекта- ************. Собствеността изхождала от Договор
от 20.04.2006г. с „Гелишев" ЕООД за доставка,
монтаж и свързване на вграден трафопост, както и за пускането му в
експлоатация, фактура № 104 от 20 10.2006г. на стойност 206924 лева с издател „Гелишев" ЕООД, протокол за плащане №1 от 2006г. на
стойност 206924 лева., разрешение за строеж №128/29.08.2006г. изд. от гл.архитект
на община Несебър за изграждането му и разрешение за ползване. Сочи се, че така
изграденият трафопост бил предназначен да обслужва хотел „В.”, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ********, находящ
се на същия адрес в бл.5. С н.а. №** т.ІІІ, рег.№ ****, н.д.№ *** от
14.04.2016г. на нот. Стоян Ангелов, ищецът бил продал
на ответника сочения по- горе СОС с идентификатор ************02, без
монтираната в имота трафомашина/трафопост, който
обслужвал хотел „В.”. От началото на лятото на 2019 г. се твърди, че ответникът
създавал пречки за работата на трафопоста, като препятствал достъпа на ищеца,
както и на контролни органи на РЗИ, ЕВН, Община Несебър до трафомашината,
чрез заваряване вратата на помещението. Заявява се, че на 15-17.07.2019г., пред
входа на трафопоста били последователно паркирани два леки автомобила, като по
този начин се осуетило планирано възстановяване на ел.захранване на хотела от
служители на ЕВН. На 25.07.2019г. ищецът посетил обекта в изпълнение на дадените
предписания от Българска агенция за безопасност на храните с Протокол
0016395/24-07-2019г. и Предписание 0004218/24-07-2019г., а така също в
изпълнение на Разпореждане за осигуряване на достъп от ЧСИ Таня Маджарова,
адресирано до ответника със съобщене изх.№ 18762/23-
07.2019г., при което било установено, че вратата на помещението била препречена
от паркирал лек автомобил, който се наложило да бъде избутан. Вратата на
помещението била заварена, включително и пантите, и при предприемане на
действия за отстраняване на пречките, пристигнал представител на ответника,
който възпрепятствал действията по изпълнение на визираните разпореждания. По
този повод се наложила намесата на органите на реда, като с протокол на
Регионалната здравна инспекция (РЗИ) №ДЗК-116-140/26.07.2019г. се констатирало,
че хотел „В.” е без захранване и не може да се впише в регистъра на обектите за
обществено ползване. Тези препятстващи действия се мотивирали от ответника с
твърдението, че същият е собственик на помещението, в което бил монтиран
трафопоста. В тази връзка се твърди, че така сключеният договор за покупко- продажба от 14.04.2016 г. бил нищожен поради
невъзможен предмет. Това било така, тъй като при изграждането си процесния трафопост неделимо били свързани монтираната трафомашина и помещението, в което тя се намира, и по този
начин са станали неразделна част от хотел „В.” и захранващата го
инфраструктура. Въпросното помещение, придобито от ответника със сочения
нотариален акт от 2016 г., нямало самостоятелно правно съществуване, а било
предназначено да обслужва трафопоста, като препятства неоторизиран достъп на
външни лица до него, с цел осигуряване безопасността и охраната на живота и
здравето на гражданите съобразно законовите изисквания. По този начин
помещението се явявало неделима принадлежност към главната вещ трафопоста,
който пък от своя страна бил част от хотелския комплекс „В.”- гр.Несебър. При
това положение трафопоста и обслужващото го помещение се съотнасяли едно към
друго по смисъла на чл.97 и чл.98 ЗС, като главна към второстепенна вещ
(принадлежност), като главната вещ е трафопоста, а обслужващата вещ
(принадлежността)- помещението. В този смисъл се заявява, че въпросният СОС не
е могло да бъде предмет на самостоятелна сделка, а само заедно с трафомашината. Поради изложеното се счита, че атакуваният
договор не е породил прехвърлително действие, като
издаден в нарушение на закона (чл.26 ЗЗД вр. чл.97 и
98 от ЗС), вследствие на което се моли да бъде прогласена нищожността на
договора. При условията на евентуалност, в случай, че не се сподели твърдението
за нищожност, се моли да бъде прието за установено, че в полза на ищеца е
налице сервитутно право на преминаване и достъп до
помещението с цел експлоатацията на трафомашината,
позовавайки се на чл. 64 ал.1, вр. ал.2 т.3, вр. ал.3, т.1, б.„Б”, чл.67, ал.1 и 3, чл.68, ал.1 от ЗЕ и
чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти. В първоначалната искова молба бе заложена и трета
претенция с правно основание чл.109 от ЗС, за която се твърди, че е кумулативно
предявена с първата, респективно евентуалната такава. По повод оставяне на
исковата молба без движение се заявява, че ищецът се отказва от защита с негаторен иск, поради което и следва да се приеме, че
такава претенция не е предмет на настоящото производство.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от ответника, подписан само от управителя Г.С., с който се
оспорват предявените претенции. Заявява се, че ищецът не бил собственик на процесното съоръжение, тъй като се бил разпоредил с него
още през 2016г., продавайки го с ф-ра №
**********/22.04.2016г. В този смисъл липсвал правен интерес от предявените
претенции, което правело същите недопустими. На следващо място исковете се
явявали и неоснователни, тъй като не била налице хипотезата на чл.97 от Закона
за собствеността. Закупеният от ответника недвижим имот- помещението,
представлявал самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и като такъв не бил
присъединен към друга „главна вещ”. При недвижимите имоти била приложима нормата
на чл.92 от Закона за собствеността, която хипотеза категорично не била налице,
а цитираната от ищеца чл.97 от ЗС, касаеща движими вещи. По отношение на
твърдението за нищожност на договора поради противоречие с нормите от Закона за
енергетиката, се твърди, че цитираните правни норми уреждали учредяването на сервитути и изкупуването на енергийните обекти и
съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябвало да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети
лица от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост
от принадлежността на обекта към мрежите, в 12-годишен срок от влизането в сила
на този закон. Доколкото ищецът не бил лицензирано енергийно предприятие, нито
бил собственик на съоръжението, то въпросът за изкупуването му не можел да бъде
поставян от него. По отношение на евентуално предявената претенция се твърди,
че същата била нередовна, тъй като в нея се инкорпорирала и негаторна
претенция. Навеждат се доводи и по отношение на третата претенция, която, както
бе посочено по- горе не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че
ответното дружество се представлява от двама управители заедно, бе поискано
становището и на втория управител- И.Д., който подаде молба, с която заявява,
че другия управител не е обсъждал с него подадения отговор, поради което се
противопоставя на същия.
С оглед противоречивите становища
на двамата управители на ответното дружество, бе назначен особен представител
на същото, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор. Навеждат се доводи за недопустимост на исковете предвид
обстоятелството, че ищецът се е разпоредил с процесния
трафопост в полза на трето лице. Сочи се, че този имот е самостоятелен обект и
не е следвало да се счита като присъединен към главната вещ. Счита се, че
твърденията за нищожност на договора са неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От страна на особения представител на ответното дружество бе наведен довод за
липса на правен интерес у ищеца за предявяване на иска поради разпореждане с процесния трафопост в полза на трето лице. Предвид на това,
че фактурата, на която се позовава ответника, е приложена към отговора на
управителя С., и с оглед факта, че същия не е зачетен поради несъгласие с
другия управител, съдът счете, че приложените към този отговор писмени
доказателства не са представени от лице, имащо право на това. Именно и в тази
връзка тези приложения не са приети като писмено доказателство в първото по
делото съдебно заседание. Ето защо доказателство за соченото разпореждане не е
ангажирано надлежно по делото, въпросната фактура не следва да бъде обсъждана, поради
което и претенцията следва да бъде приета за допустима.
Не се спори по делото, а това се установява и от представения нотариален
акт, че на 14.04.2016г. ищецът е продал на ответника сочения по- горе
самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ********по КККР на гр.
Несебър, с административен адрес на имота: гр. Несебър, ул. ********, обект ****,
с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от 52 кв.м.
Безспорно е по делото, че в това помещение е монтирана трафомашина,
който обслужва електрозахранването на хотел „В.”.
От страна на ищецът се твърди, че разпореждането през 2016 година с
помещението е нищожно предвид на това, че същото няма самостоятелно съществуване,
а е предназначено да обслужва трафомашината, и в този
смисъл се явява обслужваща вещ към главната такава. Съдът не споделя този
извод. Обстоятелството, че соченото помещение отговаря на изискванията за
монтиране на трафомашината, съответно в него е
монтирана същата, не обосновава извода, че не се касае за самостоятелен обект.
След като въпросните съоръжения са допълнително закупени и поставени в
помещението, то същите са преместваеми и съответно
могат да бъдат поставени и в друго помещение, стига да отговаря на изискванията
за това. В този смисъл не може да се обвърже помещението само и единствено с
поставените в него съоръжения. Трафопостът представлява съвкупност от
помещението и поставените в него съоръжения, като всяко от тях може да бъде
собствено на различни лица. Именно и в тази връзка е и практиката на ВКС,
цитирана от ищеца /Решение № 291
от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г.о./, посочвайки, че ако помещението и съоръженията принадлежат на различни
субекти, помещението подлежи на изкупуване от
лицензираното енергийно предприятие, съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, респ. § 67, ал. 2 от ПЗР към ЗЕЕЕ (отм.), а до изкупуването
за ползването му се дължи
обезщетение.
Действително соченото решение е постановено като практика по Закона за
енергетиката и касае енергийни предприятия, но същото залага принципната
позиция, че няма пречка двете части на един трафопост /помещението или сградата
и самото съоръжение/ да са собственост на различни правни субекти, след като е
предвидена възможност за изкупуване и на помещението. Приемайки обратното би се
стигнало до неравноправно положение на едно енергийно дружество спрямо
останалите правни субекти. В този смисъл не може да бъде споделено
възражението, че договора е сключен при невъзможен предмет. Касае се за
помещение, което се намира в сграда, собственост на ищеца.
По отношение наведените твърдения за противоречие с разпоредбите на чл.97 и
чл.98 от ЗС, съдът счита, че в настоящия случай те не намират приложение, предвид
на това, че помещението не се явява принадлежност към главната вещ, която
според ищеца представляват съоръженията, монтирани в него. Както бе посочено
по- горе няма пречка трафомашината да се премести в
друго, подходящо помещение и последното да се използва за друга цел. В този
смисъл СОС, с който ищеца се е разпоредил през 2016 г., не следва да се приема,
че е част към главна вещ по
такъв начин, че не би
могла да се отдели без
съществено повреждане на главната вещ. Този извод не противоречи и на
заключението на вещото лице по СТЕ, съобразно което вградените в сграда
трансформаторни постове се разполагат в партерни помещения, отговарящи на
определени условия съобразно Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии- чл.1259, т.е. помещенията и
самите съоръжения са две отделни неща. Посочването на вещото лице, че не се
допуска разделянето им, съдът възприема в смисъл, че трансформаторния пост не
може да съществува без съоръженията да са поставени в съответно помещение, но
това не навежда на извода, че последното не съставлява самостоятелен обект,
нито, че самото съоръжение не може да бъде преместено в друго помещение. Ето
защо така предявената претенция по чл.26 от ЗЗД се явява неоснователна, с оглед
на което следва да се пристъпи към разглеждане на предявеният евентуален иск.
Безспорно е по делото, че понастоящем съоръженията се помещават в процесното помещение и в съвкупност образуват трафопоста,
който захранва хотел „В.“ с ел. енергия. Ищецът счита, че съобразно разпоредбите
на чл.64, чл.67 и §4, ал.10 от Закона за енергетиката във връзка с чл.193 и
чл.194 от ЗУТ, в негова полза възниквало сервитутно
право на преминаване и достъп до съоръженията в помещението, и в този смисъл
предявява установителна претенция по чл.124, ал.1 от ГПК. Съдът намира, че сочените норми не намират приложение в настоящият казус. Законът
за енергетиката е предназначен да регулира отношенията със съответните
енергийни предприятия, каквото ищеца безспорно не е. Именно в тази връзка
законодателят е уредил тези специални сервитути да
произтичат от закона и да не зависят от волята на собственика на вещта, която е
обременена. Предвидените в чл. 64, ал. 2 ЗЕ сервитути
се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти, т.е. на обекти, които съгласно § 1, т. 31б от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представляват подземен
и/или надземен провод или съвкупност от проводи,
включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи
и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения,
предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна
енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна
мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на
добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови
енергийни обекти. Тези права, уредени под формата на сервитути,
по същността си представляват ограничения на собствеността за благоустройствени
цели, т.е. в обществен интерес. Отклоненията от
общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към
тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на
чл. 64, ал. 2 от Закона за енергетиката. Прокарването на такива отклонения
се извършва по реда на
чл. 193 ЗУТ, доколкото
съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването /виж Определение № 521 от
8.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2339/2021 г./. Сочените пък норми на ЗУТ-
чл.193 и чл.194, уреждат договорни отношения между двамата собственици- при
съгласие между тях, а при липса на такова- административен ред. Не се предвижда
съдебна намеса в тези отношения, като едно съдебно решение не може да замести
нито съгласието на страните, нито акта на съответния административен орган. Ето
защо установителната претенция също не следва да бъде
уважена на сочените основания.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски, но предвид липсата на наведено искане в тази насока, такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.Г.” ООД, ЕИК ********,
представлявано от Д.Д., против „Г.П.П.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.Д. и Г.С., за
прогласяване нищожност на договор за покупко-
продажба на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ********по КККР
на гр. Несебър, с административен адрес на имота: гр. Несебър, ул. ********,
обект ****, с предназначение на СОС: инфраструктурен обект в сграда, на площ от
52 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: ************;
под обекта- няма; над обекта- ************., обективиран
в н.а. №** т.ІІІ, рег.№ ****, н.д.№ *** от 14.04.2016г. на нот.
Стоян Ангелов.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявеният иск на „В.Г.”
ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.Д., против „Г.П.П.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И.Д. и Г.С., за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца разполага със сервитутни права, визирани в чл.64, чл.67 и §4, ал.10 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.193 и чл.194 от ЗУТ, за преминаване и
достъп до самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ********по КККР на
гр. Несебър, с административен адрес на имота: гр. Несебър, ул. ********, обект
****, с цел експлоатацията на намиращите се в него съоръжения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: