Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 674 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 16706/06.03.2019г. на С.К.А., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез пълномощник адв. П.Г. от САК, срещу решение № 672 от 18.02.2019г.,
постановено по гр.дело № 16668/2018г. на ВРС, VІІ-ми състав, в частите,
с които е осъден да заплаща в полза на Д.С.А., ЕГН ********** с адрес ***
издръжка в размер на 200 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.11.2018г. с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване- приключване на учебната 2018/2019г., на осн. чл.144 СК, както и
да заплати на Д.С.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1415,36 лева /или 200 лева месечно/,
представляваща дължима издръжка за периода 09.02.2018г. до 31.10.2018г. вкл.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на
осн. чл.149 СК.
В жалбата е
изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части. Намира за недоказани двете кумулативно изискуеми
предпоставки по чл.144 СК, а именно – да притежава доход, който да надвишава
дохода за неговата собствена издръжка и да може да дава издръжка без особени
затруднения. Излага, че с отговора на исковата молба, в условията на
евентуалност, е направил признание на иска, че може да заплаща издръжка в
размер от 127,50 лв. за периода от 01.11.2018г. до 30.06.2019г. По аналогични
съображения оспорва и иска по чл.149 от СК. Сочи, че съдът не е извършил
правилна преценка на събраните доказателства, както и че решението му
противоречи на съдебната практика. Претендира присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149 СК от Д.С.А. срещу С.К.А. за осъждане ответникът да заплати на
ищцата издръжка за минало време в размер на 400 лв. месечно за периода
09.02.2018г. - 31.10.2018г. вкл., или общо сумата от 3471,42 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 01.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за осъждане ответникът да
заплаща на ищцата издръжка занапред, считано от датата на подаване на исковата
молба - 01.11.2018г. в размер на 400 лв. месечно, с падеж първо число на месеца,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, а именно до приключване
учебната година 2018/2019г. - 30.06.2019г.
Ищцата излага в исковата молба, че ответникът
е неин баща, както и че бракът на родителите й е прекратен с решение по гр.д. №
1616/2000г. на ВРС. На 09.02.2018г. е навършила пълнолетие, но продължава
обучението си в 12б клас на ПГТМД Варна. Посочва, че издръжката й се поема от
нейната майка, но разходите й за храна, транспорт, облекло, учебни пособия,
лекарства и лечение са големи. Твърди, че не може да се издържа сама. Страда от
начална атрофия на зрителния нерв на дясното око при неврофиброматоза и птоза
на горния клепач поради хипоплазия на малкото крило на сфеноидната кост. Затова
и от раждането си е с оценка на неработоспособността от 67,6%. Посочва, че в
края на учебната година й предстои абитуриентски бал, както и подготовка за
кандидатстване във висше учебно заведение. Живее с майка си, която реализира
минимални доходи. Счита, че даването на търсения размер на издръжката няма да
представлява особено затруднение за баща й, а от друга страна с нея би
покривала нужните разходи за лечение и живот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника. Искът за издръжка за минало време се оспорва по
основание и размер. Твърди, че и след навършване на пълнолетието на дъщеря си е
продължил да плаща издръжката от 100лева, определена със съдебното решение,
независимо че основанието за това е било отпаднало. Така, общо за 2018г. е
платил издръжка от 700 лева с три превода. От тях след приспадане на дължимата
издръжка до 09.02.2018г., твърди, че за периода след навършване на пълнолетие е
платил издръжка в размер на сумата от 566,67 лева. Оспорва ищцата да обосновава
необходимост от издръжка в сочения размер от 400 лева месечно за минало време.
Оспорва и размера на издръжката за минало време, като посочва, че от повече от
една година не работи и не реализира доходи от трудови правоотношения. Не
разполага с недвижимо имущество, освен с единственото си жилище в гр. София.
Затова и присъждане на издръжка в искания размер би поставило в затруднение
осигуряване на собствената му издръжка. Отделно, посочва, че ищцата реализира
доходи от пенсия за инвалидност. По отношение на издръжката за бъдеще време би
могъл да плаща минималния размер предвиден в закона от 127,50 лева, до който
размер и искът се признава. Оспорва дължимостта на законна лихва върху
издръжката. Молбата е за отхвърляне иска за издръжка за минало време, а по отношение
на издръжката за бъдеще време за присъждането й в минимален размер.
С обжалваното решение предявени искове
с правно основание чл. 144 СК и чл.149 СК от ***** срещу **** са уважени
частично за сумата от по 200 лв. месечно, както за минал период, така и за в
бъдеще.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
Не се спори от страните, а и от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е родена
на ***г. от майка ***** и баща С.А., както и че същата е ученичка в средно училище,
редовна форма на обучение през учебната година 2018/2019г., респ. е била през
учебната 2017/2018г. Бракът между родителите е прекратен с влязло в законна
сила на 27.08.2001г. решение по гр. дело № 1616/2001г. на ВРС. С решение по
гр.д. № 1717/2008г. и решение по гр.д. № 13265/2011г. по описа на ВРС е увеличаван
размерът на месечната издръжка, която ответникът е следвало да плаща в полза на
дъщеря си. С ЕР на ТЕЛК № 01000 от 033/29.02.2016г. на ищцата е определена
67,6% трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.2019г. при общо
заболяване начална атрофия на зрителния нерв на дясно око при неврофиброматоза
и птоза на горния клепач, поради хипоплазия на малкото крило на сфеноидната
кост, астигматична миопия и амблиопия на дясно око. От справка на НОИ е видно,
че ищцата не получава инвалидна пенсия.
От представените справки от НАП е
видно, че бащата не реализира доходи от трудово правоотношение, нито от
стопанска дейност като самоосигуряващо се лице. Последното му трудово
правоотношение е прекратено м. май 2017г. Майката на ищцата реализира доходи по
трудово правоотношение като от представеното удостоверение от работодателя й е
видно, че в периода м.февруари - м.септември 2018г. размерът им е средно около
515 лева месечно.
От представените от ответника платежни
нареждания и удостоверения се установява, че след навършване пълнолетие от
ищцата /09.02.2018г./, ответникът е извършил плащания в полза на майката на
ищцата Сияна Катранджиева на 17.04.2018г. – 400 лева и на 30.06.2018г. – 200
лв. издръжка за Д.С.А., а в полза на ищцата е наредено плащане на 21.12.2018г.
– 100 лева издръжка за месец септември 2018г., на 02.02.2019г. - 227,50лева
издръжка за месец октомври, ноември 2018г.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20 годишна възраст, респ. 25 годишна възраст и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. За уважаването на иска
следва да са налице и трите предпоставки, които трябва да са кумулативно
дадени, тъй като задължението не е безусловно, каквото е това за заплащане на
издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
В конкретния случай
между страните не се спори, че ответникът е баща на ищцата, както и че
последната е ученичка, редовна форма на обучение, предвид което няма възможност
да реализира доходи от трудова дейност. Недоказано е възражението на ответника
за получавана пенсия за инвалидност от ищцата. Липсват данни ищцата да
реализира доходи от други източници. Спорният въпрос между страните е дали
доходите на ответника му позволяват да престира на ищцата издръжка в
претендирания размер, без това да му създава особени затруднения. По делото е
установено, че ответникът е напуснал пределите на Р ***** и живее в чужбина,
който факт е признат от него в отговора на исковата молба. Липсват данни къде
се е установил ответникът, упражнява ли трудова дейност, какви са доходите му,
има ли алиментни задължения към други лица, имущественото му състояние,
здравословното му и семейно положение. Горното води до невъзможност ищцата да
ангажира относими и допустими доказателства досежно податните възможности на
ответника. Същевременно последният заявява възможност да заплаща на ищцата
издръжка в минималния размер по смисъла на закона. Ответникът разполага с
недвижим имот в гр. София, от който би могъл да реализира граждански плодове.
Ето защо следва да се приеме, че заплащането на издръжка в размер на 200 лв. не
би създало на ответника особени затруднения по смисъла на закона.
По аналогични
съображения следва да се приеме, че ответникът следва да заплати на ищцата за
периода от навършването на пълнолетие – 09.02.2018г. до датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2018г., по 200 лв. месечно и след приспадане на
платените от ответника суми на вече пълнолетната му дъщеря, в какъвто смисъл са
изложените мотиви от първоинстанционния съд, към които настоящият съдебен
състав препраща, на осн. чл. 272 от ГПК.
Предвид съвпадението на правните
изводи на настоящата инстанция, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Въззиваемата страна не претендира
разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 672
от 18.02.2019г., постановено по гр.дело № 16668/2018г. на ВРС, VІІ-ми състав, в
частите, с които е осъден С.К.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в
полза на Д.С.А., ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба- 01.11.2018г. с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване- приключване на
учебната 2018/2019г., на осн. чл.144 СК, както и да заплати на Д.С.А., ЕГН **********
с адрес *** сумата от общо 1415,36 лева /или
200 лева месечно/, представляваща дължима издръжка за периода 09.02.2018г.
до 31.10.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на подаване на исковата молба - 31.08.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, на осн. чл.149 СК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: