Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 98                           28.06. 2019 година                                         град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                 първи състав

на    двадесет и пети юни                                       две хиляди и деветнадесета година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

 

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: ДИЛЯНА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 119 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба от  П.Ц.П. *** за обезщетение в размер на 400 лв.– заплатен адвокатски хонорар     претърпени имуществени вреди,  ведно със законната лихва от датата на подаване не исковата молба, в следствие от отменено като незаконосъобразно НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ Шумен.   Претендира разноски в настоящото производство. 

В съдебно заседание ищецът не се явява и не  се  представлява.  

Ответникът –  редовно призован,    изпраща представител като намира иска за  неоснователен.  Излага доводи, че  в представения в хода на въззивното производство пред Районен съд – Попово договор за правна защита и съдействие не се съдържа вписване относно начина, по който сумата на възнаграждението ще бъде платена или е платена – в брой или по сметка. Липсват и приложени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено по банков път. Доколкото в договора не е направено отбелязване, че сумата е платена в брой, той не следва да се възприема като разписка за плащането й. Отделно липсва подпис и на пълномощника. Предвид изложеното се твърди, че не е доказано настъпването на причинена реална и непосредствена вреда.  Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за неоснователен и недоказан. Изцяло се споделят доводите на ответната страна.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 Иска е с    правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ Шумен, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 230 по описа на Районен съд – Попово за 2018 г., образувано по обжалване на горепосоченото НП в размер на 400,00 лв, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на  предявяване на иска 22.05.2019 г.

С НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ Шумен, за нарушение на чл. 257, ал.1, т.2 ЗГ  на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Това НП е обжалвано от него и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 11 от 14.02.2019 г., постановено по НАХД № 230 по описа на Районен съд – Попово за 2018 г. Решението е влязло в сила на 13.03.2019 г., като ищеца е получил съобщение за решението на 21.02.2019 г., а ответната страна Директора на РДГ Шумен на 26.02.2019 г. По делото е приложено пълномощно, подписано от ищеца за осъществяване на процесуалното му представителство пред Районен съд – Попово от а.. Н., която го е осъществила реално. Видно от съдържанието на приложения към същото дело Договор за правна защита и съдействие, серия Т, № ********** от 18.07.2018 г. бил договорен размер на възнаграждението от 400,00 лв.

НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на РДГ Шумен е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, като е  доказана първата от регламентираните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В Договор за правна защита и съдействие, серия Т, № ********** от 18.07.2018 г няма данни да е платена е платена в брой на адвоката, осъществил процесуално представителство или по банков път. Договорът за правна помощ в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. 

Предявеният иск,  намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.  

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В настоящия казус ищеца не е доказал реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП.  

Представеният и цитиран по-горе договор не удостоверява извършено плащане на претендираната като имуществена вреда сума в размер на 400,00 лв. Действително съгласно уговореното в него между ищеца и а.. Николова е договорено възнаграждение в размер на 400,00 лв. за процесуална защита, но липсва посочване на НАХД. Отделно ред "начин и срок на плащане" не е попълнен, тоест не е указан вида на плащане. Не е посочено също така дали плащането на вписаната като платена сума е в брой или по банков път. Липсва както съдът отбеляза подпис на упълномощеното лице, номер на НАХД. Видно от  Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия,   в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. В случая такава уговорка липсва. Наред с това е прието също така, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Доколкото такова отразяване в договора не се съдържа и не са представени от ищцовата страна други доказателства, въз основа на които да се направи извод за осъществено в брой плащане на сумата по договора, следва да се приеме, че този факт не е настъпил. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е била на П., който не е положил дължимата грижа за установяване на релевантния факт на плащането по договора. Затова искът му следва да се приеме за неоснователен. Предвид така приетото, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за заплащане на законната лихва върху сумата на обезщетението./В този смисъл е Решение № 9038 от 13.06.2019 г. по АД № 13044/2018 г. на ВАС III отд./

Въпреки изхода на спора и направеното искане, на ответната страна не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от   П.Ц.П. *** иск срещу РДГ - Шумен, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № **********/31.08.2018 г., издадено от директора на РДГ - Шумен, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 230 по описа на Районен съд – Попово за 2018 г., образувано по обжалване на това наказателно постановление в размер на 400,00 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на  предявяване на иска, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РДГ - Шумен   за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва  с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: